Наводнените райони

12 отговора 1478 прегледа
#1

Наводнените райони

Някой минавал ли е покрай или през районите страдащи от наводнения? Какви са ви впечатленията за щетите и реакцията на хората?

Давай за жизнь... Давай, брат, до конца...
Отговор
в отговор на Tihon #2

Re: Наводнените райони

Аз живея в такъв район - с. Чепинци. Самото село не е пострадало. Само бяхме без ток и телефони три дни и напълно откъснати от света. Затова пък земите наоколо са заляти от доста силна вълна идваща от скъсана дига на р.Лесновска при Долни Богров. Всъщност върху нас се изля некомпетентно стопанисвания яз. Огняново, Елинпелинско. Който дори го няма на картата. Впечатления - абсолютно некомпетентни, безотговорни действия на властите - на Гражданска защита, полиция и пр. Единственото, което полицията правеше при нас, е да стои на моста на придошлата река и да спира хората. Други органи на властта не видяхме, независимо от изнесеното в медиите. Вълната от Долни Богров е пътувала до нас няколко часа - помитайки всичко по пътя си между двете реки - Лесновска и Искър. И докато хората висяха около дигата, защото мислехме, че опасността идва от там, водата ни удари в гръб. За няколко часа никой не си направи труда да ни предупреди за идващата към нас стихия, да бие камбана, да пусне сирена. Не се оплаквам, въпреки че под 1.5 метра вода остана четиригодишния ни труд и много вложени пари. Съсипана е реколтата и поминъка на хората тук, които се препитават основно със земеделие, много от тях разчитат само на това. Радвам се, че пазача на разсадника ни успя да избяга на косъм и не се удави, че всичко се случи към 4 следобяд, а не през нощта на 6.08. Има много по-пострадали от нас - в по-ниските части на Софийско поле - Гниляне, Кубратово,Нови Искър. Там водата е връхлетяла през нощта. Само на няколко километра са от Чепинци, и те не са били предупредени. По ирония на съдбата, когато за пръв път влязохме във фургона на пазача на разсадника ни днес (с лодка), мъжа ми извади първо касовия апарат, който за щастие не е пострадал, защото е бил оставен на високо, и паспорта на пазача, който в бързината да спасява живота си дори личните си документи не е взел. Защото нищо не сме застраховали, подобно бедствие, в такива мащаби тук не се беше случвало. А и не очакваме нито помощ, нито дори съчувствие от страна на държавата, като дойде време за данъци. Трябва да сме изрядни данъкоплатци. Поне не загубихме дома си. Хората тук не вярват, че властта е способна да направи нещо за тях. Дори и едно адекватно уведомяване щеше много да ни спести, а на държавата нищо почти нямаше да и струва. Но не го направиха. Аз мисля, че просто няма органи, които да реагират навременно и адекватно в критични ситуации. Всеки се спасява и оправя сам. Вероятно има изключения, но в този случай не видяхме такива.

Отговор
в отговор на И. #3

с. Долни Богров

Някои от твърденията ти не отговарят на истината. Иначе си прав - пълно безхаберие.
Сигурен съм, че не знаеш истинската причината за наводняването на Долни Богров и оттам надолу югозападно от р. Лесновска.

Напоследък взеха да се изказват абсолютно некомпетентни хора по въпроса. Лошото е, че медиите им дават гласност и обществото живее в пълна заблуда.

Стефан

Отговор
в отговор на Tihon #4

Re: Наводнените райони

Ето тук няколо снимки от село Боженица, Ботевградско. Тук е река Бебреш, тя се влива в Малък Искър, който пък при Роман се влива в Големия Искър. Срявнявах тези снимки с предишните от края на май. Тогава се бях впечатлил, но на фона на сегашното тогавашното наводнение е демо-версия. В селата около Ботевград - Скравена и Врачеш има поражения. Не е като в Софийско, но има. На някои места реката си е изместила коритото. Като оглеждах, видях че дигите са правени много отдавна, неподдържани, и малко е трябвало да бъдат разрушени и да стане голям разлив. То някъде ги няма и реката е станала доста широка. Аз мисля,че при толкова много вода без поражения не може да се мине, но щяха да бъдат по-малко, ако всичко не беше запуснато от много години насам. Липса на поддръжка и това е резултата. А като гледам, че се сменя климата, може да очакваме по-често такива явления.

Доколкото до язовирите, при нас също има язовир, беше пълен догоре преди началото, но дори и да е бил с резерв, то този резерв бързо щеше да се напълни и пак да стане същото -- така си мисля.

Който няма смелост да мечтае, няма смелост и да действа.
Отговор
в отговор на И. #5

Re: Наводнените райони

Просто кажи, каква беше причината, щом я знаеш. Нищо повече не искам в момента, а да знам каква е причината. Не е ли скандално, че ние, потърпевшите, не я знаем и няма да я научим. Непреодолима стихия ли беше, човешка грешка, глупост, непредвидливост. Излезе вчера някаква клечка от управлението на язовирите и каза, че те са били адекватни в действията си, точни и навременни. Това означава ли, че при всеки проливен дъжд ще ни сполетява същото и ще сме все така безпомощни. Че това е само началото на поредица от трагедии. Кажи, че да си дигам мравуняка на друго място, докато е време. Държавата не се грижи за мен и другите като мен. Ще трябва аз да се погрижа за себе си. Не ме е яд за загубите, а за това, че никой нищо не казва. Аз не знам какво да правя. Животът ми, професията ми, надеждите ми са обезсмислени. Никой не повдига нищо по въпроса какво става с ядрените боклуци, които се складираха някъде около с.Равно поле. Ти знаеш ли нещо. Яз. Огняново е една плюнка в сравнение с яз.Искър. Не дай си боже там да се случи нещо. А колкото до безхаберието на властите, ако тук не си съгласен с мен, съм готова да споря. Имаха и време, и възможността да информират кметовете и полицията, които на свой ред да предупредят хората какво ги очаква след броени часове. Ако това не могат да направят тъпанарите, защо ни е държава и администрация тогава.

Отговор
в отговор на JWalker #6

Re: Наводнените райони

За с. Врачеш и аз чух за сериозни щети. Но в неделя се обадих на един ботевградчанин и той каза, че вече се нормализират нещата в района. Не е както в Ихтиман и Елин Пелин.
Марица в Пловдив никога не е била и наполовина толкова пълна, откакто се помня. Но майка ми има някакви спомени за наводнение в Кършияка преди петдесет и ... години. Казват, че в наше време Марица я използват за напояване и затова водата в нея е по-малко. Значи ли това, че ако не я използваха, наводненията щяха да са по-големи?

В сто села и махали
ще направим сто бели.
Отговор
в отговор на Mиpa M #7

Re: Наводнените райони

Не претендирам за компетентно мнение и няма да споря за причини за наводненията, но това което е около нас е наистина тъжна и жалка картинка.
Живея в Нови Искър -Корея /няма го на картите/. Къщите са започнали да се наводняват през ноща събота срещу неделя. Хората са излизали сами. Наистина нямаше кой поне една сирена да завърти за да събуди спящите. Помагали са си както могат. Болните са ги изнасяли, а някои останаха на горните етажи на къщите си целия ден.
В Гниляне и Корея има около 50 къщи заляти и необитаеми за сега. Имаше само една пожарна кола, която стоеше и нямаше какво да направи. Лодките които се ползваха са частни /никаква "гражданска защита" или подобни служби не видях. Цял ден стояха двама полицаи на моста и казаха че следят нивото на Искъра. Като ги попитах как го правят ми отговориха:"Прозореца на тази къщичка там се виждаше, а вече го няма - знач се качва"
Тъй като водата беше от разлялата се Лесновска река по обяд се разнесе мълва "Искъра ни спасява" - Наистина огромното езеро преливаше в Искъра и от там се оттичаше.
В неделя вечерта нивото спря да се покачва, но хората бяха много уплашени. По радиото непрекъснато се говореше за втора вълна и тук питам: Има ли някои достоен журналист да се извини за страха който вся? В 23.00 неделя на моста на Искър при Курило продължаваха да стоят само двама полицаи. В тъмното и нивото не можеше да с следи вече. Не зная как не се намери поне една кола с фарове за успокоение на хората да свети към водата. Иначе гледката към София си засужаваше.

Положението тази сутрин:
Ток в нвзасегнатите къщи има от вчера.
Гниляне е недостъпно за автомобили /минава се по черните пътища над селото/ Има наводнен участък при банята, на центъра и между Гниляне и Корея.
До Корея пътува маршрутна линия 44 през Курило и Илиенци.
Психиятрията в Курило е недостъпна от събота, болните и персонала са там.
Водата спада и продължава да се оттича в Искър, което означава че нивото все още е по-високо от реката.
Хората са уплашени,а наводнените къщи с много щети.

Какво ни чака:
Комари, смрад и зарази.
За някои от пострадалите семейства - мизерия

Господ да ни пази от природата!




Пострадали няма, всички са на топло и сухо

Отговор
в отговор на SPl #8

за яз.Тополница

Да, и аз съм съгласен, че има много некомпетентни хора, които изказват за изпускането на язовирите.

Ще ми е много интересно какво ще излезе от обвиненията на пострадалите хора от Пазарджиско и Пловдив срещу хората от Напоителни системи, клон - Пазарджик за яз.Тополница. Още не мога да проумея как от нея са изпускали по 500м3/сек или кубика в секунда вода.

=======

Ще си позволя да се запознаете отблизо със снимков материал яз. Тополница, който напоследък се шуми в медиите. Снимките са направени точно след проливните дъждове в началото на юли т.г. покрай практиката ми.


Изглед към водоема от язовирната стена:


Изглед на стената отгоре


Яз. Тополница има 4 клапи за изпускане на вода, тук се вижда една от клапите затворена и...


... и една леко спусната. Като ги разгледах, въобще не съм подозирал, че след по-малко от месец те/клапите/ ще нанесат фатални последици по местата покрай р.Тополница и р.Марица...


Изглед на стената отстрани


Изглед на стената отдолу


Дано да няма повече такива наводнения!
[image][/image]

Редактирано от Джeнraлa на

Отговор
в отговор на Tihon #9

Re: Наводнените райони

Ами на 06.08.2005 аз, жена ми и балдъзата решихме да ходим до Триград, като за целта трябваше да се движим по най-лесния маршрут. Т.е. по "Тракия", след това през Пазаджик - Кричим - Девин и Триград. За жалост обаче, още на магистралата, на 20 км от Пазарджик, ни отбиха през някакви села, в които научих колата си да плува в повече от 1м вода (за съжаление не си спомням имената на селата). След това, преминавайки през Пазаджик (моста над Марица) видях как стотици хора се бяха събрали да гледат как реката влачи цели дървета с корените и им беше адски забавно, до момента в който реката преля и всички панически се затичаха кой накъдето хване. След Пазарджик тръгнах по пътя за Пловдив и там всички отбивки които водеха към Девин баха затворени заради срутени мостове освен една, която ме заведе до Кричим. Поемайки по дългия път, изпълнен със завои към Девин видях с очите си как пред мен се срути един мост на 5 км от Девин. След като заснех досрутването на моста поех по обратния път и ни се наложи да преспим в Цигов Чарк.

Отговор
в отговор на vld #10

Re: Наводнените райони

Можеш ли да ми дадеш още малко информация за срутения мост по пътя за Девин? До сега не са споменавали за това и искам да науча повече. В момента имам роднини там и за това се безпокоя. Нали не става въпрос за бетонния моста на разклона за Кричим, Доспат и Широка лъка? Благодаря предварително.

Отговор
в отговор на И. #11

Наводнения - причини

Причините за наводненията от последните няколко месеца са комплексни.
Ще започна от това, че проводимостта на реките в България /без р. Дунав/ е изключително занижена /изключения са зоните на преминаване на реките в някои урбанизирани райони/, като този процес се задълбочава с всяка измината година. Какво значи това? Речните русла са задръстени от всякакви дървета /има и екземпляри на по 15-20 години, че и повече/, храсти, битови отпадъци /навикът местното дере да е селското бунище е твърде здраво впит в съзнанието на много хора/, наноси и прочие. При формиране на висока вълна, което много често става буквално за няколко часа /реките в България имат главно пороен характер/ при продължителни и интензивни валежи, реката помита като клечки всички тези горецитирани обекти. Освен, че това увеличава разрушителната сила на формиралата се вълна се наблюдава и явление, твърде опасно и водещо до заливане – така нареченото подприщване. Такова подприщване е най-характерно за местата, където светлото сечение на реката е намалено, а именно в зоната на мостове /при потопени устои в реката/, речни водохващания /бентове или язове/ и др. съоръжения. Пример: започва натрупване на дървен материал, храсти, боклуци, гуми и прочие в зоната на устоите на мостовете и постепенно светлите отвори на моста се запушват. Мостът започва да играе роля на малка преливаема стена. В първия момент се наблюдава покачване на водното ниво преди моста /по посока на течението/. Водата „връща” /подприщващ ефект/ и ако преди моста няма диги, или те са по-ниски от него започва двустранно или едностранно /според терена/ заливане. Водата просто търси ниското. Удълбава терена и къса или силно влошава връзката път-мост.
Подобен е случаят със заливането на с. Д. Богров. Разбира се това не е единствената причина, но за това нататък.
Когато има изградени диги и те са по-високо разположени от котата на пътното платно на моста започва директно преливане през моста, което е заплаха за неговия стабилитет. При това преливане е възможно, според теренните условия заливане откъм пътя.
Видя се, че стотици мостове са напълно или частично унищожени именно поради този факт. Е, има и още една причина. Некадърно проектиране. За какво иде реч. Между най-ниската хоризонтална част на моста /долният край на носещите греди, в общия случай/ и водното ниво в реката за определена обезпеченост /според класа на съоръжението/ трябва да се осигури поне 50 см. свободно разстояние, съгласно нормите за проектиране. Именно заради осигуряване на безпрепятственото провеждане на високите води под моста.
А какво значи определена обезпеченост, примерно 1%? Това значи, че през даден створ на реката преминава водно количество, което се появява веднъж на 100 години за това сечение на реката, обезпеченост 0.1% - водно количество, което се формира веднъж на 1000 години и т.н. Тези водни количества са строго индивидуални за всяко едно сечение на реката и се определят от т. нар. ключова крива. Тук се намесва висшата математика /теория на вероятностите/, хидрология и др. Малко неясно е за незапознати, знам, но няма как да го обясня по-просто.
Прочее, много е интересен факта, че мостовете строени от Кольо Фичето или т. нар. „римски” мостове в Родопите стоят непокътнати стотици години. Навремето самоуките майстори са били далновидни и въпреки, че не са познавали инженерните науки, нито пък са били хидролози, са се справяли с високите води в реките /високи арки и по възможност минимум отвори с голямо междуосие/.
Друг фактор за възникване на наводненията най-общо е и лошата поддръжка на някои хидротехнически съоръжения. Пример: просечени диги, улегнали диги /случаят с дигата до с. Долни Богров/, неработещи изпускатели на язовири, затлачени преливници, клеясали савачни уредби и т.н. и т.н. От самосебе си се разбира, че щом една дига е просечена или улегнала /тук местното население и разни нелегални златотърсачи, нерегламентиран добив на инертни материали, риболовци, овчари, крави, овце, къртичини, прораснали храсти и дървета по съоръжението и др./, заливането при високи води е неизбежно.
Друг фактор за възникване на наводнения може да е некоординираното изпускане на води от язовири, които се намират в едно поречие или водосбор. Образно казано, когато всеки стопанин врътне кранчето в един и същ момент и изпусне достатъчно големи количества, без да се съобрази /информиране/ с изпускане на други язовири от същия водосбор се получава прииждане на води след водослива, което за долустоящите населени места може да се яви като „гръм от ясно небе”, при липса на информация.
Още един фактор, невежество, незнание и небрежност, направо казано безотговорност. Имам предвид, че ние българите не сме сплотени и не си помагаме, до момента, когато не се обърне колата. То и опит трябва за това, вярно, но на мен ми звучи смехотворно да се укрепва, надгражда или възстановява дига, когато водата вече е неуправляема и се е разляла. Какво смехотворно, то си е направо опасно. Рискът за хората, които работят на място е неразумно голям. Да не говоря, че дига се надгражда по определена технология, която от видяното по телевизията не се спазва. И при това да имаш цял ден на разположение да ДЕЙСТВАШ и нищо да не направиш. Чудно, защо повечето кметове не си отварят плановете за действие при спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, глава „Наводнения”?
Думата ПРЕВАНТИВНОСТ е чуждица за голяма част от обществото. Не се разбира, какво включва тя.
Фактор природа. Непреодолима сила. Понякога.

Стефан

Отговор
в отговор на SPl #12

Re: Наводнения - причини

Много хубав текст за причините си написал. Браво!

...Малко неясно е за незапознати, знам, но няма как да го обясня по-просто...


Аз пък съм много добре запознат за тия работи. Изучава се подробно по предмета "Инженерна хидрология и океанология".

Поздрави!
Г.

пс В последно време съм много зает и само чета форума от време на време и дори сега като имам време задълбочих в архива и видях този непрочетен за мене постинг.

Отговор
в отговор на SPl #13

Re: Наводнения - причини

Браво!Всичко е описано много вярно и точно!Оказва се ,че има много кадърни хора, но защо ли на властови позиции са все хора, които не са чули, разбрали и търсят оправдания някъде другаде, но не и в себе си.Поздравления1

Отговор