заем от ФЛ

колеги имам следния случай в момента ми тече ревизия по ДДС и имам един заем от ФЛ, който официално ми е постъпил по РС, имам и договор за него без лихви. по време на ревизията правят насрещна проверка на лицето и се оказва че то за момента не може да си докаже доходите, Какви могата да са последствията от това...могат ли да ми откажат ДК, заема е за послужване и е използван целево ?

Проблеми решаваме всякакви

доколкото зная има едно решение на върховния съд според, което всички заеми трябва да са лихвени. Иначе има голяма вероятност за времето през, което не си начислявала лихви да те санкционират.

Доказването на доходите си е проблем на лицето, но аз не разбрах какъв ДК те притеснява да не ти откажат?? Но иначе за санкции - виж чл.36 (1), т.1 от ЗДДС - лихва трябва да има.

За пръв път чувам, че всички заеми трябва да са лихвени.

И аз не разбрах какъв ДК, но ако искаш, хвърли око на тази дискусия. Ситуацията донякъде има нещо общо с твоята. Може това решение, което е цитирано там, да е имал предвид Той, не знам.
Сега да не помислите, че навсякъде се пъхам по счетоводителските форуми. Тогава ми беше станало любопитно от писанията, че там цари една коректна атмосфера... пък тук Ник Кейв и разни други се заяждат с всеки, който смее да попита нещо.

А "заем за послужване" е заем на конкретно определена вещ, която след това се връща. С други думи, това е наем без пари.

В сто села и махали
ще направим сто бели.

значи заема е постъпил с цел, чрез него е платено СМР...за него имам ДК...
Никкейв, това не е финансова услуга по смисъла на чл. 36 от ЗДДС з атова и няма лихва по него ...просто едно лиже дава на фирмата пари и очаква да му ги върне ...

Проблеми решаваме всякакви

... ама въобще не се заяждам днес, даже напротив.

...за заяждането.

В сто села и махали
ще направим сто бели.

Абе, не съм ти колега, ама да взема участие и аз, така, лаф да става.
По принцип за тая работа си има закон. В един чл.64 от ЗДДС са ги намислили правилата за правото на приспадане на данъчен кредит, където нищо не съм виждал д ае писано за кредити....??
Ама, ако са малко по - светнати, могат да те прецакат като обявят сделката за фиктивна. Няма доказан доход лицето - фиктивен заем, фиктивно плащане, а при неизпълнено условие на престация - липса на сделка по реда на чл.6 от ЗДДС.

За лихвите. Погледни трансферно ценообразуване по реда на чл.13-15 от ЗКПО. Съгласно чл15 ал.3 т.3 не можела да се различава с повече от1/4 от законната лихва ОЛП+10%.
Което буди доста подозрения защото ако се замислим, а това отнася ли се за банките които ползват някви межд. кредити формирани по либор и подобни и влизащи по този текст в трансферно ценообразуване, а посочения текст н еизключва банкови и финансови институции?

благодаря за мненията Ви

Проблеми решаваме всякакви

Ама това не е кредит. Кредит е нещо, което се дава от финансовите институции, съгласно Закона за банките, ако не се лъжа. Това е заем за послужване. Аз давам пет лева на някого, щото ми е приятел и той ми ги връща. Дали са ми пари, върнал съм пари. Няма стока, няма услуга. Вече съвсем се обърках с тези тълкувания, според както на данъчните им е изгодно.

Стига простотии бе, тате!

Не е за послужване. Послужването е с индивидуално определена вещ, а на другия вид заем (на пари или заместими вещи) му се вика в теорията заем за потребление.
Само че аз не разбирам (най-вече към инженера е въпросът) какво ДДС, като някакво си физическо лице е доставчик на услугата. Никъде не е казано, че е регистрирано лицето или че трябва с тази услуга да се регистрира.
Отделно не ми е ясно защо даването на заем да е облагаема доставка (както е решил ВАС), когато не е възмездна - само защото в чл. 36 от ЗДДС пише, че освободените са "срещу насрещна престация" ли? А иначе същата по съдържание услуга, само дето е безвъзмездна. Дали наистина това е била идеята на закона? Останалите освободени доставки нали са освободени и когато са безвъзмездни. Странно ми е.

В сто села и махали
ще направим сто бели.

Да това не е кредит. Кредита е заем отпускан от банка по реда на чл.430 от ТЗ.
Това е заем между Фирма и физ. лице. По реда на чл.240 от ЗЗД. Лихва се дължи само ако това е уговорено.
Но, данъчните - това са говеда. Прилагат закона както си искат - за тях кредит, заем се едно и също. Въпреки, че го правят по често ако юридическо лице е отпуснало заема - в случая за физическото няма какво да го юркат да си начислява лихви. А и ревизията е на заемополучателя.

Не ме яжте, но изобщо не съм съгласна, че кредит=банков кредит.

В сто села и махали
ще направим сто бели.

Верно, че пиша глупости. Имах предвид заем по чл.240 от ЗЗД. Данъчно събитие в случая ще е лихвата, ама като няма лихва...

Стига простотии бе, тате!

естествено че не е равно!

всеки банков кредит е кредит, ама не всеки кредит е банков кредит.

Ако има нещо, няма нищо

Да това не е заем за послужване. Паричен заем си е.

Явно не си ме разбрала. Говоря за ДДС-то на СМР /услугата платена с парите от заема/, това е услугата по която се ползва данъчен кредит и ако извъртят нещата че не е имало истинско плащане то и доставката е фиктивна.
Относно останалите ти въпроси. Аз пък смятам че заемът въобще не е сделка по смисъла на ЗДДС, така че всякакви обсъждания дали е облагаема отпадат.
В чл.36 се говори за услуги свързани с отпускането на кредитии - това са услуги под формата на различните такси на банките - за управление, отпускане и подобни на кредитите.

Няма проблем да се сключват безлихвени заеми. Щом предметът на договора е пари без уговорена лихва – е сключен безвъзмезден договор за заем за потребление. Договорите за заем за потребление може да бъдат – и възмездни и безвъзмездни.
В първата хипотеза сме изправени пред заем с лихва. Във втората – заем без лихва. Безвъзмездни договори за заем за потребление могат да сключват, както физически лица (несъмнено), така и търговци. Правилото на чл. 294, ТЗ е диспозитивно и съвсем ясно: “между търговци лихва се дължи, ако не е уговорено друго.” Подразбира се какво може да бъде другото уговорено. Уговорената безвъзмездност в случая предимно означава, че не са налице предпоставките на чл. 36, ЗДДС, тази сделка да се определи като финансова услуга, а не че по принцип няма безвъзмездни заеми.
Оттук нататък правоотношенията се разделят и нямат връзка. Облигационното правоотношение между дружеството и физическото лице (договорът за заем за потребление) е отделно от това за какво са послужили парите по този безлихвен заем, и според мен не могат да откажат ДК по втората сделка.
Поправете ме, ако греша само за втората част на отговора.

Мисля че при тези случаи е по-добре парите да са обвързани със заеми от собствениците ,а пък те за доказване на произхода им да си сключват персонални договори с колкото си искат физически лица.Ще начислят ли данъчните при това положение лихва при заем от собственика?Или ще начислят лихви и ДДС между физическите лица?

Решение на ВАС № 4597/20.05.04г
......................................
Неоснователен е и изложеният в касационната жалба довод за неправилност на обжалваното решение в частта му относно начисления ДДС върху сумата от 50000 лева, получена по договори, сключени между касатора, от една страна, и Аднан Башир Басан (договор на стойност 25000 лева) и Хасан Башир Хасан (договор на стойност 25000 лева). Правилно окръжният съд е приел, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е достигнал до извода, че законосъобразно данъчните органи са приели, че следва да бъде начислен ДДС върху сумата от 50000 лева. Верни са изложените от окръжния съд мотиви, че липсата на достоверна дата на договорите препятства възможността чрез тези договори да бъде доказано реалното извършване на тези доставки. В тази насока Варненския окръжен съд правилно се е позовал на чл. 145 от ГПК. В конкретния случай нотариалната форма на сделките няма характер на форма за действителност, а на форма за доказване и предвид липсата на такава, обосновано първоинстанционният съд е приел, че се касае за облагаеми доставки. Действително с оглед систематичното място на уредбата им финансовите услуги представляват освободени доставки. В настоящия случай обаче не може да се приеме, че се касае за финансова услуга по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1 от същия закон финансови услуги представляват договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за финансов лизинг. В настоящия случай, тъй като е безспорно установено от доказателствата по делото, че предоставените от съконтрагентите на касатора суми са безлихвен заем, то не са изпълнени предвидените от закона условия, за да се приеме, че е налице освободена доставка по смисъла на чл. 36 от ЗДДС. Обстоятелството, че по договорите не е уговорено начисляването на лихви върху дължимите парични суми се признава от касаторите и в депозираната пред настоящата инстанция касационна жалба. Тъй като възмездността на сделката е абсолютно условие по смисъла на чл.36, ал.1, т.1 от ЗДДС, то в настоящия случай липсват предпоставки да се приеме, че е налице освободена доставка. Следователно постановеното от Варненския окръжен съд решение в частта му, с която е приел за законосъобразен ДРА и потвърждаващото го решение на регионалния данъчен директор относно начисления данък добавена стойност върху сумата от 50000 лева, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - Трето отделение
.......................

"Ако не можете да ги убедите,объркайте ги"

значи парите са постъпили по нашата РС реално и ние Реално сме платили за СМР, ако лицето неуспее да докаже произхода на средствата има ли начин на мен да ми откажат и по кой чл. ДК

Благодаря за коментарите до момента

Проблеми решаваме всякакви

Това не го бях чела, но то е абсурдно!

Стига простотии бе, тате!