Писмо до блатата.....
118 отговора
1002 прегледа
Писмо до блатата.....
Скъпи татко,
надявам се баните в блатото да са ти се отразили добре, защото с Луи доста пари и кръв хвърлихме за да ти доставим това удоволствие-освен това имаш ли идея колко трудно стигнах кухнеския нож, пък да не говорим за лауданиумът....Малко са онези които без бой(смърт) дават лауданиум на малки, сладки момиченца, а?
Разбира се, мой скъпи обични ми татко, всичко което направих с толкова труд сама(защото любимия ми Луи беше прекалено несигурен) беше само за твое добро.Блатото беше специално избрано сред много други прекрасни и привлекателни предложения, които аз скромно реших да пренебрегна.Предпочетох и избрах точно това поради някои привилегии-екзотична крокодилска и змииска кръв(деликатес в някои страни), изключително полезните заблатени води и богата растителност.
Няма смисъл да се връщаш скоро, любими ми Лестат, ние сме уредили всичко поне за още 100-200 години.
Скоро с Луи ще направим едно малко пътешествие, може би ще посетим Стария свят, би ми било интерсно да разбера повече за тези земи...и за вампирите по тях. Ще оставим всичко в Ню Орлеанс и вероятно скоро няма да се върнем, но не се притеснявай обещавам че няма да говоря с непознати, но нали знаеш Луи.....Аххх, моят любим Луи...
Ако обаче не ти е комфортно на тази заслужена почивка(от света) може да се върнеш, цялата къща ще е на твое разположение(съжалявам, но Луи ме накара да изхвърля всички трупове) съвсем скоро. Знам че вероятно ще ти липсваме, и ти на нас също, но някак ще караме.
С много любов и целувки
твоята любяща щерка Клодия
ПП: Твърдеше че Парижката опера не била за изпускане, с Луи решихме да я посетим в твоя чест
А БУ?
надявам се баните в блатото да са ти се отразили добре, защото с Луи доста пари и кръв хвърлихме за да ти доставим това удоволствие-освен това имаш ли идея колко трудно стигнах кухнеския нож, пък да не говорим за лауданиумът....Малко са онези които без бой(смърт) дават лауданиум на малки, сладки момиченца, а?
Разбира се, мой скъпи обични ми татко, всичко което направих с толкова труд сама(защото любимия ми Луи беше прекалено несигурен) беше само за твое добро.Блатото беше специално избрано сред много други прекрасни и привлекателни предложения, които аз скромно реших да пренебрегна.Предпочетох и избрах точно това поради някои привилегии-екзотична крокодилска и змииска кръв(деликатес в някои страни), изключително полезните заблатени води и богата растителност.
Няма смисъл да се връщаш скоро, любими ми Лестат, ние сме уредили всичко поне за още 100-200 години.
Скоро с Луи ще направим едно малко пътешествие, може би ще посетим Стария свят, би ми било интерсно да разбера повече за тези земи...и за вампирите по тях. Ще оставим всичко в Ню Орлеанс и вероятно скоро няма да се върнем, но не се притеснявай обещавам че няма да говоря с непознати, но нали знаеш Луи.....Аххх, моят любим Луи...
Ако обаче не ти е комфортно на тази заслужена почивка(от света) може да се върнеш, цялата къща ще е на твое разположение(съжалявам, но Луи ме накара да изхвърля всички трупове) съвсем скоро. Знам че вероятно ще ти липсваме, и ти на нас също, но някак ще караме.
С много любов и целувки
твоята любяща щерка Клодия
ПП: Твърдеше че Парижката опера не била за изпускане, с Луи решихме да я посетим в твоя чест
А БУ?
в отговор на underworld
#4
Re: Писмо до блатата.....
спокойно, има още писма:)
само трябва да ги измисля:)
А БУ?
само трябва да ги измисля:)
А БУ?
Re: Писмо до блатата.....
Скъпи татко,
посещението което ни направи беше изключително приятно и за мен и за любимия ми Луи. Не е вярно че не изглеждаше добре, дори напротив крокодилската кръв наистина ти се беше отразила превъзходно, искаше ми се да ти правя компания, но спестяванията ни свършиха(в интерес на истината ти ги хабеше за да ми купуваш кукли). Надявам се че няма да се сърдиш че оставихме къщата леко поизгорена, но поне ще си в тон с нея.
Двамата с Луи в момента сме на един отрватителен кораб, бяхте ми казвали че плъховете са подходящи за такива случаи, но някой преди нас ги беше свършил(подозирам че Луи е бил виновен, но нямам доказателства), затова трябваше да се оправим по друг начин с нашата кухня.
Любимият ми Луи от своя страна е изпаднал в поредната емоционална криза, но смятам че все някой ден ще му мине.
Малко трудно ми е да ти пращам тези писма, но Луи откри в себе си непознати способности да разговаря с чайките и искено се надявам да получиш писмото, защото не му вярвам(а и на чайките не вярвам).
Е поне за сега това е всичко, скоро след като стигнем някой град с поща, която е по-надеждна от безмозъчни крилати ще ти пратя ново писмо.
твоята любяща щерка Клодия
А БУ?
посещението което ни направи беше изключително приятно и за мен и за любимия ми Луи. Не е вярно че не изглеждаше добре, дори напротив крокодилската кръв наистина ти се беше отразила превъзходно, искаше ми се да ти правя компания, но спестяванията ни свършиха(в интерес на истината ти ги хабеше за да ми купуваш кукли). Надявам се че няма да се сърдиш че оставихме къщата леко поизгорена, но поне ще си в тон с нея.
Двамата с Луи в момента сме на един отрватителен кораб, бяхте ми казвали че плъховете са подходящи за такива случаи, но някой преди нас ги беше свършил(подозирам че Луи е бил виновен, но нямам доказателства), затова трябваше да се оправим по друг начин с нашата кухня.
Любимият ми Луи от своя страна е изпаднал в поредната емоционална криза, но смятам че все някой ден ще му мине.
Малко трудно ми е да ти пращам тези писма, но Луи откри в себе си непознати способности да разговаря с чайките и искено се надявам да получиш писмото, защото не му вярвам(а и на чайките не вярвам).
Е поне за сега това е всичко, скоро след като стигнем някой град с поща, която е по-надеждна от безмозъчни крилати ще ти пратя ново писмо.
твоята любяща щерка Клодия
А БУ?
в отговор на frozen_dreem
#13
Re: Писмо до блатата.....
Сори,че се намесвам в разговора,но на мен пък ми харесва сигнатурата на claudia 
Re: Писмо до блатата.....
Скъпи татко,
Стигнахме една доста невзрачна област от Стария свят...Някога, казват, била велика държава, но от онова което видях е било преди доста време-България се е казвала, сега е в границите на Османската империя.
Луи отново се прави на състрадателен и мил...Колко иронично.
Срещнахме някакво странно вампироподобно създание, но определено само наподобяваше вампир. Толкова жалко същество не бях виждала.Без малко не ни уби, но любимия ми Луи освен да прави мелодрами можел и да мисли бързо.
Почвам да се питам как така и в другите страни нямаше подобни създания, но няма да те занивам с тези въпроси, знам колко се дразниш(за това си имам Луи).
Хората тук са особени, не приемат чужденци, пък особено такива със значително по-светъл тен. На повечо врати има закачени разпятия и чесън(колко наивно,по-лошото е че те страдат от това, разбрах че са погребвали живи). Поне знаехме, че те знаят за съществуването на подобни на нас, макар и по-жалки и безмозъчни създания.
Легендите, които бях прочела за граф Дракула бяха само поредната измислица на полудял човек.
Скоро смятаме да напуснем това отвратително място. Не може да рискуваме толкова много.
Да знаеш много ни липсваш, и на мен, и на прекрасния ми Луи.
твоята любяща щерка Клодия
Стигнахме една доста невзрачна област от Стария свят...Някога, казват, била велика държава, но от онова което видях е било преди доста време-България се е казвала, сега е в границите на Османската империя.
Луи отново се прави на състрадателен и мил...Колко иронично.
Срещнахме някакво странно вампироподобно създание, но определено само наподобяваше вампир. Толкова жалко същество не бях виждала.Без малко не ни уби, но любимия ми Луи освен да прави мелодрами можел и да мисли бързо.
Почвам да се питам как така и в другите страни нямаше подобни създания, но няма да те занивам с тези въпроси, знам колко се дразниш(за това си имам Луи).
Хората тук са особени, не приемат чужденци, пък особено такива със значително по-светъл тен. На повечо врати има закачени разпятия и чесън(колко наивно,по-лошото е че те страдат от това, разбрах че са погребвали живи). Поне знаехме, че те знаят за съществуването на подобни на нас, макар и по-жалки и безмозъчни създания.
Легендите, които бях прочела за граф Дракула бяха само поредната измислица на полудял човек.
Скоро смятаме да напуснем това отвратително място. Не може да рискуваме толкова много.
Да знаеш много ни липсваш, и на мен, и на прекрасния ми Луи.
твоята любяща щерка Клодия