Приятелите
6 отговора
357 прегледа
Приятелите
Имам си приятелче. Много хубав човек. Той си имаше приятелка. Много, много хубави са двамата. По-точно бяха. Чудни. Много време бяха заедно, но той взе че се влюби в друга. И се завъртя.. водовъртеж от емоции ли беше, какво ли беше, незнам. Но накрая взе решение. Раздели се със старата си приятелка и сега е с момичето в което се влюби. Всички негови приятели бяха твърдо против новото момиче. Всеки обичаше предишната му приятелка. Аз също я обичах, и още си ме радва много. Винаги съм го подкрепяла. Вярно, че сегашната не ми харесва кой знае колко, но и не я познавам. Подкрепям изцяло неговия избор, и много се радвам когато го виждам щастлив.
Днес едно друго приятелче ми сподели, че със него се е случило същото нещо, и се замислих.. всъщност колко много хора познавам на които им се е случило същото, и приятелите им не са харесвали новото момиче/момче/мъж/жена каквото и да е там. Някой нямат сила и се отказват, други рискуват и се втурват напред въпреки укорите на околните. Някой са безкрайно щастливи, други си изпатиха, трети осъзнаха, че са изпуснали най-хубавото нещо. При всички случай забелязвах, че тъй наречените приятели винаги се изтъкват - "Аз нали ти казах, но ти не ме послуша", други се измъкват със "Решението си беше изцяло твое, аз само си казах мнението" - напълно неосъзнавщи тяхната пречеща и досадна роля в развитието на отношенията на приятеля им с новото момиче/момче. Третите казават "Хайде, хайде нищо не си изпуснал, ще видиш, че ще дойде нещо много по-хубаво"... аааа много по хубаво за тях ли?
Странно, нали за това са приятелите? Да те подкрепят. Без значение дали ти харесва това което правят или не. Важното е, че той го иска и те поглежда с поглед, искащ малко разбиране, малка опора, усмивка. Не мнението ти, дали става или не става. Много ми омръзна да гледам всеотдайните приятели, които винаги ги няма, и винаги всичко знаят по-добре от теб.
В трети клас имахме една студентка, която ни каза "Първо човека добре опознай, после свещенното име Приятел му дай". Толкова просто и истинско, че го помня след толкова години. И в крайна сметка, ако ще сме приятели, нека подаваме ръка, нека се усмихваме окуражително, нека придружим по пътя хората, които са с нас. Стига сме рязали криле, колкото и опасно да ни се струва понякога.
Днес едно друго приятелче ми сподели, че със него се е случило същото нещо, и се замислих.. всъщност колко много хора познавам на които им се е случило същото, и приятелите им не са харесвали новото момиче/момче/мъж/жена каквото и да е там. Някой нямат сила и се отказват, други рискуват и се втурват напред въпреки укорите на околните. Някой са безкрайно щастливи, други си изпатиха, трети осъзнаха, че са изпуснали най-хубавото нещо. При всички случай забелязвах, че тъй наречените приятели винаги се изтъкват - "Аз нали ти казах, но ти не ме послуша", други се измъкват със "Решението си беше изцяло твое, аз само си казах мнението" - напълно неосъзнавщи тяхната пречеща и досадна роля в развитието на отношенията на приятеля им с новото момиче/момче. Третите казават "Хайде, хайде нищо не си изпуснал, ще видиш, че ще дойде нещо много по-хубаво"... аааа много по хубаво за тях ли?
Странно, нали за това са приятелите? Да те подкрепят. Без значение дали ти харесва това което правят или не. Важното е, че той го иска и те поглежда с поглед, искащ малко разбиране, малка опора, усмивка. Не мнението ти, дали става или не става. Много ми омръзна да гледам всеотдайните приятели, които винаги ги няма, и винаги всичко знаят по-добре от теб.
В трети клас имахме една студентка, която ни каза "Първо човека добре опознай, после свещенното име Приятел му дай". Толкова просто и истинско, че го помня след толкова години. И в крайна сметка, ако ще сме приятели, нека подаваме ръка, нека се усмихваме окуражително, нека придружим по пътя хората, които са с нас. Стига сме рязали криле, колкото и опасно да ни се струва понякога.
Re: Приятелите
Разбира се, но имах предвид ситуациите, в които си против някакво действие просто така, защото не ти харесва особено евентуалната последица (в която ти си много страничен фактор).
To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around
To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around
Re: Приятелите
Всичко е толкова относително в междуличнестните отношения.Никога не е само черно или само бяло...Знам само,че никога не предавай приятелите си по-абсолютно никакъв повод и за абсолютно никаква причина.Паднеш ли в на някои очите -край!Уважавай много приятелите си,раздавай се докрай(но само ако и те се раздават за теб) ,независимо за какво става дума и за малка и за голяма услуга.Ако имаш възможност помагай,може и с малко,но не се отдръпвай от приятелите си когато имат някакъв проблем.Никога не говори зад гърба на някого за него,както и не допускай пред теб да обсъждат в негативен смисъл или да обиждат твои приятел.Обиждат ли него обиждат и тебе.Приятелството е една душа в две или повече тела.Разбира се ако спазваш всичко,това което ти написах току що винаги рискуваш да бъдеш разочарована от някои приятел и то много жестоко!Аз съм го приживял това,но слава богу гледам напред нищо,че останах с един приятел по-малко(а тои с още повече).За това се отнасяй към приятелите си,така както сарафа към парите-Винаги трябва да знаеш истинската им цена!Какво ще направяй в дадена ситуация,какво ще кажат и т,н и т,н.Почнат ли изненадите от приятелите значи или човека се променя или си била многооо заблудена относно качествата на тоьи човек.Успех във всичко!Късмет