Сач?

Софиянци сигурно са яли възхитително вкусните зеленчукови (е, и месни) сачета в "Дивака", та ще се сетят за какво говоря...
Вдъхновено си закупих един сач от крайпътно магазинче. Продавачката рече да го загрея, намажа с мас, и да го оставя да изстине и да си попие мазнината, след това да избърша излишната и нататък да не го мия, а само да го забърсвам след употреба и прибирам.
Та...
Загрях (на ел.котлон), намазах обилно, само че с олио (мразя мас), сачът пое бая от мазната течност, след което по едно време се установи 3-4 см пукнатина в единия му край...... не знам какво ще последва нататък, но както и да е, оставих го да изстине... и сега всъщност питам:

Каква именно е технологията на приготвяне на него?
Как става така, че, да речем, пилешко, тиквички, моркови, гъби, лук и чушки да станат едновременно готови?

Моля който има опит с готвене на сач, да сподели подробно технологията!

Ante porcos margaritas meas mitto.

Понятието и ползването на сача е доста близко до градските легенди.
Сачът е изобретен преди много години, да не кажа повече от 500-600...
Сега, с наличието на съвременни технологии сачът се превръща по-скоро в ресторантска екзотика.
Истинският сач се прави от неизпечена глина, затова е и доста крехък.
Вероятно продавачката не те е предупредила, че при първото загряване температурата не бива да е висока, защото съдържащата се в неизпечената глина вода ще се разшири много бързо и ще пукне сача, което е и станало...
След постепенно загряване на слаб и след това среден огън поне 15-20 мин., а може и доста повече - 30-40 мин. сачът се намазва с предпочитаната от тебе мазнина, но наистина с мас става най-добре, по-добре попива и не гранясва при последващ престой без ползване.
След като го намажеш няколко пъти вече можеш да го оставиш за ползване при нужда,това е само предварителната подготовка.
Много често се ползва една симпатична технология - загретия вече сач се обтрива със срязана половинка глава лук.
Лученият сок образува устойчив филм и така сачът става като покрит с тефлон.
Така и това, което ще печеш на сача става по-диетично, защото няма нужда от мазнина, за да не залепва продукта.
Обаче много леката лучена миризма може да попречи на приготвянето на сладкиши и десерти.
На сача се правят предимно катми.
За готвене върху него се използва основната му функция на дебелостенна плоча, която предава много равномерно температурата на огъня и върху която може да се приготви месо, каварма, някакъв вид ястие, което се прави на тиган или скара. Тогава, обаче, почти символичният ръб на сача пречи да се сложи достатъчно количество продукти за обработване.
За мене все пак сачът си остава ресторантска екзотика и е от приборите, които след 1-2 ползвания отиват в някой шкаф да събират прах и след някоя и друга година съхранение обикновено се изхвърля, най-вече защото е придобило характерният дъх на гранива мазнина.

Забравих да напиша нещо по основния въпрос - как стават всичките продукти едновременно.
Като се спазва по възможност по-стриктно хронология в готвенето - трябва (най-често от опит) да се знае времето за готовност на всеки отделен продукт и да се степенува поставянето му в съда за готвене.
Преди време бях описал подробно този процес в една рецепта за супа, но не помня името на рецептата, уви...
При достатъчно опит този процес тава почти съвсем интуитивно.
Например, знае се, че при термична обработка (варене, печене, пържене) бялото пилешко месо и рибата стават много бързо, морковите доста по-бавно, лукът е специфичен при термична обработка, картофите реагират различно според сорта и вида термична обработка, патладжаните не са вкусни ако са варени или сложени сурови директно в гювеч, тиквичките са по-вкусни ако не са разкашкани, т.е., по-добре да са съвсем леко "ал денте", доматите винаги е желателно да са обелени, но за различните цели могат да бъдат повече или по-малко термично третирани и да варират от сос, през пюре до ясно различими неразпадащи се парченца.
Всичко това, което описвам е плод на доста дълготраен опит, затова универсална рецепта няма и не може да има.
Но ако се знаят тези подробности спокойно може да се контролира времето до готовност на дадена комбинация от различни по вид продукти, независимо за каква термична обработка става дума (изключение правят шишчетата на скара, защото там няма никакъв начин да се контролира този процес...), било то варене на супа, яхния, гювеч или задушаване и пържене на тиган, какъвто случай е готвенето на сач.
Всъщност, готвенето на сач би могло да се възприеме като готвене в тиган или много плитка тенджера с много дебело дъно, което осигурява на продуктите умерена и равномерна температура.

Едва сега успявам да прочета написаното.
Много ти благодаря за подробните и ясни обяснения.
Да, явно именно затова се е пропукал сачът. За следващия (ако има следващ) ще знам как да го подготвя... този явно ще иде в кофата.
Иначе приготвих доста успешно разни зеленчуци, първо обработвайки морковите, мисля, че стана съвсем задоволително.
Може и да си прав, че е екзотика... (замислено)
Още веднъж ти благодаря! Много хубав ден!

Жива и здрава! И черна...(вероятно).

Аз също се запалих по сачовете преди 2-3 години. 1 клиентка в 1 заведение в Пловдив използва много сачове. Моя котлон е газов, но когато бях в ресторатът и видях, че и нейните са газови и то много по-мощни от моя, попитах дали ги слагат директно на котлона. Отговора беше: "ДА....Имаме 30 сача. На 15-те готвим, в другите 15 сервираме."
За мазнината обаче е вярно. Трябва да се намаже обилно с мас-еднократно. За кромида - не го бях чувала.