За духовните Учители...

Нарочно не пускам тази тема в някой от окултистките клубове, защото не искам да се превърне в нещо тип: "Моят учител е по-велик от твоя и затова и аз съм по-велик от теб." - което най-често е случаят там.

Искам да си поговорим най-общо за духовните Учители, духовните общности, духовните стремежи... какви са ползите и какви са недостатъците на един такъв път, как "трябва" да изглежда той според вас? Нека всеки от нас сподели личния си опит - тези, които се смятат за нечии "ученици" и тези, които отказват да бъдат последователи...

За мен това е една необятна тема... и толкова категорично, колкото отричам всякакви авторитети, толкова внезапно срещнах човек, който направи на пух и прах представите ми за нещата, каквито бяха... Опитвах се да го "тествам" и той винаги се оказваше една крачка напред, смятах, че съм предвидила всички изненади и той само с половин дума ме хвърляше в оркестъра. Не е последовател на никоя класическа линия, никое класическо учение. И ако трябва да опиша с една дума какво научавам при/от него, то е "будност".

Хайде, вие сте :)
Дано стане хубав разговор...

jaya bolo sri guru deva ki
ananda mai ananda mai

А как се опитва да го тестваш? Пробва ли всичко? Включително тухла-четворка челно? Издържа ли? Колко шева му направиха?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Моята философия относно духовните учители е следната. За съжаление, тези търтеи понякога са необходими. Затова - старай се да изтискаш от въпросния куру колкото може повече, и като видиш, че вече не пуска, му теглиш един як шут и го пускаш да пътува. По Пътя, де...

Честно казаво, направо почва да ми се повръща, като чуя за "духовни учители", "учения" и "пътища"... Аман! "Обикновеният" живот, без тея източни бози, е милиарди пъти по-духовен...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

ми аз ти казах, ама пак да кажа заради дискусията....

Не смятам,че някой може да ти покаже Пътя.Или за да съм точна-никой до сега не е могъл да ми покаже Пътя.Не смятам, че има друг път към Бога освен личния.Не вярвам, че има карта и компас за оправяне в Духа. Не приемам никаква религия, никакъв учител....Бог е тук....няма нужда някой да ме наставлява....И същевременно всеки и всичко ми е учител.От всеки и всичко мога да се науча на Пътя и на Духа.

Аз например много се кефя на Ошо.Защото е напълно откачен, свеж, и ти казва само-бъди себе си, намери Бог в себе си, не следвай религии и учения.Той е един от най-дразнещите, смахнатите и щури хора, и все пак е просветлен и прекрасен...Като му четях автобиографията в началото се дразнех и се чудех как може да е такъв кретен, а в един момент ми стана адски забавен и си казах,че след като той с цялата му кретения може да е просветлен значи и аз мога...и такаТой ми дава позволение да съм себе си, с това,че той е това което е, без притеснения.

Mens agitat molem

хахаха, не съм предполагала,че ще имаме такова съвпадение с теб по таз важна тема!Подкрепям!

Mens agitat molem

Не смятам,че някой може да ти покаже Пътя.Или за да съм точна-никой до сега не е могъл да ми покаже Пътя.
Добре де но не мислиш ли че със следните редове си противоречиш:
Аз например много се кефя на Ошо.Защото е напълно откачен, свеж, и ти казва само-бъди себе си, намери Бог в себе си, не следвай религии и учения.
И най- вече със следното:
а в един момент ми стана адски забавен и си казах,че след като той с цялата му кретения може да е просветлен значи и аз мога...и такаТой ми дава позволение да съм себе си, с това,че той е това което е, без притеснения.


А нима някой ти забранява да си самата себе си та ти е необходимо позволение?
Ти как мислиш Ошо Духовен учител ли е или не?
При теб Ошо е направил точно това което прави всъщност един истински духовен учител най-често със собствения си пример : помага ти да намериш пътя към Себе си.
Просто за различините търсещи има различни пътища и проявления на Учителя.
И тука е мястото да ти благодаря за това което си написала за Ошо и да изразя пълното си съгласие. Много ми хареса това колко точно си обрисувала Ошо с няколко щриха само. Благодаря!

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

[линк]

Ето каво ми щукана да напиша за Духовния учител преди време:

Истинския Духовен Учител е винаги до теб, но ще се появи само ако го повикаш. Ако протегнеш ръказ а помощ ще срещнеш неговата и ще ти помогне да се изправиш. Ако направиш поне само една крачка към него Той ще направи десет към теб. Няма да те нахрани със сдъвкана храна. С много обич и съсътрадание ще приготви всичко, което ти е необходимо за из Път и ще го постави в торбичката ти. Ще те изпрати с безмълвна благословия и любов в очите по Пътя, който сам трябва да извървиш. За да разбереш накрая на Пътя че целта си бил Самия Ти.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Ма аз казах, че всеки и всичко ми е духовен учител, включително и Ошо.Или казано с други думи-Духът ми е учител, независимо в каква форма се проявява.

Като казах,че не приемам духовните учители, имах предвид институционализираните такива, на които им се кланят, и ги питат кога да кихнат и дали това не е грях...Не приемам организираните, догматизирани религиозни системи, били те малки /разни локални гурувци, като Яна знае кого/ или големи-католическата църква и т.н.

Ошо е пич

Mens agitat molem

Бях на работа и се заговорих с охраната-една около 50 годишна жена от южна америка/забравих от къде точно/.В един момент се случи нещо много особено...започна тази жена да ми говори едни неща....точно като "духовен учител".Ама толкова на място и по същество,все едно ме познава..ама ме познава по-добре от мене самата.И беше много странно...все едно времето спря и двете бяхме в един тунел...нямаше нищо наоколо....само очите и...И ми говори все едно знае всяка моя мисъл, всеки мой проблем...А ние не се познаваме почти.Виждали сме се 3 пъти май....И в един момент "тунелът" изчезна...."предаването" свърши.:).Тя продължи да ми говори някакви неща, но вече не бяха такива....

Абе...супер особено беше...Това във връзка с духовните учители, дето не са институционализирани.

Mens agitat molem

На мен ми е малко мъгляв този въпрос. Не за друго, ами просто никога не ми е било ясно какво точно се влага в понятието "духовен учител". Нали човек непрекъснато учи най-различни неща - в чисто духовен план. Ама те са твърде разнопосочни, за да може да ги побере един-единствен човек. Следователно (според моята логика) можем да имаме много духовни учители - през различни периоди, а и по няколко едновременно (предполагам).

От друга страна, когато имаш истинска духовна връзка с някого, тя винаги е двупосочна – иначе просто няма да е духовна, ами ще е някаква друга. Поне когато става дума за жив контакт. Значи излиза, че духовният учител също учи/получава от теб разни неща – и не е много ясно кой на кого е учител всъщност.

А от трета страна, духовността на “учителя”, според мен е качество на ученика всъщност. Понеже той (ученикът) е едновременно “радарът” за улавяне на сигнала и филтърът, през който влиза всичко, което учителят може да даде. Колкото и мъдър да е учителят, някой трябва да има нужда от него и да е готов да го чуе – някой да го “направи” духовен учител един вид.

Иначе аз съм срещала много хора, които в даден момент са (из)играли ролята на мои духовни учители (под “момент” имам предвид от 1 минута до десетки години). Повечето от тях никога не са подозирали, че са били такива за мен. И са ме “учили” по страшно разнообразни начини – с думи, с мълчание, с присъствие… Включително ти също си ме учила на много неща… Както и всичките ми приятели…

Ако трябва да посоча само един човек, най-големият ми духовен учител досега е била майка ми. От нея знам всички важни неща – за живота, смъртта, хората, природата, животните, растенията, историята, взаимоотношенията, любовта, свободата, вълшебствата, вселената и всичко останало. Тя е най-мъдрият, одухотворен, интересен и необикновен човек, когото познавам. И винаги е била и най-добрият ми приятел, съмишленик и духовен спътник.
Но тя пък твърди, че аз съм същото за нея…

Да де - същото мисля и аз.

Този тип "духовни учители" са си най-обикновен "пазарен продукт" и част от огромна индустрия - като всяка друга. Един вид "гурувци" могат също да се произвеждат и продават, както чипса, поп-звездите и кремовете против бръчки. А този бизнес съществува, защото явно храни някаква масова човешка потребност и си има съответната пазарна ниша.

Докато в истинските духовни учители няма нищо демонстративно, помпозно и шумно - те са най-обикновени хора, чието присъствие е деликатно, тихо и непретенциозно - и които най-често и хабер си нямат, че са нечии учители. Или поне не проявяват особен интерес към това. За разлика от "пазарния гуру" те нямат нужда да хранят по този начин самолюбието си, не се държат нравоучително и нямат месиански комплекси. И тяхната мъдрост някак спонтанно "тече" от тях, вливайки се точно в онези души, които са жадни именно за тях...

И на мен са ми се случвали подобни неща. Много е магическо това усещане за "правилните хора, в правилното място и правилното време"... сякаш някакви невидими нишки в нас самите привличат точно онова, от което имаме нужда в момента... И това винаги става, когато самите ние сме узряли за даденото нещо - и имаме нужда само от малко "побутване"...

Много ми хареса как си го описала преживяването - особено това за тунела и предаването...

Не съм и предполагал колко побъркани и нетолерантни хора може да има в един само клуб. Или по-точно в една тема. Изрекоха се какви ли не простотии. Едва ли имате истински "духовни учители". На вас ви трябва по-скоро "душевен лечител".

Почвам да добивам чувството,
че на тебе това ти е начина за... запознанство.
Идваш в някой клуб ( както в "История" и тук..)
и почваш с обвиненията към клубните 'аборигени".
В дадения случай започваш с обвинения в "нетолерантност " и побърканост
към участниците в дискусията
, завършвайки с оптимистичната препоръка
"трябва ви духовен лечител"

В интерес на истината, аз малко "преигравам" в негативното си отношение към разните гурувци и пр. Както и към йога... Всъщност се отнасям дълбоко безразлично кам нея. тъй де, за всеки влак си има пътници.

Но за учителите. Има... преподаватели, т.е. хора, които могат да ти покажат разни неща и това е полезно. например да се убиеш, не можеш се научи на правилно мае-гери, без да ти го покажат и да те учат да го правиш поне година. Давам примери от БИ, щото малко съм си губил времето с тях. а и принципно нещата са сходни...

Истинският учител може да бъде такъв, ако ти стане роднина. Баща, дядо, вуйчо... Става въпрос в действителност да станеш член от семейството му, не просто "духовен син". Или ако разликата в годините не е голяма, да ти е приятел. Става въпрос приятел! Истинските приятели непрекъснато се учат взаимно... Тук мнозина ще кажат: "Ама то Учителя ти е приятел..." и пр. и пр. Не за това иде реч.
Та действителните семейни или приятелски отношения създават допълнителни, реални връзки между хората, вкл. м/у този, който учи, и този, който го учи. Не случайно традиционните школи са само семейни. И ако се приема не-роднина по кръв, той се усиновява.

Затова и изначалното, традиционното, истинското... учителство, да го кажем, не може да бъде "монашеско". Въобще варианта храм-манастир-ашрам и пр. е късен сурогат, нямащ нищо общо с изначалните учения.
Традицията, онази Примордиална Традиция, за която говори Генон, е винаги духовно-кръвно-социално обвързана. Тъй де...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

И? какво извличаш от преживяването? Защото може да имаш страхотни преживявания, но ако не извлечеш нещо от тях... си остават страхотни преживявания и нищо повече.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Може да иска да се препоръча?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

то е едно много специфично усещане ,това с тунела....не веднъж ми се е случвало и вече разпознавам усещането веднага, както и усещам когато свърши.То е тунел който слиза отгоре..и после се вдига нагоре...поне за мен е така:).

много беше вълнуващо снощи....

Mens agitat molem

ако забелязаш ти си единствената тук, която обижда разхвърля квалификации и е нетолерантна.....

Mens agitat molem