разлики в ръста

Приятеля ми е с 5см по нисък от мен и имам чувството,че познатите
ми леко ме подиграват.Не ,че плащам данък обществено мнение
но все пак не е приятно....
Вие ако сте имали подобна връзка,как сте се чувствали?

екстра , нямал съм връзка с по висока от мен жена , така че сичко ми е наред

Нали е по-важно да се обичате.
А иначе честно казано си е малко необичайно. На мен не ми допада такава двойка като визия, но какво ти пука. Това си е твоят живот.

Tozi malkia sinia da ne bi da se opitwa da i gi ugolemi?

недохранен или недое..... е..егати лакомника на гладен ми прилича

Любов е всичко от което се нуждаеш ти.
Д.Ленън

Според мен всичко е заложено в главата ти! Ако ти сама приемеш този факт като такъв, никой няма да обръща внимание в разликата! Но докато теб те смущава е нормално и хората да го коментират!

Не съм имал. Малко е нетрадиционно, но какво от това. Имам познато семейство в което мъжа е с около 7-8 см по-нисък и с 20 години по- възрастен от жена си. Обаче всичко си им е наред имат и малко дете. Тези които ги познаваме ги приемаме напълно нормално, без да робуваме на някакви стереотипи. И още нещо ще ти кажа - не се влияй толкова от хорското мнение. Хората по- принцип са злобни и завистливи. Вече не сме в каменната ера и не е нужно мъжът да е по-едър за да убива по-лесно плячката когато ходи на лов в гората.

П\п Подобно е положението и когато жената е доста пълничка, а мъжа е слаб като клечка. И такива двойки има.

Освен данък обществено мнение има и ДДС (данък добавено съжаление).
По възможност използвай ниски обувки и гледай най-вече да се допълвате на духовно ниво.
Желая ти успех във връзката ти с този мъж

Аз съм по-висок от моята мадама с цяла глава и понякога това много я тормози, даже ми е казвала "без крака и без обувки останах да се надигам на пръсти, за да те целуна като хората" Така че всичко си е относително

аз съм малко по-висока от приятеля ми и не ми пречи. не съм забелязала той да се притеснява. а какво дрънкат зад гърба ни, не ме интересува. ако имат нещо да казват, да го казват в лицето!

На мен пък ми се струва,че има доста такива двойки или защото аз обръщам внимание на това.
Та моят съпруг е с 2-3 см. по-висок от мен, т.е. ако се кача на токчета ставам по-висока.Е да ама колко добре е сложен ....Супер си е,харесвам го.
Да не ти пука.

Не бих казала, че за мен височината няма значение. Мъжът ми е някъде около една глава по-висок от мен (т.е. минавам леко раменната му линия). Това ми дава възможност и да сложа по- елегантен, удължен ток.

Като стоя до него изпитвам някъква сигурност...
(не знам как да го изразя това чувство друго яче) ..Но във всички случай съм обедена, че подобно усещане не мога да изпитвам до мъж, който е по- нисък от мен (или висок колкото мен). Някък си тогава му липсва мъжкото...
А пък и на мъжа му е някъкси гот, като може да ме "вдигне" и "завърти"... мисля, че ме разбрахте.



Но това, че за себе си не го приемам, не означава, че се присмивам на хората по улицата (това е простотия)

не мисля че става на въпрос кой кого може да повдига и да върти ("вдигне" и "завърти"), а дали една такава разлика във височината трябва да подтиска и унищожава разбирателството, чувствата и връзката между двама души!

хората трябва да се възприемат каквито са си, а не такива каквито искаме да бъдат!

няма значение дали разликата е във възрастта, височината, социалното положение и тн. и тн. щом тя не е била пречка да се създаде някакво отношение...какво ни дава правото да я сочим с пръст?

ако живееш за одобрението на хората, едва ли нкога ще го получиш

И аз имам познати, които са по-ниски от съпругите и приятелките си. Обаче разликата в ръстта им не е повече от 5 - 6 см. Все пак и на мен ми изглежда комично, когато мъж има приятелка, на която не стига дори до рамото и особено, когато е и по-едра от него. Все пак се възхищавам на мъже, които са успели да хванат такова "парче".
Честно да си призная и аз си падам по високите и стройни жени. Аз съм около 182 см., но не си се представям с момиче, по - ниско от мен.
Мен например не ми харесват двойки - едър и висок мъж със слаба и дребна жена. Обратния случай е по-приемлив за мен, макар и комичен.
Все пак не е важна височината, а дължината

Здравей,

мисля, че в моя отговор никъде не споменах, че държа на одобрението на обществото. Изложих само моето становище.

С "Завъртане и повдигане" исках да символизирам израза на "мъжката гордост". Почти всеки мъж на този съят (всъщност огромното болшинство) иска да се чувства като такъв. Т.е. да се чувства способен да защитава жената до себе си и най- вече да и дава чувството за сигурност и спокойствие (наречи го инстинкт, ако искаш). Ти как мислиш, само жената ли изпитва удоволствие, отпускайки се на силните мъжки гърди и стискайки високите и здрави мъжки рамене??? Мога да ти кажа, че задоволството, за повечето мъже е не по- малко. И то това задоволство се засилва при мисълта, че може картинката да изглежда друго яче.

И така мога да направя (за мен поне) и обратния извод. Мислиш ли, че на един мъж му е доста приятно, като му се налага да стисне крехките и високи женски рамене или да се отпусне на нежната женска гръд, не защото така иска, а защото друго яче не става???? Тогава не е обществото, нещото което разделя и натъжава хората, а фактът, че мъжът не намира удовлетворение и не се чувства, като такъв. Т.е. става жертва първо на собствените си изисквания и второ на огледалното на тях обществено мнение.

И жената го усеща. Иначе няма6е да пише тук.

И пак повтарям.... не подкрепям подигравки с надсмивания. Всеки човек е свободен (и слава Бого) да определя сам сексуалния и частния си живот.

Само написах, че за мен е важно мъжът да създава чувство на превъзходство (наречи го инстинкт, ако искаш)...

Казала си го прекрасно и точно, уловила си усещането.
Нашата разлика е окло 30 см. Винаги съм имала до себе си мъж с приблизително подобна разлика. Само веднъж имах кратка връзка с човек малко по-висок от мен, но не можах да го възприема физически въпреки перфектното му тяло. Просто казано - не се чувстам жена, ако не усещам мъжко присъствие като височина. Харесва ми да се губя в обятията на мъжа, да се чувствам крехка и беззащитна. Сигурно си е нещо първично инстиктивно.

Но това, подчертавам, си е лично мой избор. Имам приятелка /тя е между 170-175/, която си избира мъже максимум с нейния ръст и си е ОК. Обаче разлика с една глава в полза на жената си е определено комично. Но това е обвивката. Невидимото е същественото, нали знаете.

Според мен, не се чувстваш сигурна с мъжа ти, защото той е с Х см. по-висок от тебе, а просто защото е ТОЙ!

Моят приятел е по-нисък с 2-3 см, но понеже преди да го срещна носех високи токове, а обувките не се сменят току-така, известно време си стърчах над него, че и с 7-8 см. в началото не обръщах внимание на това, докато баща ми не се беше похвалил на леля ми, че си имам приятел и съм по-висока от него. той, разбира се не е вложил лошо чувство, нали ми го каза и на мен.
И като се почна, аз нещо превъртях, мисля го непрекъснато, голямо изпитание беше за мен, даже мислех да се разделяме...



Слава Богу, това отмина и замина, остава любовта и връзката ни е вече повече от 5 г.

Е, купувам си ниски обувки, но пък и на по-висок ток няма да откажа.
А той няма никакъв проблем с това, даже се кефи че съм малко над него.

Горе главата, това е бял кахър, сама ще го разбереш след време!

именно това и аз се опитах да подчертая, че всеки има право на щастие, независимо от общественото мнение, това какво на жената и харесва, или какво е "мъжката гордост"... не трябва винаги да се ограничава в рамките на общоприетото!

и си мисля, че авторката на " разлики в ръста" просто иска да е щастлива с "нестандртната" си връзка, а не когато излезе на улицата да съзира в очите на хората присмех или учудване или тн...
защото хората са винаги готови да си разнообразят ежедневието за сметката на нечий гръб