Едноетажно

...И кой лъжец твърдеше в песента,
че детството било едноетажно -
сега, когато тия стъпълА,
минават през петите ми протяжно
(и хищно ги ограбват, за да спрат),
изпили разточително следите
да нямам никакъв обратен път,
по който да се върна. Питам
кога и как съм стигнала дотук
и как се пренасели самотата
с очакване за някой светъл ключ
и някоя забравена врата,
която да ме пусне да изляза
от стегнатия дом на старостта,
да се катурне циганското лято
край побелелите ми дни така..
Възмургава да бъде всяка стъпка,
макар и недодръзнала съвсем.
И синьото да идва на закуска,
нахлуло през умората край мен...
Сега, когато вече равновесна,
рисувам зад очите си врата,
деветият етаж са страховете,
деветият живот е бял мираж..
Припомням си, че няма асансьори,
а песните - пораснало-наивни;
(сега..когато с никого не споря)
Дано поне прозорците ми стигнат...

много ми хареса
а отсъствието на коментари отдавам на това, че определени неща могат да бъдат разбрани или по-скоро почувствани след определена възраст...
а какво означава Sheetal ? /прости на невежия за въпроса/

благодаря ти за отзива, най-вече за споделянето, понеже за мен е по-важно някой да почувства стиха ми, независимо дали дава или не дава коментар. Критици - бол, но малко са тези, които наистина успяват да усетят емоцията и посланието така, както на мен ми се е искало да го предам на читателя, то е просто споделяне...понякога неизбежно желание да го споделиш...
Вярно е и това, че има една летва на възрастта, след която човек обикновено поглежда на нещата по различен начин, но всъщност ееех надявам се да не съм прозвучала като някоя депресирана пенсионерка ..всъщност за моите 27 години едва ли ми е време да мисля за подобни неща, обаче някак..наистина онзи ден се замислих над нишката на живота, оная спирала, по която незабележимо уж, а все се изкачваме и неусетно стигаме някъде, откъдето трудно вече можем да върнем старото време..Може би просто узрявам, кой знае..

Аз се радвам, че мога да си поговоря с някого тук за тези неща, които ме вълнуват..
Иначе "Шитал" е дума на хинди /аз съм свързана с Индия по един особен начин/..Тази дума означава "cool" Не мога точно да го преведа то е по-скоро като "спокоен, уравновесен".. обикновено наричат така спокойното морско вълнение- онова, което ти действа едно такова особено на душата, докато му се наслаждаваш ..Допадна ми, понеже олицетворява една част от характера ми и същевременно изразява привързаността ми към морето

повечето ти стихове са силно емоционални, а точно това е, което аз харесвам в поезията
интересно, не мога да си представя, че човек, който пише така хубаво е "спокоен, уравновесен"
а всъщност благородно ти завиждам на 27-те години
желая ти здраве и весели дни

ами...това е само онази част от мен, която е помъдряла по-скоро отколкото май й се иска а другата част от мен - тя е ужасно емоционална и ужасно й се "крещи". Така се чувствам много по-жива... изобщо не мога да си се представя без- или полуемоционална - типично скорпионско отношение към живота :))... но Индия просто ме научи на хармония, за което се радвам...нищо, че хармонията понякога може да бъде и от хаос....
Наистина ти благодаря. Може да прозвучи изтъркано, обаче нали знаеш, че човек е на толкова на колкото е сърцето му

"Синьото да идва на закуска" ... Денят да започва в синьо. Блажени са сините дни! Имаш рядка чувствителност и те чета с удоволствие.

Да, и у мен най-ярко впечатление остави този стих. :)

Така е, истина, не е едноетажно,
високоръстово е, дяволски е важно,
че изкачихме тези стъпала, къде с ръце,
къде с крака, към слънце и небе сме устремени-
камбанарийно детство в мен навреме ли
и ненаужким ли не отлетя -
гълъб в таванското на паметта.

браво за стиха, Sheetal, с удоволствие повървях с теб до прозорците

Хареса ми много. Дори ми припомни песента. Истинско е и освен това усещам една надежда в стиха, въпреки неизбежното ни остаряване

Деветият етаж, деветият живот, както и деветият вал(на щорма) са решаващите. Но прозорците могат да послужат за много цели, най-важната от които е да пропускат светлината в душите ни. За останалите няма да говорим.
Бъди весела и щастлива.

познато
много познато даже
съвсем точно
си го уловила
настроението