Танцувай с мен...

..танцувай с мен - в асансьора, където стъпките ни са ритъмът на дишането ни, а ако поискам да те завъртя около себе си - трябва само да те прегръна, трябва само да те притисна о себе си..

Докосвам ъгълчето на усмивката ти с поглед, плъзвам го по шията ти, по голотата на тялото ти, която си оставила да бъде докосвана от всеки...но мога да имам единствено аз..аз..

.."Думите се използват внимателно.". Думите.. Думите не винаги са достатъчни, винаги им липсва нещ-о..винаги им липсва интонацията, чувството, присъствието, ако ги напишем.. Винаги им липсва доизказаността..ако само ти ги кажа..

Затова.. Ела, танцувай с мен, мила моя, танцувай с мен...

Ако аз бях Силви...със сигурност щях да танцувам с теб
Успех!

...I love you in a place
Where there's no space and time...

Всеки има своята своята песен, макар често да я сменяме с друга.. Верността ни е присъща само когато обичаме.. Както и всеки има своят танц- онзи, който танцуваме заради музиката, с нейните стъпки и ритъм... Бих допълнил и че всеки има своят партньор за танц, но това би било лъжа - всеки от нас може да танцува сам - на улицата, в парка, та дори по стълбите на блока.. Въпросът е - да го има чувството..

bwt, ти имаш ли песен, на която искаш някой някъде да те покани на танц?

Да, имам
Гледал ли си "Фрида"?

...I love you in a place
Where there's no space and time...

Не, за съжаление. Би ли ми разказала?

Няма как да разкажа, след като не си го гледал... Просто...има една песен там... Това е песента, на която бих искала да изтанцувам целия си живот. Спокойствие, тъга, страст, темперамент... Всичко в едно...

...I love you in a place
Where there's no space and time...

Напротив, мога да си го представя. Нали те виждам сега, тук - в някакъв отрязък от живота ти. Ето, виждам как думите ти присядат до мен, за да поговорим заедно.. Как ми се усмихват, как мечтаят.. Спокойни или със страст..

Танцувай.. Не спирай...

[линк]