СЪН....наяве???
2 отговора
321 прегледа
СЪН....наяве???
Посред нощ...лунна и тиха вечер...
Гора, поляна...лагерни бараки - една мъжка и една женска.
Тя тихо отваря вратата на женската спалня, тъмно е, струи само лунната светлина отвън...влиза вътре и незнайно защо нарамва куп дрехи, чорапи и пр., обхванала ги е пред себе си в наръч и току изпуска някое от тях.
В това време той, вероятно усетил отварянето на вратата, излиза от мъжката барака - сигурно проверява какво става - и влиза в женската, вижда я- познават се, приятели са. Той прави питаш жест, без думи "какво става?"...тя нещо му отговаря по същия начин-страхуват се да не събудят другите.
Тя прави знак за излизане навън, да му обясни, нарамила все още наръча дрехи, той върви до нея тихо и също така тихо й казва нещо, което тя не дочува...
Излизат навън, затварят вратата зад себе си и тогава едновременно се обръщат един към друг. Той я прегръща с едната ръка през рамото и я пита къде отива с тия дрехи, а тя ненадейно за себе си в същия момент го прегръща през кръста, от разделянето на ръцете й част от дрехите се изпосипват, но в миг сякаш това вече не ги интересува. Нещо много различно и ново се е появило между тях, и нейния жест е дал израз на това спящо нещо...
Стоят така прегърнати- той нея през раменете, тя него с едната ръка през кръста, с другата ръка приддържа към тялото си останалите от купа дрехи.
Усещането и на двамата е че времето е спряло. Знаят че е за малко, но му се наслаждават. Знаят че ситуацита е малко нелепа, но това не ги интересува.
Знаят също така, че някой ги наблюдава, макар и наоколо да няма никой, но те имат това усещане, но и то не ги интересува. Просто си стоят така прегърнати, потънали в някакво неземно доволство, пълнота и разбиране:
Тя- допряла глава на гърдите му, се усмихва с доста широка усмивка, Той- главата му над нейната, гледайки я отгоре надолу, излъчва щастие.
Стоят така доста време, имат усещането че нищо не се променя, но също и че всичко се променя...Той казва: "И какво се хилиш сега, сякаш всичко ни е наред..." - а гласа му изразява абсолютно и пълно задоволство...и тя вече наистина се ухилва широко....и усещането и на двамата е еднакво...щастливо...и някак весело...
.........Пробуждане, ...много странно "пробуждане". Странното беше, че сякаш нямаше пробуждане...само друга реалност наоколо....
Гора, поляна...лагерни бараки - една мъжка и една женска.
Тя тихо отваря вратата на женската спалня, тъмно е, струи само лунната светлина отвън...влиза вътре и незнайно защо нарамва куп дрехи, чорапи и пр., обхванала ги е пред себе си в наръч и току изпуска някое от тях.
В това време той, вероятно усетил отварянето на вратата, излиза от мъжката барака - сигурно проверява какво става - и влиза в женската, вижда я- познават се, приятели са. Той прави питаш жест, без думи "какво става?"...тя нещо му отговаря по същия начин-страхуват се да не събудят другите.
Тя прави знак за излизане навън, да му обясни, нарамила все още наръча дрехи, той върви до нея тихо и също така тихо й казва нещо, което тя не дочува...
Излизат навън, затварят вратата зад себе си и тогава едновременно се обръщат един към друг. Той я прегръща с едната ръка през рамото и я пита къде отива с тия дрехи, а тя ненадейно за себе си в същия момент го прегръща през кръста, от разделянето на ръцете й част от дрехите се изпосипват, но в миг сякаш това вече не ги интересува. Нещо много различно и ново се е появило между тях, и нейния жест е дал израз на това спящо нещо...
Стоят така прегърнати- той нея през раменете, тя него с едната ръка през кръста, с другата ръка приддържа към тялото си останалите от купа дрехи.
Усещането и на двамата е че времето е спряло. Знаят че е за малко, но му се наслаждават. Знаят че ситуацита е малко нелепа, но това не ги интересува.
Знаят също така, че някой ги наблюдава, макар и наоколо да няма никой, но те имат това усещане, но и то не ги интересува. Просто си стоят така прегърнати, потънали в някакво неземно доволство, пълнота и разбиране:
Тя- допряла глава на гърдите му, се усмихва с доста широка усмивка, Той- главата му над нейната, гледайки я отгоре надолу, излъчва щастие.
Стоят така доста време, имат усещането че нищо не се променя, но също и че всичко се променя...Той казва: "И какво се хилиш сега, сякаш всичко ни е наред..." - а гласа му изразява абсолютно и пълно задоволство...и тя вече наистина се ухилва широко....и усещането и на двамата е еднакво...щастливо...и някак весело...
.........Пробуждане, ...много странно "пробуждане". Странното беше, че сякаш нямаше пробуждане...само друга реалност наоколо....
в отговор на .eagleheart.
#3
Re: СЪН....наяве???
Благодаря.:-)))
...Сънища...кой ги няма.
Този беше малко по-специален за мен, защото беше предизвикан...
...Сънища...кой ги няма.
Този беше малко по-специален за мен, защото беше предизвикан...