пробна раздяла
25 отговора
2498 прегледа
пробна раздяла
или по-скоро да решим: да продължим или да приключим?
от една седмица сме разделени, по-точно взех най-необходимите си неща, намерих подслон и искам да намеря решение
ето я и историята ми: 32-34 годишни, брак от 2 години, без деца;
... реших да се омъжа, защото смятах, че е човек, с когото мога да живея, нямаше страстна любов, по-скоро трезва преценка, че си пасваме и можем да създадем добро, стабилно семейство
... до сватбата се колебаех и самоубеждавах, че трябва да го направя, че ще се получи, че е по-добре да създам семейство, в което да се кротна, отколкото да скачам в неперспективни връзки, белязани с жар (чувства, емоции, страст); на сватбата си казах "изход винаги има", чувствах се добре, може да се каже доволна от крачката
... брака ме напрегна, а него го успокои, на третия месец му изневерих показно, с мисълта това да определи дали ще бъдем заедно или е по-добре овреме да се разделяме; останахме заедно с обещанието всеки да се промени, да положи усилия да се получи
... година по-късно говорихме и се оказа, че той не може да прости и изневярата стои помежду ни и са актуални всички двустранни искания; дадохме си срок една година да видим дали си струва да продължаваме
... иначе на повърхността всичко е наред - чувстваме се добре заедно, имаме хубави моменти и леко, спокойно съвместно съжителство, сякаш примирени с компромисите; единствения явен проблем - не правим секс, защото никой от двама ни не го поисква, защото всеки си има своето оправдание: моето - страха да не създадем дете в тази несигурност на брака ни; неговото - болката от изнерявата
... напоследък често водихме разговори за това какво харесваме и не харесваме, как да променим нещата, за да се получи и т.н., но всичко остана до разговорите; не правим нищо, защото не знаем има ли смисъл от брака ни;
аз продължавам да компенсирам с работа, с прибиране в 8ч, с търсене на срещи с приятели, той продължава да компенсира с алкохол, пасивност и недоволство от света
... моите топ три искания: да спре/намали алкохола (почти всяка вечер по литър), да се раздвижи и професионално и социално (да потърси ново място, интереси, хъс), да се опита да превъзмогне изневярата и да ми повярва, че друг не е имало от тогава до днес
... неговите топ три искания: да показвам емоция и отношение към него (да го обичам, да копнея да бъдем заедно), да не поставям кариерата преди семейството, да променя отношението си към родителите (то е безразлично, а трябва да им покажа заинтересованост, внимание, загриженост)
...не знам накъде и как; не чувствам нищо: нито радост, ни тъга от това, което направих; лутам се в себе си: дали да се опитам да положа повече усилия, за да продължа или да поеме в неизвестното бъдеще сама; струва ли си, има ли смисъл, трябва ли да направя толкова компромиси със себе си, че да се смаля и побера в неговото разбиране за семейство, дали вечния ми стремеж към свободата на свое лично време и пространство всъщност ми пречи да се отдам в една връзка
... от една страна: какво повече да искам: имаме спокойно съжителство, създаваме си хубави моменти; имам сигурност във връзката си; струва ли си да оставя питомното и да гоня дивото
... от друга страна: няма страст, не мога да го обичам както той желае и струва ли си да го мъча със себе си; струва ли си да изживея живота си в безразличие
... от трета страна: той е свестен човек и всички смятат, че съм случила с него, че се почти идеалната двойка, аз смятам, че той може да намери по-добра и отдадена му спътница в живота
осъзнавам, че аз направих повечето грешки в брака ни, че аз трябва да реша и да се променя, да положа усилията да бъда по-добра съпруга, и като се върна да е окончателно, а не да живея с него с идеята, че все някой ден ще си тръгна, защото няма да се получи и защото мога да срещна по-подходящ за себе си мъж
той смята, че тази пробна раздяла само ще ни отчужди и няма да можем да се съберем отново; аз мисля, че не трябва да се прибирам докато не реша да остана завинаги с него
сега ми липсва ежедневието ни, навиците, времето, което сме запълвали заедно; сега имам възможността да правя, това което искам без да изпитвам вина, че съм егоист
мога да запълня времето си с активност - работа, приятели, книги, филми, спорт, но се опасявам, че така няма да мога да взема правилното решение
бих искала да разбера как вие оценявате ситуацията ми?
от една седмица сме разделени, по-точно взех най-необходимите си неща, намерих подслон и искам да намеря решение
ето я и историята ми: 32-34 годишни, брак от 2 години, без деца;
... реших да се омъжа, защото смятах, че е човек, с когото мога да живея, нямаше страстна любов, по-скоро трезва преценка, че си пасваме и можем да създадем добро, стабилно семейство
... до сватбата се колебаех и самоубеждавах, че трябва да го направя, че ще се получи, че е по-добре да създам семейство, в което да се кротна, отколкото да скачам в неперспективни връзки, белязани с жар (чувства, емоции, страст); на сватбата си казах "изход винаги има", чувствах се добре, може да се каже доволна от крачката
... брака ме напрегна, а него го успокои, на третия месец му изневерих показно, с мисълта това да определи дали ще бъдем заедно или е по-добре овреме да се разделяме; останахме заедно с обещанието всеки да се промени, да положи усилия да се получи
... година по-късно говорихме и се оказа, че той не може да прости и изневярата стои помежду ни и са актуални всички двустранни искания; дадохме си срок една година да видим дали си струва да продължаваме
... иначе на повърхността всичко е наред - чувстваме се добре заедно, имаме хубави моменти и леко, спокойно съвместно съжителство, сякаш примирени с компромисите; единствения явен проблем - не правим секс, защото никой от двама ни не го поисква, защото всеки си има своето оправдание: моето - страха да не създадем дете в тази несигурност на брака ни; неговото - болката от изнерявата
... напоследък често водихме разговори за това какво харесваме и не харесваме, как да променим нещата, за да се получи и т.н., но всичко остана до разговорите; не правим нищо, защото не знаем има ли смисъл от брака ни;
аз продължавам да компенсирам с работа, с прибиране в 8ч, с търсене на срещи с приятели, той продължава да компенсира с алкохол, пасивност и недоволство от света
... моите топ три искания: да спре/намали алкохола (почти всяка вечер по литър), да се раздвижи и професионално и социално (да потърси ново място, интереси, хъс), да се опита да превъзмогне изневярата и да ми повярва, че друг не е имало от тогава до днес
... неговите топ три искания: да показвам емоция и отношение към него (да го обичам, да копнея да бъдем заедно), да не поставям кариерата преди семейството, да променя отношението си към родителите (то е безразлично, а трябва да им покажа заинтересованост, внимание, загриженост)
...не знам накъде и как; не чувствам нищо: нито радост, ни тъга от това, което направих; лутам се в себе си: дали да се опитам да положа повече усилия, за да продължа или да поеме в неизвестното бъдеще сама; струва ли си, има ли смисъл, трябва ли да направя толкова компромиси със себе си, че да се смаля и побера в неговото разбиране за семейство, дали вечния ми стремеж към свободата на свое лично време и пространство всъщност ми пречи да се отдам в една връзка
... от една страна: какво повече да искам: имаме спокойно съжителство, създаваме си хубави моменти; имам сигурност във връзката си; струва ли си да оставя питомното и да гоня дивото
... от друга страна: няма страст, не мога да го обичам както той желае и струва ли си да го мъча със себе си; струва ли си да изживея живота си в безразличие
... от трета страна: той е свестен човек и всички смятат, че съм случила с него, че се почти идеалната двойка, аз смятам, че той може да намери по-добра и отдадена му спътница в живота
осъзнавам, че аз направих повечето грешки в брака ни, че аз трябва да реша и да се променя, да положа усилията да бъда по-добра съпруга, и като се върна да е окончателно, а не да живея с него с идеята, че все някой ден ще си тръгна, защото няма да се получи и защото мога да срещна по-подходящ за себе си мъж
той смята, че тази пробна раздяла само ще ни отчужди и няма да можем да се съберем отново; аз мисля, че не трябва да се прибирам докато не реша да остана завинаги с него
сега ми липсва ежедневието ни, навиците, времето, което сме запълвали заедно; сега имам възможността да правя, това което искам без да изпитвам вина, че съм егоист
мога да запълня времето си с активност - работа, приятели, книги, филми, спорт, но се опасявам, че така няма да мога да взема правилното решение
бих искала да разбера как вие оценявате ситуацията ми?
Не е добра идея
да се омъжиш от скука. Хубавото е, че нямате деца. Като те чета - не ти се полагат...
... брака ме напрегна, а него го успокои, на третия месец му изневерих показно, с мисълта това да определи дали ще бъдем заедно или е по-добре овреме да се разделяме; останахме заедно с обещанието всеки да се промени, да положи усилия да се получи
Бракът те напрегна - значи не е за теб, мила! (Той не е за всеки.) В това изречение си показала цялата си същност. Защо ви е трябвало да се определяте на третия месец от брака дали ще сте заедно? Или се оженихте просто така - да видим какво ще стане. И какво ти е направил човекът, че трябваше да му изневериш? - Не искаше да те чука ли?
Ами каквото даваш, това и получаваш, мила... Вие сте в най-активната възраст - ако човекът не иска - представям си какъв хладилник си ти (как да му стане като няма тръпка?). И ако дори го направиш пред очите му - ако не му пука пред теб - хич няма и да му трепне сърцето за теб. Тъй че не си прави илюзии - няма раздяла, защото не е имало и момент на заедност...
Love should be everything or not at all...
... брака ме напрегна, а него го успокои, на третия месец му изневерих показно, с мисълта това да определи дали ще бъдем заедно или е по-добре овреме да се разделяме; останахме заедно с обещанието всеки да се промени, да положи усилия да се получи
Бракът те напрегна - значи не е за теб, мила! (Той не е за всеки.) В това изречение си показала цялата си същност. Защо ви е трябвало да се определяте на третия месец от брака дали ще сте заедно? Или се оженихте просто така - да видим какво ще стане. И какво ти е направил човекът, че трябваше да му изневериш? - Не искаше да те чука ли?
Ами каквото даваш, това и получаваш, мила... Вие сте в най-активната възраст - ако човекът не иска - представям си какъв хладилник си ти (как да му стане като няма тръпка?). И ако дори го направиш пред очите му - ако не му пука пред теб - хич няма и да му трепне сърцето за теб. Тъй че не си прави илюзии - няма раздяла, защото не е имало и момент на заедност...
Love should be everything or not at all...
Re: пробна раздяла
Нужно ли беше да му изневеряваш демонстративно? Нямаше ли друг начин да предявиш исканията си и да му покажеш, че нещата според теб не са наред, но без да го удряш?
Той от кога пие?
Нет свободных падений с высот, но зато
есть свобода раскрыть парашют!!!
Той от кога пие?
Нет свободных падений с высот, но зато
есть свобода раскрыть парашют!!!
Re: пробна раздяла
Ако човек не е щастлив със себе си, може би не би бил щастлив с друг. Всъщност, никой (понякога дете може да е изключение) не може да внесе целия нужен ни смисъл в живота. Може само да помогне да го видим, да му придаде нови измерения, или да внесе нова тръпка.
Не искам да съм груб, но - помисли си. Готова ли си въобще за съжителство с когото и да било?
Не искам да съм груб, но - помисли си. Готова ли си въобще за съжителство с когото и да било?
Re: пробна раздяла
Каква е тази манджа с косми? Помощ, помощ, прасчо аз! Жена съм, но не мога да те оправдая. Защо се омъжи? Това някаква игра ли ти се струваше или мислиш, че разведена ще стои по-добре в биографията ти от неомъжена (стара мома)? Да, бе, поне някой те е искал! Защо не положи усилие да заживеете нормално? Едва е заглъхнал Менделсон и ти си се зачудила на чий х.. да се наденеш! По-голям тъпизъм от този, че показната изневяра, определя друга посока на брака, освен тоталното му сриване, не бях чувала! Съпругът ти да не е някаква отрепка, че да преглъща подобно поведение! Често съм казвала, че мъжете не ги бива, обаче когато жените не ги бива, майка плаче, грамофон свири!
Нямате бъдеще по моето скромно мнение! Тотално е осран пейзажът!
Нямате бъдеще по моето скромно мнение! Тотално е осран пейзажът!
Re: пробна раздяла
благодаря на всички, че изчетохте това дълго излияние, но се опитах да бъда максимално конкретна
благодаря ви за мненията, независимо от тона им
няма да се оправдавам или да прехвърлям вината на него; няма смисъл от въпроси за миналото, то е такова; зная, че жестоко оплесках нещата
въпросът е за бъдещето, а както излиза и той вече има решение
просто трябва да поема отговорността за осъществяването му
съгласна съм, че първо трябва да оправя себе си и едва тогава да търся връзка, за да мога да я изградя здрава; определено имам много работа със самата себе си
благодаря ви за мненията, независимо от тона им
няма да се оправдавам или да прехвърлям вината на него; няма смисъл от въпроси за миналото, то е такова; зная, че жестоко оплесках нещата
въпросът е за бъдещето, а както излиза и той вече има решение
просто трябва да поема отговорността за осъществяването му
съгласна съм, че първо трябва да оправя себе си и едва тогава да търся връзка, за да мога да я изградя здрава; определено имам много работа със самата себе си
Уточнение и въпрос към теб?
Da ti priznaja-i az mislja kato tjah, ili 4ovekut ne e podhodja6t, ili brakut ne e za teb...
Аз такива мисли не съм напилсал. Не поставяй под един знаменател, за да не те поставят и теб под един знаменател.
A mujut ti kak izglejda?
Какво те интересува как изглежда нейният мъж? Ще го търгувате ли? А на него думата при трансфера ще му дадете ли?
И тогаз каквото сабя покаже,
и честта... майко юнашка.
Аз такива мисли не съм напилсал. Не поставяй под един знаменател, за да не те поставят и теб под един знаменател.
A mujut ti kak izglejda?
Какво те интересува как изглежда нейният мъж? Ще го търгувате ли? А на него думата при трансфера ще му дадете ли?
И тогаз каквото сабя покаже,
и честта... майко юнашка.
в отговор на Snape For Ever
#14
Re: Уточнение и въпрос към теб?
Zajajda6 se.....
Moje puk da e mnogo krasiv, visok, umen i blagoroden i da mi e ljubopitno (ako e taka) za6to tja ne se 4uvstva dobre s nego.....Moje puk vuprosut ``A toi kak izglejda?`` da otklju4i ne6to v neja i tja da go pogledne s drugi o4i i tova da spasi braka im....Moje...hiljadi ne6ta, a az ne razbiram ti za6to se namesva6 v opita za dialog mejdu dve jeni?!
A sled kato sum ostanala s ubejdenieto, 4e vsi4ki mnenija sa identi4ni, zna4i ti ne si pisal ne6to vpe4atljava6to....Zajajda6 se!
Moje puk da e mnogo krasiv, visok, umen i blagoroden i da mi e ljubopitno (ako e taka) za6to tja ne se 4uvstva dobre s nego.....Moje puk vuprosut ``A toi kak izglejda?`` da otklju4i ne6to v neja i tja da go pogledne s drugi o4i i tova da spasi braka im....Moje...hiljadi ne6ta, a az ne razbiram ti za6to se namesva6 v opita za dialog mejdu dve jeni?!
A sled kato sum ostanala s ubejdenieto, 4e vsi4ki mnenija sa identi4ni, zna4i ti ne si pisal ne6to vpe4atljava6to....Zajajda6 se!
Re: пробна раздяла
Ех, раздялата.....
"той смята, че тази пробна раздяла само ще ни отчужди и няма да можем да се съберем отново; аз мисля, че не трябва да се прибирам докато не реша да остана завинаги с него "
Всеки случай е отделен и различен. Дали помага, или не - не зная. Ще ти кажа само някои моменти от моя опит. Тази раздяла, която в моя случай не беше пробна, нея я мотивира да се "захапе със зъби и нокти в новото", на мен ми отвори очите по-широко за някои основни приоритети в живота ми и ми даде да разбера, че това, което губя ми е най-ценно, даде ми и да разбера, че сметките сме ги правили без кръчмаря, щото щерката (съвсем правилно) ни дава добре да разберем, че не смята да отстъпва и ще си иска семейството, което всъщност и дължим.
Другото, което мога да споделя като опит от раздялата е, че сега съм в ситуация винаги, когато отворя дума за възстановяване на семейството, да чувам в отговор, че ние вече не се познаваме след тези години.
Така че - умната. Щото дали искаш да си с някого не винаги се решава докато си далеч от него. Семейство се гради "в движение" и то от ДВАМА.
"той смята, че тази пробна раздяла само ще ни отчужди и няма да можем да се съберем отново; аз мисля, че не трябва да се прибирам докато не реша да остана завинаги с него "
Всеки случай е отделен и различен. Дали помага, или не - не зная. Ще ти кажа само някои моменти от моя опит. Тази раздяла, която в моя случай не беше пробна, нея я мотивира да се "захапе със зъби и нокти в новото", на мен ми отвори очите по-широко за някои основни приоритети в живота ми и ми даде да разбера, че това, което губя ми е най-ценно, даде ми и да разбера, че сметките сме ги правили без кръчмаря, щото щерката (съвсем правилно) ни дава добре да разберем, че не смята да отстъпва и ще си иска семейството, което всъщност и дължим.
Другото, което мога да споделя като опит от раздялата е, че сега съм в ситуация винаги, когато отворя дума за възстановяване на семейството, да чувам в отговор, че ние вече не се познаваме след тези години.
Така че - умната. Щото дали искаш да си с някого не винаги се решава докато си далеч от него. Семейство се гради "в движение" и то от ДВАМА.
