За показността

Има ли нужда любовта от показност?

Предполагам, че темата е коментирана доста пъти, в никакъв случай не искам да бъда досадна, но след кратки размисли стигнах до някои мои впечатления.

Показват отношенията си тинейджърите или по-точно правят това, което им идва отвътре, където и когато им хрумне, без да се замислят, че на обществено място всички виждат, отчитат какво се случва.

Младите хора между 20 и 25 споделят, което също може да се приеме за вид показност, но според мен е оправдана, защото тогава липсва опит в доста изживявания и е логично на тая възраст човек да иска съвети, да се интересува как стоят нещата в други връзки, има ли го същото, което е при него.

Големите хора (над 25-30 години) би трябвало вече да са достатъчно зрели, за да могат да наблюдават сами поведението си и да отчитат кое не е за чужди очи и да имат значителен опит, който да им помага да селектират личните си отношения и да не се допитват до всеки дали това или онова е правилно. Т.е. би трябвало, според мен, да са достатъчно наясно, че показността е излишна, дори е излишно да се съветват с други хора и да споделят, защото ни едното, ни другото имат полза за техните личен живот!

От тук изникват няколко възпроса, освен има ли нужда любовта от показност? Ако има такава нужда, на какво ли се дължи тя? И кога показността е оправдана, т.е. дали възрастта е определяща в това, липсата на опит оправдава ли?

Показност = всякакви действия и думи, които подсказват, че имаш отношения с даден човек

My baby shot me down ...

Няма особено голяма нужда от показност. Колкото до възрастта - доста относително и повърхностно разделение. Има доста незрели, лигави хора над 25, които не се свенят да покажат.
Тук не бих разделил точно по възраст, макар да има значение, по-скоро по възпитание, вътрешно усещане, умереност. Които няма ли ги, няма да се появят след 25...

Съм една представителна извадка от мои свестни познати, които нямат нищо общо със суетата, която се разхожда качена на кокили по централните варненски улици ...

Забелязвам, че с времето все по-модерно става да държиш връзка с целия свят само за да обясняваш на всички ежедневието си - от това как си станал/а и си закусил/а, до това как вечер си легнал/а, изгледал/а си някой интересен филм и си заспал/а. Разбира се, че зависи от възпитанието ... Но ми се иска да излезем от рамките на демонстративните шествия, които се разхождат непрекъснато из интернет, из градските павета надвечер, из обществените мероприятия, на плажа ... и да помислим кое как е, принципно ...


Освен това мисля, че не само възпитанието е много важно, а и това в каква среда вирее човек (въпреки че възпитанието е основата), какво е социалното му положение ... Т.е. възрастта донякъде определя вероятните занимания, а заниманията са важни, защото градят част от характера, издават какъв е човека - професия, хобита, задължения, отношението на човека към всички тези неща ...


My baby shot me down ...

ами зависи от гледната точка, ето ти една :

Почти всички го правя водени от стремежа си да се докажат , да се изфукат , без значение от вьзраста .Както като си купиш хубава кола !!!!
И според зависи от личноста а не от вьзраста- донякаде .

традицийте не са това което бяха !!!!!!

Не, любовта, влюбенността нямат нужда от показност. Те сами говорят за себе си. Хората са по-красиви, излъчването им е топло, красиво и огнено. Няма хужда от думи, достатъчен е само един поглед и разбираш.
Няма нужда от показност...

Има ли нужда любовта от показност?

Според сегашния ми начин на мислене - не.

Показност = всякакви действия и думи, които подсказват, че имаш отношения с даден човек

Не съм съгласен с дефиницията ти, но не ми се влиза в спор. Само ще те попитам дали ще ти бъде приятно ако човека, с който си за да не проявява показност се отнася хладно и с безразличие към теб на обществени места. Няма ли да те заболи от такова поведение?

Недей да се имаш за Великата Путка. Може да си путка, но не и Великата такава.

Принципно суетата си е суета и ни облива на талази.
Да целунеш фино жена на улицата, да се усмихнеш, да подадеш ръка, да я прегърнеш, не е никак показно. Разбира се, освен ако не се случва по 100 пъти на ден. След време осъзнаваш как при доста от хората се превръща в една рутина, която съвсем спокойно можем да бутнем на рафта с показностите. Целуваш механично, натискаш се на спирката механично.
"Искам да ме видите, защото ходя със невероятно жестока жена". Друг аспект на показността...
Искам да ме видите, защото жена ми има стегнати цици, с вирнати зърна под блузата (разбира се, че не носи сутиен!, сутиентите са вредни за окот... опс, здравето), има готин индийски пъп и дупе за милиони. Но, не, това не е най-важното, искам да ме видите, мен... защото аз чукам нея.
Въпросът тук е: доколко морално е това? Дали е правилно?
Защо да не го показва? То (тя) си е негово. Освен това, характерно за човека и животните е да маркират и пазят. Територия, женска, потомство. С очовечаването ни, това придобива друго измерение - да покажем на света, че това е наше или поне е свързано с нас по някакъв начин. Не толкова поради факта, че е наше и да не се пипа (макар, че никак не е рядко и това) - просто е символ на просперитет. Успех. Щастие. Задоволство.

Дали е модерно не знам, но състоянието се промени. Животът стана доста блогоподобен (като онези неща - блогове, които толкова мразя и повръщам от тях) - днес станах, хапнах, ебах, работих малко, уморен съм, ще гледам филм. В този мравешки низ от събития, много малко са ценните такива. Опитваш се да запълниш мизерното в себе си като уж правиш нещо стойностно през деня. Адски модерно и по американски - накрая да си кажеш "леле, днес свърших толкова важни неща". А всъщност нищо не си свършил. Освен малоценните дребни суетни, които запълват, запълват и те карат да се чувстваш не-кух.

Всичко е модерно. Всякакви видове показност. Ако можеш да си купиш телефон за 1000 лева си купуваш. Ако не - пак си купуваш, няма как, трябва. Колата трябва да се бутне пред заведението, още малко ще влезе вътре. Но тя трябва да се види, няма как. Независимо дали е bmw или туниран голф тройка (парите за тунинга по правило надвишават неколкократно цената на колата). Какво като живееш на 200 метра от заведението, тая кола трябва да се кара все пак.
Пък и от нея трябва да излезе онова перфектно гадже, дето така си е събрало циците една до друга с корсетоподобни блузки, че се чудиш как не и се е строшил коша. Гръдният кош. Обувките естествено са с висок ток, в стил "бъдеща среща с ортопеда". И тя се поклаща едвам-едвам, карайки задника си да танцува. Никой обаче не го гледа тоя задник, понеже прашките и са се качили до пъпа, а пък панталона е слязъл под кокалчетата (много модерно :>)
Май това не е по темата много.

Има и случай, в който "маркираш територия" - тип манипулация със смисъл "това! е! мое!", която хората прилагат независимо от възрастта.

Според мен това е основната идея на демонстрацията на отношения.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Да, ти си го написал подробно и добре.

Мен лично пък много ме привлича онези опити за прикриване на всичко, точно обратното на показността, опитвам се да разбера дали има нещо или не зад онова леко почервеняване на кожата, когато се спомене нечие име, или зад извръщането на погледа под някой чужд. Красиво е.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Баш по темата си е, особено това, дето прегръщаш гаджето си по сто пъти на ден!

И в тоя ред на мисли, който си започнал - караш си колата до заведението, което се намира на 200 метра и телефона и ... другите щуротии ... дали показността не се дължи на това, че приемаме "половинките" си като поредните играчки?

My baby shot me down ...

Привлича ни, да.

Скоро ми доказаха, че има среден вариант - не е задължително да бъде хладен и да изглежда безразличен!

Примерно - заедно сме, виждаме се, правим различни неща, включително и секс, но трябва ли пред приятелите си вечно да ми виси на врата, да споменава различни неща за мен, които ще впечатлят другарчетата му, да изтъква някакви мои качества, на които околните ще реагират положително, да говори за мои съвсем лични неща (с които аз се занимнавам и които обичам) вместо мен, след като аз съм била попитана, непрекъснато да ми прави подмятания, да се шегува твърде интимно и да демонстрира, че ... видите ли ... аз съм му нещо като собственост ...

Преди време си мислех, че е много страшно да се правим на приятели пред хората, а да си имаме лични отношения, когато сме сами! Но вече съм на друго мнение - много по-добре е интимните моменти (които не включват само секс) да си ги изживяваме само двамата или в тесен кръг, а когато сме голяма група всичко да тече плавно, всеки да е себе си, а не "гаджето на еди-кой-си" ...

My baby shot me down ...

Играчки...? Да.
Партньорът си всеки приема малко или много като нещо свое.
Най-колоритен тип е 'ревнив мачо по турски' - ти си моя и ще те правя, каквото си искам. Когато искам ще ми лапаш, когато искам - ще те еба. В останалото време ще си траеш, за да не изядеш боя. Или да те изритам да си ходиш. Или и двете заедно. Ако те хвана с друг, ще ви къртим. Първо него, после тебе, а може и двамата заедно.

Компютъра, моя е чашата, от която редовно си пия кафето, мои са дрехите, мои са гримовете, кецовете и куп други неща, но ... не си спомням някога да съм чувствала някой човек като своя собственост. Случвало ми се е да се объркам и да поискам от своя "половинка" повече, отколкото той смята, че ми дължи и някакви такива типично хлапашки неща, но бързо се осъзнавам, уж

Понякога вместо да казвам "връзка", казвам "имам" за някой човек. Например ми се случва да изричам - "един мъж ми е интересен докато не го имам, след това ... малко по малко започва да ми минава тръпката", но под "имам" не стои собственическо чувство, а е нещо като синоним на "опознавам".

Какво бихте казали за "имам", когато е обвързано с човек ... ?

Значи все пак то е причината или поне част от причината за показността?

My baby shot me down ...

Ами какво ще кажеш за "френския любовник"?
"Ама миличка, бейбенце, не искаш ли сокче, а кафенце? Дай да те целуна сега, гууш, ее, дай ми и бузка де, не се скъпи, не им обръщай внимание на тия, нека си гледат, ама гадно ли ти е? Ама как така, дай сега, ама разкажи ми деее, не ме карай да ти се моля, ето, на колене ти падам, тук, пред всички ще го направя! Е, защо сега си такава, не е честно, ама мислех, че ти харесва мястото, искаш ли да се преместим ей на онази маса.." И тнтнтн, бррр ужас!

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

пред приятелите си вечно да ми виси на врата, да споменава различни неща за мен, които ще впечатлят другарчетата му, да изтъква някакви мои качества, на които околните ще реагират положително, да говори за мои съвсем лични неща (с които аз се занимнавам и които обичам) вместо мен, след като аз съм била попитана, непрекъснато да ми прави подмятания, да се шегува твърде интимно и да демонстрира, че ... видите ли ... аз съм му нещо като собственост ...

Това не съм го правил дори и в най-дивите си пубертетски изпълнения. Не че не съм имал и аз изцепки, но не очаквайте да пиша за тях.

Недей да се имаш за Великата Путка. Може да си путка, но не и Великата такава.

имам =>притежавам



Шегувам се, разбира се...

Неизменно навлизаме във вечен спор - 'да имаш или да бъдеш'. В тази жега ще ми изпуши главата, докато се изкажа. Затова - по другите неща.
Смятам, че в случаите, когато не се касае за сериозна връзка и нямаме за цел да се обвързваме, всичко е лов. Тръпката е, от подушването на жената, до отпускането на корема и след дълъг, изтощителен акт. След това отиваме отново на лов. Именно с това се гордеем - различни сме от животните. А колко е жалко. Те убиват, когато са гладни, ние ловуваме и убиваме за удоволствие. Правим секс не за зачеване, а бройкаме, кефим се, понеже е престижно. Както казваше един клубар преди време - престижно било мъж да е ебал много жени, докато било курвенско жена да е ебала много мъже. Това има дълбок смисъл - искам да чукам само най-готините жени, но не искам жена ми някой да я е чукал или да я чука. По възможност аз да я имам, само аз и аз да я... и така нататък. Собственическото чувство прозира под тази плоска диференциация 'след колко мъже жената ставала курва'. Да изстискаш максималното - хем да е девствена, хем да се чука като богиня, хем да е супер готина, хем да не е задръстена.

Егото се храни така - доказваш се като ловец, доказваш, че си все още харесван и, че можеш да забиеш нещо, не на последно място - задоволяваш нагона си. Получаваш уважението на другите, защото си имал нещо, което те са нямали или нямат.
А показността е многолика - някой просто се натискат и показват, защото се обичат и желаят.

Изобщо не съм чела какво са писали другите ... не ме и интересува.
Трябва да разбереш, че любовта има нужда от показност и че ние нямаме право да осъждаме или ограничаваме тези, които са избрали да го правят.
Обичта може би не изисква показност, тя може да е тиха и ненатрапчива. Но влюбването е бурна емоция, която гори, движи се, буйства ... и има нужда от изява. Повтарям ти - не е твоя работа да изискваш определено поведение в тази насока и някой да се съобразява с теб, само за да не си разваляш душевния комфорт... Темата ти не е пусната от любопитство, въпреки прякора ти, а за да порицаеш определен човек ...
Не ме карай да ставам груба. Любовта винаги се изявява. Може да е чрез лиготии в клуба, а може да е с нападки на лични бележки към тези, които си мислиш, че имат връзка с твоя любовник ... но винаги се изявява!!!

Обичам играчки и игрички ...

Но не смятам за необходимо да се обяснявам!

Не разбирам само оная затвореност, която цари в подобни клубове, та всички са готови, заради едната гола солидарност, да се изпрвят срещу някой, който има абсолютното право да изкаже мислите си, да критикува и да понесе критиката, отправена към самия него!

My baby shot me down ...