лексиконна тема

коя е първата книга, която прочетохте (когато се научихте да четете сами)? и на каква възраст беше това, ако не е тайна?

какво обичахте да ви четат, да четете и да препрочитате, когато бяхте малки?

Аз книги не чета, не знам :)

Хм не помня всъщност.
Учех се да чета по руски буквари някакви от 80те.
Научих се да чета по-късно от съучениците ми, но струва ми се успях да наваксам. :)
Не че има, имало е или ще има състезание. :)

а кво четеш? само нощен труд ли?

и като се научи, какво прочете?

След не малко гледане в празното си спомних ;)
Бях на шест а книжките бяха две:
"Малкият принц" и "Пипи дългото чорапче" (принцът ми доскучаваше понякога).
Обичах да ми четат индийски, японски и африкански приказки, дори още помня някои от тях. А любимите ми книжки от детството са "Книга за джунглата" и "Без дом".

Незнайко и Библията
Ебал съм го, батенце, друго не ми требе :) :)
Аз се считам, копеле, аз една пълноценно живееща личност!!!
Искам да благодаря на Николай Носов за чудесната му трилогия от която съм чел първите две части 100 пъти.
Третата не я четох шоту казаха че е комунистическа и че незнайко носи комунизма и на луната!
Аз казах
Хау

което ми напомня че четях и Карл Май.
Хаха.
basi shita

Бях го забравил Карл Май, но и на мен не ми прости. Дълги години мислех как да си успокоя душата ...и миналото лято свършиха дървата за компотите, че сега ми е по-леко ;)

хехее :)) пипи дългото чорапче беше и моята първа, а книга за джунглата още я обожавам

за индийските японските и африканските приказки също 1 към 1, като добавям и арабски разбира се, тях най много обичах и всякакви други екзотични. наскоро се хванах да изровя от мазето старите книги с приказки и намерих сигурно над 30 книги с приказки от целия свят :)

Ми Пипи и една друга, Семействата на улица не-знам-коя (имаше семейство Да-Да, семейство Не-Не, някво семейство с много идеи дето ги пишеха по тапетите, и още там). И четях на глас, беше ми по-лесно. До късно, до късно през нощта, еех... На 8 съм била. После не помня, сума ти неща изчетох, когато ме пращаха на вилата лятото, от скука четях. (После не от скука.)

И съвсем, съвсем не помня какво са ми чели. Само една приказка си спомням, за дракона с лилави очи, много се бях впечатлила и й бях направила преразказ, ама преди да мога да чета, и не знаех съвсем какво пиша.. Дракочето с лили ощи и такива разни.

И аз имам приблизително толкова, но шанса да си от Шумен и да си ги менкаме клони към нула :((
Забравих да спомена в предния постинг - Ханс Кристиян Андерсен, просто е уникален :)

Май се пише с "а" :)

ран босилек и незнайко. незнайко го четох много дълго време. носих си я с мен навсякъде. забравях я на разни места и после се връщах да си я търся. накрая, след като я прочетох, книгата беше станала на парцал и приличаше на антикварен уникат от 32-ра.

от незнайко си спомням стихчетата:

" знайко под дюшека
крие цяла питка мека ...

...а пък еди-кой си бил гладен
и глътнал кутлон хладен ...

незнам си кой тичал край реката
и прескочил той овцата"

Аз за първата не се сещам със сигурност, но Пипи беше измежду първите.
За онези индийски, африканкси и други приказки ли говорите, чиито книги бяха голям формат и с разкошни рисунски?

за същите май :))

"Книга за джунглата" - някъде на около 6 бях,
и ужасно завиждах на Маугли.
И сега си я препрочитам с удоволствие,
обаче пълното издание.

Рядко препрочитам една книга от начало до край,
по-скоро като се сетя за някой епизод - него препрочитам.
Най-често като че ли се връщам към Властелина, "Майстора и Маргарита" ,
Еко - "Розата" и "Фуко", "Пътеводител на галактическия стопаджия" и
Тери Пратчет - общо взето каквото и негово да ми попадне,
доставя голямо удоволствие. Хе - много ми е любм момента,
в когато Смърт се напи от мъка в някаква долнопробна кръчма
и се жалеше на кръчмаря, че НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МЕ ВИЖДА ПОВТОРНО,
А В ОНАЗИ БУТИЛКА ТАМ КАКВО ИМА, ТОВА ТАМ МАЙ НЕ ГО ОПИТАХ===

спомени за първите ми самостоятелни четивни напъни нямам, защото обожавах някой да ми чете. мисля, че историите за Том Сойер и Хъкълбери бе една от първите ми книжлета.
любими ми бяха дебелите приказни томове от Ангел Каралийчев - таласъми, самовили и герои - кеф
също така, мама ми имаше 2 тома на руски с приказките Андерсенови - и тях обожавах.

А някой ако ми сподели къде мога да намеря книжлето за пакостите на малкия НиколА - ще съм благодарно за цял живот

Все едно си отговорила вместо мен.

Баба ми, понеже ме научи да чета много рано (към 5-ата ми година), та да не и досаждам, първата ми книга бяха приказките на Шарл Перо. А "Книга за джунглата" ми беше втората книжка. Много и се кефих! Чел съм я и по-късно няколко пъти.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Същите ;)

почти всички рисунки от индийски приказки
ги графирах като дете:)

"Пипи" щеше да е най-смотаната и пагубна книга, ако не съществуваше "Малкия принц"! Толкова ме дразнят тези глупости, в които малка лесбо-феминистка си разиграва коня и дребен гей достига до някакви прозрения, че в момента се задъхвам от дразнене [задъхано човече]. Ерих, моляте, напиши някакъв огнен памфлет, разобличаващ тези произведения!
Не си спомням първата си книга, но си спомням, че когато станах първи клас, баба ми ми подари "Сърце" . Търсих я скоро, но не можах да я намеря. Дори не си спомням автора, някой да се сеща?

Галааа, кам бееек!!!

Уф, някакъв италианец беше.
Не се сещам и това е, но се мотка нейде вкъщи.
Дидактична, изключително поучителна
и сърцераздирателна книга.
Малки ученици откриват истината една в живота,
която се свежда до морал, състрадание към бедното другарче
и хепи енд! Пфу!
Хак да ти е, като говориш така за Пипи!
Ти направо от Дьо Сад ли започна като малък,
или първо прочете "Опасни връзки"?