Било невроза ...

Здравейте, най-после се престраших да споделя тук и моя проблем. Не мога да кажа точно кога и как започна всичко ... но беше отдавна, може би преди 6-7 години. Сега съм на 29, програмист, разведена от 3 години по много нелепи причини, сега живея и работя в София, имам приятел и чакаме бебе. В момента започвам 4 месец. Та ето защо проблемите ми станаха почти непоносими, може би и бременността допълнително допринася. Аз обаче съм длъжна да се справя с нея, вече не само заради себе си а и заради човека до мен и бъдещото ни бебче. Дано всичко е наред!
И така, ще се опитам да опиша как започва моя ден. Със съня нямам никакви проблеми, спя дълбоко и много. Сутрин ставам към 7 и се приготвям за работа. Минават десетина минути и започвам да усещам "онова нещо". Всяка сутрин, всеки божи ден е така. Докато си мия зъбите ми се разтреперват краката, замайва ми се главата, започва сърцебиене. Аз обаче упорито се гримирвам как да е, обличам се. Междувременно вече и зрението ми се замъглява, все едно съм под вода, започвам да дишам трудно и тежко. Усещам се напрегната, подскачам от всеки шум, започва глава да ме боли, да ме дразнят миризми, шумове. Като се погледна в огледалото и виждам една много нещастна и сбръчкана физиономия ... моята. Обаче тогава си припомням думите на цялата армия лекари, през които съм минала: " ... нищо ти няма, всичко е внушение ... нищо не може да ти стане ... не мисли за това и продължавай напред ... " Да, ама как? Как като не ме държат краката? И все пак тръгвам, решена да отида на работа. Вървя съсредоточено, не виждам нищо и никой, смуча бонбони лукче /от нещо ментово ми става по-добре/, идва трамвайя, качвам се. Стоя на прозореца, по точно вися. Работата ми е на 4 спирки, още на втората се чувствам почти задушена, не мога повече с този трамвай, слизам и продължавам някак пеш. И стигам в офиса на крачка от припадък. Захлупвам се на клавиатурата, текат ми сълзите, започва още един от моите кошмарни дни. Пак се налага да пия успокоителни, иначе просто не мога ... Това е, всеки ден, че и по няколко пъти. Сега заради бебето не ми дават да пия нищо, съвсем нищо. Не ме питайте как съм. В момента съм в отпуска и не излизам от вкъщи. Но на 15.08 ще трябва да отида на работа. Как?! Как?! ... и толкова се притеснявам и за бебето....

Няма диагноза невроза.
Какво ти казаха лекарите?
Това което описваш прилича на панически присъпи. Ама чак пък всеки ден да ги получаваш...
Може да е и фобия да излизаш от къщи. Като си си в къщи добре ли си? Имаш ли тези физически признаци за които пишеш?
Едно мога да ти кажа от сега. Поради факта, че си бременна не можеш да пиеш никакви лекарства което означава, че може с тебе да работи само психотерапевт. Не очаквай чудеса. Само психотерапия не може да те излекува, но много ще подобри състоянието ти.

Благодаря за отговора, но знаеш ли аз не мисля че може да ми се помогне с приказки. Сама разбирам и осъзнавам всичко, че няма причини да правя тези кризи, т.е. не и сега, че само изживяването е страшно и физически нищо ми няма. Правиха ми купища изследвания ... а диагноза май няма ... всеки пише различно. Неврастенна невроза, депресивна невроза с панически кризи, нервни кризи ... всичките са ми еднакви. Когато съм вкъщи мисля че е по-добре, но ми се струва че кръгът ще се затвори и това ще стане перманентно. Направо се ужасявам ... хиляди пъти исках да имам някакво заболяване което да лекувам, а така просто не знам срещу какво и как да се боря ... май трябва да се боря със своята собствена психика ... звучи абсурдно и отчайващо.
А бебето? Как ли се чувства то? Това е кошмар.

Ако не може да ти се помогне с лекарства, а ти отказваш да се лекуваш с приказки какво ти остава? Аз за трети начин на лечение не знам.
Само си мислиш, че всичко знаеш и разбираш. Зад това което прави организма ти стоят неща за които изобщо не подозираш. Не можеш сама да се бориш със собствената си психика. Ти да не си Барон Мюнхаузен та да се зидърпаш сама за косата?!

Освен това е само твой избор какво ще правиш със себе си и можеш да отказваш всякакви лечения. Но сега като вземаш решения те важат не само за тебе, но и за бебето което носиш. Така че отказвайки да се лекуваш отказваш и то да се лекува. Защо?

О, не. Всичко, което искам е да се излекувам от това състояние. Защото така го наричат ... не болест, а състояние на организма. Просто казах, че съм скептично настроена към тези методи на лечение. Може би защото не ги разбирам ... Но знам, че хиляди пъти съм разговаряла с майка ми, която ми е много близка и искрено се тормози от моето състояние, опитвали сме се да разнищим всичко от начало и да открием какво провокира тези кризи. Но не, нищо не се получава. За момент се успокоявам, но след ден, два, три всичко е както преди, с нова сила. Ето затова, Марина, се реших да пиша тук. Защото съветите на хора преживели подобно нещо помагат повече, защото всичко е индивидуално и понякога отговора не го пише в дебелите книги на медицината.
Между другото, послушах съвета ти за психотерапия. Разрових всички сайтове, който намерих. Написах няколко писма, дори ми отговориха. Ще се обадя и на няколко телефона. Ще опитам да намеря човек, който да приеме проблема ми и да се съгласи да работим заедно върху него, и тогава чудото може и да се случи. Нямам много време и се страхувам, че ще се отрази на работата, дори си мисля че ако разберат че съм бременна ще ме уволнят. В частните фирми си правят каквото искат. Но май ми е все тая ... Предстои ми нещо много по-важно, нещо което ще даде смисъл на живота ми, живота който така искам да вкарам в нормален ритъм ... та благодаря ти още веднъж

Успех! Искрено се надявам да тръгнат на добре нещата.

Мне... тук съм само заради забавлението, но ми се забучи твоят проблем в тиквичката. Просто приеми, че ще имаш този и много други дискомфорти, докато дойде времето да родиш рожбата си. Въоръжи се с търпение и ще дочакаш щастливият миг на раждането на детето на твоята любов. Стискам палци. Състоянието ти е съвсем нормално. Просто изчакай да мине съответното време.

Теарпията е най-доброто, което може да се направи. Вярно, че няма да има моменталния ефект на хапчетата, но подобренията са ДАЛЕЧ по-дълготрайни
Предполагам правиш разлика между симптоматично и етиологично лечение и няма нужда да се обсъжда кое е по-ефективно.
Поправи ме ако бъркам, но хапчетата подтискат симтома - бил той депресия, безсъние или панически пристъп. Терапията търси и лекува причината за симптома.

Потърси Юнгиански терапевт.
Докато се опитваш да отхвърлиш тези изживявания като безсмислени и безпричинни, нещата само ще се влошават.
Напротив, приеми, че причина за тези пристъпи има и се опитай да я откриеш.
И тази причина със сигурност няма да е някаква засукана диагноза.

Потърси Юнгиански терапевт.

Ако това са панически пристъпи или фобия (а то може би са и двете) най-добрата терапия е когнитивно поведенческа.

Прав си.
Но понякога лекарствата се използват за да се нормализира малко физическото състояние за да може да се почне психотерапия и тя да е по-ефективна.

Хей, вие двамата, нищо не разбрах от тази полемика ... Какво е Юнгиански терапевт? Винаги са ме тъпкали само с лекарства, затова другите методи са ми много неясни. Но съм решила да опитам. Въпроса е какво и има ли смисъл или е късно вече? Защото си мисля, е проблема ми вече така е пуснал корени че отърване няма ... А си мисля дали не е някакво странно заболяване, което не могат да открият?!

Здрасти,моята диагноза е паническо разстройство с агарофобия/първото що годе близко предположение за състоянието ми беше страхова невроза!!!/ - понякога ми става толкова зле,че ме е страх да стана от леглото.Аз съм с лечение вече година,но за съжаление не мога да ходя на групова терапия - доколкото знам е най-добрият метод при лечението на паническото разстройство,комбинирана с медикаментозно.Иначе съм минала по същия път като теб - различни лекари и всеки казва,че нищо ми няма.Обаче е важно да попаднеш на добър специалист.Освен това има и много билкови препарати,които донякъде успокояват - ако не помогнат,поне няма да навредят.
От моя "богат" опит мога да ти кажа,че наистина няма нищо страшно - като получиш пристъп,просто се старай да не мислиш за него или както правиш - смучи си бонбонче /моят заместител е дъвка - ментова/,старай се да намериш нещо да правиш - гледай витрините,говори с някого,пий вода.Случвало ми се е даже да имам клиенти и да получа пристъп - в такъв случай просто сменям дъвката/бонбончето,пийвам глътка вода и започвам да обяснявам на клиента това,за което е дошъл и преди да се усетя пристъпът е преминал!Всеки път обаче първо ме обзема страх-понякога неописуем,но никога не е било толкова страшно,че да ми се случи нещо непоправимо.Ако пътувам и получа пристъп се старая да си отвлека вниманието от реакциита на организма-не винаги се получава,но пък и хората около мен не забелязват колко ме е страх!Най-лошо е по време на горещините - тогава се справям доста трудно.Обикновено никога не излизам без бутилка вода,дъвка и валидол!И никога не забравям да дишам - дъбоко с диафрагмата,демек с корема.
НО наистина най-доброто,което можеш да направиш за себе си е да се консултираш със специалист - психиатър и да споделяш преживяванията си,за да откриеш какво първоначално е предизвикало пристъпите,тогава ще ти стане по-лесно да се справяш с тях!Разговорите с близки хора помагат,но обикновено те ни съчувстват и се опитват да помогнат понякога без да знаят какво точно правят и със своята доброжелателност могат да усложнят положението.
Мога да пиша още много за себе си,но важното е ти да се оправиш!Ако мога да помогна с нещо - насреща съм.
Късмет!

Здравей, благодаря ти много. Не ми каза обаче успя ли да се излекуваш от това нещо или просто си намерила своя начин да увладяваш положението? Така ми се иска някой да каже: Аз бях болен, но оздравях! Ужасява ме мисълта че ще живея с тази гадост до края. Как я мразя!!!!!!!!!!!

Няма да твърдя че познавам всички видове терапия, всъщност имам опит само с Неорайхианската и Юнгианската.
За себе си мога да кажа, че системата на Юнг работи отлично.

Ако ти се занимава, може да ми кажеш защо смяташ, че когнитивно поведенческата терапия е по-уместна в случая?

В случая обаче човека се справя все пак даже и в моментите на криза, даже и без хапчета.

И в същото време колкото по-рано, по-добре.

Когато става въпрос за психология, забрави за диагнози. Ако някой може да каже какво точно е заболяването ти, това най-вероятно изобщо няма да ти помогне да се излекуваш. И няма вълшебно хапче, което да ти помогне.
Лекарстват в случая не могат да ликвидират само лошите емоции, те премахват всички емоции. Хората, които са се "излекували" от психично заболяване с помощта на лекарсва, са само сенки на това, което са били някога. Казано честно, аз бих предпочел да съм луд пред това да съм "нормален" на такава цена.

Единственият смислен изход от ситуацията е да работиш върху несъзнаваното си и да разбереш с негова помощ какъв е смисълът на симптомите. Да промениш нещата в живота си които ги предизвикват. Естествено това е многократно, неописуемо по-трудно от това да пиеш хапчета... но в случая, повече от всякога, човек получава колкото дава.

Юнгианският терапевт, най-общо казано, е последовател на К. Г. Юнг.

Справяш се да но на каква цена? Въртиш се в един омагьосан кръг всеки ден се събуждаш със същите мисли каквито бяха и вчера и със същите симптоми. Не съм много сигурна дали психотерапевтите умеят да лекуват трайно такива състояния ,все пак не е доказано на какво се дължи например паническото разстройство или пък шизофренията, но лекарства вече има това е най-парадоксалното в случая. И за това съм съгласна до някаде с Карл ,че тези хапчета те правят обезличен понеже притпяват мозъчната кора,но за съжаление познавам много хора за които те са единствено спасение.Според мен лично лечението за всеки човек е строго индивидуален както и самият той е такъв .За един психотерапия ,за друг хапчета а за трети нов мироглед на нещата .Но за мен е виновно подсъзнанието или както бе казал един писател " подсъзнанието помни всичко ".Успеете ли да бръкнете там и да си поговорите със него проблема е наполовина решен ,а другата половина е ясна представа какво искате от живота и дали найстина го искате ...............е има и още но,
Хайде стига стана много философско

Сега се уча

А вие ,специалистите които лекувате тези"засукани диагнози" нe мислите ,ли че това е една борба на психиката кято безспорно управлява тялото срещу така наложения ни от обществото стериотип на живот?

Сега се уча

Мнението на мис Пиги засега е без отговор, а моето е доста сходно.
Дали Бременността се води Болест към днешна дата - не знам, но се надявам да не е. Ако още не знаеш, че си бременна, може би е време вече да го съзнаеш, да започнеш да забравяш(понякога) за себе си, да си изясниш нещата и с работодателя си, да започнеш да прекарваш време сред природата, дори да поживееш известно време на спокойно място - големите градове, София са неподходящо място за постоянно прекарване на времето си и без човек да е бъдеща майка.
Мястото на темата ти е в "Бъдещи майки" според мен.
А ако ще си търсиш терапевт, потърси и някой специалист запознат с есенциите на Едуард Бах или т.н. Цветолечение ... предлага единственото читаво "лекарство" при твоето състояние. И нека е човек-родител ти пожелавам ... на твое място аз бих поставяла и този въпрос на съветващите ме.
Успех