Тъпа работа

Тъпа работа- животът си е едно наказание.
Не знаеш какво да правиш, не знаеш как да живееш по-добре, не познаваш
другите, не познаваш себе си...

Отчайващо е. Отчайващо и ужасяващо.
Не знам нищо за себе си, не се познавам.
Това, което наричам инстинкт не е нищо повече за добре заучени рефлекси за справяне с еднотипни ситуации. Набор от инструменти, програми...
Емоциите също са ми доста съмнителни, фалшиви.
Не знам кой се радва или плаче, нали не се познавам...
Тих ужас и паника...наистина нищо не знам...Кой се ужасява? Защо?

Тъпа работа...

А хубаво ли бе било да ти умно и сияйно
пък илюзорно

Ами...и така ми е било, много ясно!

Не, не ми е хубаво

а еднакво ли не ти е хубаво

Иска ми се да всичко да ми се изясни от раз, да знам какво съм, защо съм, как, кога..всичко! Но ме мързи, мързелът ми пречи

Затова си поставям невъзможни цели- да стане изведнъж. Това е невъзможно, това е процес. Не бих могла да проумея, да асимилирам цялата информация наведнъж, аз лично- не, за другите не отговарям

А при вас е? Не сте ли любопитни за себе си?
Какво искате да научите за себе си??
Защо някои неща ви привличат и ви се струват познати, а други отхвърляте, без да знаете защо?
Защо едно нещо можете да правите, а друго не ви се отдава?
Не ви ли е интересно? За всичко си има причина...

Какво става като ги знаеш тези неща? какво следва?
Някой може ли да ми каже?

няма еднакви неща

неразБраните неща по какво се различават

Ами като ги разбереш, ще видиш по какво се различават, аз ли да ти обяснявам

Ти доволен ли си от това, което знаеш за себе си?
Всяко нещо може да бъде разбрано, разликите и приликите всеки сам си ги преценява, субективни понятия са.

Друго имах впредвид аз. Не разбра ли?

в разбирането има степени в неразбирнето тц
Щом мислиш всичко може да се разбере още по добре

Естествено, че всичко може да се разбере- защо да си поставям ограничения.

Би ми се искало нещата да не бяха толкова усложнени, системата е доста претрупана, не е шега работа да се ориентираш, да разбереш кой си и в какво положение се намираш... не познавам такъв човек, всъщност (всъщност е хубава дума)

Интересно ми беше какъв е вашият опит. Ясно е, че всеки малко или много поназнайва нещо за себе си или поне се досеща. Какво правите после?
Продължавате ли? Винаги има какво да се желае.

Ей, това не е шега работа, да знаете! Да разбираш себе си или "да се познаваш"... незнам някой да го е постигнал тук, на земята. Има опити, често завършващи трагично.
Откривайки себе си, човек открива и способности, които не е и подозирал, че притежава.

Колкото до неразбирането, да- процес е. Всяко нещо, което протича, минава е процес.

Здравей!Отдавна не бях писал във форума...ако си нова, скоро въпросите ти ще загубят изначалния си заряд, тъй като сама ще усетиш доколко форумът е място за намиране на отговори и доколко-за реализация на нашето собствено тщестлавие...В този смисъл идеята ти да попиташ тук не е лоша.Отговорите не се крият в получаването на такива, а в цялостното формулиране на въпроса-цялостната ни идея за това как и какво да попитаме ни дава немалко и ни приближава към отговорите.Въпросните отговори обикновено ни намират неподготвени, пристигат някак дегизирани, обикновено не разбираме веднага, че са дошли и че са те...
Според мен ти си на границата на две гледни точки.Човек каквото и да прави, каквито и промени да го сполетяват, това всъщност не го променя особено.Гледната точка остава почти непроменена.Когато тя започне да се измества лекичко, вследствие своеобразно вътрешно количествено натрупване на нещо неосъзнато, тогава човек е доста объркан.Приеми, че в къща, в която се прави основен ремонт, не може да се живее.Не искам да се изживявам като психоаналитик, далеч съм от подобни амбиции, не претендирам и да те познавам...просто всичко написано от теб е твърде близо до мен, някак го чувствам, независимо дали съм го изживял така или по -различно, независимо от това дали въобще съм го изживял(това не искам да споделям сега).МНозина биха се изкушили да те затрупат с цитати от разни мъдреци.Предполагам би се отнесла враждебно и с недоверие към подобни авторитети...Аз няма да направя това.Долявам, че има немалко интелект у теб и съм убеден, че ще напипаш нещата...Надявам се да не е скоро, понеже истинските неща обикновено не са кратки.Един мъдрец казва, че разумните същества винаги избират по-дългия път(това не се разбира, това може евентуално да бъде усетено...някога).
Може би съм ти досадил с дългия си постинг, но неясното ми, наглед мъгляво послание, беше съзнателно търсено от мен.Конкретността в отговор на твоите писания и търсения би била правопропорционална на неистинност...без разбира се пространността да е атестат за истинност.Успех, до скоро!

Готин пост.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.

Мисля, че не знаеш, какво искаш, много си объркана. Или по-точно, това което искаш да знаеш е невъзможно. - Защо? :
Ти просто искаш да знаеш причините за това и онова - защо си това а не онова, защо реагираш така, а не иначе; защо се случва това с теб, защо.., защо.. Това е просто любопитство. НО най-много да стигнеш до следния отговор:
Че за всяко нещо, което се случва в дадения момент си има точно определени причини, които се крият в миналото; също и то води до точно определени последствия, които ще се случат в бъдещето. Ще разбереш, че този закон действа в света. Но никога няма да можеш да разбереш изцяло всичките 100%причини за нещата.( а и за какво ли ти е?)
Освен това, ще разбереш, че всичко в света е взаимносвързано. И че това е основен закон също.
Това е закона за причината и следствието - закона на кармата. Който живот по този начин носи само страдания. (дори и да има щастие, то е мимолетно и незадоволително) И както вече си забелязала, това си е програма, а не живот.

По-важен е обаче въпроса, който още не си си поставила: да откриеш Кой или Какво всъщност си ти, твоята истинска същност. Или с други думи, откъде произлиза живота ти?

...и така.. да откриеш кое предизвиква програмирането на живота ти
и да излезеш от тази програма

това е възможно и то съвсем реално, а не в някакво далечно бъдеще
Много хора са го постигнали, ти няма да си първата. Но се иска наистина голям хъс и вяра, че е възможно в този ти живот.- т.е. това да поставиш като цел на живото си (който е краткотраен и чийто край е непредвидим - така че, колкото по-скоро го откриеш, толкова по-добре...;)

Някои хора са ставали отшелници или монаси в стремежа си за себеопознаване...
Не твърдя, че се познавам много добре,... но не се опитвам "да надскоча себе си".
Трайните промени са резултат от бавни процеси... Нали еволюцията е нещо такова?
Един мъдрец казва 'да заложиш една мисъл в ума си и да я оставиш да работи'.
Успех по пътя!

Доста те объркаха с тези философски писания нали . Аз няма да го правя сега. Ще ти дам моята формула за живот , ако се опиташ да я спазваш ще бъдеш малко по щастлива . Първо опитаи се да не гледаш прекалено сериозно на себе си, приеми се като муха винарка т.ест тук си за кратко на гости, знаи че ще се прибереш в къщи където е наи хубаво. През времето през което си на гости гледаи да трупаш наи добри впечатления и положителни емоции . Сякаш си на екскурзия и опознаваш нови места. Разбира се за да си прекараш приятно трябва да си намериш приятна компания , сам на екскурзия е все едно нищо, споделяи емоциите си с хубави хора. На нови места човек трябва да се държи прилично нали , въздържаи се от хулигански прояви, не вреди на останалите екскурзиянти , ако можеш помагаи им . Разглеждаи забележителностите но не се пъни да разбереш точно кое от къде е произлязло , и на къде отива. Следваи естествения ход на нещата . Не се преуморяваи , но и не мързелуваи защото може да изпуснеш нещо важно. Забавляваи се, усмихваи се повече , не се цупи никои не е виновен за нищо , всички ние сме еднакви и желаем едни и същи неща. Използваи времето си пълноценно. И не забравяи че тук си на гости , не разрушаваи нишо , защото нищо не е твое, ползваш го само временно. Прочети някоя книга оставена от предишните посетители , може да придобиеш нещо от нея. Ако можеш и ти напиши нещо, нарисуваи или построи нещо, следващите ще се ползват от това.И така това е лесно е , само успокои топката както се казва.

Здравей! Не, не съм нова, но рядко пиша :)
Въпросите бяха по-скоро риторични- не съм търсила отговори тук, защото никой не може да ми ги даде.
Единственият начин да намериш отговор на въпросите си, е като си задаваш въпроси за всяко едно нещо, което ти се случва, колкото и незначително да изглежда то. За жалост не винаги е лесно да разбереш, да извлечеш поуката за себе си. Затова и човек постоянно се връща съм един и същи ситуации. Всичко е свързано- ако на човек не му върви (което значи- не става това, което иска да стане в дадения момент), е добре да се замисли, къде греши, какво пропуска.
Доста често правим едни и същи грешки, попадаме в сходни ситуации, въртим се в кръг... И това ще продължава, дотогава, докато не излезем от този омагьосан кръг, докато не променим посоката и скоростта на движение.
Всеки има различни неща да върши, затова не мисля, че някой може да ми каже какво ми е необходимо, както и аз не желая да давам "съвети". Или поне се старая да не давам, понякога става, под влияние на навици, разбирания и възпитание.

"Предполагам би се отнесла враждебно и с недоверие към подобни авторитети..."- Абсолютно!

Не, не съм на границата на две точки- аз съм човек на крайностите- бурна и страстна натура. Често преминавам от едната крайност в другата, но "съзнателно", нарочно- така предизвиквам хора и събития и това ми помага да разбера по-лесно нещата. Нарочно изказвам доста крайни мнения, за да шокирам околните, без да е задължително да смятам така, а с изследователска цел. Всичко е игра :)
Човек трябва да познава крайностите, за да може да обхване същността.

До скоро!
Всеки ще стигне там, където иска да отиде

Да- объркана съм. Ти да не би да не си?

Всичко може да се разбере, не ми излизай с твойте доводи, това са си твои оправдания да не правиш нищо за себе си. Твоя работа!
Нещата, които трябва да разбереш всъщност не са чак толкова много и са доста простички и разбираеми. Ала човек е затрупан с прекалено много ненужно инфо, не умее да пресява нещата, които са му необходими, а трупа, събира, запасява се. Хората чули, че знанието е сила и хукнали да четат книги като за олимпяда. Знанието е в теб самият, чуждите знания не могат да ти донесат нищо...

Всичко трябва да се опрости и всичко, което трябва да знаеш за себе си като цяло се събира може би в 2-3 изречения, ако може изобщо да се изрече с думи.
Така си ги представям аз нещата!

За еволюцията не ми се говори- голям провал

Благодаря ти, но но това не е формула. Знаеш какво е формула предполагам- може да се прилага универсално, да действа за всички и всичко.

Ти ми изброяваш 1000 условия, за да ти е добре- да си намериш приятна компания, да се чувстваш еди-как си... Това щастие ли е?
Човек би трябвало да се чувства навсякъде еднакво- а именно- да му е приятно и комфортно навсякъде и по всяко време.
Е, аз не го умея това, признавам си!

Как така да не разрушавам- нали се храня, дишам...ти не ги ли правиш тези неща?
Книги не ми се чатат- чела съм достатъчно, от това си патя...

...Това не е формула.