Малянов

Поредното пътуване - поредната книга: "За миллиард лет до конца света" (тук я има: [линк])

В началото повествованието се води от трето лице, но в един момент това се променя - от там нататък историята се разказва от името на Малянов. Някой има ли идея защо? Аз имам едно обяснение, но то ми се струва прекалено оптимистично и за сега няма да го пиша за да не влияя на останалите.

Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)

Здравствуйте, Борис Натанович!
Произведение «За миллиард лет...» – большая часть написана от третьего лица, потом встречается один абзац от первого лица (не мысли Малянова), а затем и вся концовка повести идет также от первого лица.
Это задумка авторов, чтобы в самый момент развязки читатель «оказался» на месте Малянова, или, может быть, какая-то небрежность, ошибка, исправлять которую потом не захотелось? А может быть – это части дневников, написанные разными людьми?

Дмитрий Кондратьев < condor@hotbox.ru>
Тверь, Россия - 09/30/05 02:27:19 MSK

Да, так было задумано авторами изначально. Малянов сначала пытается рассказывать свою историю как бы отстраненно, пытается писать о себе, как о постороннем человеке... потом срывается, переходит на первое лицо... спохватывается, возвращается к третьему, но ненадолго, и потом уж до самого конца, отказавшись от отстраненности, пишет, без затей, от первого лица.

Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)

В "Книгата на Дългото слънце" на Джийн Улф има един момент в последния том, където истинският разказвач се издава около 50-60 страници преди епилога, който го разкрива официално пред читателя. Това става чрез размяна на името на героя с местоимението Аз в едно кратко изречение (нещо от рода на I said). Много впечатляващо и страшно ефектно (поне за мен), защото това е първият по-ясен знак за читателя, че историята, която чете е всъщност базиран на чужди разкази, на спомени и впечатления от събития, на повечето от които "авторът" на книгата дори не е бил свидетел. Улф много умело разрушава 'мита' за всевиждащия разказвач, който историята в трето лице предполага.

Това по повод предположението (в онзи имейл), че такива промени могат да са резултат от недоглеждане. Не е изключено и това да е причината, но мисля, че тази оценка трябва да се слага само когато всяка хипотеза (вкл. авторова претенциозност, защото говорим за Улф, все пак, а пък мързеливите читатели реагират точно така на неговите произведения ) е отхвърлена.

Освен това, представям си колко от очарованието на един подобен текст може да пострада от перото на някой по-самонадеян преводач или редактор.

when in doubt
give

Хващаш ме натясно - Вулф още го събирам, липсват ми две книги. Мисля.

А за Малянов аз имах други идеи, мислех, че спомените са дописвани по-късно (и смяната на лицето е просто разделител), когато Малянов е надделял над себе си и рисковете и все пка се е захванал с Кухините.

Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)

О, ти си с 2 книги по-напред от мен . А този пример го дадох най-вече защото не ми се изпускаше възможността да се каже нещо за Улф . Иначе си беше оф-топик.

Историята за Малянов ще я прочета, ако ми попадне на хартиен носител, но звучи интересно. Намерих я тук, ако на някого му се чете, докато е на работа.

the Golden Age of science fiction is 12

Имам идея защо. Смяната на разказвача често дава предимства по отношение на това което искаш да разкажеш. Има неща които не звучат, ако се описват от първо или трето лице, но звучат прекрасно ако се смени на трето или първо лице. За един автор, гъвкавостта на стила и промяната в ритмиката не трябва да са пречки. да се търси специален смисъл в тези неща е нонсенс

Легенди за стражите на Трите порти

Възможно е - това е към края, когато Малянов от решението да се противопостави на Мирозданието, минава към решение да се откаже
от изследванията на кухините. На мен ми изглкеждаше като 4е ли е
зарязал писането, защото това му е било трудно и е допълни
ръкописа след години. Или нещо подобно.

Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)