:)

"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни."



To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around

Джордж Гарлин

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Ахам:) да не казваме защо го е написал:)

To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around

Да, той е казал съвсем точно защо

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Не мислиш ли, че точно там е разковничето:

"Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес........ "

! не знам какво имаш ти предвид, но в момента в който те прочетох, светкавично ми изникна мисълта - оставайки сам (много вероятно жена му да е движила всичко около него, а той да си е мислил , че света се върти около него ;), да е осъзнал, че е живял точно както ни съветва да не живеем.
човек,който знае,че няма как да поиска прошка за това , че не е показвал обич, се опитва да научи другите, за да не се терзаят като него.
Най-мъчително е да искаш прошка от някой от отвъдното...

"Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. "

Най-тъжното е , че повечето хора осъзнават истината за живота на прага на смъртта..

Не напразно казват, че най-добрите съвети се дават от провалилите се, а не от преуспелите)))

А ние като осъзнаваме "истината за живота" преди да сме застанали на прага на смъртта...какво от това? Да не би да започваме да живеем по рзличен начин??

Толкова много страх в душите на всички...ами плашещо си е...и е трудно...и става все по-трудно с годините...

Иначе на теория винаги звучи много добре...

...и всъщност...кой знае каква е така наречената истина за живота? На мен много ми се ще да можех да кажа, че съм я открила, ама тцък...нали съм си глупаче...

...I love you in a place
Where there's no space and time...

Усмихваш!

...I love you in a place
Where there's no space and time...