Кога на училище?

Искам да попитам кога е по-добре детето ми да тръгне на училище?
В годината, когато става на 7 или предишната?
Понеже е роден февруари месец и майка ми непрекъснато ме тормози да го пусна на ненавършени 7, понеже детето скучаело вече в градината и съм щяла да забавя развитието му. Обаче той има още две години в градината и ако се навия на този вариант трябва да го преместя в предучилищната група, да е с нови деца и ще е стрес за него според мен.
Ако тръгне в годината, когато навършва седем, през септември ще е на 7 и половина вече.
Моля ви за съвет, понеже непрекъснато го мисля и не мога да реша

По-добре да тръгне на училище като навърши 7 години.
Дъщеря ми беше доста натоварена в предучилищната, а промяната от игра към учене, според мен трябва да бъде плавна, за да не се стресира детето. За предучилищната подготвят хлапетата в 3-та група. Другото, което сама си казала - ще смени другарчета в две поредни години...
Между другото последното бе за мен основание да не се местим с децата в друг град, преди каката да завърши предучилищна с децата, с които е свикнало и има за приятели.

И аман от така загрижени баби... аман...

Аха, съгласна съм за бабата.
Става въпрос за моята майка. Дава ми само съвети и напътствия, но когато стане въпрос да го вземат у тях за няколко дни и тя минава на друга тема.
Но последните дни направо ме побърка - каза, че съм престъпник, че ще съсипя живота на детето, че забавям развието му, че това не мбил моя живот да го правя каквото си искам

Наистина ли имало и други такива майки, мислех си че само моята е такава...

Нека навърши 7 и тогава го пусни на училище. Особено ако е момче. Моят син е роден в края на септември и страшно се изкушавах да започне училище на 6 години. Две мои приятелки, които са учителки в начален курс, бяха категорични да изчакам. Послушах ги и сега не съжалявам. Обясни на бабата, че децата възприемат по-лесно, когато са по-големи. А щом според нея детето скучае, да финансира записването му в някой и друг курс. Синът ми не е ходил на градини и ясли, защото се справяхме с отглеждането му. На мене също ми се струваше, че му забавям развитието, като го държа в къщи. Макар, че аз доволно се занимавах се него и успешно си издържа приемния тест за първи клас. Като компенсация го бях записала (като навърши 6 години) да посещава курс по английски и тренировки по карате. Много се притеснявах, че няма да е достатъчно контактен в училище, но след стреса с английския и тренировките, в първи клас нямаше никакви проблеми. Успех!

Благодаря за отговорите.
Засега везните натежават в полза на 7.-те навършени години.
И моето мнение е такова, но реших все пак да попитам да не би аз да не съм в час нещо.

аз съм родена в края на Септември, което не предполага изобщо колебание. въпреки всичко, по онова време са съсипали майка ми от тормоз да ме запише на училище една година по-рано в експерименталната паралелка на шестгодишните. Системата на акад. Сендов, ако нещо ви говори. Да ми е жива и здрава, че е отказала. Не смятам, че с нещо ми е провалила живота, много си ми беше добре с моите връстици. и имахме куп деца в класа, които си празнуваха рожденните дни през втората половина на учебната година. Не сме се и замисляли кой но колко е, дали това е добре или зле.
Ми не може всички да раждаме през есента, нали така ;)

ПП. сега се сещам, че и племенника навърши 7 през февруари и ще е ученик наесен. Споко! А бабата, имала е деца, решавала е. Сега ти решаваш.
Пък и явно кара на принципа "Който има деца, да си ги гледа", значи няма думата хич.

Иначе, съчувствам ти. Моята майка ме изкарва от кожата ми за далеч по-маловажни неща, дано не стигнем до такива намеси, че ....

Festina lente - Бързай бавно!

и аз съм твърдо за навършени 7 години.

бях изправена пред тази дилема със сина ми, който е роден през юли и то, защото започна да чете на 4 години и аз реших, че твърде много време тъпче на едно място.
да взема решение ми помогнаха няколко случки.

първо - попадна ми една статистика за развитието през годините на шестгодишни първолаци. оказва се, че след 7-8 години тези деца попадат точно в една от двете категории - или стават отличници, или тройкаджии и едва кретат. с други думи, ако детето психически не е готово още за училище то "изпада" от системата. откъде да знам моето дете как ще понесе училищното натоварване?

после и аз разпитвайки начални учителки се сблъсках с единодушното им мнение, че първи и втори клас не са проблем за повечето деца, но по-нагоре започва видимо разслояване на по-справящи се и такива,които изостават.

и въпреки това аз все още се колебаех, когато синът ми сам реши проблема. групата им в детската беше смесена - имаше и по-големи деца, които трябваше наесен да са на училище. учителките им искаха тетрадки да започват малко по малко да ги готвят за първи клас. аз купих две тетрадки и давайки му ги на входа му казах, че още не съм решила дали наесен ще е ученик. тогава той се върна при мен, бутна ми тетрадките обратно в ръцете и каза "а, добре. тогава сега ще си играя, а когато решиш, тогава ще пиша." и това беше достатъчно да преценя, че не е готов още.

сега, осем години по-късно отчитам, че съм постъпила правилно като съм се "вслушала" в детето си.
има една приказка - всяко нещо с времето си.

[линк]

Не можете да си представите как ме успокоявате само, направо като мед за душата. Благодаря ви, че мислим еднакво.
Нещо отвътре ми подсказва, че не е правилно да тръгва по-рано и единствено тези ежедневни спорове с майка ми ме карат да изляза от релсите, понеже непрекъснато се питам права ли съм или не?

Аман с тия експериментаторки! Като тръгне на 6г. какво печели? Една година по-малко учене и една година по-ранно завършване т.е (хипотетично) една година по-рано да започне постоянна работа и да кара така 40 години! Не се поддавай на такива мърморковци.
Когато бях ученичка по някакво стечение на нещата изкарах много добре и трети кръг на олимпиада по математика. Тогава предложиха на нашите да ме запишат в т.нар. изпреварващо обучение - взимат 2 класа за една година. Баща ми не се съгласи и слава богу! След години срещнах моята съученичка, която бяха записали в такава паралелка - на 20години завършваше университета и излизаше на полето на безработните.
А на децата им е трудно, колкото и да не смятат възрастните така. Първо им е почти невъзможно да се съсредоточават за повече от 15-20 мин (изключая седенето пред телевизора) и от там ще дйдат бедите с дисциплината. Не по-маловажно е, че в трета и четвърта група започват да развиват финната моторика на ръката и това е обвързано с писането по-нататък - ако прескочиш началните стъпки има по-голям шанс да не се справя добре с писането.
И накрая - имат значение и месеците в тази ранна възраст - моята дъщеря е родена декември и я виждам как е по-назад от децата, родени януари-април, а това я тормози (тоя можел да чете, а тя - не. Е, научи се - при това сама, но няколко месеца по-късно).

леля ми е учителка на 7-12кл. от както се помня. тя ми е казвала, че наблюденията й са: 6годишните се развиват супер до 6-7 клас, след това си забавят развитието. нейната препоръка е - децата да се записват на у-ще след навършени 7г.


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

И аз съм на същото мнение - детето трябва да тръгне на 7 навършени.
Искам да ти кажа, че бях много голяма привърженичка на ранното тръгване (аз самата съм тръгнала на училище малко след 6-тия си рожден ден) и винаги съм смятала, че това е много по-правилно.
Но след многото разговори на тази тема тук в клуба, ми направиха впечатление доста неща и си промених мнението.
В прогимназията бяхме разпределени по равно 6 и 7 годишните, но в гимназията, след кандидатстването, в целия си клас аз бях единствената, тръгнала на 6 години. Съучениците ми бяха с година, година и половина по-големи от мен и до последния учебен ден не можах да наваксам тяхното ниво на зрялост и разликата в годините ни я усещах.

Имам и братовчедка, която през септември става на 6 и на 15-ти тръгва на училище. В началото, разбира се, се справя. Но от седми клас нататък е голяма мъка. Непрекъснато я сравняват с по-големите от нея деца от семейството и с техните постижения и оценки, които тя не може да достигне. Стига се до там, че да се оправдава непрекъснато, че е по-глупава, че да я оставят на мира. Много ми е тъжно като се сетя. Тя вече живее години наред с мисълта, че е най-глупавата в семейството и това и се отразява много на самочувствието, с което подхожда към ученето.

И сега конкретно по темата искам да ти кажа, че в училище "науката" не е най-важното. Информацията от учебниците едно дете, ако има интерес, може да я научи много преди да стигнат до този конкретен материал. Ако няма интерес, и да мине материала, нищо няма да му остане в главата.
Много по-важно е да е психически стабилно и да може да понесе стреса, на който ще го подложи училището, защото той никак не е малък.
Особено както напоследък са претоварили програмите с по седем-осем часа на ден!
Няма за къде да изостане детето ти. Той пак може да си се упражнява с четене, ако му е интересно, пак може да си смята и каквото друго иска да прави. За учене ще има цял живот.

Науката, да, науката ще уреди всичко. А ние можем спокойно да си гледаме телевизия.

Малииии, колко са пораснали юнаците.
Може ли...така....да резервирам големия, нищо, че е с един ден по-малък?
Ето ни и нас:

по тях се усеща как минава времето.


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

Най-добре е да тръгне с "набора" си, както казва съпругът ми. Моите и двамата са родени в края на годината, но ги пуснах на училище в годината която навършват 7г. Сега малкия ще е първолак и няма да е навършил 7, но пък ще е с децата които познава и по-лесно ще свикне.

Наистина отстрани изглеждат странно ужасно порасли. Аз ги видях на живо вчера сутринта (в едно бусче за градината с Цвета са, но тя е в българската) и дълго се чудех после те ли са, или съм се припознала. Борис си е истински голям мъж, а Виктор съм го запомнила от снимките с бебешката физиономия и ми бе много странно, че го гледам голям (ПП първо познах Виктор, обаче)

добре де малкия ми син е роден на 30.11 - кога да тръгна на училище - на 6 г и 9 месеца или на 7 и 9 месеца.
Аз за себе си бях решила да го дам /както го пуснах и на градина с набора му / - тоест той ще е горе долу с година по-малък от връстниците си родени примерно през януари и февруари.
Имам приятелка чийто син е роден декември и тя е решила да го даде на училище на следващата година. Не мога да преценя доколко е правилно.

Моя син е роден началото на февруари и тръгна на училище на 7 и половина.Според мен децата колкото по-късно тръгнат на училище - толкова по-добре ще се приспособят и ще са си изживели детството.Особено момчетата

Ami според мен опитаи да говориш честно и открито с учитлката му , макар резултата да е малко под съмнение. Те ще ти кажат детето ти изостава когато е вече много офф
Питаи я тя какво мисли. Дали детето е достигнало в развитието си , в сравнение с другите, точка от където леко ще се прехвърли в 1 клас или не. Дали ще може да се справи с новите заължения или не. Ако тя каже да- направи го ,
Ако каже по-добре изчакаи незрял е - не се коси - това все пак не значи че е малоумно нали?
А всичко останало е родителски амбиции или меко майчино сърце

Според мен децата тръгват на училище, когато родителите са готови за това :) Ако ти не си готова как тогава да му предадеш твоята увереност, спокойствие и радост от училището!?
Що се отнася до моето дете - сега е на 4.4г. и расте с нагласата, че като стане на 6 и ще е ученик. Аз и сега съм готова да го изпратя на училище, но казват, че било рано
Виж, наистина съм убедена, че родителите предават на децата нагласите си към започването на училище и щом не си готова по-добре не се тормози. Родителите знаят кое е най-добро за детето им и вмешателствата са безсмислени.
Да ти е живо и здраво хлапето, а учението няма да му избяга!