Сами и самотни

Правите ли разлика?
Напоследък в повечето теми чета мнения и оставам с впечатлението, че болшинството хора, съзнателно /в повечето случаи/, или подсъзнателно се стремят към нова, не само емоционална, обвързаност.
Прозира страх от бъдещето, ако човек остане сам. Това се дължи на някакъв поведенчески стереотип ли, или на дълбоко залегнала убеденост, че е лошо, без да има, нито да се търси, логическо обяснение на този факт. Просто е така, защото е така - хората не са създадени да бъдат сами, ще ми отговорят някои, без съмнение. Нима в това е обяснението на този стремеж? Или в биологията?
Човек реално никога не е сам.
Присъствието на другия пол, обаче, не гарантира изобщо не-самотността, като състояние на духа. Само я прави по-ужасна в много случаи...
Та - формата, или съдържанието?
Знам, че оптималното е в доброто съчетаване на двете, ама...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Здравей anbra,

"Сам" - това е качество на индивида спрямо обществото - т.е. външно е и показва, както степента на развитие обществените ни отношения, тъй също и способността да ги създаваме и поддържаме.

"Самотен" - това е индивидуално качество. Възниква независимо от обществото и компанията, и е мерило за степента и възможността ни да задоволяваме нуждите си в някакво конкретно време или по-дълъг период в живота.

Да си сам, често е различно за мъжете и жените след развод. Жените - обикновено остават с деца и състоянието при тях по-скоро е "сам сред вълци" :). Мъжете остават по-сами, но с по-голяма възможност да се срещат с други и изграждат отношения.

Стремежът към обвързаност е комплексен - емоционалната компонента е елемент от него, но също така и нуждата да има някой на когото да разчиташ катадневно и ежечасно, а каква по-добра гаранция, че това е възможно от наличието на този някой на една ръка разстояние :). Предполага се, че като са двама партньорите, особено ако си разпределят отговорностите и задълженията - животът е по-лек и приятен.

Без да обобщавам за хората, защото всички сме за себе си различни - страхът от бъдещето сам, като че ли е по голям от ужаса на самотността с партньор и затова понякога се прави компромис в тази посока. Хората, които и преди, и в брака са били силни и способни да се справят самостоятелно с живота допускат да продължат сами, но могат и да се обвържат (ако намерят) с някого, с когото взаимно да се подкрепят и да постигнат по-голямо задоволяване на потребностите си.

Наистина най-оптималното е двама несамотни - т.е. способни да задоволяват нуждите си, да бъдат заедно и да не са сами. Т.е. нещо като два локомотива, които ако могат - един влак да теглят в посока обща. :) Ако локомотивите теглят в различни посоки - на тях съюз и влак не им е нужен. Сравнително устойчив е вариантът локомотив с ремарке. Две ремаркета не знам дали изобщо биха се прежалили да се съберат.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

май единствената устойчива комбинация излиза да е "локомотив с ремърке"

Няма начин два локомотива за дълго време да теглят в една посока, Райъне... локомотивите за това са и локомотиви - движещата сила, лидерите, водачите.
Ако и за известно време линиите им да вървят успоредно, случи ли се да се разклонят в различни посоки, всеки локомотив ще си поеме пътя и ще увлече други вагончета след себе си.

Локомотивът по презумция си е сам. Вагоните и ремъркетата са друг вид, а даже и да има друг локомотив в композицията, няма начин и той да е движещ - т.е. той също играе ролята на вагон, ако ще и временно.
А дали локомотивът ще се чувства самотен е наистина строго индивидуално.


Ти имаш ли?

Можеш да си просто сам... и ако това е по собствен избор, при това направен със съзнанието, че нищо не е окончателно - няма лошо. Напротив - точно такъв човек може да създаде достойно партньорство. Самият човек не се втелясва в това, че е сам, защото чака и знае какво чака, а докато чака, не си губи времето; и си знае, ако не намери, това, което чака, просто не му е било писано - и е напълно спокоен. Самият винаги може и да не е сам.
Ако си самотен - не си самодостатъчен. Т.е. - смяташ, че си самотен, защото нещо отвън не ти достига - НИКОЙ не те разбира, обича, подкрепя и в тоя дух... нямаш сродна душа, най-общо казано. Седиш и се самоокайваш... постепенно се парализираш от собственото си бездейстие. Или се чувстваш горд, извисен, неразбран... страдалец Ако си самотен - предполага се, че от тази самотност трябва да те измъкне НЯКОЙ, нещо отвън... И по тази причина, дори да има някой до тебе, възможно е ти да чакаш непрекъснато нещо друго, някой друг... вместо да откриеш себе си. А поредният някой лесно може да се окаже поредният недостоен и неразбрал те. Самотният си остава самотен... защото не си дава сметка, че е настроен по-скоро да вземе, отколкото да даде; защото очаква да бъде оцененият, вместо да оцени...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Не е устойчива, нито пък здравословна тая комбинация на локомотив и ремарке... или на локомотива му писва и се опитва да го махне ремаркето, или не успява да се измъкне и свършва лошо. Имам предвид - ако си предполагаем локомотив, дето все да тегли, трябва съответно да си вечно силният, вечно прощаващият, вечно добрият, вечно подкрепящият, вечно подсигуряващият... Е да, ама сме хора - дори най-силният има лоши моменти или нужда от помощ и подкрепа, а ролята на локомотив изключва тези възможности... На една моя много скъпа приятелка тези дни й откриха разсейки :-(((... локомотив, та дрънка - енергична, вечно помагаща, вечно на линия за всичко, влече една камара ремаркета и никога няма правото да бъде и за пет минути слаба или уморена...
Та съм съгласна с Райън за идеалния вариант от два локомотива, които успяват да се изтеглят един друг, ама взаимно да се теглят, и всеки един да може да си позволи и моменти на празен ход - когато е слаб, когато се нуждае от подкрепа - да може да разчита на нея, а и да може и да я даде, когато трябва...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Ако между партньорите няма духовна съвместимост и бракът се е превърнал в един постоянен кошмар,раздялата е за предпочитане.Изживял съм го...
bojan71@mail.ru

Абе виждал съм - по особено стръмни участъци или за много тежки композиции, да прикачват по два, че и повече дори локомотива - отпред, отзад - дърпане и бутане да има. :)

Всъщност имам си многомерна идея за партньорството - движението не е по една линия, защото по една линия, като се движиш, винаги единият ще води, другият ще следва. Не че е лошо или невъзможно - въпрос на комбиниране на индивидуалности и наличие на спирки, където да се сменя редът в композицията.

А два локомотива могат най-успешно да партнират, когато се движат в една равнина (определена от общи принципи и възгледи), в пространството. Всеки в нея е свободен да се движи в своята естествена посока, без това да предизвиква невъзвратими деформации и разкъсване на композицията. Демек - в една област единият партньор може да води, в друга - другия, без това да предизвиква състезание, недоволство, непълноценност и т.н.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

и да си сам, и да си самотен-все е лошо...
още по-лошо е когато се комбинират

когато след 17 ч., в събота и неделя, по празниците няма на кого да позвъниш и с кого да се срещнеш или не искаш да го направиш-това какво е-сам или самотен...

хубаво започна темата, но май прекалено се усложни

да се върнем към обикновените човешки чувства, възприятия и емоций

в началото виех, когато се връщах от работа в празния апртамент-това какво е-сам или самотен

когато плачех от болка заради предателството-това какво е

вече не знам коя е истината и къде е истината

Не мисля за бъдещето

днес е събота и как да е-минава-с повече размисли и известна доза алкохол...

утре е неделя-безумно дълъг и самотен ден

ще има ли понеделник

как беше-да доживеем до понеделник...:(

Аналогията с локомотив на мене не ми харесва, защото:
1. Обикновено 1 локомотив се справя с една композиция, което пренесено аналогично към съвместния живот води до нехармонични и еогистични аналогии....
2. Двата локомотива ще се събират само при тежките уастъци ли? Че то си е сметка или помощ при трудност само...
3. Когато локомотивите са 2, то винаги има един отпред - водещ, и друг само да помага в тягата. Това веднага навежда на определено лидерство, което в една връзка често води дисбаланс...
...
Мисля, че по-точното сравнение е със СЪ-ВПРЯГ, вероятно оттам идва и съпруг/а. При един съвпряг 2-та коня (или други животни ) имат:
1. Обща цел - посока. Това е много важно за съвместно живеене.
2. Обща визия напред, като всеки допълва със своя поглед встрани - едновременно се допълват, без да се конкурират или изключват.
3. Общ впряг - теглят го наравно, ако единият изостане, то другият трябва да намали малко хода, за да не се получава диспропорция във вървежа. Ако пък някой съвсем грохне, то другият все пак може да тегли малко и сам, макар и по-бавно...
4. И най-вече - НУЖДАТА да теглят заедно... Иначе може и сам, нали?

А като очовечаване на ЖИВОТИНСКИЯ впряг, хората би трябвало да имат съзнание и свободна воля, а не някой да ги впряга.
И... освен нуждата един от друг, добре е да има и дълбоки чувства в единия и в другия, нали??!!

Жив си! Искри*

И аз така си го представям.
А понякога и като стол или маса, като всеки от партньорите играе ролята на половината крака, държащи масата (стола).
Но със съ-впряга май по-ми допада

Много хубава аналогия, особено съм съгласен с нуждата от последните два реда.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Да, ама за жалост и на практика - повечето връзки са съзнателни или неосъзнати СМЕТКИ.
"Отваряй си очите, мама" - учи майката ококорващата се пубертетка. Ама не я учи да си отваря сърцето... И така доста жени се научават по-лесно да отварят други, по-външни части от себе си...
Сътветно от мъжете се очаква да си отворят кесията - пак външна част...

Често се питам, ако предположим, че поставим хората в някакъв рай - да имат всичко, щяха ли да искат да се събират по двойки дългосрочно? И защо?

Жив си! Искри*

Със сигурност все още има хора, които не търсят сметката, а просто искат да споделят това, че са щастливи. Или пък да избършат някому сълзите и да му върнат усмивката.
Трябва да ги има

И аз на това се надявам! Макар все пресметливи връзки да виждам и все сметки правят хората около мене....

А и познавам хора, които могат "да избършат някому сълзите и да върнат усмивката" пак някому, но към най-близките си стоят студени и слепи...
Оправданията обикновено са заради прекалената близост... Че тогава да стоим раздалечени, че да се забелязваме, а???

Жив си! Искри*

На дъжд прилича самотата.
Тя от морето расне в небесата,
надига се от мрака на полята
и от небето - то е нейна къща -
вали върху града и го обгръща.

Когато капят часове студени
и уличките утрин здрач обвива
когато две тела неутолени
желаната любов все тъй не слива,
и въпреки омразата горчива,
едно легло отрежда им съдбата:

като река е буйна самотата...

Здравейте Анбра, Райън, И ти Хей Живот!...
и всички останали...
всеки е казал верни неща - всеки гледа от своята си камбанария...
Хей Живот! има и трети вариант на самотника - някой който стига сам на себе си - даже си е в излишък - и иска да даде този излишък - но отсрещните не го разбират... все си мислят , че срещу това, което дава, самотника ще вземе нещо много ценно от тях - все мерят и премерват на кантара - какво ще вземат и колко трябва да дадат...
А самотника не иска нищо - той просто иска да дава ...

естествено, най-добре е човек да не е сам и да не е самотен с този, с когото е. А най-зле ми се струва не-сам, но самотен....това убива.
Ама, не зная, де, кое най-добре и кое най-зле.
На всички желая да не сте самотни (пък за тези, които искат и другарче - да не сте и сами)

Изглежда в съзнанието ни много твърдо е залегнал стереотипът - не-сам = мъж+жена и никакви други варианти не сработват /не става дума за специфични сексуални ориентации, не ме разбирай криво/. И оттам опозицията човек във връзка/семейство и човек без връзка/семейство.
Та вторият се определя като сам.
Не си обяснявам изобщо защо се мисли по този начин. Дори да вземем любовта като един от задължителните критерии на не-самотата и не-самотността - защо я виждаме единствено възможна в посока другия пол - ами тя има безброй измерения, а това е само едно от тях. И в никакъв случай не е най-същественото, въпреки че е важно за психическото благоденствие на индивида, тоест един плюс, ако съществува. Но от друга страна, колко време от живота си /дори в оптималния случай - здрава връзка и здраво семейство/ ние сме в състояние на "влюбеност" спрямо партньора?
За сметка на това почти всеки има любов, която е за цял живот и никакви катаклизми /освен нещо извънредно необичайно и нечувано/ не са в състояние да я променят, или унищожат, но това не е любовта в общоприетия и стеснен смисъл мъж-жена.
В пиковите моменти от съществуването си /добри, или лоши/, всеки човек е сам - никой друг не може да ги изживее вместо него, независимо от споделеността и подкрепата, която би получил отвън. А подадената ръка може да дойде от съвсем неочакван и страничен човек /дори непознат понякога/.
Ако поставям тази тема в клуба, то е за да помогнем с нашите разсъждения на тези млади хора, които изживяват в момента ужаса и стреса от раздялата, да им дадем възможност за друг поглед върху това, което им се случва, да ги подкрепим да преодолеят болката си, да ги издърпаме от емоционалното блато, в което са затънали за да поемат глътка въздух и да разберат, че щастието е в начина на възприемане на нещата от живота и зависи единствено от тях самите.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да поставиш един единствен човек в положението да олицетворява цялото ти съществуване, това е ужасна грешка. Когато този човек си отиде от теб значи губиш смисъла на живота си и изпадаш в тази безтегловност, която описваш.
Ако не искаш да се виждаш с никого, това означава, че имаш нужда да бъдеш сам със себе си. Нищо не става с магическа пръчка и времето е страхотен твой съюзник.
А винаги има на кого да позвъниш и какво да правиш, ако си готов за това и го желаеш. Наистина в началото трябва малко да се насилиш, но скоро нещата тръгват сами - твоят стереотип зависи единствено от теб. Как да живееш, решаваш само ти.
Като премине острият период имаш две възможности - или се затваряш обиден на света и се превръщаш в гробар на спомените си, или отваряш следващата страница от живота си и я пишеш сам, като гледаш да бъркаш по-малко правописа ...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Върши нещо, бе човече!
Не стой така!
Ами нали знаеш - годините минават много бързо, а дните понякога много дълго се влачат, безкрайни едни такива и противни... Е как няма да не ти е безкраен денят, като е празен - ти сам го залагаш такъв - ти си го предвидил и го мислиш по този начин, дотам даже, че май държиш да си го получиш именно така, както си го представяш...
Нищо не идва наготово, помогни си сам и Господ ще ти помогне, казват хората...
Една проста моя рецепта - винаги предвиждам да свърша повече неща, отколкото могат да се съберат в един ден - така всички дни са ми препълнени и винаги имам резерва от неща за правене, тоест не рискувам да увисна в празното Това отдавна не е с лечебна цел, превърна се в начин на живот...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.