Втори брак??

Имаше един такъв лаф: "Човек се жени първи път поради липса на опит, а втори път - поради липса на памет"
Та... тъй като повечето тук (да не кажа всички) сме гърмяни зайци, ще ми бъде интересно да разбера мнението ви относно втория брак. Какво мислите за него, бихте ли рискували и при какви условия, вече случвало ли ви се е и изобщо... абе лаф да става

Аз съм за третият път! Така и направих!... за после не знам...като му дойде времето ще мисля)))

Сега мисля, че може би бих рискувала втори път. Може би защото не съм се развела още и съм свикнала да живея с "дразнител", но ако остана по-дълго време сама по-вероятно е да не се оженя втори път, може би съжителство на "семейни начала" на страи години. Просто за компания.

здр!
аз съм разведен, но взаимоотношенията при нас след развода не се подобриха, дори се влошиха
просто, ако живеехме заедно нямаше да ги има сегашните проблеми
откровено казано, след като ме предаодха, ме е страх от нова връзка, респ. от ново предателство
и аз, като грей, бих се решил на едно съвместно съжителстване, въпреки, че няма нищо по-красиво от това, двамата, които са извървели заедно житейският си път, да остряват заедно, бавно, с достойнство и да се наслаждават на живота и радват на постигнатото от тях и децата им...

Мне. Още не съм се развела, но все пак си мисля, че не бих рискувала. Е, на семейни начала някой ден...може би. С детенце съм и нямам право да рискувам. А ако не се получи? Това, което е добро за мен ще бъде ли добро и за малката? В това е въпросът!

Човек май никога не е съвсем сигурен кое е добро и кое не...
А че има риск да не се получи - винаги има.

да ти се начудя.

Още не си разведена, един куп каши си направила, един куп бъркотии имаш да оправяш, а вече се замисляш за втори брак.

Бъдете добри!!!

Според мен, ако те предадат при едно съвместно съжителство, няма да боли по-малко, отколкото ако те предадат след като си се подписал.
Т.е. от предателство боли винаги. Мое мнение

Всичко зависи от това какъв човек ще срещнеш евентуално.

И аз в началото си мислех, че няма да се женя повече, че няма да намеря подходящ, кой ще ме вземе с дете, дали ще мога да се доверя някога на друг мъж с моето дете (страх от насилие върху детето) и т.н. в този дух.

Но, видиш ли, срещнах точно подходящия човек и чувствата са взаимни. Даже мисля, че съм се поучила от грешките в първия брак и натрупаният опит ми позволи да видя добрите черти на новия мъж. Също така разбрах, че ако очаквам 100% перфектност, ще има да си чакам. Затова си подредих приоритетите и се оказа, че най-важните се припокриват с тези на новия ми мъж.
Сега съм на път да подпиша за втори път и хич не ме страх, нито се двоумя.

Имах късмет да срещна подходящия мъж.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

А аз не мога да се начудя, как така ти не идваш на работа а аз ти плащам заплата?

Не ти е нужен метеоролог, за да знаеш откъде духа вятъра!

О, Кметски

Аз идвам бе. Ма ти ти като не можеш да се откъснеш от полите на Екстраборянцата...

Бъдете добри!!!

По никакъв начин досега и засега /разведена съм от 18 години/.
Да не съм рецидивист, я?
Трябва ми още да поизкуфея, че да почна да мисля за съжителство и окончателно - за да мисля за втори брак
Абсурд!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Желая ти късмет и скачай смело

Едва ли е толкова лесно да застанеш под вен4илото за втори пьт.След развод остават страховете ,недоверието ,сьмнението в другия и куп оЩе неприятни неЩа........Трябва да намериш някой ,който да ти вземе до толкова акьла ,4е да не помислиш за тези неЩа преди да подпишеш за втори пьт.
Никой не е застрахован ,4е след един провал няма да последва друг и това като ,4е ли помага разведените ведньж да не се "хвьрлят" толкова лесно отново в един брак.
Понякога дори и да искаме да запо4нем неЩо сериозно изплуват на хоризонта онези хубави моменти с бившите и след това и лошите и пред желанието за нова сериозна врьзка излиза страха и колебанието.

Ооооооооооо, дааааааааа - тръпката е като преди поправителен изпит - повече си чел, повече знаеш, но пък едва ли ще ти се паднат същите въпроси... Това в кръга на шегата, а иначе отгогворът е ... да - при наличието на известен брой ако-та...
Какво да се прави - въпреки, че съм прясно разведена - си оставам непоправим оптитмист - направо клиничен случай

Преди 15 години заложихме на идеята, че от двама души, които не стават за семейство, може и да се получи нещо устойчиво.

Е сега на какво да залагам и изобщо ще има ли печеливш от цялата тази работа? :)))

Съжителство - да, но само със себеподобни и с изричната уговорка, че индивида стои на първо място, двойката - ако и докато не пречи на индивида


Ти имаш ли?

добре, аз за сега нямам точен отговор, но задаваш ли си въпроса този човек с който си в момента,той кво е виновен за твоето положение? дали този страх няма да попречи,а в последствие и да обърне колата ти? дали не го "наказваш" или нямам точна дума за момента? ДА! винаги има страх да не бъдеш излъган (разочарован)отново, но този страх не пречи ли? дали ако си с този човек си се отдал напълно? ако не си, защо не си? за какво се пазиш?( или за кого?) очакваш да стане чудо ли?? до кога ще се пазиш? докато видиш че си скапал нещата с това? или ще чакаш някой да ти влезе в положението?дали наличието на този страх от предателство измяна или там го наречи както искаш и липсата на пълно себеотдаване не пречи много,и не е ли това няква болест при "нас"? помня че когато бях в младежките години, никога не съм мислил че ще ме оставят,че ще има раздяла,живял съм с мисълта че ще сме вечно, не съм се замислял и за половината от сегашните неща, а съм оцелял до сега и тогава го приемах някък си.... дали това не отличава старите от младите? аз все още искам да съм млад-опитвам се да бъда!

...KEEP WALKING

Досега май не се бях замисляла за това - че човек, ставайки прекалено мнителен, страхлив и въздържан в отношенията си с хората, всъщност сам предопределя голяма част от събитията .
Ако постоянно очакваш от някой да те излъже или нарани, то не е изключено накрая да го направи, за да не те разочарова (това последното е в кръга на шегата)
Нека бъдем млади!

Абсолютно си прав - подобни страхове и несигурност едва не скапаха и моята връзка, въпреки че това само аз си го знаех....По този начин ти всъщност казваш на човека до теб - Ами не съм много сигурен дали искам да сме заедно. Което той си тълкува като недостатъчна обич от товя страна, защото ако обичаш някого много силно няма да те е стрех да се обвържеш с него, нали, напротив - ще се стремиш към това. Когато ми заговори за деца, съвсем нормално ми се стори аз да спомена думата брак, но от последвалата реакция си направих извода, че явно за момента не е готов за това, а от друга страна ми се струваше , че след година връзка и съжителство трябваше поне да е наясно за себе си... Така че, наистина се получава като "наказание" за другия партньор, защото обърква и него относно това какво точно е мястото му в твоя свят...

"И отново novijt отбеляза точно попадение"

Та така, напълно съм съгласна и подкрепям казаното от теб. Опс, написаното. Още не съм си изпила кафето
Сега сериозно. Има и един друг момент, може би не толкова различен всъщност. То както казваш, какво ти е виновен другия човек? От друга страна, редно ли е да натоварваш другия с твоите страхове и болки и разочарования и един вид за чужди грешки да плаща някой, който може би иска да те обича и да ти даде всичко което може. Така де, малко романтично мислене. и какво става тогава? Щото преди това Пешо ми е разбил сърцето, затова сега няма да дам на Гошо да ме обича, ами ще си изкарам на него всичко дето ми се е събрало заради Пешо. Така де, Гошо и той е мъж като Пешо. Значи е същата свиня. Кратко и ясно.
В същото време, чакаме го оня принц вълшебен, дето само като се появи и ще избърше сълзите ни и ще излекува наранената душа и изведнъж ще ни изпълни едно такова неземно щастие и радост. Щото той ще е най-търпеливия, дето ще ни вдигне на крака и ще ни помогне да се съвземем от миналото. Щото е супер хипер готин пич и няма нищо против да ни стане първо кошче за душевните отпадъци, пък после като си прехвърлим на него помията, да се наслаждава на възроденото ни аз.
Абе така, ама не май съвсем така. Щото пък ние май не сме много готови да направим същото за другия, все си казваме "ама мен кво ме интересува, че оная преди мен ... аз не съм такава, защо аз да страдам заради нея ...." бля-бля-бля.
Да де, познато ми е, била съм там на спирката дето се чака принца неземен с вълшебната пръчка. Но в един момент ти светва, че всъщност сам трябва да се извадиш от блатото, да си повярваш, да се харесаш, да се почустваш щастлив. И сам трябва да решиш дали да повярваш отново. Ако искаш на теб да повярват, трябва и ти да повярваш. Това не може да е еднопосочна улица.

Пък дали ще идеш пак да се разпишеш или не, хм, всеки ще си реши според това какво е за него/нея този подпис. В емоционално и други разни отношения. Защото каквото и да си говорим, често пъти има материални моменти, които оказват влияние някак си.

Накрая, в отговор на изначалното питане в темата, аз си пожелавам да мога да повярвам и да се чувствам сигурна с някого до степен да съм готова да го направя, без да се замисля. Това усещане ако се получи, мисля, че ще е прекрасно. Но пак зависи от двама това, нямаш ли ти нагласата да се довериш, никой не може да те накара да му повярваш. Така си мисля.

Хайде със здраве, че много се "разпрказвах"
Лек ден на всички! Петък е, събота чука на вратата

Festina lente - Бързай бавно!