Р.А.Д.И.О.

От няколко дни пак не мога без радио. Не знам защо, но радиото винаги е било част от моя живот. Открих го преди 20 години, при първите ми лета, изкарани на село.
Докато другите деца играеха, караха колело или откриваха тютюнопушенето или други пороци в тъмата на вечерта, моята занимавка беше друга. Вечерите на село бяха много странни. Нямаше лампи по улиците, баба и дядо си лягаха рано и в 20 – 21 часа оставах сам в моята си стая. На масата бяха наредени:
-радио Веф - доста мощен приемник
-магнетофон Тесла
-малко касетофонче
От прозореца на стаята излизаше жица. В опит за “антена” вечер увивах над 100 метра меден проводник по дърветата в градината. И бързах да се прибера, за да слушам...музика...
Тогава нямаше мр3, нито музикални магазини...с нещо друго, освен Лили и Ритон...
Искрено вярвах, че по радиото ще мога да си запиша някоя друга песен, седях в леглото, готов да скоча на секундата, когато водещият каже...
“И сега, минути преди 12, нека да се върнем години назад с Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл”.
И скачах, ролките се завъртаха и нещата бяха различни.
След 12 нещата се променяха. До 6 часа сутринта по радиото пускаха предимно руска музика.
Липсват ми тези вечери, когато се будех /или сега си мисля, че е било така/ и поглеждах светещият панел на Вефа. От там тихичко се носеше съветска военна песен, затварях очи, и сякаш мислено излизах от стаята и се отпусках мислено на двора. Горещо, с една такава спотаена влажност, която веднага те покрива с топли капки пот и пак се сгушвам в юргана. А навън е тихо, тихо, чуваш случайно преминаващото шляпане на гумените цървули на съседа пияница, който се връща от пивницата. Шляп, шляп, по издишащия от дневната жега прясно поставен асфалт. А в градината е мрачно и даже ми се струваше, че мога да чуя и жуженето на пчелите от десетките кошери, шума на падащите листа или далечния оттенък от някое събитие, което тресеше нощите около село Гита. Понякога се чуваше вик или смях, счупени късчета от някоя човешка драма или комедия, разиграла се в една нощ, която може би дори и не я е имало.
Просто после заспивах. За да се събудя някога някъде, с отчет за прибирането на реколтата или новина за поредната делегация, която посещаваше България. “Не на зведните войни! Солидарност с народите на...”
Прехвърлях по кабел съдържанието на ролката на касетофона, слушах музика и четях...
През деня понякога успявах да хвана и чужди радио-станции, които инак плътно се заглушаваха вечерно време. Тук вече слагах слушалки, за да чуя спокойно “Гласът на Европа” или “Свободна Америка”...
Занимание толкова еретично или шокиращо за всяко дете или възрастен през 80те, защото всеки знаеше, че в къщите има подслушвателни апаратчета. И макар всички да ги слушаха, никой не си признаваше. Там чух първите разкази и очерци на Георги Марков. Че Брежнев е алкохолик или за шеметните прояви на комунистическата върхушка. И колко гадно, в края на новините, когато почваше Павлина Джоунс с нейното музикално предаване, фиуууууу, тръгваха заглушителите.
Но идваше и вечерта, топла и влажна, която скоро ме унасяше в дрямка, в която сигурно съм се усмихвал насън. Озвучен от бойните песни на Великата отечествена....
Пловдив, средата на деветдесетте. До главата ми седеше касетофонче. Скапано, гълташе ленти. Сред поредната скапана касета реших да си пусна радиото. Беше ми омръзнало да човъркам с отверка и да вадя лентите от корпуса на касетофончето.
Въртейки станциите, попаднах на “Христо Ботев”. Тази станция стана мой спътник през 3те ми оставащи години като студент, в таванчето на една кооперация до “Каменица”.
Харесваше ми симфоничната музика, концертите със странен и екзотичен фолклор, харесваше ми и радио театъра, който тогава започваше в 12. Можеш да затворя очи и да слушам драматизация на “Всичко живо е трева”. Понякога просто се излежавахме с тогавашната ми приятелка, сгушени един в друг и си говорехме, ей така, тихо , ухо в ухо, защото и двамата слушахме “Песни на далечни страни и народи”.
Предаване, което беше явна останка от 60те, сбутано в 2 часа сутринта, където човек можеше да чуе чилийски фолклор или норвежки вокални ансамбли или самият Гарбарек и великата композиция “Розенфолле”.. То изчезна, изчезна и тя, както и радиокасетофона. За 40 лева, на един местен скин, който имаше само толкова и отчаяно му трябваше касетофон.
Доста често слушам радио. Дори и сега. Странна, хаотична, уж симфонична музика. С радиото са свързани някои толкова приятни моменти от минали години.Една зимна утрин, когато толкова исках да умра, защото беше Коледа и знаете как е, по радиото пуснаха предаване с хумор от 50те. Един час ме беше страх и да мръдна, за да не изпусна и думичка. След това предаване просто теглих майната на всичко, беше Коледа, даунлоаднах си един бест на Абба и изкарах вечерта сам, ревейки “Ю ар дъ денсинг куийн” и махайки като диригент с лъжицата, с която унищожавах чиния със спагети. Или вечерта, в която сгушен в тъмното слушах драматизацията на “Москва – Петушки” – моно-спектакъла на Тодор Колев.
И друти и такива и онакива....
Радвам се, че го има това радио...”Христо Ботев”, клеясало е на скалана, не съм го мърдал в течение на години. На него заспивам и на него се будя. Може би ме е страх да спя на тишина....
А вас?

AON distribution!

Радито - медията на самотниците.

Първата ми детска мечта за професия беше радиоводещ.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Моята детска мечта беше да карам камиона с боклука.

AON distribution!

az pyk blizo polovin godina bqh syo4astnik v "diversiq v efira" i po4ti cqla godina reporter v radio NET, zabavno e:) ma mnogo ludnica ti se sybira na glavata

радио...?и телевизора си изхвърлих....

Споко дядо!
Аз тука избухвам тихичко, след два литра силно кафе, тип "затворническа варка". И пея едни песни на Phoenix...
Вечерта се очертава силна.

AON distribution!

Бе тва радио нет ме анкетираха веднъж на улицата,сто часа им обяснявах за бала,за джулая и за возенето в контейнери за смет.После репортерката ми каза,че съм най-интересният човек,с когото е говорила последните 2 месеца и че мога да се чуя по радиото,и аз после търсих на сайта,ама нямаше нищо!

Аз имам моето световъртене във мен.

аз тази вечер съм на кур...опа,да сменя кирилицата..на cure...първите им албуми.нещо по-леко преди сън хаха

Ти спиш?
Аз се бях сгъвал на кравайче в хола и седях в тъмното. Звънна ми една кака от миналото, 1 час полафихме, съвсем по женски ми сподели, че съм бил най-косматия мъж в живота и, после ми препоръча китайски лекар за болежките ми.
И така...

AON distribution!

спя?опитвам се но не става...това с космите може да се промени хаха.големите неща могат да станат малки,дългите - къси...обратното е по-сложно...

Все си мислех, че ще попиташ нещо за дружбата ни, ще обсъдим човешката стойност на приятелството между мъжете и жените. А ти косми, косми, косми....

Аз вече съм взел мерки в тая насока...

AON distribution!

приятелството м/у мъжете и жените...всичко тръгва добре с: ай да се ебем. и свършва зле с:обичам те...какво приятелство?

Странно, но май си прав и не си прав...
При мен се получава обратното. Всичко е скапано.

AON distribution!

обратно???първо:обичам те и после :ай да се ебем...?и всичко се проваля?

Започва добре, след това резулататът е плашещо никакъв. Лошо дядка, лошо!

AON distribution!

взел си мерки за окосмяването си? знаеш ли, на тоя етап с теб много хубаво си говорим за отслабване, диети, рецепти, фитнес и калории...когато почнем да си подхвърляме идеи и съвети за трайно и безболезнено обезкосмяване официално ще те обявя за най-добрата ми приятелка!

Марпълитке, ако си чела "Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън, там в една секретна лаборатория на ЦРУ достъпът беше много специален. Тоест, имаше лазер, който обезкосмяваше цялото тяло за секунди. За да не вкарат някой микроб с външния слой на кожата. Майка им да еба на тия прости американци, отказахме се от комунизма, накупувахме сума ти хамбургери, море от кола изпихме...тези тъпаци не го вкараха в масова употреба. А минаха почти 30 години от написването на романа.
Кога ще дойде демокрацията!?

AON distribution!

скъпа приятелко, аз като чуя американски фантаст и бягам надалече. освен това има косми по тялото дето не си ги давам. как ще се оправям без вежди? мани ги тия методи. мани го тоя крайтън, той е тъпак и лъжец!
като казах крайтън се сетих- ей ония ден гледах пътеводителя. помниш ли как мрънках, че Форд Префект е негър? ма той бил страхотно секси негър! как говореше само! бас държа че няма пукнат косъм по тялото си! ти гледа ли го? все едно гледаш монти пайтън ама без джон клийз!
та за космите- като ми дойдеш на гости ще те обезкосмя с епилатора, става ли?

Първо, те си слагаха едни хартиени препазители на главата и там не ги епилираше лазера. Второ, айде да се хванем на бас, че нямам интерес към негъра. Това са просто американски цигани, обожавам циганките, но айде, към циганите нямам интерес. Така че, твоя Шоколадко си го пази...
Трето, айде на бас, че няма да ме епилираш!
В БГ още не е излязла книгата със заглавие :Десетте неща, които бързо трябва да кажем на мъжа си, ако ни завари да епилираме чужд мъж, дори и да го познаваме от почти много години.
Ти да не си я чела? В оригинал? В нета?
Четвърто, май ще си седя космат. В крайна сметка, Кинг Конг също беше космат, а каква мадама заби. И как нависоко я качи на небостъргача...
Поубиха го, но няма значение.

AON distribution!

ами ако ти кажа, че е английски циганин, а не американски, пак ли няма да проявиш интерес? от епилирането почти ме отказа....но как ми се иска да видя физиономията ти като забръмчи бясно с хилядите пинсети....и ще ти се разсее мита, че епилирането е секси изживяване.
опитвам се да се сетя за космата кинозвезда, освен Кинг Конг, който едва ли навестява мокрите сънища на много жени....ще те успокои ли ако ти кажа, че надали си по-космат от алек болдуин? малък суетнико ти!