За просяците

Скъпи християнски братя и сестри,
Не случайно използвам именно този форум, за да припомня една много стара истина, а тя е, че :ВСЕКИ, КОЙТО ДАВА ПАРИ НА ПРОСЯЦИТЕ СТАВА СПОНСОР НА ИНДУСТРИЯ ЗА ОСАКАТЯВАНЕ НА ДЕЦА И ТЪРГОВИЯ С ХОРА.
Писа се ужасно много по въпроса, имаше журналистически разследвания от телевизията, дори полицията пробва да се намеси. Резултатът е никакъв - старите просяци са си на старите места. Бебенцата си дишат петролен дим по светофарите, а осакатените деца ни гледат в очите през стъклата на автомобилите ни.
Защо?
А. Полицията не си върши работата
В. Защото няма какво да ядат
С. Защото бизнесът е печеливш
Всеки ден пред Шератон минават 120 000 човека / 50 000 - 70 000 само ползват метрото/. Да допуснем, че от 100 души един е склонен да пусне 20 стотинки. Сметката е 200-300 лв на ден, колкото една млада проститутка. Някой беше правил същата сметка и излизаше повече, та наивни ли сме да мислим, че това са пари за хляб?
Обръщам се към този 1 от 100, който в християнско състрадание, неудобство, суеверие или просто гузна съвест пуска своята стотинка в касата на най-мръсната организирана престъпност. Искам да ти кажа, че дрогираното бебе в ръцете на чужда жена на светофара е там, заради твоята стотинка. Че майка му вероятно е на магистралата и едва ли някога ще го види. Това бебе няма ЕГН, дори няма име.
Бог ще съди грешниците.
Не сме ли ние тези, чиито пари причиняват това да се случва пред очите ни? Не се ли опитваме така да купим за своите грехове страданието на другите? Това е продукта на бизнеса с просяци - продават ни страдание за нашите грехове. И ето защо аз ви моля ДА СПРЕМ ДА ДАВАМЕ. И това да бъде християнски акт. Има дела за Бог и други, които хората могат да свършат. Още по-вулгарни са "събирането на помощи" за операции на деца и продажбата на календарчета с икони, които пак се издържат от нашето левче. Левчето, което забързано бутаме, за да отхвърлим по-бързо смущаващия сблъсък със страданието. ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ.
И най-тъжното е, че там някъде далеч от очите и сърцата ни има хора, които наистина се нуждаят.

Пич, има наистина много бедни, самотни хора /пенсионери, сираци и т.пр./, животът на които просто не мога да си го представя... Когато имаш давай!

Captat non muscas aquila!

Не давам на просяци.

Аз понякога давам, понякога не, ама май по-скоро не давам, като се замисля.

Съгласен, обаче с една много ясна забележка. Нека го напишем така:
И ето защо аз ви моля ДА СПРЕМ ДА ДАВАМЕ ПАРИ.

Ние не можем да си позволим да пренебрегнем Божията заповед да бъдем милосърдни. Нито да си запушим ушите за Христовия глас - на който ти иска-давай. Обаче въпросът има и друга страна - това, което казвате. Защото и за това сме също отговорни. Ако заради нашата стотинка стане зло, ние също носим определена вина. Но също е вярно, че не можем да разследваме кой какво точно прави.

Затова нека даваме на който ни проси от глад ХЛЯБ или баничка или друго ядене. Не може да ги направи нищо друго. Или лекарство, или нещо друго. Има начини, дори да не можем да си позволим някои покупки, пак да вършим каквото ни казва Евангелието.

Човек хубаво трябва да мисли как постъпва и защо така постъпва.

напълно съм съгласен!

не може, когато си решил дад дадеш, да тръгнеш да водиш разследване какво става със стотинката ти. това опорочава целия акт на даване.

затова по-добре да даваш ядене, стари дрехи и т.н.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

аз преди време виждах една стара жена, очевидно не от редовния контингент, която седеше сутрин рано в градинката пред "Кристал". тя винаги беше със сведен надолу поглед, без да се обърне дори към минувачите, ръката й беше едва-едва протегната напред, беше потънала в примирено мълчание. и до днес настръхвам като си я спомня, тя беше като паметник на крайната нужда и преглътнатото достойнство.

иначе на онези, дето ме преследват по улиците и викат: "Бате, бате, дай некоя стотинка за хлеб, Господ да те поживи" и аз не давам.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Искането е по-отговорна работа от даването....
По принцип не го съзнаваме и ни е страшно лесно да искаме....
................
Гледайте ги в очите. Там си пише....

Абсол\тно съм съгласна.

Какви артисти има сред тях- бедна ти е фантазията. Тая бабичка както я гледаш, съм сигурна че е от тях. Тя с цел го прави. Да не мислиш, че ще седне да те гледа арогантно в очите. "баби, баби", а после те псуват. Да не ти казвам, че аз съм виждала много бедни пенсионери- малцина отиват да просят.

Да не ти говоря пък колко професионални просяци има по църквите, които манипулират околните и отиват там точно, защото знаят, че има "келепир".
Крайно време е да преснтанем да бъдем наивници.
Решението е както Аск предложи. Това, да.

Имаш право. Никога не съм отказвал на просеци - щом се е изправил там да проси, значи наистина някъде има проблем. Но може би по-разумно е човек да се ограничи да дава на хора, които ги знае, и които не са в организираната циганска индустрия.

Аз тук в Германия почти не съм давал на просяци, защото повечето от тях са балканци като мене, само че по-мургави някак, а и от инцидентните разговори с тях (нали съм си инцидентен), си личи, че са професионалисти, които са дошли на Запад да заработят някое евро. Вариантът с храната и лекарствата наистина е най-добър. Или ако го познаваш, също. Иначе...

Изказаното в призива е най-правилният подход за справяне със съответния проблем. Подкрепям с двете си ръце.

Искам само да добавя че много по-добър резултат в борбата с професионалната просия би се получил ако имаше достатъчна законодателна воля, реализирана в служби за борба с явлението. По този начин всеки един от нас би могъл да вземе още по дейно участие. Предложението ми е следното

Виждайки просяк на улицата ние трябва да отделим част от времето си и да се опитаме да му помогнем да намери изход от проблема си. Това е най-малкото което те искат! Едно по-обстойно разравяне в причините те да са там моментално вади на показ че пичините този човек да проси далеч не са защото умира от глад. Ако непрекъснато се намират загрижени лелички и чичковци, които да се мъчат да помогнат на "нещастната майка", "горкото сираче", "сакатото несретниче", тогава първо ще стане невъзможно за тях да "работят" и второ - техните просешки босове ще бъдат извадени на показ. Ето в този момент вече трябва законодателство и служби които да го прилагат - детето е на улицата - какво правят родителите му, дали жената която го разнася е майка, защо го ползва за просия, получава ли помощи и въобще може ли да се грижи за детето... и т.н. Това са въпросите с които трябва да ги притесняваме непрекъснато. Като са толкова нещастни, защо осъждат и детето си на същата съдба! А понеже просешкия бос бързо се появява като възникнат проблеми - чичко полицай трябва да го пипне за яката за да обясни кой е и какъв е.

Аз всъщност мисля че всички трябва да отделяме по някоя и друга минута - седнете и поговорете със някое малко просяче - къде е майка му, кой му е казал да стои там и дори се опитайте да го заведете в полицията. От там скандала е неминуем но околните хора са на ваша страна. Дори нищо повече да не успеете да постигнете, само да се вдигне шум е доста добра работа.

Не можеш да го заведеш в полицията Геолог.
Преди години бях свидетел на кражба в трамвая и останах да свидетелствам (нали малко човек с гражданско мислене си падам) и говорих с полицая. Той каза- задържаме и ги и после ги пускаме. Няма какво да ги правим. Те са малолетни. Това, разбира се, го казвам със съжаление. Иначе най-хубавия и ефикасен начин, който съм виждала като реакция от гражданите е просто един солиден дармон. Който не знае тая дума да пита.;) Няма полиция, няма 5 лева. Да видиш после няма ли да ги е страх. Ми то народа му писна. Всеки го краде! Така, че аз съм за самозащитата в този случай.
Разговори, проповеди при тях не вървят.

ами всъщност повечето просяци именно това правят - гледат те нагло в очите. освен това смятам, че "професионалистите" не се появяват току-така на разни нетипични места, и то само рано сутрин, и след това да изчезват изневиделица. вероятно тази жена е била подгонена от някаква нужда.

пък, дори и да не е така (вероятността за което в случая е малка според мен), предпочитам да съм наивник, който е способен да се трогне от вида на нещастието, отколкото циник, който само гледа хладно и недоверчиво отстрани и пресмята дали се опитват да го метнат. след като си християнка, би трябвало да вярваш, че само за първите има награда на небето.

по принцип и аз съм по-склонен да помагам в натура, но например какво ще стане, ако на жената й трябват пари за лекар, а не за хляб? да си отвори банкова сметка - но за това се плаща и трябва също така и реклама. да се обърне към фондация - но фондациите, които събират пари уж за някакви болни хора, са още по-големи мошеници. единственият начин остава да си зарежеш работата, да я заведеш лично до лекаря и да чакаш с нея прегледа, след което да го платиш. уверен съм, че почти никой не би направил такова нещо - бил той християнин или не. уви, времето и работните задължения се жертват по-трудно и от парите.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

значи може би никой не знае как да разговаря с тях.

освен това саморазправата саморазправата не влиза в определението за гражданска съвест. саморазправата си е пещерна, неандерталска работа.

ако джебчиите ги пускат от полицията, това е защото никой не повдига обвинение срещу тях. повдигне ли се обвинение и стигне ли се до съд, дори и малолетните няма къде да избягат. и за тях си има мерки, най-малкото могат да бъдат принудително откъснати от семейството и средата си.

само че за съд трябва да похабиш малко време, енегрия и средства. далеч по-лесно е направо с ритници и юмруци, нали?

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Преди време една старица спря вниманието ми на ул. Алабин в София. Съсухрена баба с просълзени очи, която протягаше разтреперена ръка за просия към минувачите. Хората я отминаваха без да я поглеждат, което ми се стори жестоко и безчовечно. Излизах от интервю за работа и донякъде от суеверие пуснах 2 лева в пластмасовата чашка, която жената държеше. Възторгната от щедрия ми жест тя понечи да ми целува ръка, но аз я спрях. "Бог да те благаслови" - викаше тя, като се кръстеше с широк замах на ръката. Бях удовлетворен.
Случи се така, че ме поканиха на въпросната работа. Разбрах, че бабата е там всеки ден. Очите й винаги са просълзени, а ръката й трепери само като я подава за просия. Бях измамен.
Разказвам ви това, за да развенчая мита за честния просяк, който наистина се нуждаел. Чух няколко истории за хора предложили храна на просещи майки с деца и получили отговор "не ми трябва храна, а пари".
Ако искате да помогнете на някой отидете късно вечер в най-близкия парк, където живеете. Вижте хората които спят по пейките, хора без дом и близки и помислете как можете да им помогнете. Тези хора никога няма да подадат ръка за просия по улицата, защото рискуват жестока саморазправа или да бъдат въвлечени насила в системата. А там играта е безмилостна. Известно е, че сакатите печелят повече.
Не ви съветвам да влизате в пререкания. Бях свидетел как двама роми пребиха пенсионер за подобни пререкания. Посред бял ден - пред Халите.
Нормативната уредба, волята на полицията и междуетническите противопоставяния - не бих желал да коментирам.

Като стана дума сетих се за един случай. Един седи и проси пред супера в майорка - до него едно хърбаво куче кожа и кости. Жена ми нали е луда за кучета веднага отишла и купила една консерва кучешка храна и оня така се ядосал, чак се разкрещал. Значи и на него му трябва хърбаво треперещо куче за фон. А имаше един германец - цялото лято си изкара така - пред супера и туристите нали се сменят през седмица-две и не го познават му дават.

Ама в България наистина е ужас - циганите специално си правят инвалиди, режат ръце крака на бебета и после ги продават един инвалид е 10к лева или евро зависи колко е добър. Нормални хора не просят - локализират ги и ги пребиват за броени минути всички професионални просяци си плащат, други няма, просто не могат да съществуват или само ровят по кофите за храна.

Един път питах едно цигане на орлов мост - колко правиш на ден - той ми каза 20,30 до 40 лева, като се има предвид, че мнозинството хора не получават такава надница - какво повече да се говори.

Най доброто решение е да се предлага храна. В много случаи обаче отказват храната защото не са гладни. Но съм виждал човек да извади от кофата срещу баничарница недоядена баница и да започне да яде. На такъв е добре да се даде нещо, а още по добре да се купи храна.

Съгласна съм с теб. Прва си, че просията е добреорганизитан и доходен бизнес, но как да разбираме писаното в Библията:

Мт 5:42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

Не мислиш ли, че става въпрос за тези, които наистина са в нужда, а не тези, които просят?