Навик,любов....

Добре де говорите за навик, любов..... как разбирате кога е навик и кога любов? Не е ли границата прекалено тънка между двете? Не е ли винаги всъщност навик и още нещо? Не е ли малко абсурдно да се върви просто по инерция следвайки навика, възможно ли е въобще години наред да следваме навика в чист вид без да има и още нещо което всъщност ни кара да продължаваме да вървим?
Не знам, задавам си този въпрос и не мога да намеря отговор
Нвик или любов. Вие как разбирате?

Навик е, когато приготвям вечерята. Любов е, когато приготвям любимата му вечеря.
Навик е, когато му се обаждам по телефона. Любов е, когато му се обаждам 5 мин., след като е излязъл за работа, за да му кажа, че ми липсва.
Навик е, когато вечер си пуснем да гледаме някой филм. Любов е, когато той пусне филм, който аз случайно съм споменала,че искам да гледам преди няколко месеца и той помни това.
Навик е, да спим в едно легло. Любов е, когато винаги спим прегърнати...
И така...
Вярно е, че границата е тънка. Но мисля, че винаги може да се различи чувството от рутината.





...Тя беше ледена като сладолед и също толкова лесно се разтапяше...

Аз не бих могла да го кажа по-точно и ясно!

Благодаря ти, Розова, че облече в думи моите мисли!

Ах!

Стоя си аз тук, тайничко наблюдавам положението и се намесвам при нужда.




...Тя беше ледена като сладолед и също толкова лесно се разтапяше...

Ами какво е да му звъниш 5 минути след като е излезнал защото го правиш всеки път когато излиза?
Какво е когато му правиш любимата вечеря защото той очаква от тебе да му направиш любимата вечеря!
Какво е ако го прегръщаш всяка нощ защото ако не го прегърнеш той ще си помисли че има някакъв проблем и така не мигваш!
ДА наистина границата е много тънка и тя се измерва единствено с това кое правиш защото си го почувствала и искаш да го направиш само и единствено зада се насладиш на удоволствието което ще изпита половинката ти!

Ами ако всичко което си описала е някак смесено?

А пък аз съм впечатлена от "хобито" ти!

Ах!

Колко смесено?
Няма смесено.
Не е смесено, когато направата на вечерята ти отнема час и половина повече от обичайното. Време, което можеш да използваш за себе си , но го правиш за него/нея. САМО И ЕДИНСТВЕНО, за да видиш задоволството в очите му/й.
Това с вечерята е един от многото примери. Казавам го от опит. Но не опитът от първоначалното влюбване, когато всички хвърчим, а от опитът на една дългогодишна връзка, в която не оставям навикът да измести любовта.




...Тя беше ледена като сладолед и също толкова лесно се разтапяше...

За крехката си възраст ми е станало ясно, че любовта трябва да се поддържа, иначе рутината може да превърне всяка прекрасна любов в навик. Така че, не пестете време и усилия, блясъкът в очите на любимия няма цена!




...Тя беше ледена като сладолед и също толкова лесно се разтапяше...

Как така навик? Навикът няма нищо общо с любовта! Любовта си е любов, обич, преятелство, доверие, нежност, а навика - навик е да пиеш кафе с цигара сутрин, да спиш на отворен прозорец, но да си с някого просто по навик - едва ли... Тук вече има интерес - децата, кащата, парите, колата, социалното положение... изгодата, казано най-грубо! Но навик и любов за мен са несъвместими!

А според теб, какво е което те тормози-навик или
любов?

А какво за навика да си обичан? Всеки може да свикне с това , че го/ я обичат. Навик с чувството, че не си сам/ във всякакъв смисъл/, че каквото и да се случи той/тя е насреща. Навик да обичаш. Навик с чувството на взаимност. Не се ли нарича това стабилна връзка? Навик с това да споделяш с човека до теб и навик, че той /тя е до теб.
Защо навика да е нещо само отрицателно. Има и хубави навици. При една по-продължителна връзка те са неизбежни и въпреки, че са навици , когато изгубиш някой точно те страшно ти липсват.
Лошо е, когато единият вижда, че другият например не влага нищо в целувката за "здрасти " или "чао" , а го прави по навик без емоция-това е лош навик , будещ тревога, т.е. когато в обичайните действия няма чувство.
Тук много правилно се изказаха, че една връзка може да продължи по навик единствено заради някакъв друг, не емоционален интерес. Когато взаимоотношенията се превърнат единствено в навик , това е очевидно и за двамата, защо ще продължават нататък примирявайки се с липсата на тръпка, освен ако не са съгласни, че една евентуална раздяла би им донесла повече неудобства и ненужни притеснения? Обикновено това съгласие е негласно и се стига до положение на взаимна търпимост. Стигне ли до там даже навиците изчезват.