антропозитен склад

Някой вкарвал ли е стоки в антропозитен склад, под режим активно усъвършенстване, с което вкарване режима приключва, какъв вид сделка е това от гледна точка на ЗДДС и правилника към него?

и на кого му пука

Дали?

Съмнявам се, че някой е вкарвал каквото и де е в антрОпозитен склад......

Айде не бъди толкова сигурна

Наистина не успях да открия какво е това антропозитен склад, а и не ми е много ясно какво значи режима активно усъвършенстване да приключи с вкарването в склада, но чл.62 т.1 и т.2 от ППЗДДС третират въпроса с правото на данъчен кредит при внос и вкл. в режим на активно усъвършенстване.

според зевзци поназнайващи френски, <антрЕпозитен склад> означавало -<складов склад> (нещо като оксиморон).
Иначе в Гугъла - колкото щеш антрЕпозитни складове.
Пък за активното (и пасивно) усъвършенстване - ще ми е интересно да науча нещо ново (за мен)

Това мога да постна, нямала съм такива случаи и от практическа гледна точка нищо не мога да предложа..

из ЗДДС:

Други понятия:

9. "антрепозитни складове" са митнически складове, открити и управлявани по реда на чл. 104 - 117 от Закона за митниците;


Глава осма.
ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ
Видове

Чл. 33.
...
4. доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим и ако не напускат антрепозитния склад.

из Закона за митниците

Раздел III.
Митническо складиране

Чл. 104. (1) Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:
1. чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;

2. местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.

(2) Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.

(3) Случаите, при които стоките по ал. 1 могат да бъдат поставени под режим митническо складиране, без да се намират в митнически склад, се определят в правилника.

Чл. 105. (1) Митническият склад може да бъде обществен или частен, като обществен е складът, който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица, а частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя.
(2) Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад.

(3) Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени.

Чл. 106. (1) Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи.
(2) Лице, което желае да открие и да управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаване на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява.

(3) Разрешение се издава само на местни лица.

Чл. 107. Складодържателят е длъжен:
1. да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад;

2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) да изпълнява задълженията, произтичащи от складирането на стоките;

3. да спазва условията, определени в разрешението.

Чл. 108. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато разрешението е за обществен склад, задълженията по чл. 107, т. 1 и/или 2 могат да се възложат само на вложителите в склада.
(2) Вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране.

Чл. 109. Правата и задълженията на складодържателя могат да бъдат прехвърлени на друго лице с разрешение на митническите органи.

Чл. 110. Митническите органи при спазване на разпоредбите на чл. 94 имат право да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му по чл. 107.

Чл. 111. (1) Материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред, освен в случаите, когато общественият склад се управлява от митническите органи.
(2) Стоките под режим митническо складиране се завеждат в съответните документи веднага след въвеждането им в склада.

(3) При спазване на разпоредбите на чл. 92 митническите органи могат да не изискват водене на материална отчетност, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) задълженията по чл. 107, т. 1 и/или 2 са възложени само на вложителя, и

2. стоките са поставени под режим митническо складиране с писмена декларация по нормалната процедура или с търговски или друг документ, придружен с молба за поставянето им под този режим.

Чл. 112. (1) Когато съществува обоснована икономическа целесъобразност и не се възпрепятства митническият надзор, митническите органи имат право да разрешат:
1. поставяне в митнически склад на местни стоки освен стоките, посочени в чл. 104, ал. 1, т. 2;

2. преработване в митническия склад на чуждестранни стоки, допуснати под режим активно усъвършенстване, при спазване на изискванията за този режим;

3. обработване в митнически склад на чуждестранни стоки, допуснати по режима за обработка под митнически контрол, при спазване на изискванията за този режим;

4. формалности, които могат да не бъдат извършвани в митнически склад по реда на т. 2 и 3, съгласно правилника.

(2) В случаите по ал. 1 стоките не се поставят под режим митническо складиране.

(3) Митническите органи имат право да изискват стоките по ал. 1 да се заведат на отчет по реда на чл. 111.

Чл. 113. (1) Престоят на стоките под режим митническо складиране е неограничен.
(2) В правилника могат да бъдат определени случаи, при които митническите органи имат право да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление.

Чл. 114. (1) По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайни операции, посочени в правилника, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или препродажба.
(2) Операциите по ал. 1 се съгласуват предварително с митническите органи, които определят условията за тяхното извършване.

Чл. 115. (1) Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретните обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят и условията за извършването му.
(2) По време на престоя извън митническия склад стоките могат да бъдат подлагани на операциите по чл. 114 при условията, определени в него.

Чл. 116. Стоките под режим митническо складиране могат да бъдат преместени от един в друг митнически склад с разрешение на митническите органи.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Когато възникне митническо задължение за внос на стока и митническата стойност на тази стока е определена на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена, която включва разходите за складиране и запазване на стоките по време на престоя им в склада, тези разходи не трябва да бъдат включени в митническата стойност, при условие че са отделени от реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.
(2) Когато вносната стока е претърпяла обичайни операции по смисъла на чл. 114, по искане на декларатора за определяне размера на вносните митни сборове се прилагат данните за вида, количеството и митническата стойност, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Изключения от тези разпоредби се предвиждат в правилника.

(3) Когато чуждестранни стоки се поставят под режим внос по чл. 82, ал. 1, т. 3 без представяне пред митническите органи, при определяне размера на вносните митни сборове са валидни видът, митническата стойност и количеството за тези стоки към момента на поставянето им под режим митническо складиране, при условие че тези елементи за облагане са били приети или допуснати от митническите органи при поставянето на стоките под режим митническо складиране и заинтересуваното лице не подаде искане за прилагане на елементите за облагане, валидни към момента на възникване на митническото задължение. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол.

Скуука, скуука - викаше поручик Ржевски, размахвайки на бала чорап пълен с лайно.

из Закона за митниците

Раздел IV.
Активно усъвършенстване

Чл. 118. (1) При спазване на изискванията на чл. 119 режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на:
1. чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.

(2) За целите на режима активно усъвършенстване:

1. система с отложено плащане означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 1;

2. система с възстановяване означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 2;

3. операции по усъвършенстване означава:

а) обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки;

б) преработка на стоки;

в) поправка на стоки, включително пълното им възстановяване:

г) използване на определени в правилника стоки, които не се съдържат в компенсаторните продукти, но позволяват или улесняват производството им дори ако се изразходват изцяло или частично в производствения процес;

4. компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

5. еквивалентни стоки са местни стоки, използвани вместо вносни стоки за производството на компенсаторни продукти;

6. рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.

Чл. 119. (1) Митническите органи разрешават:
1. компенсаторните продукти да бъдат получени от еквивалентни стоки;

2. компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки, да бъдат изнесени извън митническата територия на Република България преди внасянето на вносните стоки.

(2) Еквивалентните стоки трябва да бъдат от същото качество и да притежават същите характеристики като вносните стоки. В определени в правилника случаи може да се разреши еквивалентните стоки да бъдат в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки.

(3) За митнически цели при прилагането на ал. 1 вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните - за вносни.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Прилагането на разпоредбата по ал. 1 може да бъде забранено, ограничено или облекчено при условия и по ред, определени в правилника.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2, когато компенсаторните продукти подлежат на облагане с износни митни сборове и тези продукти не се изнесат или реекспортират по режима активно усъвършенстване, титулярът на разрешението обезпечава митните сборове, ако в определените срокове вносните стоки не се внесат.

Чл. 120. Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването.

Чл. 121. Разрешението се издава на местни лица, като се допуска издаването на разрешение и на чуждестранни лица, ако внасят стоки с нетърговски характер:
1. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти, с изключение на стоките по чл. 118, ал. 2, т. 3, буква "г", а за стоките по чл. 119 - когато е възможно да се провери изпълнени ли са условията, предвидени за еквивалентните стоки, и

2. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически интереси на производителите в Република България (икономически условия). Случаите, в които икономическите условия се смятат за изпълнени, се определят в правилника.

Чл. 122. (1) Митническите органи определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Срокът започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок след писмено мотивирано искане от титуляра на разрешението. Митническите органи могат да допуснат срок, който започва да тече в рамките на календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден от последващ календарен месец, съответно тримесечие.

(3) При прилагане на разпоредбата по чл. 119, ал. 1, т. 2 митническите органи определят срока за внасяне на чуждестранните стоки и декларирането им за режима. Този срок започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки.

(4) За отделни вносни стоки или операции по усъвършенстването в правилника могат да бъдат определени специални срокове.

Чл. 123. (1) Митническите органи одобряват рандемана за операциите по усъвършенстване на стоките или посочват метода за определянето му. Рандеманът се определя на базата на действителните условия, при които се извършва или трябва да се извърши операцията по усъвършенстването.
(2) За случаите на обичайно извършване на операции по усъвършенстване на стоки с постоянни характеристики при еднакви технологични условия, водещи до производство на компенсаторен продукт с постоянно качество, на основата на натрупани данни, в правилника могат да се определят стандартни ставки на рандеман.

Чл. 124. Случаите и условията, при които стоките в непроменено състояние или компенсаторните продукти се считат за поставени под режим внос, се определят в правилника.

Чл. 125. (1) Когато възникне митническо задължение, неговият размер се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим активно усъвършенстване, като се имат предвид и разпоредбите на чл. 126.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Ако при приемане на декларация за внос съществува преференциално тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или плафони за идентични на декларираните стоки, тези стоки могат да ползват предвидените преференции, при условие че в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим активно усъвършенстване вносните стоки са отговаряли на условията за преференциално тарифно третиране.

Чл. 126. Извън случаите на чл. 125 компенсаторните продукти:
1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) се облагат с вносните митни сборове за тези продукти, когато се поставят под режим внос и са включени в списък, приложен към правилника, и ако са в количества, които съответстват по рандеман на изнесената част от компенсаторните продукти, невключени в списъка. Титулярът на разрешението може да поиска облагане на тези продукти при условията на чл. 125;

2. се облагат с вносни митни сборове, определени съгласно разпоредбите за режим с отложено плащане или за свободна зона, или за свободен склад, ако са поставени под този режим или са в свободна зона или в свободен склад, като:

а) по искане на заинтересуваното лице облагането може да се извърши съгласно разпоредбите на чл. 125;

б) когато компенсаторните продукти са получили едно от посочените митнически направления, с изключение на обработка под митнически контрол, размерът на вносните митни сборове трябва да бъде не по-малък от размера, определен съгласно разпоредбите на чл. 125;

3. могат да се обложат по режима обработка под митнически контрол, ако вносните стоки могат да бъдат поставени под този режим;

4. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) могат да ползват по-благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение, ако такова третиране е предвидено за внасяни идентични стоки;

5. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) се освобождават от вносни митни сборове, ако такова освобождаване е предвидено за внасяни идентични стоки в случаите по чл. 181, ал. 1.

Чл. 127. (1) Компенсаторните продукти и стоките в непроменено състояние или части от тях могат да се изнасят временно за допълнителни операции по усъвършенстване извън митническата територия на Република България при условията на режима пасивно усъвършенстване.
(2) Когато при реимпортирането на продуктите и стоките по ал. 1 се поражда митническо задължение, облагат се:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние по ал. 1, чиито вносни митни сборове се определят съгласно чл. 125 и 126, и

2. реимпортираните продукти след обработката им извън митническата територия на Република България, като размерът на вносните митни сборове се изчислява съгласно разпоредбите на режима пасивно усъвършенстване при същите условия, които биха се приложили, ако продуктите, изнесени при условията на този режим, биха били допуснати за внос преди изнасянето им.

Чл. 128. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на случаите, когато към момента на приемане на декларацията за внос:
1. за вносните стоки съществуват количествени ограничения при внос;

2. за вносните стоки се прилагат тарифни мерки в рамките на квоти;

3. за вносните стоки се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика;

4. за компенсаторните продукти са предвидени експортни субсидии или такси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Не се извършва възстановяване, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компенсаторните продукти за тях се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика или за тях са предвидени експортни субсидии или такси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Изключения от ал. 1 и 2 могат да бъдат определени в правилника.

(4) Декларацията за внос трябва да съдържа указания, че се ползва системата с възстановяване, както и номера и датата на разрешението за нейното прилагане.

Чл. 129. При системата с възстановяване не се прилагат разпоредбите на чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 5, чл. 122, ал. 3, чл. 124, чл. 125, чл. 126, т. 3 и чл. 132.

Чл. 130. Временен износ на компенсаторни продукти, извършен по реда на чл. 127, ал. 1, не се счита за износ по смисъла на чл. 131, освен ако тези продукти не са реимпортирани в Република България в определените срокове.

Чл. 131. (1) Титулярът на разрешението има право да поиска възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове, когато представи доказателства пред митническите органи, че внесените стоки по системата с възстановяване или компенсаторните продукти, получени от тях, са:
1. изнесени; или

2. с цел последващо реекспортиране са поставени под режими транзит, митническо складиране, временен внос, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане или в свободна зона, или в свободен склад.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако са спазени всички условия за ползване на съответния режим.

(3) За получаване на митническо направление по ал. 1, т. 2 внесените стоки и компенсаторните продукти се считат за чуждестранни стоки.

(4) Искането за възстановяване се подава в срок, определен в правилника.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние, поставени под митнически режим или в свободна зона или в свободен склад съгласно разпоредбите на ал. 1, могат да бъдат поставени под режим внос с разрешение на митническите органи. В този случай, при спазване на изискванията на чл. 126, т. 2, размерът на възстановените или опростените вносни митни сборове съответства на размера на митническото задължение.

(6) При определяне размера на вносните митни сборове, подлежащи на възстановяване или опрощаване, се прилага разпоредбата на чл. 126, т. 1, като се отчита съответната специфика.

Чл. 132. При режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане компенсаторните продукти се освобождават от износни митни сборове, които се събират за подобни продукти, получени от местни стоки, вместо от вносни.

Скуука, скуука - викаше поручик Ржевски, размахвайки на бала чорап пълен с лайно.

Доколкото разбрах взаимоотношенията с вносителя на стоките се уреждат с договор и предполагам, че точно тази услуга по усъвършенстването на стоките се фактурира.
Досега не ги бях поглеждала тези закони, ама са много интересни...Дано да се включи и питащия, който предпологам, че вече има практически опит и да сподели ...

Накратко: Отговорът на въпроса на питащата е в чл.104 ал.1 т.2 от Закона за митниците.