Светите Отци
9 отговора
466 прегледа
Светите Отци
Привет,
Бихте ли определили по-точно какво влиза в понятието "Светите Отци". Колко са на брой, защо са свети, защо са отци и по силата на какво те са авторитет за православието (вероятно това са съборите). Ако има такъв списък на отците, то той продължава ли да нараства и ако не защо? Всички ли отци са авторитет за православните църкви?
Питам, защото много често виждам написано :"Светите отци казват така и така" . От друга страна Божието слово е идвало и идва чрез пророците и никъде чрез отците. Поне в Библията никъде няма такъв пример.
Предварително благодаря за конструктивните отговори.
Поздрави,
Енос
Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...
Бихте ли определили по-точно какво влиза в понятието "Светите Отци". Колко са на брой, защо са свети, защо са отци и по силата на какво те са авторитет за православието (вероятно това са съборите). Ако има такъв списък на отците, то той продължава ли да нараства и ако не защо? Всички ли отци са авторитет за православните църкви?
Питам, защото много често виждам написано :"Светите отци казват така и така" . От друга страна Божието слово е идвало и идва чрез пророците и никъде чрез отците. Поне в Библията никъде няма такъв пример.
Предварително благодаря за конструктивните отговори.
Поздрави,
Енос
Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...
Re: Светите Отци
O.K.
Нека, който желае да започне от първият въпрос. Останалите въпроси дават насоката т.е поясняват какво точно има в предвит въпроса. Съгласете се, че ако не може да се определи какво точно влиза в това понятие, то тогава не би могло да се каже и колко са на брой, признават ли се от всички и т.н.
Поздрави,
Енос
Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...
Нека, който желае да започне от първият въпрос. Останалите въпроси дават насоката т.е поясняват какво точно има в предвит въпроса. Съгласете се, че ако не може да се определи какво точно влиза в това понятие, то тогава не би могло да се каже и колко са на брой, признават ли се от всички и т.н.
Поздрави,
Енос
Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...
писанията на отците
Здравей Енос,
Вярвам, че за теб тази тема е много интересна, и ще бъде от полза да си отговориш на някои въпроси.
Вие, мормоните, вярвате, че апостолската приемственост е била нарушена - и възстановена със създаването на църквата ви, и че библейският текст и учение са опорочени според вярванията и нуждите на преписвачите му. Нали? Вярвате също, че вашите президенти са пророци - поради самото им избиране им за президенти.
Ние вярваме, че приемствеността от апостолите е съхранявана до днес чрез хиротониите на епископата (и проследима от епископ до епископ в отделните поместни църкви). Вярваме също, че светците са живяли по апостолски свят живот, а Христовото учение се е съхранило в писанията на св. отци, тъй като Бог (по обещанието Си) никога не е оставял Църквата Си.
За нас е чужда идеята, че апостолите и президентите ви автоматично стават Божии пророци с избирането им на административните, формални постове. Тя е също толкова абсурдна, колкото и идеята, че папата може да съхранява непогрешимо богооткровени истини и да формулира нови догмати само поради избирането му на престола.
Както между отделни учения на вашите пророци, така и между отделни учения на различни отци на Църквата ИМА разлики, и то често много големи.
(Това поне по отношение на вашите пророци не може да ти е убягнало).
Но въпроси, по които отците са единомислени (в тълкуванията си на Писанието и в наставленията си за богоугоден живот), въпроси по които те са в консенсус, ние вярваме, че имат стойност на доктрина, на истинско и правилно учение. Вселенските събори са били свиквани за решаването на конкретни въпроси и решенията им не обхващат цялото учение на Църквата. Затова, в допълнение на тях, на техните вероучителни и канонични определения, наследството на св. отци е израз на съборността (вселенскостта) на Църквата. По-долу ще прочетеш нещо в тази насока.
Бих направила (далечна) аналогия с ведите, например. Те обхващат всичко написано с хилядолетия, изразяващо многообразие от възгледи, течения и пр., което е в допълнение на свещените им текстове, цялата им многообразна духовна традиция. Спомням си чуденето на един индиец как протестантите могат да държат само една книга на главата си и да не се смущават от това. Това бяха думите му, наистина опростенчески, но не и неверни в същността си.
За нас Писанието се съдържа в Преданието. Преданието е довело и до изкристализирането на Писанието. И основа на това Предание са постановленията на Вселенските събори и светоотеческото наследство. Авторитетът на св. отци е наистина огромен.
А накратко КОИ СА СВ. ОТЦИ? Това са КАНОНИЗИРАНИТЕ ЦЪРКОВНИ ПИСАТЕЛИ - тези, които са отстоявали вярата от ереси и лъжеучения, живяли са богоугоден живот и са се осветили. В най-голяма степен това са светците от най-ранните векове. За разлика от тях, църковните писатели, които Църквата не е обявила за светци, наричаме УЧИТЕЛИ на Църквата.
Надявам се долният текст (фрагментарни извадки от статия на съвременен апологет) да допадне не само на теб.
За Богопросветеното тълкувание на Боговдъхновения текст
Всичкото Писание е боговдъхновено" (2 Тим. 3:16)
"Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки" (Евр. 13:8).
"Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".
Който пристъпва към изучаването на света на богословието е длъжен да запомни за цял живот евангелския епизод, в който Сатана изкушава Спасителя. Как Го изкушава? С цитат от Свещеното Писание (Мат. 4:6).
Свещеномъченик архиеп. Иларион Троицки пише: "Нужно е да тълкуваме Писанието по Преданието, а Преданието е необходимо да проверяваме чрез Писанието. Получава се логически кръг: "idem per idem. ... В богословието такива "логически кръгове" не са рядкост. ...Владика Иларион ни показва верният път за решаването на проблема: "Източникът на църковното вероучение е един - Светият дух."
За нас Светите отци са важни като свидетелство за това, че евангелската история не завършва на Петдесетница. "Преди да станат такива, Отците на Църквата са били богослови, които са търсели истината" (прот. Сергий Булгаков). Светците са свидетели за това, че след Своето Възнесение Христос е оставил на хората повече, отколкото една книга.
***
Отците не са така единодушни, както изглежда отдалеч. Апостол Иаков пише:
"Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?" (Иак. 2:21). А ап. Павел утвърждава противоположното: "С вяра Авраам ...принесе в жертва Исаака" (Евр. 11:17).
Иаков казва "също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите" (Иак. 2:25). А Павел настоява "с вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците" (Евр. 11:31). И така, чрез вяра или чрез дела е спасението?
...Каква пречка на пътя към християнската истина представлява традиционно-вулгарният възглед за непогрешимостта на светоотеческото учение.
“Православната Църква никога не е слагала знак на равенство между святост и непогрешимост" (Л. Успенский).
Нерядко Отците сами ни предупреждават, че това, което излиза изпод перото им, не е било плод на благодатни преживявания и откровения, а лично усилие на техния ум (въпреки че и тук все пак трябва да помним, че това е бил ум, очистен от страстите, ум, живеещ изцяло с потребностите на духа).
Една от главните задачи на православното богословие е да разбере къде именно Отците говорят не само от себе си, а като продължители на апостолите, като "облак от свидетели". Само на входа на семинарията може да ти се стори, че богословието е просто: намираш изказванията на Библията или на Светите Отци по интересуващата те тема, и отговорът е ясен.
Ако това е така, то бихме имали основание да вярваме, че богословието доживява последните си дни. Вече им компютърни версии на Библията и патристическия корпус. И следователно, достатъчно е само да въведеш в полето ключовата дума по интересуващата те тема - и след миг всички текстове са пред очите ти...
***
Творенията на Отците са аптека. Но не всички лекарства, намиращи се в аптеката, са полезни за всеки преминаващ. Тези, които лекуват едного, могат да отровят другиго.
Имало е Отци, които са били открито несъгласни помежду си. За творенията на св. Григорий Чудотворец и св. Дионисий Александрийски Св. Василий Велики пише:
"трябва да проверяваме с писанията това, което говорят учителите и да приемаме това, което е в съгласие с писанието, а да отхвърляме и всячески да се разграничаваме от тези, които подкрепят такова учение".
Отците се нуждаят от разбиране. Но то е възможно само тогава, когато знаеш за какво става дума и защо се води. Не трябва да отхвърляме Библията заради това, че споменаванията на животни в нея не съответстват на изискванията на съвременната зоология. Библията дава отговор на своите въпроси, не на чуждите, отговаря на духовните нужди на хората, и преди всичко на нуждите на тези, към които непосредствено са се обръщали пророците. Но тя не е писана с цел да удовлетвори любопитството на астрономите, биолозите или историците от следващите хилядолетия.
***
Разбирането на Библията изисква преди всичко осъзнаване на това за какво Тя е писана. Както е казал Галилей "Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето".
Точно по същия начин, за да разберем творенията на Отците е нужно да знаем за какво те са хванали перото, за достигането на каква конкретна цел са били насочени молитвените и интелектуалните им усилия.
Отците, които живеят в преданието и го формулират, са хора, които прилагат Библията към духовните нужди на съвременниците си. Чрез тях вечните духовни истини на Божието Слово навлизат в живота на хората от следбиблейските времена, т.е. в служението на отците е имало и човешка страна, и духовна, Божествена.
***
Но ако видим, че някои съждения се срещат не само у един Отец, не само у Отците от една школа, от една епоха, от една култура или националност, но у всички Отци на Вселенската Църква - значи сме добили нещо повече от нечий духовен съвет. Това е Гласът на Църквата, това е съгласието на Отците.
Разни хора, с различен семеен и социален опит, различно ниво на светско и богословско образование, изведнаж се оказали в нещо съгласни и нито вековете, нито пространството не са причинили тяхното разногласие по този въпрос. Тогава имаме consensus patrum - "съгласие на отците".
Значи в Църквата то не е от хората, не е от времената и вековете, не от калейдоскопа на човешките култури и мнения. Това съгласие е от Бога, от Главата на Църквата, от Вечността. То е правило на вярата. То е догмат, макар неформулиран формално от Вселенски Събор.
И тогава забелязваме с радост това, което така зарадвало в църковното предание св. Игнатий (Брянчанинов):
"Когато в ясната есенна нощ гледам чистото небе, осеяно с безбройни звезди, различни по големина, излъчващи еднаква светлина, тогава си казвам: такива са писанията на отците.
Когато в летния ден гледам обширното море, покрито с множество различни съдове с техните вдигнати платна, подобно на бели лебедови крила, съдове, движещи се от един вятър, към една цел, към един пристан, тогава си казвам: такива са писанията на отците.
Когато слушам стройния многочислен хор, в който различни гласове пеят в изящна хармония една божествена песен, тогава си казвам: такива са писанията на отците".
Вярвам, че за теб тази тема е много интересна, и ще бъде от полза да си отговориш на някои въпроси.
Вие, мормоните, вярвате, че апостолската приемственост е била нарушена - и възстановена със създаването на църквата ви, и че библейският текст и учение са опорочени според вярванията и нуждите на преписвачите му. Нали? Вярвате също, че вашите президенти са пророци - поради самото им избиране им за президенти.
Ние вярваме, че приемствеността от апостолите е съхранявана до днес чрез хиротониите на епископата (и проследима от епископ до епископ в отделните поместни църкви). Вярваме също, че светците са живяли по апостолски свят живот, а Христовото учение се е съхранило в писанията на св. отци, тъй като Бог (по обещанието Си) никога не е оставял Църквата Си.
За нас е чужда идеята, че апостолите и президентите ви автоматично стават Божии пророци с избирането им на административните, формални постове. Тя е също толкова абсурдна, колкото и идеята, че папата може да съхранява непогрешимо богооткровени истини и да формулира нови догмати само поради избирането му на престола.
Както между отделни учения на вашите пророци, така и между отделни учения на различни отци на Църквата ИМА разлики, и то често много големи.
(Това поне по отношение на вашите пророци не може да ти е убягнало).
Но въпроси, по които отците са единомислени (в тълкуванията си на Писанието и в наставленията си за богоугоден живот), въпроси по които те са в консенсус, ние вярваме, че имат стойност на доктрина, на истинско и правилно учение. Вселенските събори са били свиквани за решаването на конкретни въпроси и решенията им не обхващат цялото учение на Църквата. Затова, в допълнение на тях, на техните вероучителни и канонични определения, наследството на св. отци е израз на съборността (вселенскостта) на Църквата. По-долу ще прочетеш нещо в тази насока.
Бих направила (далечна) аналогия с ведите, например. Те обхващат всичко написано с хилядолетия, изразяващо многообразие от възгледи, течения и пр., което е в допълнение на свещените им текстове, цялата им многообразна духовна традиция. Спомням си чуденето на един индиец как протестантите могат да държат само една книга на главата си и да не се смущават от това. Това бяха думите му, наистина опростенчески, но не и неверни в същността си.
За нас Писанието се съдържа в Преданието. Преданието е довело и до изкристализирането на Писанието. И основа на това Предание са постановленията на Вселенските събори и светоотеческото наследство. Авторитетът на св. отци е наистина огромен.
А накратко КОИ СА СВ. ОТЦИ? Това са КАНОНИЗИРАНИТЕ ЦЪРКОВНИ ПИСАТЕЛИ - тези, които са отстоявали вярата от ереси и лъжеучения, живяли са богоугоден живот и са се осветили. В най-голяма степен това са светците от най-ранните векове. За разлика от тях, църковните писатели, които Църквата не е обявила за светци, наричаме УЧИТЕЛИ на Църквата.
Надявам се долният текст (фрагментарни извадки от статия на съвременен апологет) да допадне не само на теб.
За Богопросветеното тълкувание на Боговдъхновения текст
Всичкото Писание е боговдъхновено" (2 Тим. 3:16)
"Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки" (Евр. 13:8).
"Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".
Който пристъпва към изучаването на света на богословието е длъжен да запомни за цял живот евангелския епизод, в който Сатана изкушава Спасителя. Как Го изкушава? С цитат от Свещеното Писание (Мат. 4:6).
Свещеномъченик архиеп. Иларион Троицки пише: "Нужно е да тълкуваме Писанието по Преданието, а Преданието е необходимо да проверяваме чрез Писанието. Получава се логически кръг: "idem per idem. ... В богословието такива "логически кръгове" не са рядкост. ...Владика Иларион ни показва верният път за решаването на проблема: "Източникът на църковното вероучение е един - Светият дух."
За нас Светите отци са важни като свидетелство за това, че евангелската история не завършва на Петдесетница. "Преди да станат такива, Отците на Църквата са били богослови, които са търсели истината" (прот. Сергий Булгаков). Светците са свидетели за това, че след Своето Възнесение Христос е оставил на хората повече, отколкото една книга.
***
Отците не са така единодушни, както изглежда отдалеч. Апостол Иаков пише:
"Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?" (Иак. 2:21). А ап. Павел утвърждава противоположното: "С вяра Авраам ...принесе в жертва Исаака" (Евр. 11:17).
Иаков казва "също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите" (Иак. 2:25). А Павел настоява "с вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците" (Евр. 11:31). И така, чрез вяра или чрез дела е спасението?
...Каква пречка на пътя към християнската истина представлява традиционно-вулгарният възглед за непогрешимостта на светоотеческото учение.
“Православната Църква никога не е слагала знак на равенство между святост и непогрешимост" (Л. Успенский).
Нерядко Отците сами ни предупреждават, че това, което излиза изпод перото им, не е било плод на благодатни преживявания и откровения, а лично усилие на техния ум (въпреки че и тук все пак трябва да помним, че това е бил ум, очистен от страстите, ум, живеещ изцяло с потребностите на духа).
Една от главните задачи на православното богословие е да разбере къде именно Отците говорят не само от себе си, а като продължители на апостолите, като "облак от свидетели". Само на входа на семинарията може да ти се стори, че богословието е просто: намираш изказванията на Библията или на Светите Отци по интересуващата те тема, и отговорът е ясен.
Ако това е така, то бихме имали основание да вярваме, че богословието доживява последните си дни. Вече им компютърни версии на Библията и патристическия корпус. И следователно, достатъчно е само да въведеш в полето ключовата дума по интересуващата те тема - и след миг всички текстове са пред очите ти...
***
Творенията на Отците са аптека. Но не всички лекарства, намиращи се в аптеката, са полезни за всеки преминаващ. Тези, които лекуват едного, могат да отровят другиго.
Имало е Отци, които са били открито несъгласни помежду си. За творенията на св. Григорий Чудотворец и св. Дионисий Александрийски Св. Василий Велики пише:
"трябва да проверяваме с писанията това, което говорят учителите и да приемаме това, което е в съгласие с писанието, а да отхвърляме и всячески да се разграничаваме от тези, които подкрепят такова учение".
Отците се нуждаят от разбиране. Но то е възможно само тогава, когато знаеш за какво става дума и защо се води. Не трябва да отхвърляме Библията заради това, че споменаванията на животни в нея не съответстват на изискванията на съвременната зоология. Библията дава отговор на своите въпроси, не на чуждите, отговаря на духовните нужди на хората, и преди всичко на нуждите на тези, към които непосредствено са се обръщали пророците. Но тя не е писана с цел да удовлетвори любопитството на астрономите, биолозите или историците от следващите хилядолетия.
***
Разбирането на Библията изисква преди всичко осъзнаване на това за какво Тя е писана. Както е казал Галилей "Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето".
Точно по същия начин, за да разберем творенията на Отците е нужно да знаем за какво те са хванали перото, за достигането на каква конкретна цел са били насочени молитвените и интелектуалните им усилия.
Отците, които живеят в преданието и го формулират, са хора, които прилагат Библията към духовните нужди на съвременниците си. Чрез тях вечните духовни истини на Божието Слово навлизат в живота на хората от следбиблейските времена, т.е. в служението на отците е имало и човешка страна, и духовна, Божествена.
***
Но ако видим, че някои съждения се срещат не само у един Отец, не само у Отците от една школа, от една епоха, от една култура или националност, но у всички Отци на Вселенската Църква - значи сме добили нещо повече от нечий духовен съвет. Това е Гласът на Църквата, това е съгласието на Отците.
Разни хора, с различен семеен и социален опит, различно ниво на светско и богословско образование, изведнаж се оказали в нещо съгласни и нито вековете, нито пространството не са причинили тяхното разногласие по този въпрос. Тогава имаме consensus patrum - "съгласие на отците".
Значи в Църквата то не е от хората, не е от времената и вековете, не от калейдоскопа на човешките култури и мнения. Това съгласие е от Бога, от Главата на Църквата, от Вечността. То е правило на вярата. То е догмат, макар неформулиран формално от Вселенски Събор.
И тогава забелязваме с радост това, което така зарадвало в църковното предание св. Игнатий (Брянчанинов):
"Когато в ясната есенна нощ гледам чистото небе, осеяно с безбройни звезди, различни по големина, излъчващи еднаква светлина, тогава си казвам: такива са писанията на отците.
Когато в летния ден гледам обширното море, покрито с множество различни съдове с техните вдигнати платна, подобно на бели лебедови крила, съдове, движещи се от един вятър, към една цел, към един пристан, тогава си казвам: такива са писанията на отците.
Когато слушам стройния многочислен хор, в който различни гласове пеят в изящна хармония една божествена песен, тогава си казвам: такива са писанията на отците".
Редактирано от Valentina на
Re: писанията на отците
Привет,
Благодаря на всички за линковете. Ще митрябва повечко време да ги прегледам и да отсея това, което ме интересува. Освен това вярвам че темата ще бъде интересна не само за мен.
Все пак се надявах да няма отново обяснения в от сорта какво вярваме "ние мормоните" но и този път не ми се размина.
Ще дам отделно кратко пояснение относно написаното малко по-късно.
Поздрави,
Енос
Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...
Благодаря на всички за линковете. Ще митрябва повечко време да ги прегледам и да отсея това, което ме интересува. Освен това вярвам че темата ще бъде интересна не само за мен.
Все пак се надявах да няма отново обяснения в от сорта какво вярваме "ние мормоните" но и този път не ми се размина.
Ще дам отделно кратко пояснение относно написаното малко по-късно.
Поздрави,
Енос
Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...
Re: Светите Отци
Eнос, след казаното дотук, аз мога да ти дам имената на Св. Отци, за да може като ги срещнеш в църковните магазини, да не се колебаеш - изпитана марка, потвърждаваща Св. Писания. 
Авва Доротей
Авва Йосиф Египетски
Авва Таласий
Авва Филимон
Блаж. Диадох
Блаж. Авва Зосима
Блаж. Калист
Преп. Антоний Велики
Преп. Арсений Велики
Прeп. Варсонофий и Йоан
Преп. Григорий Палама
Преп. Ефрем Сирин
Преп. Исаак Сирин
Преп. Йоан Лествичник
Преп. Йоан Касиан
Преп. Йоан Карпатски
Преп. Йоан Колов
Преп. Йоан, игумен в Раифе
Преп. Исая Отшелник
Преп. Исидор Пелусиот
Преп. Исихий
Преп. Касиан Римлянин
Преп. Максим Изповедник
Преп. Макарий Велики
Преп. Никита Стифат
Преп. Никодим Святогорец
Преп. Нил Синайски
Преп. Пимен Велики
Преп. Симеон Нови Богослов
Преп. Серафим Саровски
Преп. Теодор Едески
Преп. Теодор Студит
Преп. Теогност
Преп. Филотей Синайски
Св. Атанасий Велики
Св. Василий Велики
Св. Григорий Богослов
Св. Григорий Синаит
Св. Йоан Златоуст
Свв. Каллист и Игнатий
Св. Климент Александрийски
Св. Лукиан
Св. Филимон
Свт. Игнатий Брянчанинов
Свт. Тихон Задонски
Свт. Теофан Затворник
Старец Симеон Благоговейни
Илия Екдик
Никифор Уединенник
Филон Александрийский
*
Преподобни се наричат монасите; авва, старец - духовните наставници в Православието; Свт е съкращение на Светител - по-съвременни велики подвижници на благочестието.
Бог е велик и не е оставил Църквата Си, така, както е обещал. И в нашето съвремие има старци, които Бог е удостоил с благодатта си преживе. Книгите за тях са издадени от Зографския манастир в Атон и ги има в църковните магазини.
*Ако съм пропуснала някого, когото не съм чела, моля допълнете.
Авва Доротей
Авва Йосиф Египетски
Авва Таласий
Авва Филимон
Блаж. Диадох
Блаж. Авва Зосима
Блаж. Калист
Преп. Антоний Велики
Преп. Арсений Велики
Прeп. Варсонофий и Йоан
Преп. Григорий Палама
Преп. Ефрем Сирин
Преп. Исаак Сирин
Преп. Йоан Лествичник
Преп. Йоан Касиан
Преп. Йоан Карпатски
Преп. Йоан Колов
Преп. Йоан, игумен в Раифе
Преп. Исая Отшелник
Преп. Исидор Пелусиот
Преп. Исихий
Преп. Касиан Римлянин
Преп. Максим Изповедник
Преп. Макарий Велики
Преп. Никита Стифат
Преп. Никодим Святогорец
Преп. Нил Синайски
Преп. Пимен Велики
Преп. Симеон Нови Богослов
Преп. Серафим Саровски
Преп. Теодор Едески
Преп. Теодор Студит
Преп. Теогност
Преп. Филотей Синайски
Св. Атанасий Велики
Св. Василий Велики
Св. Григорий Богослов
Св. Григорий Синаит
Св. Йоан Златоуст
Свв. Каллист и Игнатий
Св. Климент Александрийски
Св. Лукиан
Св. Филимон
Свт. Игнатий Брянчанинов
Свт. Тихон Задонски
Свт. Теофан Затворник
Старец Симеон Благоговейни
Илия Екдик
Никифор Уединенник
Филон Александрийский
*
Преподобни се наричат монасите; авва, старец - духовните наставници в Православието; Свт е съкращение на Светител - по-съвременни велики подвижници на благочестието.
Бог е велик и не е оставил Църквата Си, така, както е обещал. И в нашето съвремие има старци, които Бог е удостоил с благодатта си преживе. Книгите за тях са издадени от Зографския манастир в Атон и ги има в църковните магазини.
*Ако съм пропуснала някого, когото не съм чела, моля допълнете.
Редактирано от *Лия* на
Re: Светите Отци
Привет Лия,
Благодаря за конкретният списък и поясненията към него.
Ще си позволя един кратък коментар относно титлите, който в общи линии изразява и моето мнение: авва в Библията се използва само към Бог Отец използвано от Исус Христос. Блажени, Преподобни и Светител и Старец не се срещат в Писанието и следователно са наложени по-късно поради някакви причини. Изключения правят Светия - отнася се за всички членове на Христовата църква и Старец, ако под "Старец" се разбира Страрейшина или Презвитер, като духовен сан, а не възраст. Поне при нас се използва това обръщение, което означава носител на по-висшето свещеничество.
Иначе от списъка, някои са по популярни и се цитират по-често други съм ги виждал по-рядко.
А Бог наистина е велик и винаги ще си остане такъв, дори и земната му църква да е била "побегнала в пустинята за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея ".
Поздрави,
Енос
Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...
Благодаря за конкретният списък и поясненията към него.
Ще си позволя един кратък коментар относно титлите, който в общи линии изразява и моето мнение: авва в Библията се използва само към Бог Отец използвано от Исус Христос. Блажени, Преподобни и Светител и Старец не се срещат в Писанието и следователно са наложени по-късно поради някакви причини. Изключения правят Светия - отнася се за всички членове на Христовата църква и Старец, ако под "Старец" се разбира Страрейшина или Презвитер, като духовен сан, а не възраст. Поне при нас се използва това обръщение, което означава носител на по-висшето свещеничество.
Иначе от списъка, някои са по популярни и се цитират по-често други съм ги виждал по-рядко.
А Бог наистина е велик и винаги ще си остане такъв, дори и земната му църква да е била "побегнала в пустинята за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея ".
Поздрави,
Енос
Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...
Re: Светите Отци
Привет, Енос!
Да, Авва в библейския смисъл е Бог Отец, ап. Павел казва: "приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! [8:16] Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда..." Не се оспорва това, а просто е прието почтително обръщение към духоносните наставници, които пък от своя страна са се обръщали към наставляваните с "чедо". Това е разграничаване на родителите по плът от раждащите те по дух.
ВТОРА КНИГА ПАРАЛИПОМЕНОН * * У Евреите: "Летописи".
Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение, и Твоите преподобни да се насладят с блага. [6:42]
За да добиеш по-широка представа, ше ти дам линк за Светиите в Православния календар, които Църквата почита. Всеки човек носи Дух с мяра, каквато Бог му е дарувал.
Агиология
Православен календар
Поздрави!
Да, Авва в библейския смисъл е Бог Отец, ап. Павел казва: "приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! [8:16] Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда..." Не се оспорва това, а просто е прието почтително обръщение към духоносните наставници, които пък от своя страна са се обръщали към наставляваните с "чедо". Това е разграничаване на родителите по плът от раждащите те по дух.
ВТОРА КНИГА ПАРАЛИПОМЕНОН * * У Евреите: "Летописи".
Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение, и Твоите преподобни да се насладят с блага. [6:42]
За да добиеш по-широка представа, ше ти дам линк за Светиите в Православния календар, които Църквата почита. Всеки човек носи Дух с мяра, каквато Бог му е дарувал.
Агиология
Православен календар
Поздрави!