.."Имало едно време"

"Имало едно време".. Така започва всяка една приказка. Ще си позволя така да започна и аз.. Не заради друго, но защото ще запиша няколко реда от една..приакзка..

Сънувах, че обичам.. Сънувах го преди АВТОРЪТ на приказката да го запише, да разкаже за сънят ми и след това..да го издаде, подписвайки думите си със своето име и след това- със заглавие, което аз не бих избрал за съня си.. Но аз съм главният герой, а не Авторът, моето мнение се зачита смао, когато е същото като неговото..
Затова..когато свърши сънят ми, когато се събудя от него и ако го забравя след това, припомнете ми го... За да не го прочета след това, подвързан с твърда или мека корица, без да го позная...

..Сънувах , че обичам.. От някого, който ще е винаги преди всички и след всички.. Някого, който винаги остава.. Остава при мен..
Сънувах, че обичам.. Не като възможност.. А като единствена алтернатива да остана цял..съвкупност от самият себе си и някого, когото обичам..
Сънувах, че ме обичат... Така, както другите не поискаха.. Така както другите не можаха.. Така както другите не биха могли..
Събувах, че обичам... Без думите- те винаги не стигат, никога не са достатъчни...
Събувах, че съм обичан... Бе ми казано “Обичам те!” – без да съм се молил за това, без да съм плакал, за да ми го кажат.. Без да съм ги търсил и да не съм го намирал...

Сънивах, че...се събуждам..че не помня сънят си, но това няма значение, защото човекът, който обичам спеше до мен, сънуваше моят сън.. Погалих я..за да й кажа, че я обичам.. И тя ме разбра, защото се усмихна на сън..

Всъщност и това е сън...И аз съм се събудил в него...

внимавай със сънищaта, понякога не остават само в дебрите на Морфей, и ни достигат в реалността или просто не се събуждаме, ти кое предпочиташ?

Това ми напомня на един монолог на Хамлет .."Umri, zaspi, a mozhe bi..synuwai.. И в това е проблемът, защото какви ли сънища ще засънуваме в този смъртен сън, дял на плътта.."

да..w towa e problema..

Пак го прочетох. Една от най-хубавите приказки, които съм чела.

В този наш свят на "реалностите" само действията разширяват нашите възприятия...и носят нови преживявания, нови сънища....

..Искам да благодаря на всеки, който е писал мнение или е намерил време да прочете темата ми..Независимо дали му е харесала или не..
Благодаря!

sunishtata sa neshto.... sladko, gorchivo, soleno, pikantno i t.n......
vuprosa e dokolko preminavat v realnostta i dokolko q otrazqvat

privat Bezitz!!!

Dokolko preminavat v realnostta?:)

Сънищата (манифестни или латентни), нямаше да ги има, ако neshto в самата реалност не ги е провокирало..На съзнателно или/и подсъзнателно ниво...
Но за добро или лошо не всички сънища стават реалност..
За добро или лошо, някои от тях са такава или са били такава..

А ти, какво сънува тази вечер?

Приятно е да сънуваш мечтите, по този начин ги осъществяваш макар и за малко. Макар и за няколко нереални мига.
Хубава приказка с хубави нишки, но
НО Е ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ, НАЛИ?

I'm gonna die to wear my libido

Поради написването на двойно "но", реших да отговоря по начин, който за мен е по-логичен..

"но не е приказка за възрастни, нали?"

Възрастните като цяло сме обезверени, в различна степен..Но ако не повярваме в мечтите си- нима някога ще ги осъществим? Дори и само една от тях? Желанията..? Целите..? Какъв е смисълът да искаме да се случи нещо, ако не вярваме в това и обезверени се отказваме по средата на пътя?

Ами просто една част в нас умира и това е всичко. Мечтите са неволно потапяне в нереалност, която дори не знаем как ще приемем ако наистина се случи защото...
Ти не си вярваш, нали? Че приказките се сбъдват.

Ако не повярваш, няма да е възможно да се сбъдне нито една от тях... Ако ти не повярваш, кой ще повярва вместо теб...?

Ти. Ти повярвай вместо мен.

I'm gonna die to wear my libido

Ne,
ти ще повярваш за себе си.
Imenno ti!
Защото чуждата вяра е единственото, което няма как да е наше,
ako samite nie ne go imame.
А ти можеш да го имаш,
samo go poiskai...

Няма нещо по приказно от това да вярваш в приказки...,но те са само приказки и,ако живееш само в тях в един момент просто губиш реална представа за нещата...като мен!Е,да хубаво е,но в един момент се пристрастяваш като към наркотик и живееш само там...между реалното и деиствителното,между живота и съня...

4e kade e granicata?Kakva e razlikata m/y tova koeto ti se sluchva v tazi realnost i drygata v glavata ti?Nali sunqt e edin i su6t?Prosto v edinq sluchai si vqrvame poveche....zashtoto imame tela....ili moje bi pak sunuvame?
Ako ne vqrvame togava umirame...
Trqbva li da ima granici?
Nai-vajnoto e kogato razzberem che drygiq sunuva sashtiq sun..a mojem li nqkoga da znaem tova?