Човка

Търся човка за старите български поялници - без рамената, само нагревателя отпред, 1.3 или 1.4.
Някой може ли да ме упъти откъде да намеря?
Благодаря

Какво е това 1.3 1.4.
За колко ватов поялник става дума?
А иначе човка се прави.Надали ще намериш готова ,освен ако е за Велер.

moje da izpolzvash klamer. ot daljinata zavisi kolko shte se nagrqva , shte razberesh opitno kolkoto ti trqbva tam ....
Stava mnogo dobre no trqbva kato go slojish da zadarjish malko za da obgori i da moje da lepne tinola po neq posle.... az karam taka ot kakto se pomnq , 4ovki ne sam kupuval a ne sam i vijdal da ima nqkade , Uspeh

Пробвай със спица от колело. Само трябва да я изпилиш малко на върха, та да загрява повече там. Калайдисвай в момента на първото загряване. Изтървеш ли момента се оксидира бързо и после е по-трудно.

Ако става въпрос за индукционен поялник - кламер.

Поручик!!!!!!!
Какви са тия простотии???
Зависи от мощността.Аз имам един руски на 1001 г. 80 W и му слагам човки от 2,5 квадрата мед.Желязни човки слагам само на тия недоносчета правени в Техникума "Киров" по открадната немска конструкция.
резервист ст.лейтенант(ШПЗО Враца).
свободно!отпусни ташаците!

Старши, то за руското е ясно - там всичко требе да е яко!

Абе и германските и чешките бяха така.(преди 1001 години).
Ама аз така и не разбрах за каква човка пита колегата.
Ако е стоманена за идукционен трябва да я калайдиса с аспирин за флюс.
Съвети даваме безплатно.Само пиенето е с пари.

Wait a minute!!!!!

От какъв материал казваш, че са човките на тези поялници от "Technikum S.M.Kirov" /220V/80VA/50Hz ???


Щирлиц

Ти ме разби!Как ме излови тук?
Ти да не си от тоя техникум?
Не зная от каква сплав бяха,но нормалните идукционни поялници работеха с медни човки от 2,5 квадрата, а тия бяха с по голямо съпротивление.
Ако си завършил тоя техникум-моите адмирации.
Това беше най качествения техникум в България.Сега не знам как е.

Направи едно уточнение:
аспирин за флюс като какъв трябва да бъде:
-на BAYER
-американски
-или може и ацетилсалицилова киселина (дето я даваха като аспирин за туршии)

Няма значение.Но ако решиш да пробваш е такава смрад,че го прави на открито.Наименованието е търговска марка.
Наистина аспирина е велик флюс.Без майтап.

Брех, брех! А за "Електрониката" кво ще кажеш а? Дето беше "В.И.Ленин". Аре да не си мерим техникумите а

Аспиринът наистина "калайдисва" добре, обааче е силно агресивен. И за дишане и за спойките. Не бих го препоръчал изобщо за използване, та било то и само за човката. Аз ползвам един друг номер - ръждопреобразувател. И за флюс става, особенно за метали различни от мед, като напримерно желязо - така си калайдисах контактните пластини на куплунга на задните фарове. Един господ знае що не бяха медни. Постоянно корозираха и имаше проблеми. Сега от как съм го направил 2-ра година карам и всичко е на 6.
П.С. Пък с индукционен поялник не съм работил от ученическите си години

Щандантен_Фюрер, господа офицери! Нека като хора запознати с това- онова да уточним:
1. Съветските и чешки инд. поялници бяха (които са останали) и все- още са с ДВЕ навивки от медна шина с доста голямо сечение 20- 30 кв.мм. Съпротивлението на човката мед, 2.5 кв. мм. е доста по- голямо от това на вторичната намотка. от там зкона на ОМ и т.н.
2. Кировското (а и ФДР) производство са около десетина навивки. но с доста по- малко сечение на проводника- тук вече не е шина. Медната човка би била съизмерима мо съпротивление. За това използваха някаква сплав, която трудно се калайдисваше. Аз съм ползвал всичко изброено по- горе, дори разтвор на нишадър (не ме карайте да си спомням хим. формула, все пак химия съм учил до 1972 годеина!), "гасена" солна киселина (цинков хлорид) и какво ли още не. ръждопреобразувателя е пак киселина, но мисля фосфорна.
А за човката- малко на брой- 2- 3 навивки - мед до 2 кв. мм., за втория случай може и кламер- то и от тях има голямо разнообразие, така че да пробва.

Абе знаем си ги тия нещица... ама лафа е по-скоро лаф и майтап да става, че в тия жеги съвсем ми е увиснал.... духът

Тоя номер с ръждопреобразувател не го знаех.
Нещо послъгваш ,че от ученическите години не си работил с индукционен.
Да не би с Велера си калайдиса пластините?
Аз моя индукционен за 7 рубли си го пазя и сега погледнах,че бил 65 вата. Доста е поочукан, но той е на 30 години.

Споко. Аз имам поялник от "Киров". ;о) Затова и знаех техническите му характеристики. Но вместо оригиналния прекъсвач - съм монтирал под копчето едно ключе "Farel" 2.5А (от флопи за "Правец 82") с кондензатор паралелно на ключа. Работи вече над 15 години. Понеже корпуса му е бакелитов - от две изпускания стана на парчета, и сега целия е увит в тиксо. Но по мои критерии - е най-доброто с което съм работил въобще. Подарък ми е от чичо ми, бог да го прости, и ми беше единствения индукционен поялник. Имах само три човки за него, и в момента работя с последната. Успокоение ми е, че при мен една човка издържа с години. И специално питах дали някой знае от какъв материал трябва да е. Или дали някъде не се намират човки за него. Пробвал съм с медна - грее трафа вместо човката. ;о) По разбираеми причини. ... Поялници с реотанче съм пробвал няколко, но така и не можах да се науча да ги ползвам. ... С индукционния лепя какво ли не. Включително и SMD елементи от рода на MAX690, RAM 62256 и т.н. благини. Пластмасови лентови кабели - никакъв проблем. Графитени лентови кабели за LCD дисплеи - лепя ги на закуска (всъщност вече предпочитам да ги лепя със силиконовия "пистолет"). Лепя и CMOS чипове ;о))) като разбира се предварително "заземявам" единия край на човката с кабелче в контакта. Сега ми останаха като завещание още два 100-ватови румънски поялника, пак от чичо ми, но са с медни човки.


Щирлиц

Наистина не съм - не ми е удобно. Вкъщи си имам два 10-15 ватови руски неиндукционни. С единия бачкам вече... 16-17 годинки сигур, че и отгоре. В бачкането поялници да искаш - 2-3 регулируеми и още няколко обикновенни. И си поя всичко с тях както казва щандартенфюрера - от дебели шотки диоди до TQFP (стигал съм до корпуси с над 100 извода, повече просто не ми се е налагало да запоявам, ама дето 100 там и 300 - технологията "спойка вълна" е една и съща) и 0402. А човките си ги кова от дебел меден проводник - не си падам по железните.
Тая киселинка дето я има в ръждопреобразувателя наистина действа много добре. Ама и в нея има поразтворено нещо като цинк (тъй наречената "гасена" дето я спомена някой по-нагоре).
Пластините си ги калайдисах с руския поялник - никъф проблем.

Само за протокола: основния компонент на ръждопреобразователя е ортофосфорна киселина.
По отношение на пластините защо са железни (и обикновенно поцинковани), а не медни - ами тока прав, водата дето ги мокри достатъчно добре проводима (пък и доста сол има понякога) и почва да действа......
И на местата където са такива се случва да поизчезнат след време.

По мое скромно мнение киселината във флюса- убиец на спойката ;)ползвам само колофон и то рядко ,както казваше един даскал навремето :"Спойка ,моето момче, се прави с топлина . . грей ,грей, грей . (шат един шамар зад врата ;)"

П.С.ТМТ БУРГАС рулез звук на струг миризма на колофон псува даскал нейде изгорял бушон ;)