УСЕЩАНЕ ЗА ДЕРБИ ...

Едно лирично отклонение в картинки от петък - деня преди Дербито...

Всяко хубаво нещо имая своя край . Реално бяганията свършиха , а с тях и цялата дандания и лудница от последните два месеца ...Остана последния за Русе , най - важен ден - с Дербито .
Искаше ми се докато старт - машината е още тук поне още веднъж да се наглася и да се снимам - даже мислех да оставя това за неделя , когато почти всички ще са се разотишли и ще е скойно и безлюдно , но пък в четвъртък се замислих , че дори и да не вземат старт - машината веднага , не се знае къде ще я оставят ! Може да е на някое неудобно място - а то реално така си и стана , но за това ще разказвам отделно .
Жребият е хвърлен - денят хикс остава петък - вечерта преди Дербито .
Петък към обяд - глася си брича , каската , забърсах и закърпих терличките , че сигурно не съм ги обувала от бяганито ми с Албена в Ряхово през април 2000 година , дреса , поводите и пухчето за презносника . Май сме готови !
Пристигаме в петък в сравнително ранния слиед обяд . За момент започвам да съжалявам - много от конете , които ще бягат в събота и не са били последните дни в Русе , сега са ги докарали , всеки мие , развежда ...Има много повече коне и хора от всеки друг диен ! Големия минус на цялото мероприятие .
Давам на дискове снимкине на Георги Жеков и на Даймана , и се насочваме към нвивата вътре в пистата - там Наско и неговите хора пасат Гугутка , Гринго , Грация и Лефтер . Около старт машината въртят още два коня - Кинг и Тайфун ,

та все едно трябва да изчакам да свършат . А и специално за Лефтер знам , че ако профуча на галоп , и ще се разподскача !
Докато другите коне пасат , Гугутка играе , както цяло се изправя на задни крака .

Явно е бодра и се чувства добре . Странно , но май повечето кончета на Голд Солджър обичат да се изправят - даже и кобилите !
Когато те прибират , давам на Наско една от най хубавите ми снимки за сезона - той и Аргонавт на пробен галоп - и отиваме да се преоблечем . Слагам си обичайните дрехи - тъкмо няма да бия на очи !
В движение минаваме край старт - машината и меря нещо важно - а именно на каква височина най - малко трябва да са ми стремената от земята , за да не си смачкам краката - за тези , на които им интересно - за да ви е безопасно , основата на стремето трябва да е на 105 см от земята .
" Което автоматично означава , че ако яздиш по - нисък кон , трябва да си скъсиш стремената повече ! " - мрачно отбелязвам аз
В конюшнвнята е горещо и задушно , конете са потни , и Голди в това число . Чак много не може да бъде изчистен - не и при условие , че лепне !
Глася юздечката - слагам обикновената трензела и пухчето на презносника . Тишо слага седлото и стяга опаса по - здраво от обикновено - да не пропусна факта , че повечето жокеи на бягания карат с по два опаса . Този път слагаме и гамашите . Готови сме , Тишо изкарва .

Изпращам го до пистата и отивам да си взема останалите неща . В една чанта нося каската , ръкавиците , и дреса - прлюс още малко бучки захар . Обувам си белия брич и терличките . Когато тръгвам към пистата , до чешмата са спрели Денис и Левент . Реално дреса ми е в чантата , но жокеите много надушват , като ще става нещо . Денис много ми хареса терличките - а всъщност са ми ръчна изработка - лично аз си ги правих за Тодоров ден 2000 , когато бягах в Мартен с Габриела . Пита ме какво ще правя . " Познай ! " - казвам весело и се усмихвам .
Левент ме пита за някаква негова снимка от миналата седмица , ама оаз вече не съм там - сърцето ми бие някъде в гърлото и съм като дрогиратна - във всеки случай не съм адекватна , за да разбера точно кой снимка има предвид - а и 9сложна работа - та аз на бягане правя над 350 !
Продължавам към трибуните . Тишо прави един кръг тръс и един - бавен галоп . Горещо е и Голди е изпотен яко .

Слънцето вече е паднало ниско и в падока е сумрачно . Явно няма да правим там снимки на ходом - въртя се на поляната - там поне е осветено !

Решавам , че ще карам само един кръг галоп заради жегата - и ще го пусна от завоя . Каквото сабя покажа ! Предупредих Тишо да внимава и да снима като хората - на последната тренировка определено не беше успял - пък не мисля , че това е нещо , дето мога да му го правя на по няколко дубъла !
Решавам първо да минем през старт - машината , защото после хич няма да е истинско - конят да е с ей такива отворени ноздри , ако тепърва ще бяга ! Не е правддиво !
Като цяло , конете не обичат старт - машината . Особено в България . За разлика от повечето Голди поне можеш да го спреш плътно до нея и да си пасе спокойно . Виж , да влиза вътре определено не гори от желание . Според злите езици като две годишен излизал оттам много кротко - та го затворили вътре и го били с колове ! МЧи и аз да съм , и аз сигурно няма да искам да вляза вътре ! А хем знае , че аз по принцип не бия ! Е , на няколко тренировки съм го вкарвала - при мен варианта " не искам " не се разиграва просто - аз съм голям инат и си държа на моето , когато общувам с животни . Но бой в цялата работа няма . На уговорки сме .
И този път така - Голди спря пред отворения бокс и побетна нервно с муцуна вратичката . Направих още едно кръгче и пак го насочих - този път по - сериозно .
Обикновено като влезе вътре , излиза като тапа от бутилка , като при това си смъква главата ниско долу и се сгърчва - и ако в такъв момент реши и да ти изпраска едно чифте , точно си на земята - особено ако си на къси стремена !
Устата ми беше пресъхнала още като вървях към трибуните , а пулса ми не мога да кажа колко беше , ама го чувах доста яко и бързо в ушите си . Ако някой каже , че не е като истинско ...Даже се замислих , че на стинските си бягания не съм се вълнувала толкова !
Трябваше да се успокоя , защото Голди е от тия коне , които страшно много си усещат ездача . А мен и ме познава по принцип !
Този път той влезе в старт - машината , вече нямах време да се питам достатъчно ли са ми скъсени стремената - уж ги мерихме и горе - долу отговаряха , ама аз и нямах други дупки ! Напред !

Голди отново профуча през старт - машината , като за първи път не си вкара главата долу и не хукна колкото може .
Завъртях го , спрях го и му дадохме захар . Тишо беше успял да ни хване - не беше най - идеалното излизане - не беше чак много атрактивно , но конят ми беше много спокоен - и не исках да го тормозя повече . Пък и за къде да го гласим ?
Тишо трябваше да измине разстоянието от старт - машината до трибуните , за да ни снима на финала , затова завих към пистата и тръгнах отначало на ходом . Голди беше адски спхокоен - повече от всякога до сега . В движение си мислех , че за играта , която в момента играем , нямаше да можем да и да си поамислим на втори ноември !
Видях , че Тишо вече е до последно препятствие от кроса и вдигнахме тръс . Голди стъпваше добре и на четирите си крака , и въпреки , че беше горещо и беше потен , беше съвсем бодър .
Към средата на отсрещната права вдигнахме бавен галоп . Половин писта до финала .Голди тръгна доста свежо като начало , и за капак се услушваше дали ще кажа нещо . " В момента няма да правим нищо ! " - казах аз , и той продължи на някакъв почти среден галоп - до завоя почти .
Като се сетя какво казвах на коня си там , ми става смешно , а ако имаше някой край пистата , който да ме чуе , щеше да си помисли , че имам проблеми с главата - такива неща не съм казвала и на мъжа си по времето , когато бяхме още гаджета - " И внимавай след малко - идскам да ме пазиш ! Аз винаги съм те пазила ! "
Карах на вътрешната върва - както казват жокеите - просто в средата на нея права е дълбоко и има дупки , а на завоя , където при дъждовно време се събира голяма локва , в средата е грапаво и твърдо . Обикновено ако ще правим нещо , го правим след локвата . До там Голди си галопира спокойно , все едно , че нищо .
Минаваме локвата . Сигурна съм , че ушите му са наострени " Хайде , ти си знаеуш ! " - тихичко казвам аз . Нищо повече . Преди време се питах какво точно си казват жокеите на конете - ако все пак им казват нещо , а не ги удрят с нагайка на старта и не им цъкат . Мисля , че Голди ме разбра прекрасно - не можах нито да цъкам , нито да го бутна с крака и да прихващам повод - отлепи от раз . Понесе се с пълна скорост - вероаятно толкова , колкото можеше да бяга . Не съм сигурна дали би могъл и по - бързо ако цъкам или ако го ударя - пък и не мисля да пробвам !
Излязохме на правата все с тази скорост " Добре , задръж така ! " - казвам аз . Носим се по правата . За миг поглеждам наляво - сянката ни се носи по храстите - аз и той - като едно цяло . Само веднъж съм го правила това точно така - на една бърза работа с Габриела в полето до Мартен . В движение си намествам поводите - като гледах предишните снимки , ги държа като ЕЗДАЧКА - над шията на коня . ЖОКЕИТЕ ги държат отстрани на шията ! Коригирам това .
Като на забавен кадър черната грива на жребеца се поклаща напред - а после се връща назад , бутва ме по лицето - и пак се отдръпва . Мирише на кон . Усещането е невероятно !

Минаваме финала . Даже не знам дали Тишо е успял да ни снима . Тук трябва да хвърля поводите тна шията на коня си и да се идзправя на стремената - по принцип да , ама точно този кон явно знае , че е в графата " по - стари " , пък по - стари значи бягане от 2000 м нагоре ! Навежда глава надолу и натисва на повода . " Стига де , свършихме вече ! " - казвам аз , и се питам дали няма да реши да драсне и да ми направи още една обиколка ! Впрочем - не мога да го спра , и не мисля и да се опитвам ! Ще ми остане само да стоя на гърба му , докато спре . За късмет той решава да не ми се прави на силен , пуска трензелата и аз му хвърлям поводите ...Намаляме . Спирам го , обръщам го и казвам познатото " Хайде сега тръс до тати ! " .

Странно , но при нас много от нещата стават точно така - казваш му нещо - и той го прави . Нямаш време да буташ поводите , да го сръчкаш с крака ...
При Тишо спираме , той му дава захар и показва снимката . Станала е . Отпускам опаса и известно време въртя Голди на поляната . Прегръщам го по шията и го целувам .

После слизам от него , отпускам му още опаса и продължавам да го разхождам .
[image][линк][image]
Махам му и гамашите . Между тия отделни неща се дават бучки захар . Обикновено той си ги проси - или те побутва с муцуна , или спира и ти се умилква , или просто те гледа с очакване .
От време на време хвърля и по един поглед към трибуните

- отстрани са докарали фризер и се гласят за утрешния ден , от един микробус стоварват каси и други неща . Единствената публика , която имахме . Впрочем - аз и не държах много на публиката точно - не ми пречи като цяло , но пък не го правя заради тях - за себе си го правя . На мен да ми е приятно !
Разхождаме Голди около половин час , макар , че той още първите 10 минути си е оправил дишането и даже и си пасе в движение ...

Смешното е , че когато спря след галопа , първата му работа беше да си забоде муцуната в тревата ! Мда , колко ценно време е загубил за пасане !
Прибираме го , мием му краката и после го къпем целия - стоплили сме вода в голяма кофа . За разлика от Мери той тия неща ги обича - е , върти се и се лигави , но като цяло стои .
Тишо го повежда да го пасе ,

а аз отивам да си махна дрехите . Вече в обичайните дрехи прибирам амуницията , глася вечерята и оправям постела .
Прибираме го и сме готови да си тръгваме . Слънцето залязва .

Навън е почти тъмно , за последно минаваме по коридора да проверим добре ли са затворени всички боксове . Хореограф се е излегнал и почива .

Това е . Усещането е особено . Утре е Дербито .

01 Август 2005 г.
00:20:43

P.S. Повече снимки - на [линк]
А разказ и снимки от самото Дерби - нататък . По ред

Goodbye My Love,Goodbye

Знам че се казва "А ла гер ком а ла гер"(На война,като на война),ама нямам и идея как се пише на френски(Борислава е специалиста-тя ще каже),ама това ми дойде най-напред в главата като чета разказа.Само 4е На Дерби като на Дерби!
Супер е станал и денят ти и разказа!

Мога да ти призная , че вече и аз не съм сигурна в правописа ...Ама така си е . И на Тодоров ден беше така .Даже повече , защото Голди е бягал доста , при това доста добре , но преди никога не е скачал !
Ама , както се казваше , изтръгваш сърцето , хвърляш на пода - и каквото снане !
И самото Дерби си беше интересно , тепърва ще разказвам ...Аз още и за " Самсунг " - а не съм - не остава време !
Отнема доста врече да си опиша снимките , дда избера от тях и да кача , да кача резултати , да разкажа за състезанието - и да пиша и в клуба ...

Goodbye My Love,Goodbye

Ехеее!Страхотно!И после бяганията не били вдъхновяващи!
Ринш на мен тези разкази в картинки мн повече ми харесват от другите!А какво е терлички, жокейските ботушки ли?
След като се върнахме от Шумен и аз имах желание да пробвам да галопирам на скъсени стремена...скъсих ги, но крака ми излизаше над кифлата и не стана мн...

Супер ! Поредният невероятен ден в които сте си прекарали страхотно ! И Голди отново е дал всичко от себе си Снимките са много хубави - особено тази по правата където галопирате

Ми на мен ми е било работа две години - отделно че съм го правила и на любигтелски начала ...В смисъл - плащат ти да готвиш кон за бягане ...Или ти дават такъв да се пуснеш ...
Да , терлички викат на жокейските ботуши . Моите аз съм си ги правила .По принцип като си жокей , номера е да си олекотиш всичко максимално ...И моите са лекички . Оказа се , че гумените ботуши , с които яздя / тях си ги взех в София 2003 -а на "Свети Михаил " / , тежат около 2 килограма !
Късите стремена не са за всеки - искат много неща - като начало - съответното седло . Но дори и с нет.го , ако конят няма нужния упор и не върви напред , само му висиш на устата и му пречиш ...Нагледала съм се на това !Аз затова моите не ги скъсих колкото би трябвало - а колкото седлото позволява като конструкция . Иначе конят ми върви ...
Иначе с подходящо седло съм се пробвала и на една педя стремена ...Е , там кобилата беше хафлингер и не вървеше , а ако й се опреш на шията за опора , рязко си смъкваше главата , за да ти гледа сеира , но това е двуга тема !
Аз наблегнах повече на друго важно нещо - едно от най - важните за баягането - килограмите . 53 килограма в пълно бойно снаряжение .

Goodbye My Love,Goodbye

Радвам се , че ти е харесало ...Мога да правя подобни неща и по - често , но тогава я няма тръпката ...
Пък и всеки ден печена патица омръзвала , казват ...

Goodbye My Love,Goodbye

Отново поредния чудесен заинтригуващ разказ.... Така с картинки наистина е по-интересно...

Live your dreams, don't dream your life!

Поне картинки има доста ! Не е като да няма

Goodbye My Love,Goodbye

Май се сещам, че Гаджев продаваше едни такива подобни, мн лекички, кожени и мн по ниски от тези за скачане...Мисля че са такива.
Хехехех аз не съм тръгнала да ставмам жокей, просто ми беше мн интересно какво е усещането, в Шумен питах единя от жокеите как е по-лесно и той каза със скъсени стремена и реших да пробвам, но...не е никак лесно когато коленете ти излизат над кифлата на седлото!
А като спомена килограмите, исках да питам нещо-защо на някои коне(специално на тези във Фар Лап) им слагаха допълнителани тежести?В смисъл жокеят трябва да тежи определини килограми или просто ПОД определини килограми...не ми е ясно!

Не съм ги виждала и не мога да кажа ...Тук повечето вмисля , че яздят с турска амуниция ...
Пък дали ще ставаш жокей ...Просто ако караш на къси стремена само или на истинско жокейско седло с истински бегови кон са две абсолютно различни неща ...Това го казвам от опит . Някога доста отдавна , още на Щръклево , когато Димо ни оставаше сами , и ние така скъсявахме стремена ...Мога да ти кажа , че няма нищо общо с другото ! Казвам го от гледна точка на някой , дето е пробвал и двете ...
А за жокеитте е вярно - Тишо не може / не обича / да язди на дълги стремена , а и аз самата след като напуснахме работа и бях свикнала на къси стремена , бая време не можех да седна манежно на кон на галоп ...Да си призная , и сега ми е останало това - на моменти да съм леко напред - по - удобно ми е така !
Това , с Фар Лап , е различен случай ...Значи на български на това му се казва гандикап - но истинската дума май е английска и е с " х " - айде , англоговорящите да помагат - в това не ксъм добра !
Та идеята е ако бягаме аз и Ивет Лалова , Ивет да бяга с раница на гърба , за да сме с изравнени възможности и да е по - интересно ...А че краката й могат да се прецакат - много важно !
В това е смисъла - да затормозиш насила по - добрия кон с повече килограми - с две думи - докато сдаде багажа ...Не съм сигурна дали в България са го правили - тук ще излъжа . За Англия съм сигурна . Дали още се прави - това също не знам .
Иначе сега като бягат по - стари и по - млади коне , бягат с различни килограми - на Голди мога да си позволя да съм 60 - 62 кг , когато трябва да бяга - и да е нормално за него .

Goodbye My Love,Goodbye

По принцип дълго време съм яздил без седло , на голо и отогава ми остана навика да се навеждам напред при галоп . Сега от около 5-6 години яздя със седло , но просто не мога да седя стабилно когато стремената са ми къси . И на Хан Аспарух и в Банкя се извървяха доста инструктори да ме учат , но не се получава . Спускам си стремената максимално и когато тръгна в галоп пак се навеждам напред , като за упора са ми коленете , даже стремената понякога ми се вадят . Доста интересна гледка е да препускам и да се веят стремена отстрани .
Даже един специалист изказа мнение , че съм практикувал "испански стил" на езда , той бил така с дълги стремена .... а аз яздя както ми е удобно . В момента тежа 122 кг. /стигал съм до 137/ и да подържам тая тежест в кондиция върху коня е доста деликатно занимание . Оставям тялото да си намери най-подходящото положение и стил хе хе хе .
Поради тези причини също и си търся и подбирам големи коне , да може да ме носят по дълго време , а и отстрани да изглеждаме по лицеприятно .

собено при голяма скорост е по - удобно ...Аз не яздя чак с много дълги стремена , но ако ще е без , предпочитам въобще без седло . За да усещам коня .
А като каза за изпуснатите стремена ...на Окса един от жокеите така и бяга - изпусна ги - и дойде и в класация , при това !
И аз съм на принципа да яздя както ми е удобно . Не съм професионалист , правя го за удоволствие , значи наистина трябва да ми е приятно ...И може и да е по - красиво , ако стоя като глътнала бастун , ама ако не ми е удобно ...Си губи смисъла !
А за килограмите понякога е относително - много са важни ръста и фигурата ...Значи собственикът на Габриела , която яздех 2000 година , беше към 120 кг , горе - долу на моя ръст , обаче ...И веднъж се напиха и се хвана на бас , че ще се качи на кобилата си ...Пък то малко кобилче , мъничко , 154 см , ако не греша беше тогава , тънинко ...

Точно е за 120 кг на гърба ! Е , собственикът така и не можа да се качи - кобилката не издържа и залитна и той падна , за малко не падна и тя ...Та шоу имаше . Виж , ако тия килограми бяха някак си по - правилно разпределени ...Можеше и да успее , знам ли . Но нямаше да изглежда добре , това е сигурно ! Наистина би му подхождал някой по - голям кон . И по - як !

Goodbye My Love,Goodbye