Сезоните на...деня

Днес се случиха всички сезони.
Сутринта се родих. Като сняг.
А по обед млад вятър ме гони,
но се спъна във пролетен праг.

После. Някъде в три без петнайсет.
Станах зрялата лятна жена...
Всеки поглед е вино. Засмях се.
Всеки допир е вик на вълна.

Свечери се... Повя от морето.
Литна лист, като птиче перо.
Тънкоесенна диря в небето.
Кротък кладенец. Пълно ведро.

Тази нощ гледам утрото жадно.
Бръмна вятър със глас на оса.
Чакам пролет и лято. На хладно.
Питам. Имам снежинки в гласа.

27.03.2005

Павлина ЙОСЕВА

пролетно-лятно-есенно-зимно
ти си чудесия една

сезонеста такавата
Много стегнато стихотворене, "пълно ведро" с оригинални метафори .
Има доста такива сезонести дни, заради променливите ни настроения.

някой път точно така го чувствам...
всеки ден е така наситен.

Толкова много ми дава...
или взима...

цяла година
и повече:)))

поздрав*
Поли:)))