Ех, тия мъже!

Не мога да ги накарам да контактуват и това си е! За мъжете, с които съм вързана до края на живота си говоря де - сина ми и баща му.
Младши е на 4.4г., а старши е на 29г., но са си на един акъл. Онова малкото, не иска да говори с баща си по телефона, защото му бил сърдит, че не се обажда и не идва. Работата на баща му била скапана и гадна, защото вечно работел и не идвал. Баща му пък МУ е сърдит, че не иска да говори с него по телефона!!!
Истина е, че екс-а се обажда рядко, но като се обади сина ни не иска да говори с него, а времето си минава и те съвсем няма какво да си кажат. Знам, че насила хубост не става, но и двамата ми мрънкат един за друг. Явно им домъчнява все пак...
Отстрани може да ви изглежда по-иначе, но не съм аз тази, която иска да говори с екс-а и за това така. Много отдавна ми мина и сега гледам да съм трезвомислеща жена, загърбила миналото и приемаща настоящето. Разбрах, че в общия ни интерес е да поддържаме нормални контакти, защото вече няма какво да делим и да си причиняваме. Сигурна съм, че децата имат нужда от подкрепата и на двамата си родители независимо дали семейството е здраво или не. Примирих се и приех това, че бащата на сина ми няма да го бъде като татко, но това не означава, че трябва да го отпиша съвсем. Включва се понякога като далечен братовчед , но кои знае - някой ден може да станат приятели. Не ми се воюва вече, а и смисъл не виждам. Каквото и да става той ще си остане баща на детето и по-добре да сме добри познати, отколкото "най-чужди в света".
Та, да се върна на контактите помежду им. Ами оскъдни са! Какво ли не измислях и ето най-новата ми изцепка - направих мейл на детето. Така ще може да изпраща картички и съответно да получава. Стига да не му изпращам картички само аз! Не знам дали баща му ще одобри и подеме начинанието ми, но ако има поне малко здрав разум поне снимки да му праща. Благодаря на Райан за идеята, която ми даде преди много време, но аз едва сега узрях за нея!
Е, това е приятели, оплаках се, похвалих се, благодарих от сърце и сега ми е спокойно
Радвам се, че се кротнах, а вече мисля и градивно. Месеците прекарани у дома добре са ми се отразили изглежда

Бъдете здрави, а всичко останало само ни помага да се научим да живеем по-добре!

Желая ти успех в начинанието.

Каквото сабя покаже...

Welcome

Според мен трябва да обясниш много внимателно на детето (все пак е доста малко), че баща му много го обича, независимо, че не живее с вас и никога няма да спре да го обича и няма да има по-важен на света от него. Това, че не сте заедно, не означава, че няма татко и той винаги ще бъде важен за баща си. Мисля, че това е много важно за едно дете.
По написаното от теб съдя, че си зряла и умна жена и ти пожелавам да им помогнеш да намерят равновесие в отношенията си.

Здравей и от мен

Имах подобен проблем, с тази разлика, че сина ми искаше да разговаря с баща си, а той мноого рядко се обаждаше/не живее в Бг/. И аз направих мейл, има си месенджер и какво от това - ефект нулев. Оставих така нещата и сега дойде когато видиш ли сетил се имам син - след 10г. мълчание. Взе да се обажда, да го търси, даже започна да го примамва с подаръчета и подобни нооо..... сина ми му заяви : Защо не се обаждаше когато аз исках да разговарям с теб, когато имах нужда от теб? Категорично му отказа да му гостува, когато позвъни телефона - разговора се състои - ти как си, аз съм добре сега нямам време да говоря с теб хайде чао - и затваря телефона. Никога не съм го настройвала, дори се опитвах да не прекъсвам връзката - син - баща / имах много причини да го направя/ Е те са си го казали хората Каквото сам си надробиш - това и ще сърбаш..... това си сготви екса......това ще си хапва Желая ти успех и дано при теб нещата се развият по-благоприятно. Момчетата имат нужда от бащите си или май като се замисля мъже около себе си / при нас има вуйчо, който го обожава и двама дядовци тъй, че не му липсва мъжко присъствие/

Животът е като детска дрешка - къс и наакан.

че ще успея:) Ако не в това начинание, то в някое друго Мерси!

Това беше първото нещо, което му обясних, когато се разделихе и от тогава все му го повтарям, когато се наложи. Напълно съм съгласна с казаното от теб! Знам, че баща му го обича и ако не вярвах в това може би нямаше да поддържам огъня, защото не искам детето да живее с лъжлива представа за човешките отношения. Смятам, че е вредно да се подклажда нещо, което го няма, но случя не е такъв и вярвам, че постъпвам правилно.
Благодаря за подкрепата!

в началото да говори с баща си, но вече не иска или го прави много рядко. И моя екс живее извън страната и има ново семейство, но какво от това? Ще ги оставя да се разберат, както си знаят, а от мен се иска да не преча :) Не знам защо, но си мисля, че и при нас ще стане така, както е при вас, но детето трябва само да вземе решението дали и до колко да контактува с баща си.
А, бащата.....ами и той сам си ги надроби такива, а сега олеле!
За момчетата и мъжете около тях съм съгласна - ако бащите им не са до тях се появяват заместители /дядовци, батковци, вуйчовци....каквито има под ръка:)/

Нито го насърчавах, нито го спирах, той малкия порасна и сам взе това решение. Мисля, най-добрия вариант - неутрална позиция! Никога лошо за бащата - детето ми само вижда - големите неизпълнени обещания - разбитата детска илюзия. Е в един момент му каза - не те чувствам като баща - обичам вуйчо си и ми е много по-мъчно за него отколкото за теб / вуйчото също от една година не е в Бг/ - подаръците валят и има непрекъснати неделни или съботни обаждания за да чуе не сестра си или майка си а племенника. Страхотно се разбират и обичат двамата. Мисля нашите деца надрастват връстниците си........помъдряват по-бързо, което не е лошо

Животът е като детска дрешка - къс и наакан.