Сам в планината . . .

Много обичам да ходя сам в планината. Казват, че било опасно. А не е ли по опасно за нервите ви да се опъват до краен предел, ако си с туткава група. Когато си сам с никой не се съобразяваш, кога тръгваш, кога ще се върнеш, къде ще отидеш, къде ще спреш за почивка, ще има ли разочаровани. Това беше встъплението ! Имам въпрос към такива които и те ходят сами в планините;
- ЗА КАКВО СИ МИСЛИТЕ ДОКАТО СТЕ САМИ СЪС СЕБЕСИ В ПЛАНИНАТА ?
Въпроса мисля че е интересен защото в планината не е само фактора че сте сами, но надморската височина, впечатленията(емоциите), умората и реалните опасности.

Не си прав! Аз никога не ходя сам в планината...

По добре не ходи сам в планината, човек е социално същество. А за опасностите - то ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш, повярвай ми. И за това основно правило в туризма е: Личната карта в раницата! Та ако стане нещо и си бил сам, след време да знаят кого са намерили

Стига с черния хумор. За мен идеалния вариант за ходене в планината е малка, хомогенна група туристи, с еднакви цели и възможности. Под малка разбирам до 5 човека. Сам не ми е комфортно да ходя, но още по-неконфортно ми е да ходя с хора, които се туткат, моткат, пипкат, тръткат и влачат. Това е кошмар за мен. А за какво си мисля? То не е време за мислене там горе, такива красоти, такива простори, че ..........

И накрая - не ходи сам в планината и не му мисли много . То ти си тръгнал на планина, а не да мислиш, нали така

До скоро!

Ами и аз не ходя сама в планината. И точно повечето паднали и загубили се и пр. са ходили сами.

Срещал съм индивидуали на доста странни (меко казано, а иначе на опасни) места и винаги съм гледал странно на тях.
Другата седмица съм решил и аз да се пробвам - 4 дни от единия до другия край на Пирин - самичък с палатка без отбиване на хижи и заслани.

Един път някъде из Рила преди едно доста екстремно спускане ни застигна доста едър младеж, който от 10-тина дни се движел самостоятелно и за да не му е скучно си беше закачил едно звънче на раницата да му е компания!
Когато тръгнахме да се спускаме много любезно ни помоли да му разрешим (ние бяхме 3-ма души) да върви заедно с нас защото от стръмното и височината му ставало лошо!
Естествено слезе заедно с нас, почерпи ни по една ябълка (носени 10 дни из Рила!) и продължи пътя си.

Ходенето сам в планината е добър начин да опознаеш собствените си възможности. И до сега не мога да забравя най-дългият си преход, който направих самостоятелно.
Пък който иска да ходи с компния - нека си ходи, лошо няма. Но лично аз предпочитам сам.

Ходенето сам в планината е рисковано и опасно занимание, човек трябва да е два пъти по внимателен когато го прави и най-вече добре да познава себе си.Безспорно това си е тръпка, която си заслужава човек да опита. Не всеки би издържал на такова изпитание, но е сигурно че след това се чувства по уверен и сигурен.Все пак добрата компания е за предпочитане. Има и друго предимство научаваш се да понасяш слабостите на другите, а и те твоите нещо което никога няма да постигнеш ако ходиш все сам.

В отговор на:

---

А не е ли по опасно за нервите ви да се опъват до краен предел, ако си с туткава група?

---

По-скоро дразнещо. Аз не бих се изнервила на туткаща се група (щото и аз се туткам често), но на някой, който постоянно ти дудне нещо на главата - да.

За това избирай хората с които ходиш

Да, поне в това отношение човек е свободен да направи избор с кого да посещава забележителности. Мисля, че Съдбата ме срещна с шанса да направя повече от добър такъв.

дето устата му постоянно мели докато е на поход. Е, не винаги де. Преди идваше с нас, сега не съм го виждал, нито чувал от доста време. Не се е мяркал и тука, въпреки че преди беше доста активен. И организираше срещите на клуба. Първият му nic беше Goofy, след това го смени. Иначе е готин, ама къде потъна

С конче е най-добре, нали? Високопроходимо, небръщолевещо, багажоемко средство за придвижване. Само дето през зимата малко трудно котки могат да му се сложат, ама с повече труд - става

Не е по-хубаво на конче. Сегашният ми спътник не само в разходките, а и въобще, не бих го заменила и за милион коне (ако ще и тежковози да бъдат).

Само обърни внимание дали през зимата носи котки, щото спътник през зимата без котки или снегоходки в снега, горе в планината си е много опасно. Като да тръгнеш сама, та даже и по-опасно

Хм, не ми е важно дали през зимата ще бъда на планина, важно ми е спътникът да е до мен, ако ще и безкрайно много време да съм на най-плоското място от земното кълбо.

Безкрайно много време - няма ли да ти омръзне, а на него?

Всъщност, темата беше друга, пардон .......

Поне на мен няма.

Да, отклонихме се от темата, извинения за четящите.

А всъщност темата е доста интересна .... ако не се ползва за чат!

Хм...Интересна тема.... Ходил съм сам / съвсем / през далечната есен на 88-ма в Родопите. От Велинград до Михалково./през няколко .....чарка, Техеран и Бат . Снежник/. Тогава бях в първи курс / Медицина/ и още първите седмици като ни емнаха....абе много по различно от гимназията. Та, един уикенд в самото начало на семестъра не издържах и забягнах....в Родопите. През деня докато вървях все си мислех - кво ли правят колегите долу.... Сигурно учат тъпите кости.../тогава си нямах понятие кое е тъпо и кое, не/. Често не си мислех въобще за нищо - в главата ме се възцаряваше хладния , опияняващ Родопски вакуум.... И тъй два-три-четири дни.... От тогава не съм ходил сам....макар че, от седем-осем години, като ходим с жената, все едно , че всеки е сам, щото почти не си говорим по-време на преходите / е ,освен някой технически реплики/ всеки си мисли за нещо свое и ...после обаче като сън който се забравя никой не помни за кво точно е мислил....

Най-чистия контакт с Планината се постига, когато си сам. Естествено трябва да имаш най-вече нагласата, а и подготовка е полезна. Затова не се приема от мнозинството.
А на въпроса ти - опитвам се, но не винаги го постигам в Планината да бъда сам без себе си.

За какво ли не - Кент е прав обаче - по-късно всичко изглежда като сън.

Усещането да си на километри сам е наркотик.