Ще скъсам......

Ще скъсам полуделите въпроси
и няма да ги помня вече.
Понеже си проклет, Животе,
ще пратя дяволите в теб
(да те научат как се наранява...)
Ще изтрезнея всичките мечти.
Ще те препъна в болката на прага
и бялото ти пак ще закърви..
Ще стана синя и меланхолична,
горчива даже - ти ще ме научиш!
Ще пусна после злото електричество
в ръцете си.. И ако утре
нозете ми са помъдрели някак-
от тичане и падане в калта,
ще те допусна. И ще ти повярвам,
преди да се превърна в листопад...

Е това е жестоко стихотворение! Напълни ми душата да знаеш!

издавала ли си някога? защото се усеща много професионализъм в поезията ти. И дали имаш лична страница в интернет? бих се радвал да прочета повече твои неща.

Листопадна стана ли, тогава
ще имат ли значение въпросите?
В какво съм вярвала и как съм се надявала?
Пилеят ветровете - лист по лист ме носят...

Ожесточена и жлъчна-до кога? Щом няма да има въпроси, няма да има и проблеми. Но вярата ще е малко закъсняла, ако дойде чак в късната есен. А това "нозе" звучи малко архаично. Кой гледа жените в нозете? Гледат краката, извинявай. Иначе е превъзходно.

Хареса ми...
вълнуващо и силно!

хехехе абе те гледат и не само краката ;) Иначе на въпроса ти - не че обичам да съм жлъчна, ама понякога ми се крещи адски неудържимо, до когато ми се възвърне баланса, а то вероятно ще е много скоро ...
Колкото до "нозе"-те звучи ми по-слухоприятно , пък и някак помъдряването сме свикнали да го свързваме с възрастта обикновено .. /почти винаги си представяме мъдрите хора стари/.. така че по ми се връзва с архаичното "нозе", отколкото с актуалното "крака" ..
За есента - тя общо взето е сезон на затишие, равносметка, размисли, помъдряване .. или поне за мен е такава. Все пак по-лесно приемаш нещата, когато ги осмислиш и си дадеш сметка за тях..за което е нужно и време, и спокойствие , и израстване..

И накрая - благодаря ти!

..не съм - никога не съм издавала, нямам и такива амбиции даже. Аз си пиша за душата и за разтоварване, пък ако някой си намери нещичко в моите неща - винаги е добре дошъл да ме чета. И страница нямам, но при добро желание винаги можеш да се свържеш с мен и да ти изпратя някои други мои стихове.

Благодаря ти за интереса.
Хубаво е, че все още има хора, които се вълнуват от поезия!

разбира се, просто ми беше любопитно от гледна точка на това че тук много рядко може да се срещнат професионално пишещи, повечето са любители или начинаещи. аз мислех че ти си издавала, незнам защо съм останал с такова впечатление от стихотворенията които си пускала до сега. пожелавам ти още творчески музи

Ще обхвана и лудите въпроси
и надкрачила ще ги помня вече,
и понеже си красив, Животе,
ще съпроводя ангелите в теб
(да те научат да помагаш...);
ще се опияня от всичките мечти отново;
ще те поканя с радостта ми млада
и болката навярно ще ти отшуми...;
ще бъда ведра и лудо динамична,
сладка даже - направо неприлична;

ще насоча най-подир
и твоя небесен еликсир
чрез сърцето си към всичко живо
да се обнови и няма жлъчно жило;

и ако утре или пък във другиден
ти не си пречупил вярата у мен,
не си ме превърнал в зряла, прозаична,
не си ме омагьосал в зла и демонична;

ще те нагостя отново с вкус магичен,
ще те украся чаровно - да си пак различен
и ще вярвам в тебе, както ти във мен -
защото винаги си бил благословен!















-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

ееех...твоят отговор е прелестен направо!!
И аз съм от позитивно мислещите, независимо, че малка част от поезията ми е леко със знак минус.. Всъщност на негатовните мисли мястото им е върху листа (само)
Благодаря ти

твоят стих роди моя отговор
ако първото го нямаше, не би се родило и второто
те са си свързани, като втората задача беше несравнимо по-лесна...
Браво и на теб!
Преживяното е като прекипяло вино - тогава можеш да усетиш неговата стойност, тръпката, усета в горната част на небцето при дегустация.
Съпреживяването е като наздравица от превъзходна реколта...







-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!