Липсва ми!

Липсваш ми когато заспивам,
оставам сама в тъмнината,
със спомени се завивам,
и напразно ти търся ръката...

Липсваш ми когато сънувам,
когато те прегръщам на сън,
в сърцето всъщност будувам
и безутешно плача на сън...

Липсваш ми когато се будя,
когато е празно до мен
и тъжно, тъжно се чудя
кога пак ще си с мен...

Липсваш ми когато се смея,
когато е весел деня,
не зная дали аз живея
или смеха е част от съня...

Липсваш ми когато съм тъжна,
когато ми липсваш така,
че излизам бързо навънка
и сълзите си сдържам едва...

Липсваш ми когато ти пиша,
както го правя сега,
душата ми едва диша
от цялата тази тъга...

Ако се върнеш,
всичките мъгли,
ще се разкъсат
и ще стане светло.
Ще влезе радост в тъжните ми дни,
ако се върнеш ти,
ако се върнеш.

Ако се върнеш,
всичките вини
ще се обърнат
с гръб към теб и мен.
Ще лумен огън
както и преди,
ако се върнеш ти,
ако се върнеш.

Ако се върнеш
всичките стени
ще се разпаднат
и света ще видим.
Остава само
някой да те спре,
за да се върнеш ти,
за да се върнеш

Ако не мога да те видя,
това не значи, че те няма.
Аз мога да си фантазирам -
живота е фантазия голяма.

Ако не мога да те чуя,
това не значи, че не пееш.
Ще ми разкажат чучулигите
добре ли си и как живееш.

Подробности безинтересни -
къде си бил, какво си правил.
На мене друго ми е интересно -
кого си любил и кого - намразил.

...you're in the army, in the army now... stand up and fight ...

Назад - но не към скръб, злини,
надолу -ала не към гроба,
назад - към волните вълни!
Назад - в извечната утроба!

Гол охлюв ме поупа - знам,
породата си в мен усети.
А аз, изплюл маркуча сам,
водата пущам в дробовете.

Сплотете строя си , през час
си слагайте памук в ушите,
Отиде си един ... Но аз
ще ви се вмъкна във душите.

Висоцки

Amicus Plato sed magis amica veritas

Много хубаво, обаче идеята е да пуснеш нещо свое. Или аз така го разбирам

...you're in the army, in the army now... stand up and fight ...

Аз Чукча-читател не писател.

Amicus Plato sed magis amica veritas

горчи.
като кафе след последната нощ на морето.
като картофи, забравени в снощна жарава.
като преглътнати сълзи.
като луна след раздяла.

но аз продължавам.
като неомъжена леля на гости в неделя.
като кроткия луд от квартала.
като пияния скитник.
като ново начало след поредна раздяла.

na mene birata mnou mi gorchi....

а аз много обичам да ми горчи абсента

Какви са тези липси-само законния съпруг
да бъде във ума ти и никой, никой друг
Съпругата която не е изневерила
в клуба я почитат и дават и закрила
когато се нуждае. В мъчителни минути
молитвите и биват и от модератор чути
В нозете ми о Искам сега се закълни
за вярност към съдбата на верните жени.

Разбрала тук Искам за грешката горката
И падна тя пред ПЪТник /пред мен де / ...
направи знак на почит. Замоли ме: -Прости ми .
ако с нещо братко, уроних твойто име
Ако към вас била съм не винаги добра
прости човече божи на свойта дъщеря!
И ПЪТника написал всичко за божия угода,
безсилен да надмогне човешката природа,
зарони едри сълзи, горчиви и безмълвни.
Не смогваше под него пръста да ги погълне.

А ние защо не сме на море.

Прекрасно е !

Бих искал така да липсвам.
Само че липсвам иначе, ако изобщо :))

И нима ако се върне, ще го/я приемеш без резерви ?
Няма да бъде вече същото и вероятно няма да си заслужава изобщо.
Скъсана връзка - показано отношение - хвърлен камък.

Абе не е толкова прекрасно.....

Много е болезнено

Когато най-много боли, е най-прекрасно написано, защото всяка дума е откъсната направо от сърцето.
Болката май се оказва чувството, което най-лесно предизвиква съпричастност.

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

факт......

Когато най - боли,
ти най си нямаш думи.
Неизказуемо е.
...затова.

какво бе?

Кого да мразя?
Кого да ударя?
със Смърт ли да се спазаря
или Мойрите да озаптя?

Уж съм дъщеря на Нощта,
защо ли взеха ми моща?
и сладостта на обичта,
и топлината на мъжа.

Всеки ден очаквам да чуя гласа ти
всяка нощ мечтая да се пояиш в съня ми,
всеки миг съзнанието ми те търси
и не приема, че всичко свърши.

Това е страхотно!Порових се малко назад и сега го видях.Направо все едно аз съм го писала.Не че мога да напиша такова нещо в рима:),а това са нещата,които усещам.Кой е авторът?

Благодария ти за чудесното изживяване
Ако имаш още подобни пусни ги ще е удоволсвие за мен