Дайте съвет

Здравейте на всички!

Моята ситуация е следната: Разведена съм отдавна има няма десетина години, имам си детенце, с бившия не поддържаме кой знае какви взаимоотношения. През този период съм имала връзки разни и разнообразни като винаги съм успявала да се предпазя от влюбвания и задълбочаване на нещата ей така всичко за мен си беше само за едното ч****е и малко разнообразие в живота. Ноо всичко си има край ето, че взех та се влюбих и то в неподходящия мъж - женен с две деца Никога не съм го питала а и не сме говорили да се развежда, аз няма да го позволя защото съм била и от другата страна. Жена му не е разбрала и се надявам да не разбере никога. Когато сме двамата се чувствам на седмото небе - знаете какво е онова гъделичкащо чувство, а може би защото той ме кара да се чувствам така - жена, желана и обичана, нещо което отдавна не съм изпитвала или май съм притъпила в себе си. Уморих да бъда и мама и тате и сега търся точно това - спокойствие и рамо на което да се облегна, някой който да залепи спуканата гума на колелото вместо мен, да го заведе на тренировки а вечер когато си легна да почувствам една силна и топла прегръдка. Е мили хора патили и препатили кажете ми защо се случва така, защо взех, че изпуснах чувствата си точно там където не трябва, а в началото всичко започна уж на шега. Виждахме се за кафе, дълги разговори и нищо повече - едно добро приятелство което се превърна в една голяма и изгаряща любов. Все по-често искаме да сме заедно, все повече време отделяме един за друг, а в същото време не преставам да изпитвам вина, че го отделям от семейството и прекрасните му дъщери. Не е ли време да сложа край на всичко това, защото мисля, че ще дойде момент в който ще искаме да сме винаги заедно а това значи жена му да премине през ада през който и аз минах. УФ не знам много съм объркана, не искам да загубя другарчето си а и не искам да се задълбочават повече нещата и без това сме с двата крака в киреча

Моето скромно мнение е:
"Не се гради щастие върху чуждото нещастие"

Решила си правилно - багажа, чантата и пътя докато не сте я оплескали съвсем

Животът е като детска дрешка - къс и наакан.

Ami виж... помисли си реално доколко е въможно да се случи в действителноста това което желаеш..."спокойствие и рамо на което да се облегна, някой който да залепи спуканата гума на колелото вместо мен, да го заведе на тренировки а вечер когато си легна да почувствам една силна и топла прегръдка." и то точно с този човек.... На каква цена ще бъде за него , за хората който обича, за жена му... готова ли си да я платиш/платите и как ще се отрази на вашите взаимоотношения след това... Гадно, много е гадно, който и избор да направиш ще има наранени...
но нека поне да не са "невинни жертви" - само това мога ти пожелая

Давай за жизнь... Давай, брат, до конца...

Точно това имах предвид - не искам да страдат другите - жена и деца. Понесла съм една раздяла - ще понеса и тази. По-добре да съм само аз потърпевшата отколкото да страдат "невинните жертви" - както сам се изрази. Знам, че не е за мен - това е голяма лъжица, която няма да мога да лапна. И само като инфо - вече казах край на връзката ни. Трудно ми е, самотно ми е, и той не се чувства добре, но не искам да се ръзкъсва между мен и семейството си. Времето лекува и всичко ще отмине. Надявам се да срещна ПОДХОДЯЩИЯ човек.

Успех

Мерси GET ще ми е нужен - с малко късмет, малко повече воля и отстояване на упорството му да се виждаме поне само за кафе.

Бягай, докато все още можеш да се отлепиш от калта! След едно известно време нещата стават трудни за разделяне като при магнита - здраво залепнали. И на двама ви ще е трудно да се отлепите. Пък и жена му ще научи защото "Няма нищо тайно, което да не е станало явно". Аз така "съвсем случайно" разбрах за изневерите...
Ще страдат много силно и много повече хора (включвам и децата му)

Често казано, готова съм да те обвиня, но знам, че това само ще навреди, а не да помогне. Ето защо - това, с което мога да ти съдействам е Хомеопатия. Пиши ми на пощата и ще поговорим за препарати, помагащи при някои емоционални страдания, а има и за хормонални проблеми (вероятно секс ът ще те влече неудържимо, симулирайки любов....)

Вземи твърдо решение и го последвай!
Успех!

Жив си! Искри*

Предполагам, че ще ти е адски трудно...
Знаеш ли, преди малко исках да ти напиша нещо, но се уплаших, че може да е болезнено. Все пак ще ти го напиша. Каза ми го една жена навремето.
Откъде знаеш, може да е така хубаво, защото не е рутинно и защото е забранено?
Естествено, вероятността думите ми да не са на място е голяма.

Но, каквото и да е било - още веднъж успех напред

И аз те подкрепям но колкото да видиш, че НА ПЪРВО место си го избрала щото не можеш да го имаш - или не искаш да имаш някой.... Такива мисли ми минават през ума защото казваше, че с години си отбягвала нещо дългоко с други. Ми мисля си, с този човек, който е иначе заанаганажиран с жена и семейство може би може да си дадеш волност на чувства за близост, интимност (дето досега си подтискала) - щото всъщност знаеш, че не може да стане... В един смисъл е по-лесно да обичаш него, по не е страшно от колкото да обичаш някой дето найстина е на разположение да бъдете заедно... Мисля си, че ако проумериш,че си си избрала капана, може да избереш да излезеш от него...но не дотогова....

Истинския въпрос е: Стиска ли да се влюбиш дълбоко и безумно в някой дето може да ти даде 100% от себе си? Аз мисля че не ...