По душа съм...рибар

По душа съм рибар. Ситни мрежи плета.
Дирижирам вълните. Самотен маестро.
Мойта лодка сама ще пътува в нощта,
да откупи добрата надежда. Без ресто.

Всяко утро е много по-мъдро от мен.
Всеки ден се повтаря. Съвсем обичаен.
Всяка нощ съм от себе си по-уморен.
Уморен съм. Обаче...не казах: Отчаян.

Много дълго съм тук. Кратко ще постоя.
Гневни приливи, заедно с мен се надигат.
Тази нощ аз отново звезди ще броя.
Все не стигат... не стигат... не стигат.

Павлина ЙОСЕВА

Харесвам го това ти стихотворение, дори си го обичам.

и то си има душа

подозирам че си чел хулите или буквите...

поздрав*
Поли:)))

Много добър завършек!

Не бъди подозрителна, красавице :)