Дадох малкия

22 отговора 291 прегледа
#1

Дадох малкия

преди малко на дечицата. Сега ми е малко кривичко, но знам че ще се справят. Ще го гледат докато стане на 2 месеца, после съм му уредила добра стопанка. Притеснява ме малко само, че го настаниха в гараж (заради родителите). Мислите ли, че е рисковано там? И май малкия започва вече да ми липсва... Но няма как.

The only way of finding the limits of the possible is by going beyond them into the impossible.
Отговор
в отговор на netcat #2

Re: Дадох малкия

1. наистина няма начин
2. аз вярвам в децата. сигурен съм че ще се справят и малчо ще е ок.

The brave are always the first to die
Отговор
в отговор на netcat #3

Re: Дадох малкия

Как няма да ти е криво? Нормално е. Аз и два дена да гледам някое животно и после всяка раздяла ме разстройва.
Малкия е още много малък, дано децата се справят. Те колко са големи тези деца? А малкия поне прогледна ли? С какво го хранят? Ти ще минаваш ли да го наглеждаш понякога. И дано в гаража е топло, щото....

Отговор
в отговор на netcat #4

Re: Дадох малкия

На колко дни е тоз малък, поне до месец не можеше ли да го задържиш? Пък после може и на новата стопанка.

Отговор
в отговор на CHEЖAHKA #5

Re: Дадох малкия

Kриво ми е, но ще ми мине. А и аз още при взимането му съм се настроила за това, знаех че няма да е за дълго, поне още седмица щеше да е хубаво да го бях задържала, но днес бях зле, вероятно и утре ще е така. Незнам, ако децата не могат съгурно ще го взема пак. Нелепо ще е да го спасим и после да го оставим да умре. А то е такова мишоче сладко... Децата са на някъде 8-9 години. А в гаража е горещо даже (той е вътре в къщата). Но ме притеснява мръсотията... Мляко съм им дала. А също и съм им обяснила за всичко друго. Много се надявам да не стане някой гаф. Моля ви, стискайте палци за малчо! Не искам да му се случва нищо, незнам как ще си го простя ако стане някоя издънка... и то след всичките усилия, които положихме да го измъкнем от проклетата дупка. Остава да са били за вятъра....

The only way of finding the limits of the possible is by going beyond them into the impossible.
Отговор
в отговор на aнo #6

Re: Дадох малкия

Малчо е почти на седмица. Трябваше да го задържа още, но има и други неща. Всъщност днес бях малко болна, беше ми зле и затова така на бързо го дадох, но и да не беше се случило пак тези дни щях да го направя, защото очаквам друга котка да роди, която също не е моя, а ми е поверена - не мога да я излагам на подобни рискове - не е хубаво в подобни ситуации да се събират чужди животни. Особено, че тя никога не е била ваксинирвана. Не е срещала и много котки през живота си (основно моите, които обаче са чисти от зарази), така че едва ли можем да говорим за що-годе минимален имунитет. Почти сигурна съм, че ако я изложа и на най-малката зараза - ще я хване. Може и нищо да не стане, но щом съм дала дума да се грижа за нея не мога да не направя това. И другото, което е, че представа нямам кога трябва да ражда. Виждам само, че едва ли й остава много, а абортите (които най-често са причинени от вируси и по-рядко бактерии) точно в тази възраст са най-опасни (не говорим за котетата, а за майката). Тя вече веднъж е правила аборт преди година и половина - родила е 5 недоносени котенца, които веднага са умрели, но тогава е било от недохранване (а вероятно и побой), мисля че и тя има право на малко спокойствие и нормален живот, преживяла е прекалено много за почти 3 годишния си живот (и то половината прекаран в мазе), разбираш ли сега защо не мога да го задържа и откакво се опасявам?

The only way of finding the limits of the possible is by going beyond them into the impossible.
Отговор
в отговор на netcat #7

Re: Дадох малкия

Дала си на 8-9 годишни деца коте на седмица?!!!!!!!!!!

Отпиши го

Отговор
в отговор на emetic #8

Re: Дадох малкия

изобщо не си права. и по малък съм бил когато се опитвах да спася с приятели паднало врабче от гнездото, и котета изоставени и пр. котето има много голям шанс защото децата очевидно ги интересува, и НК им е обяснила какво да правят. даден му е и старт (всички знаем че захранването е най рисково). не бъди песимист

The brave are always the first to die
Отговор
в отговор на MANUS #9

Re: Дадох малкия

оправдания
100% няма да оживее
то при нея не е сигурно - а за децата ...
изпускат ги, натискат ги - без да искат е
просто не могат да са толкова внимателни
а това което е написала - защо го е дала ...
бях останала с друга представа за нея :'(

Отговор
в отговор на MANUS #10

Re: забравих

веднъж оставих такова коте на баба ми
която го е гледала и хранила и т.н - опитала се е - сигурна съм
и то е умряло след седмица
до сега не е гледала
не можеш да го обжясниш това
всичко е опит + усет

Отговор
в отговор на emetic #11

Re: Дадох малкия

кое не ти харесва като причина да го даде на децата които така или иначе са спасили котето-това че не й е било (и все още не е ) добре, или че чака друга котка да роди? както аз не разбирам от котараци така и ти май не разбираш от котки защото една родилка трябва да се пази мнооого. и аз смятам че е постъпила правилно.

The brave are always the first to die
Отговор
в отговор на emetic #12

Re: забравих

и как предлагаш да се добие този опит? защото и аз не съм гледал малко коте без майка му (с изключение на онова за което писах в предния постинг) нито ти или НК сте се родили научени. пак казвам-давай шанс на хората, а не ги отсвирвай веднага само защото са деца или нещо друго

The brave are always the first to die
Отговор
в отговор на netcat #13

Re: Дадох малкия- всеки си знае себе си

Всеки си решава лично и си има своите приоритети, но децата са много неразумни като гледат котета, аз съм давала, така, дори и в къщи да го гледат, със спринцовка и после майките небрежно са ми казвали - ами то умря, че ние го прехранихме.... Дано тези деца да са изключение.
И не ми е работа изобщо дори и мнение да давам и препоръки, ама само си мисля - ако още една седмица поне беше останало в кашончето, да го гледа възрастен човек, поне докато роди онази котка, дето още не е родила, шансовете му за оцеляване силно щяха да се увеличат. Още повече, че то не мърда, милинкото, и не излиза от кашончето, с какво ще я зарази. И второ - в тоя гараж, нощем, с изискването за топлина и редовно хранене....
Обсъждаме си само....


Отговор
в отговор на netcat #14

Re: Дадох малкия

Съжалявам, мила!
Дано децата се справят, малкото стане прекрасен котачко, а родилката роди безпроблемно здрави мъничета!
Оправяй се бързо!!!

За всички във форума. Преда да съдите се поставете на нейно място. Не мисля, че ако е долепила грипа, който ми виси още на главата ще се справя по-добре от децата с малкото. И, моля, никой не е майка Тереза, Господ и прочие. Всички правим каквото можем във всяка една ситуация. Не подценявайте и децата. И изобщо - приемете, че има неща, които не зависят от нас.

Отговор
в отговор на PanTer #15

Re: Дадох малкия

Напълно съм съгласна с теб. Много е лесно отстрани да съдиш и даваш акъл. А Netcat не един път е доказала, че не е безотговорна и лекомислена. Стискаме палци и на нея, и на бебето, и на мама Маца!

Отговор
в отговор на netcat #16

Re: Дадох малкия

Ей, ей, не си мисли сега лоши работи. Може пък децата да се справят. Малко са мънички но пък в тази възраст много обичат животинки, в частност котета и съм сигурна че ще се грижат с любов за него. То ще бъде нещо като тяхната малка играчка-тайна. Отделен е въпроса техните грижи дали ще са правилни но съм убедена че ще го правят с много старание. Лошо само дето от надвечер до сутринта ще е гладно ама няма как(((( Привиквай ги чат-пат на "доклад" или пък ако има нещо необичайно мисля че те сами ще те потърсят.
Успех на родилката и на теб! Оправяй се какъвто и да е здравословния ти проблем.

Отговор
в отговор на gatofilia #17

Re: Дадох малкия- всеки си знае себе си

Вижте какво Gatofilia i emetic, нямам ни най-малко намерение да ви се оправдавам. Умирала ми е котка в ръцете - гадно и мъчително, гледаща ме с влажните си очи и плаче, така че....никога и по никакви причини не бих си рискувала здравето на мое животно, заради нечие чуждо безразсъдство. Както не бих си рискувала здравето на детето един ден, заради нечие чуждо. Егоестично нали? Ама ако някой друг ми каже, че ще постъпи различно, то или ще е голям лъжец или определено луд.
Болестите се предават по въздушно-капков път, за gatofiliq дето пита, как можело да стане заразата. Може да стане всякак - ако досега не бях час по час в банята, ако не ходих при него със специални дрехи - можеше да стане нещо. Имам 7 котки и още 4 малки бебета. Наясно ли си ти какво би се получило, ако плъпне някоя зараза? Епидемия... А те не излизат навън, и не са с така силни имунитети като стандартната котка. Цяла седмица треперих да не им "пренеса" нещо, защото при толкова животни (а и точно от тази порода) много трябва да се внимава и хигиената трябва винаги да е изключително висока. Не е чудно, че почти всички продавани персийски котета идват с някаква болест...
И другото, което е - децата са много добри и съвестни! Толкова са внимателни с животинката и всичко им е обяснено как да правят. Ако котьо не оцелее при тях, то вероятно не би оцелял и при мен. Ама тези песимистични изказвания, така да ги мразя...когато само лошо ти е в главата, как да се случи нещо хубаво. Ти сякаш предизвикваш лошото да се случи. Така че спрете, няма причини все още да оплаквате живо и здраво бебе. Аз не по-малко искам той да живее, но не и за сметка на моите. Това не бих си простила и затова постъпвам така. Сега на 1-ви пристигат собствениците на мама Рони, и ако нещо й се случи, вие ли ще дойдете да обяснявате това на собствениците? Какво да им кажа "прибрах едно улично коте-бебе и нещо се случи...". Ако можех да се разделя на 2, бих отгледала малкия, но не мога. Миналата година по същото време, спасих още един хлапак, доста болен при това. След това едно друго неможах. Но ли съм отговорна за това, че хората постоянно изхвърлят животни Ама не спираш ти еметичке да плюеш срещу дори споменаването на думичката "кастрация", а не ти харесва това, което се случва на малките котета навън. А те не са едно или две - те са много и постоянно измират. Заради такива като теб - с предразсъдъци към кастрацията, които предпочитат да изхвърлят малките навън.
Не ми губи повече времето и нервите, моля те, да ти отговарям на глупавите ти постинги.

The only way of finding the limits of the possible is by going beyond them into the impossible.
Отговор
в отговор на CHEЖAHKA #18

Re: Дадох малкия

Не е гладно вечер, не се безпокой, малката става да го храни за последно в 12 вечерта и да му смени бутилката.

The only way of finding the limits of the possible is by going beyond them into the impossible.
Отговор
в отговор на netcat #19

Re: Дадох малкия- всеки си знае себе си

Писах дълъг отговор преди малко, но нещо стана... Разказвах за една моя съседка, но сега не ми се говори отново
В кратце. Моето лично мнение е, че си права, още повече, че след време ще търсите стопани за малкото коте.

П.П. Не е нужно да се обясняваш какво и защо си направила. В този клуб и в нета изобщо сугурно има малко хора, на мнението на които държиш(предполагам) така, че.......

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Отговор
в отговор на netcat #20

Re: Дадох малкия- всеки си знае себе си

"кастрация", а не ти харесва това, което се случва на малките котета навън. А те не са едно или две - те са много и постоянно измират. Заради такива като теб - с предразсъдъци към кастрацията, които предпочитат да изхвърлят малките навън.

ахм
аз давам едноседмично коте на децата, навън ...
защото не съм си кастрирала котката и имам предрасъдъци?

именно такива като мен изхвърлят котета?

какво значи да изхвърлиш коте и какви могат да са причините?

Отговор