Black Sabath
18 отговора
743 прегледа
Black Sabath
Black Sabbath
или
Наръчник* на ретроградния Меркурий
* разбирай "язвителни забележки"
Черна събота... Защо ли? За всеки случай не защото е 13-ти, нито пък защото ни е черно пред очите (А дали не ни причерня по едно време?). Напротив, светло е. И в очите, и в намеренията ни. Не, нищо драматично. Просто всичко започва с планове по видело и аха-аха да приключи в тринайсета глуха и черна насред полето в полунощ. Но да не се отклонявам от кривия път, че току-виж сме се заблудили предварително. Всичко по реда си. Дори ретрограден Меркурий си има ред и последователност на действието. Постоянството му е завидно, когато набере инерция.
Та значи, преди безобидният Меркурий да си покаже рогата навръх собственото си излизане от черната си дупка “Ретроградие” и да навлезе в не по-малко съмнителната си сянка, той избра нас, за да демонстрира нагледно и без много лигавки всичките си коварни номера, тоест N в едно.
Решаваме три волни дружки да прекараме дива съботна нощ в полите на Родипите, местността “40-те извора” край Асеновград, на ежегодното open-air транс парти Мати Земля. Преди това сме преборили два броя жестоки схващания в лявата част на врата и гърба, както и два броя пресни месечни болежки, само и само, за да сме на линия за съботното приключение. И то какво приключение, ох леле. Любимият ни асцендент Дева се е погрижил, подготвил и предвидил всичко необходимо за максималния ни комфорт:
1. кола, взета назаем от приятел
2. пари, които да бъдат похарчени
3. цифров фотоапарат, който да запечати незабравимите моменти
4. документи за колата
5. телефон, ключове и “главата”,
последните четири в чантата на Рама (без телефона и главата).
Наръчника:
1. Добре поне, че имахте описание как да свържете жичка с клема в лабиринта под капака на колата, в случай че закъсате. Хе!
2.-4. Не предвидихте “Бермудския триъгълник”
Потегляме с бодър крак на педала за газта и духова музика. Даже не забелязваме грохналото ръмжене на нашето возило, нито инатливия му скоростен лост, а камо ли кашлянето му, конкуриращо това на двете пушачки отпред. Имаме чудесен шофьор с Марс в Дева и безоблачно бъдеще пред себе си. Е, не съвсем безоблачно, защото малко след София бяхме удавени от порой, но бързо отмина.
Бонус: Бяхме преминали през първото изпитание по-чисти. И си казахме: “Браво на нас! Заслужаваме награда!”
И право към следващата магистрална бензиностанция да хапнем, пийнем и да се освежим. Докато съм в тоалетната освежавайки се, моите дружки вече са седнали на масата отвън и гладно прелистват менюто. И двете имат отлична видимост на пейзажа около другата и комар не може да прехвръкне без да бъде забелязан, ако не с централното, то поне с периферното зрение. Излизам и се запътвам към тях. В този момент Рама посяга да премести чантата си, за да мога да седна до нея, и хваща... въздух. Ръката й увисва безпомощна и слисана от повляклата я инерция. Всичко ценно и важно (от 2 до 5 по-горе, без телефона и главата за щастие) бе погълнато от “Бермудския триъгълник” насред магистрала Тракия. Плановете ни – на сапун! Да, обаче вече бяхме излезли от първото препятствие по-чисти, така че не ни трябваше точно сапун в този момент. Какво да правим? Първо да повикаме полиция и после каквото каже Рама.
Бонус: Полицаите се отзоваха адски бързо и бяха приятно изненадващо любезни, точни и професионални.
Взеха показания и ни пратиха в РПУ-то в Пазарджик, където давахме още важни свидетелски показания, а лейтенантът пишеше дознание. Е, тя Рама пишеше и свидетелстваше, а аз бях само за украса и подкрепа, а и не съм сигурна дали беше лейтенант, но в този момент едва ли са от голямо значение тези подробности.
Бонус: Лейтенантът беше изключително внимателен и възпитан на фона на 24-часовото му дежурство, по време на което се оказа, че е длъжен да пропусне 60-тия юбилей на майка си.
И така часовете се изнизаха, падна мрак и времето, което бяхме предвидили за пристигане на “40-те извора” отдавна беше превалило.
Наръчник: Ами да бяхте тръгнали по обед! При ретро Меркурий така ли се пътува безотговорно неподготвен?! Аз какво съм?! Лукова глава?!
Междувременно, още на РПУ-то в Пазарджик отидох до банкомата, за да изтегля пари, защото бяхме останали почти без пукнат лев. И какво мислите се оказва? (Меркурий, не подсказвай!) Дебитната ми карта я няма! През цялото време съм пътувала с убеждението, че тя е в мен. Че съм я взела. Стояха винаги заедно с личната ми карта. И нея бях забравила, естествено. А преди това два пъти я бях предлагала на полицаите, когато искаха данните ми. И те аха да кажат: “Дай я.” И се задоволяваха в последния момент с “Може и само ЕГН”. Добре поне, че него го помнех.
Бонус: Рама има прекрасен приятел на партито, който без да се колебае влиза в положението ни и обещава да ни даде пари назаем, когато стигнем там.
А дали ще стигнем? Одисеята продължава.
Потегляме с бодра скорост, кашляне и придърпване. Всички мерки по безопасността на имуществото на Рама вече бяха взети (Да живеят мобилните телефони!), тъй като нали се сещаш, че в “Бермудския триъгълник” бяха засмукани всичките й неприкосновени данни и не само...
Наръчник: Крачка назад откъм документи. Това си е в репертоара на ретрограден Меркурий.
И тя решава, че по-добре да се тръшкаме на партито, отколкото вкъщи в София, от която така или иначе доста се бяхме отдалечили вече. Така че продължаваме нататък. Вече е тъмна доба и ние трябва да стигнем до непознато за нас място, до което няма кьорава табела, както можете да се досетите, имайки предвид къде живеем. Но нашите Юпитери правят огнен тригон! Ще се ориентираме и това е! Ако ще турско да стане!
Обиколихме няколко пъти Асеновград, следвайки указания отзад-напред, указания от неориентирани асеновградчанки и указания от ентусиазаирани, почерпени младежи, от чиято нечленоразделна реч все пак успяхме да сглобим някаква мислена карта на пътя към партито. А дали?
Извън Асеновград беше тъмно като в рог, не срещнахме ни табела, ни отбивка за “40-те извора” и започнахме да се опасяваме, че сме я подминали. И тъкмо ще обръщаме да се върнем, колата кашлюк-хръц-пръц и изгасна насред шосето. Напречно за по-сигурно.
Бонус... упс, кажи го, де... Наръчник: А нямате и ръчна спирачка, а?!
Запретваме ръкави и следваме вещите упътвания на собственика на колата. Отваря се капакът. И три женски глави се провират вътре. За щастие не руси. Дава искра, но не пали. Задавила се е, както се оказва по-късно, когато след много лутане ни намира спасителният ни отряд. Много лутане, понеже не знаем къде се намираме и не можем да обясним.
Наръчник: Тъмно като в рог, насред полето все пак!
Бонус: Аз и Рама махахме на някоя случайно заблудена кола, задаваща се към нас по “изгубената магистрала”, за да питаме къде адежба се намираме, та да обясним на “спасителите ни в ръжта”, които бяха напуснали партито в саможертвен порив, не за друго. Колата естествено намаляваше с плахо любопитство и след половинсекундно колебание дим да я няма. Така де. В тая доба я сме жрици на любовта, я нещо по-лошо. Да плачеш ли, да се смееш ли? Ала май наистина си беше бонус, тъй като не се знаеше кой можеше да реши да спре, че и да слезе от колата, че и не знам какво още.
И в един звезден миг (А да! И падаща звезда видях, докато чакахме половин час безпризорни на “магистрала 60”... Straaangeeers in theee niiight….) нашите благодетели дойдоха. Запалиха колата ни и ни отведоха по предназначение с 5-6 часа закъснение.
Наръчник: Не закъснение, момичета, а ретроградие! Да си имаме уваженията!
Бонус: 1. Момчетата бяха прекрасни, чисти сърца, които ни стоплиха в стреса от целия екшън с отношението и отзивчивостта си. 2. Видяхме звездно небе, каквото в София не може да се види, а също посрещнахме изгрева. Слушахме и хубава музика на моменти. 3. Имахме приключение!
Какво ли ще се случи следващото лято? Както е тръгнало, всяка година изненада.
Оставям разказа отворен, в случай че Рама иска нещо да добави.
De profundis clamavi ad Te, Domine!
или
Наръчник* на ретроградния Меркурий
* разбирай "язвителни забележки"
Черна събота... Защо ли? За всеки случай не защото е 13-ти, нито пък защото ни е черно пред очите (А дали не ни причерня по едно време?). Напротив, светло е. И в очите, и в намеренията ни. Не, нищо драматично. Просто всичко започва с планове по видело и аха-аха да приключи в тринайсета глуха и черна насред полето в полунощ. Но да не се отклонявам от кривия път, че току-виж сме се заблудили предварително. Всичко по реда си. Дори ретрограден Меркурий си има ред и последователност на действието. Постоянството му е завидно, когато набере инерция.
Та значи, преди безобидният Меркурий да си покаже рогата навръх собственото си излизане от черната си дупка “Ретроградие” и да навлезе в не по-малко съмнителната си сянка, той избра нас, за да демонстрира нагледно и без много лигавки всичките си коварни номера, тоест N в едно.
Решаваме три волни дружки да прекараме дива съботна нощ в полите на Родипите, местността “40-те извора” край Асеновград, на ежегодното open-air транс парти Мати Земля. Преди това сме преборили два броя жестоки схващания в лявата част на врата и гърба, както и два броя пресни месечни болежки, само и само, за да сме на линия за съботното приключение. И то какво приключение, ох леле. Любимият ни асцендент Дева се е погрижил, подготвил и предвидил всичко необходимо за максималния ни комфорт:
1. кола, взета назаем от приятел
2. пари, които да бъдат похарчени
3. цифров фотоапарат, който да запечати незабравимите моменти
4. документи за колата
5. телефон, ключове и “главата”,
последните четири в чантата на Рама (без телефона и главата).
Наръчника:
1. Добре поне, че имахте описание как да свържете жичка с клема в лабиринта под капака на колата, в случай че закъсате. Хе!
2.-4. Не предвидихте “Бермудския триъгълник”
Потегляме с бодър крак на педала за газта и духова музика. Даже не забелязваме грохналото ръмжене на нашето возило, нито инатливия му скоростен лост, а камо ли кашлянето му, конкуриращо това на двете пушачки отпред. Имаме чудесен шофьор с Марс в Дева и безоблачно бъдеще пред себе си. Е, не съвсем безоблачно, защото малко след София бяхме удавени от порой, но бързо отмина.
Бонус: Бяхме преминали през първото изпитание по-чисти. И си казахме: “Браво на нас! Заслужаваме награда!”
И право към следващата магистрална бензиностанция да хапнем, пийнем и да се освежим. Докато съм в тоалетната освежавайки се, моите дружки вече са седнали на масата отвън и гладно прелистват менюто. И двете имат отлична видимост на пейзажа около другата и комар не може да прехвръкне без да бъде забелязан, ако не с централното, то поне с периферното зрение. Излизам и се запътвам към тях. В този момент Рама посяга да премести чантата си, за да мога да седна до нея, и хваща... въздух. Ръката й увисва безпомощна и слисана от повляклата я инерция. Всичко ценно и важно (от 2 до 5 по-горе, без телефона и главата за щастие) бе погълнато от “Бермудския триъгълник” насред магистрала Тракия. Плановете ни – на сапун! Да, обаче вече бяхме излезли от първото препятствие по-чисти, така че не ни трябваше точно сапун в този момент. Какво да правим? Първо да повикаме полиция и после каквото каже Рама.
Бонус: Полицаите се отзоваха адски бързо и бяха приятно изненадващо любезни, точни и професионални.
Взеха показания и ни пратиха в РПУ-то в Пазарджик, където давахме още важни свидетелски показания, а лейтенантът пишеше дознание. Е, тя Рама пишеше и свидетелстваше, а аз бях само за украса и подкрепа, а и не съм сигурна дали беше лейтенант, но в този момент едва ли са от голямо значение тези подробности.
Бонус: Лейтенантът беше изключително внимателен и възпитан на фона на 24-часовото му дежурство, по време на което се оказа, че е длъжен да пропусне 60-тия юбилей на майка си.
И така часовете се изнизаха, падна мрак и времето, което бяхме предвидили за пристигане на “40-те извора” отдавна беше превалило.
Наръчник: Ами да бяхте тръгнали по обед! При ретро Меркурий така ли се пътува безотговорно неподготвен?! Аз какво съм?! Лукова глава?!
Междувременно, още на РПУ-то в Пазарджик отидох до банкомата, за да изтегля пари, защото бяхме останали почти без пукнат лев. И какво мислите се оказва? (Меркурий, не подсказвай!) Дебитната ми карта я няма! През цялото време съм пътувала с убеждението, че тя е в мен. Че съм я взела. Стояха винаги заедно с личната ми карта. И нея бях забравила, естествено. А преди това два пъти я бях предлагала на полицаите, когато искаха данните ми. И те аха да кажат: “Дай я.” И се задоволяваха в последния момент с “Може и само ЕГН”. Добре поне, че него го помнех.
Бонус: Рама има прекрасен приятел на партито, който без да се колебае влиза в положението ни и обещава да ни даде пари назаем, когато стигнем там.
А дали ще стигнем? Одисеята продължава.
Потегляме с бодра скорост, кашляне и придърпване. Всички мерки по безопасността на имуществото на Рама вече бяха взети (Да живеят мобилните телефони!), тъй като нали се сещаш, че в “Бермудския триъгълник” бяха засмукани всичките й неприкосновени данни и не само...
Наръчник: Крачка назад откъм документи. Това си е в репертоара на ретрограден Меркурий.
И тя решава, че по-добре да се тръшкаме на партито, отколкото вкъщи в София, от която така или иначе доста се бяхме отдалечили вече. Така че продължаваме нататък. Вече е тъмна доба и ние трябва да стигнем до непознато за нас място, до което няма кьорава табела, както можете да се досетите, имайки предвид къде живеем. Но нашите Юпитери правят огнен тригон! Ще се ориентираме и това е! Ако ще турско да стане!
Обиколихме няколко пъти Асеновград, следвайки указания отзад-напред, указания от неориентирани асеновградчанки и указания от ентусиазаирани, почерпени младежи, от чиято нечленоразделна реч все пак успяхме да сглобим някаква мислена карта на пътя към партито. А дали?
Извън Асеновград беше тъмно като в рог, не срещнахме ни табела, ни отбивка за “40-те извора” и започнахме да се опасяваме, че сме я подминали. И тъкмо ще обръщаме да се върнем, колата кашлюк-хръц-пръц и изгасна насред шосето. Напречно за по-сигурно.
Бонус... упс, кажи го, де... Наръчник: А нямате и ръчна спирачка, а?!
Запретваме ръкави и следваме вещите упътвания на собственика на колата. Отваря се капакът. И три женски глави се провират вътре. За щастие не руси. Дава искра, но не пали. Задавила се е, както се оказва по-късно, когато след много лутане ни намира спасителният ни отряд. Много лутане, понеже не знаем къде се намираме и не можем да обясним.
Наръчник: Тъмно като в рог, насред полето все пак!
Бонус: Аз и Рама махахме на някоя случайно заблудена кола, задаваща се към нас по “изгубената магистрала”, за да питаме къде адежба се намираме, та да обясним на “спасителите ни в ръжта”, които бяха напуснали партито в саможертвен порив, не за друго. Колата естествено намаляваше с плахо любопитство и след половинсекундно колебание дим да я няма. Така де. В тая доба я сме жрици на любовта, я нещо по-лошо. Да плачеш ли, да се смееш ли? Ала май наистина си беше бонус, тъй като не се знаеше кой можеше да реши да спре, че и да слезе от колата, че и не знам какво още.
И в един звезден миг (А да! И падаща звезда видях, докато чакахме половин час безпризорни на “магистрала 60”... Straaangeeers in theee niiight….) нашите благодетели дойдоха. Запалиха колата ни и ни отведоха по предназначение с 5-6 часа закъснение.
Наръчник: Не закъснение, момичета, а ретроградие! Да си имаме уваженията!
Бонус: 1. Момчетата бяха прекрасни, чисти сърца, които ни стоплиха в стреса от целия екшън с отношението и отзивчивостта си. 2. Видяхме звездно небе, каквото в София не може да се види, а също посрещнахме изгрева. Слушахме и хубава музика на моменти. 3. Имахме приключение!
Какво ли ще се случи следващото лято? Както е тръгнало, всяка година изненада.
Оставям разказа отворен, в случай че Рама иска нещо да добави.
De profundis clamavi ad Te, Domine!
Редактирано от DeProfundis на
в отговор на DeProfundis
#2
Re: Black Sabath
По-точно заглавие няма просто!....
Това, което в момента мога да добавя, не е подходящо за този клуб - евентуално мисля да намина през Клуб за попържни да изпусна парата и да кажа на Меркурий лично всичко, което мисля за него (и майка му)...
Великолепно си го описала - даже ме усмихна (макар и през зъби/сълзи)...
Благодаря за това. И ми помагаш да я осмисля/приема тая черна събота...
Наръчник: При ретрограден Меркурий вече няма да мърдам от къщи.
Бонус: Всички се върнахме живи и здрави. За което благодаря.
Това, което в момента мога да добавя, не е подходящо за този клуб - евентуално мисля да намина през Клуб за попържни да изпусна парата и да кажа на Меркурий лично всичко, което мисля за него (и майка му)...
Великолепно си го описала - даже ме усмихна (макар и през зъби/сълзи)...
Благодаря за това. И ми помагаш да я осмисля/приема тая черна събота...
Наръчник: При ретрограден Меркурий вече няма да мърдам от къщи.
Бонус: Всички се върнахме живи и здрави. За което благодаря.
в отговор на DeProfundis
#4
Re: Black Sabath
Този разсказ ме подсети за едно мое пътуване при което счупих вилката на съединителя на Волга ГАЗ24. Тя е била пукната известно време преди това, но като е имало глава да пати. Поне не ме изостави по пътя а се държа геройски като стара руска машина, каквато си е и в действителност, като се има предвид, че е набор 70-ти или 71-ви.
Та след две изкачвания и слизания до Кръстова гора, комбинирани с едно междувременно отиване до Смолян помежду тях вечерта (а бе то си беше почти полунощ) видях най-невероятно красивото звездно небе, което съм виждал в последните години.
Само за в случай, че не сте ходили до Кръстова гора пътят е ужасен. Стръмен е колкото си ще, пълен е със завои и на доста места когато десните колела на Волгата са на ръба на асфалта от левите до другия край на пътя има не-повече от метър - метър и двайсет. Как се разминават коли там не ме питайте.
За капак и аязмото беше пресъхнало.
За тези, които не знаят какво означава това ще кажа, че на Кръстова гора се говори (а аз го и вярвам), че аязмото пресъхва всеки път, когато хора там се изпокарат и че това е резултат от отрицателната енергия, която се освобождава в такъв момент. Говореше се, че свещенниците са се изпокарали предишния ден.
Като оставим всичко това обаче звездите бяха една наистина прекрасна гледка, заради която си заслужаваше да постоиш навън от колата в студената нощ. Въздухът също беше невероятен за дишане. Нямаше нищо общо с помията и отровата на София. Който от вас е бил в Родопите знае за какво говоря. Особено пък след дъжд.
Каквото сабя покаже...
Welcome
Та след две изкачвания и слизания до Кръстова гора, комбинирани с едно междувременно отиване до Смолян помежду тях вечерта (а бе то си беше почти полунощ) видях най-невероятно красивото звездно небе, което съм виждал в последните години.
Само за в случай, че не сте ходили до Кръстова гора пътят е ужасен. Стръмен е колкото си ще, пълен е със завои и на доста места когато десните колела на Волгата са на ръба на асфалта от левите до другия край на пътя има не-повече от метър - метър и двайсет. Как се разминават коли там не ме питайте.
За капак и аязмото беше пресъхнало.
За тези, които не знаят какво означава това ще кажа, че на Кръстова гора се говори (а аз го и вярвам), че аязмото пресъхва всеки път, когато хора там се изпокарат и че това е резултат от отрицателната енергия, която се освобождава в такъв момент. Говореше се, че свещенниците са се изпокарали предишния ден.
Като оставим всичко това обаче звездите бяха една наистина прекрасна гледка, заради която си заслужаваше да постоиш навън от колата в студената нощ. Въздухът също беше невероятен за дишане. Нямаше нищо общо с помията и отровата на София. Който от вас е бил в Родопите знае за какво говоря. Особено пък след дъжд.
Каквото сабя покаже...
Welcome
в отговор на DeProfundis
#6
Re: Black Sabath
Добра новина: от днес Мекурий официално тръгва в правия път.
Друга добра новина: а на 31.08. официално се измъква и от сЕнкЯта си.
А по темата - четох и се смях през сълзи. То може, то бива - ама вашето си е било 'ептен концентрация на ретро... Ама там ни е грешката на всички, щом упорито продължаваме да смятаме Меркурий за 'безобиден'... хъм... дето уж е единственият, който слиза спокойно в Плутоновото царство - и се връща оттам, сякаш е бил на разходка. Май имаме над какво да се замислим.
И се сетих също за един разговор преди време с Рама относно стихиите - тя в началото твърдеше, че 'въздухът' бил най-безобиден от четирите (отново тази дума 'безобиден'!). Не след дълго - след като беше гледала по Дискавъри (ако си спомням правилно) филм за Торнадо - тя някак доста спонтанно си беше попроменила възгледите.
Ама, друго си е нагледното доказателство!
Тъ, в тази връзка се замислям дали - увлечени от лековатия символизъм на планетките върху обикновени хартиени листове - някак не пропускаме нещо съществено от значението на планетите? И особено - от проявленията им?
Да, на теория е лесно, на хартия - също. А когато сестра ми ме преследва с въпроса защо напоследък всичките им договори във фирмата се закучват или провалят - и очаква от мен отговор?... Или защо търговецът им - Телец прави гаф след гаф и безнадеждно обърква всичко? Или дори защо аз лично все не успявам да проведа смислен разговор със собствените ми колеги?
И аз знам, че Меркурий е ретро... пусто, че даже и цялата ми карта е под негово управление! Ама се сещам за това чааааак след като каручката ми се е килнала в канавката....
Дето му викат, след дъжд - качулка. А уж знам поне един месец по-рано за нечие ретро... да се таковам и у простата близнашка тиква!!!
Резултат - към края на периода мога само да предложа на всички вече потърпевши топло (но не меко!) рамо за плакане... Барабар с пропадналите договори, гафещият търговец, невменяемите ми колеги, скапалият ми се телефонен апарат и повишеното ми ниво на заекване - вече и само от ужаса, че ми се налага да общувам с някого... мдаааааам...
Ето ви и още един аспект на Меркурий за размисъл - каквато и гадост да ни се стовари на главите, винаги можем да я разкажем така, че да прозвучи смешно... И после - Меркурий бил 'безобиден'! Амиииииий?!?... 
П.П.: Момичета, мили момичета - трудно ми е да изразя просто и ясно какво точно усещах, докато четях това. Но определено ми напомняше на усещането от юли миналата година...
П.П.: Отвъдна - уникално си го написала!!! Представи си само, разбрах го още от първия прочит! 
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
Друга добра новина: а на 31.08. официално се измъква и от сЕнкЯта си.
А по темата - четох и се смях през сълзи. То може, то бива - ама вашето си е било 'ептен концентрация на ретро... Ама там ни е грешката на всички, щом упорито продължаваме да смятаме Меркурий за 'безобиден'... хъм... дето уж е единственият, който слиза спокойно в Плутоновото царство - и се връща оттам, сякаш е бил на разходка. Май имаме над какво да се замислим.
И се сетих също за един разговор преди време с Рама относно стихиите - тя в началото твърдеше, че 'въздухът' бил най-безобиден от четирите (отново тази дума 'безобиден'!). Не след дълго - след като беше гледала по Дискавъри (ако си спомням правилно) филм за Торнадо - тя някак доста спонтанно си беше попроменила възгледите.
Ама, друго си е нагледното доказателство!
Тъ, в тази връзка се замислям дали - увлечени от лековатия символизъм на планетките върху обикновени хартиени листове - някак не пропускаме нещо съществено от значението на планетите? И особено - от проявленията им?
Да, на теория е лесно, на хартия - също. А когато сестра ми ме преследва с въпроса защо напоследък всичките им договори във фирмата се закучват или провалят - и очаква от мен отговор?... Или защо търговецът им - Телец прави гаф след гаф и безнадеждно обърква всичко? Или дори защо аз лично все не успявам да проведа смислен разговор със собствените ми колеги?
И аз знам, че Меркурий е ретро... пусто, че даже и цялата ми карта е под негово управление! Ама се сещам за това чааааак след като каручката ми се е килнала в канавката....
Дето му викат, след дъжд - качулка. А уж знам поне един месец по-рано за нечие ретро... да се таковам и у простата близнашка тиква!!!
Резултат - към края на периода мога само да предложа на всички вече потърпевши топло (но не меко!) рамо за плакане... Барабар с пропадналите договори, гафещият търговец, невменяемите ми колеги, скапалият ми се телефонен апарат и повишеното ми ниво на заекване - вече и само от ужаса, че ми се налага да общувам с някого... мдаааааам...
Ето ви и още един аспект на Меркурий за размисъл - каквато и гадост да ни се стовари на главите, винаги можем да я разкажем така, че да прозвучи смешно... И после - Меркурий бил 'безобиден'! Амиииииий?!?...
П.П.: Момичета, мили момичета - трудно ми е да изразя просто и ясно какво точно усещах, докато четях това. Но определено ми напомняше на усещането от юли миналата година...
П.П.: Отвъдна - уникално си го написала!!! Представи си само, разбрах го още от първия прочит!
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
Re: Black Sabath
Ми, да се беше обадила, бе! Вместо виртуално - съвсем на живо да си наругаеш един ретрясал Мерк...
Както е добре известно в научно-популярните среди, аз съм живото му въплъщение в рамките на тояТ жУвот. Хъм.
Добре, че не съм била с вас! Липсата ми със сигурност ви е спестила кой знае още какво... [с клепнали уши и подвита опашка]
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
Както е добре известно в научно-популярните среди, аз съм живото му въплъщение в рамките на тояТ жУвот. Хъм.
Добре, че не съм била с вас! Липсата ми със сигурност ви е спестила кой знае още какво...
[с клепнали уши и подвита опашка]*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
Re: Black Sabath
П.П.: Отвъдна - уникално си го написала!!! Представи си само, разбрах го още от първия прочит!
Ми... На мен пък може ретроградния Меркурий да ми действа благотворно на мозъка и коригиращо на умствената и експресивна дейност?! ъ? Да бе, да не очакваш...
Меркурий, марш в подземното царство!
De profundis clamavi ad Te, Domine!
Ми... На мен пък може ретроградния Меркурий да ми действа благотворно на мозъка и коригиращо на умствената и експресивна дейност?! ъ? Да бе, да не очакваш...
Меркурий, марш в подземното царство!
De profundis clamavi ad Te, Domine!
в отговор на DeProfundis
#9
Re: Black Sabath
Ама, кой говори за тебе?!?
Аз реших да се самопохваля как съм започнала да разбирам... хъм...
А сериозно: че си го написала уникално - уникално е! [връчвам ти Купата за сезона]
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
Аз реших да се самопохваля как съм започнала да разбирам... хъм...
А сериозно: че си го написала уникално - уникално е! [връчвам ти Купата за сезона]
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
Re: Black Sabath
Тогава най-тържествено те похвалвам! И все пак Меркурий ни управлява и на двете асцендентите, а на теб и много други работи, така че ако има бонус, при теб ще е двоен при всички положения!
Благодаря! Май наистина освен с хумор през зъби и сълзи, както каза Рама, как другояче да подходиш?
Но тръгна право по живо по здраво нашия!
De profundis clamavi ad Te, Domine!
Благодаря! Май наистина освен с хумор през зъби и сълзи, както каза Рама, как другояче да подходиш?
Но тръгна право по живо по здраво нашия!
De profundis clamavi ad Te, Domine!
Re: Black Sabath
По въпроса за качулката след дъжд - ей това най не мога да си простя: че изобщо тръгнахме (по моя покана/инициатива). Щото знам какво е ретро Меркурий. През последните десетина дни го бях усетила по още доста разнообразни (и леко грубички) начини... Като капак транзитиращият Уран ми прави квадратура с Марс (в 3-ти дом, обърни внимание) - с което също бях наясно. И предчувствах, че нещо ще се случи. Но не знаех дали наистина го предчувствам или просто се самонавивам, понеже знам...
И да - голяма грешка е да се смята за безобиден Меркурий. Това важи за всяка друга планета, предполагам - но да се подценява Меркурий е особено лесно. Щото той иначе е един такъв лек, въздушен, ведър, немирен и игрив - като безгрижно, светлооко и бързоного хлапе. Особено пък ние, дето Меркурий ни управлява асцендентите, май сме особено склонни да си мислим, че сме наясно с номерата му и сме го хванали за шлифера... И че владеем положението един вид (или това май беше от Плутон, хе).
Не знам - аз още не мога да го смеля напълно. И понеже предните дни бях някак мобилизирана, а днес се отпуснах за пръв път - и потънах в някаква сладостно-тегава депресия (лека). И даже хич не ми се мисли за духовния урок, който е скрит някъде в гънките на цялата тази кошмарна събота. Бах го в урока, да му се не види. Да не говорим, че завчера още не бях в течение за пълния размер на щетите от случката - чисто финансово. А днес вече ми стана ясно, че съм напълно разорена - и съм толкова бясна и съкрушена, че единствено страха, че излишно ще си обременя кармата ме спира да прокълна изродите... дето сега ще ми се разкаже играта заради тях..
Във всеки случай в цялата случка беше поразителен начинът, по който се повтаряше темата връщане - във всевъзможни детайли... И как нито едно нещо не стана по план. Още предните дни бях обмислила поне десетина варианта за придвижване - включително с кола под наем. Нито един от вариантите не стана - и в последния момент ми дадоха назаем тази кола.
После, преди да тръгнем, поне десет пъти се върнах за нещо забравено. По-късно, когато ме обраха на бензиностанцията, цялото висене в полицията ни забави поне 3 часа, символично връщайки ни назад. После в Асеновград така жестоко се загубихме, че обиколихме града минимум 3 пъти, отново връщайки се на едно и също място. И накрая, когато колата ни изостави насред онова черно поле, "спасителният отряд" с моите приятели се върна назад, за да ни помогне - и понеже се оказа, че сме били в напълно погрешна посока, доста се връщахме, докато хванем правилния път...
Та тъй.
Обмислям да напиша сценарий за трилър по целия "ретро-период" и евентуално да забогатея от продажбите - или поне да си възстановя малко парици и да си купя нов апарат. Каквото остане - за бира и пици с вас.
И да - голяма грешка е да се смята за безобиден Меркурий. Това важи за всяка друга планета, предполагам - но да се подценява Меркурий е особено лесно. Щото той иначе е един такъв лек, въздушен, ведър, немирен и игрив - като безгрижно, светлооко и бързоного хлапе. Особено пък ние, дето Меркурий ни управлява асцендентите, май сме особено склонни да си мислим, че сме наясно с номерата му и сме го хванали за шлифера... И че владеем положението един вид (или това май беше от Плутон, хе
).
Не знам - аз още не мога да го смеля напълно. И понеже предните дни бях някак мобилизирана, а днес се отпуснах за пръв път - и потънах в някаква сладостно-тегава депресия (лека). И даже хич не ми се мисли за духовния урок, който е скрит някъде в гънките на цялата тази кошмарна събота. Бах го в урока, да му се не види.
Да не говорим, че завчера още не бях в течение за пълния размер на щетите от случката - чисто финансово. А днес вече ми стана ясно, че съм напълно разорена - и съм толкова бясна и съкрушена, че единствено страха, че излишно ще си обременя кармата ме спира да прокълна изродите... дето сега ще ми се разкаже играта заради тях..
Във всеки случай в цялата случка беше поразителен начинът, по който се повтаряше темата връщане - във всевъзможни детайли... И как нито едно нещо не стана по план. Още предните дни бях обмислила поне десетина варианта за придвижване - включително с кола под наем. Нито един от вариантите не стана - и в последния момент ми дадоха назаем тази кола.
После, преди да тръгнем, поне десет пъти се върнах за нещо забравено. По-късно, когато ме обраха на бензиностанцията, цялото висене в полицията ни забави поне 3 часа, символично връщайки ни назад. После в Асеновград така жестоко се загубихме, че обиколихме града минимум 3 пъти, отново връщайки се на едно и също място. И накрая, когато колата ни изостави насред онова черно поле, "спасителният отряд" с моите приятели се върна назад, за да ни помогне - и понеже се оказа, че сме били в напълно погрешна посока, доста се връщахме, докато хванем правилния път...
Та тъй.
Обмислям да напиша сценарий за трилър по целия "ретро-период" и евентуално да забогатея от продажбите - или поне да си възстановя малко парици и да си купя нов апарат. Каквото остане - за бира и пици с вас.
Re: Black Sabath
Не се извинявай. Просто питай. Аязмо е изворчето, което е близо до църквата на Кръстова гора. Смята се, че изворчето е лековито, но когато аз отидох някъде около 80-100 грама вода я бяха наточили за повече от половин час, което си беше жив кошмар. Не пожелах да чакам на опашка до края на деня.
А що се отнася до това, че изворчето е пресъхнало заради скандал на свещенниците... не зная дали това е било точно така, но зная какво съм наблюдавал и какво съм преживял и това ми е достатъчно за да заявя, че много неща на този свят са свързани и че не ни е дадено да знаем с постъпките си на какво ще повлияем и как.
Каквото сабя покаже...
Welcome
А що се отнася до това, че изворчето е пресъхнало заради скандал на свещенниците... не зная дали това е било точно така, но зная какво съм наблюдавал и какво съм преживял и това ми е достатъчно за да заявя, че много неща на този свят са свързани и че не ни е дадено да знаем с постъпките си на какво ще повлияем и как.
Каквото сабя покаже...
Welcome
в отговор на Snape For Ever
#14
Re: Black Sabath
Абе мъдро - таратанци.
Когато човек е още много ошашавен, не е хич трудно да звучи мъдро (докато е всъщност просто неадекватен). Пък и сигурно съм искала да се издокарам колко съм извисена духовно и съм "над нещата".
Е, не че не го мисля - то е ясно, че най-важното е да сме здрави и особено живи. Но ако имах и най-малката възможност, бъди сигурен, че щях да направя на онези гадове адски лоши неща. Тяхната мамица...
Когато човек е още много ошашавен, не е хич трудно да звучи мъдро (докато е всъщност просто неадекватен). Пък и сигурно съм искала да се издокарам колко съм извисена духовно и съм "над нещата".
Е, не че не го мисля - то е ясно, че най-важното е да сме здрави и особено живи. Но ако имах и най-малката възможност, бъди сигурен, че щях да направя на онези гадове адски лоши неща. Тяхната мамица...
Re: Black Sabath
Но ако имах и най-малката възможност, бъди сигурен, че щях да направя на онези гадове адски лоши неща. Тяхната мамица...
Вярвам ти... но щеше да сгрешиш. Веднъж проклех някого. Проклех го с основание. И знаеш ли какво стана?
Не искам да си спомнам историята а още по-малко искам да я пиша, но ще ти кажа, че всичко на този свят се плаща по един или друг начин. Аз платих за онова проклятие, което отправих. Не бих искал отново да плащам подобна цена, макар и да се чувствах в правото си.
Каквото сабя покаже...
Welcome
Вярвам ти... но щеше да сгрешиш. Веднъж проклех някого. Проклех го с основание. И знаеш ли какво стана?
Не искам да си спомнам историята а още по-малко искам да я пиша, но ще ти кажа, че всичко на този свят се плаща по един или друг начин. Аз платих за онова проклятие, което отправих. Не бих искал отново да плащам подобна цена, макар и да се чувствах в правото си.
Каквото сабя покаже...
Welcome
в отговор на DeProfundis
#16
Re: Black Sabath
Мдам, тръгна направо, гадината... ъъъ... за Меркурий говоря.
Аз поне го усетих по плахото завръщане на чувството ми за хумор.
И по възобновеното ми желание да се драча с близките си... хъм... Само се надявам да не е това 'бонусът', за който си споменала!
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
Аз поне го усетих по плахото завръщане на чувството ми за хумор.
И по възобновеното ми желание да се драча с близките си... хъм... Само се надявам да не е това 'бонусът', за който си споменала!
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
Re: Black Sabath
Рама, има твърде много неща, дето всички си ги знаем, ама някак все се изкушаваме да ги заобиколим.
По аналогия с посочения пример - всички знаем, че е добре да имаме чадър, когато времето е дъждовно. Домързява ни да си вземем чадъра, щото е неудобен за носене и щото 'сме наблизичко'. Дъждът ни навалява персонално някак от глава до пети. Пък после сме силно изненадани и недоволни, че трябва да си стоим вкъщи и да смучем таблетки за болящо гърло. Примерно.
аз поне редовно си го правя тояТ номер - и май никога няма да се науча просто да си вземам чадъра
Може би това е идеята на осъзнаването - освен на знаенето: просто трябва, и толкова... без мрънкане 'ама, искам другото'...
Тук му е мястото да си призная, че проблемите ми с осъзнаването клонят към грандиозни... ... като че ли отказвам да осъзнавам каквото и да е, което не ми чупи главата?!?
Мисля, че любимата игра на Меркурий е криеницата. Много го бива да изскача от нищото и да крещи *Бау!*. Когато ти е пред очите, наистина мяза на хлапе, дето си мре да се хили през сълзи. Ама, когато не е... брррррр! Внезапно се озоваваш на въртележката, че и идея си нямаш как се слиза от туй чудо. И като стигнеш до въпроса 'ама как съм се качила?!?' - разбираш, че отново нещо те е отминало, без осъзнаване... мдам.
Което, ако те кефи да си на въртележка, си е ОК. Проблемът е, когато никак не ти е гот. Бррррр! Бляяяяях! Гррррраааууууууу!
Впрочем, питах една позната, която е по-наясно от мен с проклятията. И тя ми обясни, че в състояние на афект, колкото и да се въздържаш да кълнеш на глас, в ума ти все пак се въртят всички злини, които желаеш да му се случат на съответното говедо. Т.е., по същество, никой не се е спасил от това да проклина и да бъде проклинат. Тънкостта, според нея, е да си дисциплинираш мислите така, че картините в главата ти да не са убийствени, ами просто абсурдни. Нейният пример беше 'Да ти се разлисти косата, дано!'. И ме похвали за изобретението 'Все накриво да пикаеш!'... 
А! Сетих се, че ние тук си имаме и други теми по повод нечие ретро!
Ако речем да комбинираме ретрото на Меркурий и Венера, подкрепени от Плутон - мисля, че спокойно бихме могли да се класираме за Оскар за някоя 'черна комедия'... хъм... пу!, за мене - ПлутонЪТ!!!
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
По аналогия с посочения пример - всички знаем, че е добре да имаме чадър, когато времето е дъждовно. Домързява ни да си вземем чадъра, щото е неудобен за носене и щото 'сме наблизичко'. Дъждът ни навалява персонално някак от глава до пети. Пък после сме силно изненадани и недоволни, че трябва да си стоим вкъщи и да смучем таблетки за болящо гърло. Примерно.
аз поне редовно си го правя тояТ номер - и май никога няма да се науча просто да си вземам чадъра
Може би това е идеята на осъзнаването - освен на знаенето: просто трябва, и толкова... без мрънкане 'ама, искам другото'...
Тук му е мястото да си призная, че проблемите ми с осъзнаването клонят към грандиозни...
... като че ли отказвам да осъзнавам каквото и да е, което не ми чупи главата?!?
Мисля, че любимата игра на Меркурий е криеницата. Много го бива да изскача от нищото и да крещи *Бау!*. Когато ти е пред очите, наистина мяза на хлапе, дето си мре да се хили през сълзи. Ама, когато не е... брррррр! Внезапно се озоваваш на въртележката, че и идея си нямаш как се слиза от туй чудо. И като стигнеш до въпроса 'ама как съм се качила?!?' - разбираш, че отново нещо те е отминало, без осъзнаване... мдам.
Което, ако те кефи да си на въртележка, си е ОК. Проблемът е, когато никак не ти е гот. Бррррр! Бляяяяях! Гррррраааууууууу!
Впрочем, питах една позната, която е по-наясно от мен с проклятията. И тя ми обясни, че в състояние на афект, колкото и да се въздържаш да кълнеш на глас, в ума ти все пак се въртят всички злини, които желаеш да му се случат на съответното говедо. Т.е., по същество, никой не се е спасил от това да проклина и да бъде проклинат. Тънкостта, според нея, е да си дисциплинираш мислите така, че картините в главата ти да не са убийствени, ами просто абсурдни. Нейният пример беше 'Да ти се разлисти косата, дано!'. И ме похвали за изобретението 'Все накриво да пикаеш!'...
А! Сетих се, че ние тук си имаме и други теми по повод нечие ретро!
Ако речем да комбинираме ретрото на Меркурий и Венера, подкрепени от Плутон - мисля, че спокойно бихме могли да се класираме за Оскар за някоя 'черна комедия'... хъм... пу!, за мене - ПлутонЪТ!!!
*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*
в отговор на DeProfundis
#18
Меркурий?
Дами,
пишете прекрасно всички, независимо от кофти преживяванията
обаче аз имам няколко въпроса по клубната тематика:
1. защо пък набедихте Меркурий точно? той обръща посоката на всеки 19 - 24 дена. господ да ни е на помощ (или поне на меркурианците), ако всеки път се случват подобни обърквации.
2. според скромните ми познания, кражбите са по Сатурн & Марс, особено ако е на пари и вещи. айде да кажем, че Меркурий са документите/ краткия път и той е поразен, но чак пък виновен...
3. също доколкото аз знам, не се гледат транзити на планети преди Юпитер. че то иначе луд можеш да станеш само от единия Меркурий, дето за година ти превърта картата, особено ако има склонност към приписаните му пакости.
4. меркуриеви прогресии може би? или меркуриево завръщане?
5. и аз работя по Меркурий, предимно. и на мен тея дни ми пропадна една голяма сделка. обаче все някой я е спечелил, нали?
замислих се, ако аз бях дошла, дали щеше да стане същото? дали марсианската ми природа би отработила поне малко от проблемите с колата, например?
не се заяждам
питам си
Мисля, следователно съм... single
пишете прекрасно всички, независимо от кофти преживяванията
обаче аз имам няколко въпроса по клубната тематика:
1. защо пък набедихте Меркурий точно? той обръща посоката на всеки 19 - 24 дена. господ да ни е на помощ (или поне на меркурианците), ако всеки път се случват подобни обърквации.
2. според скромните ми познания, кражбите са по Сатурн & Марс, особено ако е на пари и вещи. айде да кажем, че Меркурий са документите/ краткия път и той е поразен, но чак пък виновен...
3. също доколкото аз знам, не се гледат транзити на планети преди Юпитер. че то иначе луд можеш да станеш само от единия Меркурий, дето за година ти превърта картата, особено ако има склонност към приписаните му пакости.
4. меркуриеви прогресии може би? или меркуриево завръщане?
5. и аз работя по Меркурий, предимно. и на мен тея дни ми пропадна една голяма сделка. обаче все някой я е спечелил, нали?
замислих се, ако аз бях дошла, дали щеше да стане същото? дали марсианската ми природа би отработила поне малко от проблемите с колата, например?
не се заяждам
питам си
Мисля, следователно съм... single
в отговор на angela_hell
#19
Re: Меркурий?
Абсолютно права си, така е.
Просто това, което казваш, е рационално, а нашите досегашни коментари - емоционални. Един вид - просто се оплакахме и помрънкахме (особено аз), а Меркурий го коментирах колкото да не е съвсем оффтопик темата. Лично аз не съм правила сериозен опит да анализирам ситуацията астрологично, а и не знам защо, но нямам силен порив за това (а може би трябва?).
Иначе да, така е - транзити на бързи планети не се гледат по принцип. Въпреки че понякога дори Луната може да бъде "спусък", образувайки по транзит някаква важна фигура например. Кражбите не ги знам от какво се символизират - във всеки случай аз по транзит имам Уран в квадратура с Марс (в 3 дом). Навярно и това стига, за да се пооплетат конците, да не говорим, че Меркурий тогава по градус е правел аспект и с двете планети. А може и да няма общо - не знам, не ми се занимава с този въпрос в момента.
И си права, че сигурно не може само един Меркурий чак такива поразии да направи. Случвало се е ретроградието му изобщо да не го усетя, а друг път големи каши стават - не знам защо е така. Във всеки случай сега лично на мен периодът ми беше каръшки от самото начало - което аз не отчетох като достатъчно "предупреждение", че е най-добре да си седя вкъщи. И се ядосвам - въпреки че от това никаква полза няма вече.
Просто това, което казваш, е рационално, а нашите досегашни коментари - емоционални. Един вид - просто се оплакахме и помрънкахме (особено аз), а Меркурий го коментирах колкото да не е съвсем оффтопик темата. Лично аз не съм правила сериозен опит да анализирам ситуацията астрологично, а и не знам защо, но нямам силен порив за това (а може би трябва?).
Иначе да, така е - транзити на бързи планети не се гледат по принцип. Въпреки че понякога дори Луната може да бъде "спусък", образувайки по транзит някаква важна фигура например. Кражбите не ги знам от какво се символизират - във всеки случай аз по транзит имам Уран в квадратура с Марс (в 3 дом). Навярно и това стига, за да се пооплетат конците, да не говорим, че Меркурий тогава по градус е правел аспект и с двете планети. А може и да няма общо - не знам, не ми се занимава с този въпрос в момента.
И си права, че сигурно не може само един Меркурий чак такива поразии да направи. Случвало се е ретроградието му изобщо да не го усетя, а друг път големи каши стават - не знам защо е така. Във всеки случай сега лично на мен периодът ми беше каръшки от самото начало - което аз не отчетох като достатъчно "предупреждение", че е най-добре да си седя вкъщи. И се ядосвам - въпреки че от това никаква полза няма вече.