има ли някой

Трябва да поговоря с някого иначе ще лудна...... Може би ми е нужна помощ - незнам............или пък съвет.....незнам вече какво ми е нужно.......

Какво те мъчи?

незнам, притеснявам се да говоря тук.....за пръв път попадам тук , някак си странно е .........Дори и не вярвам, че мога да попадна на добри хора, защото те се изгубиха............

Е хайде де сподели.

И аз не вярвах, че някога ще бъда тук, но уви.какво те тревожи.

Сигурно трябва да използвам цялата нощ, за да пиша , за да мога да ти обясня някак цялата тъпа ситуация около мен......... Но накартко - омъжена съм от шест години. Втори брак. От първият имам дете, а сега още едно. Омъжих се отново не за любовта, а от страх да не остана сама /егоистично нали/. Сега имам още едно дете. Но човека с когото живея .............. не го обичам, разбираш ли???Не чувствам, а нима може да се живее без чувство, без обич, без да чувстваш нужда от човека до себе си.............Изпари се и уважението, всичко отиде по дяволите...........аз също............направих опит за самоубийство /това не е похвално, дори глупаво бих казала/.............и най-лошото е че никой не знае какво ми е.............но аз вече ще полудея , не издържам на такъв живот, не мога повече така, не искам повече така, а в същото време незнам какво да правя.............НЕ ИЗДЪРЖАМ ! Извини ме ако звуча объркано, но аз самата съм объркана.............

Първо, това че си се омъжила от страх да не останеш сама не е егоистично а напълно нормално и второ, защо мислиш, че не го обичаш? А той обича ли те? А опита за самоубйство протест ли беше, или сериозно искаше да умреш.Според мрн първото.

Виждам , че не си ме разбрал........ето затова ти казах, че няма да мога да обясня всичко това, което е заседнало в гърлото ми. Да може би протест, може би исках да покажа, че всичко трябва да свърши. Но и желанието да изчезна от този свят беше голямо, но...........както и да е , това не най - важното...........Не, не го обичам, наистина не го обичам............ А без любов не искам да живея- може би звучи тъпо и тривиално, но така го чувствам аз, това искам аз- и не мога да го променя .................
какво да правя , кажи ми, как да се избавя от цялата тази ситуация ?????

къде отиде, защо замълча

Не ми отговори: А той обича ли те? Трудно е пеосто така да ти кажа какво да правиш

Най-лесно е да ти кажа да го оставиш, да нес се притесняваш да живееш сама с децата, да гледаш по-ведро на живота и да не си създаваш сама проблеми.Това достатъчно ли ти е? Не мисля.Нещата никога не са толкова прости.Извинявай, но не мога от две изречения да вляза в душата ти.

искаш ли да поговорим утре, наистина имам нужда да поговоря с някого....... Мога да ти дам номера на кю то, но тук ли да го напиша

Съжалявам, но утре няма да имам достъп до интернет.Пиши на neliva76@mail.bg aако искаш.

здравей тъжна
малко е късно и ситуацията при теб не е много ясна ,но от малкото което казваш поне едно разбирам , че имаш две малки дечица и сигурно животът ти не е много лек в момента
до теб има цял океан от обич ,децата са малки но колкото повече растат ,толкова повече ще изпълват живота ти с радост и обич
дори с човека до теб нещо да не върви в момента,бъдещето е пред теб може нещата да се оправят
ако не успееш с него има и втори развод колкото и да ти се вижда трудно сега изход винаги има
имам една приятелка ,не успя с първия си брак поради младежки грешки и на двамата,разведе се и си гледа сама детето ,после сключи втори брак с един мъж ,добър ,но алкохолик ,наложи и се втори развод и вече с две деца заживя отначало сама
след това срещна човек ,с когото хивее добре,но без брак вече 11 години и се грижат и за неговите и за нейните деца ,вече поотраснали
важното е да не губиш кураж и да знаеш ,че най важни сме си ние самите и нашите деца ,днес крепим тях ,утре те нас

Здварей и от мене!

Защо загуби уважението към мъжа си? Загубата на любов не предполага загуба на уважение. Как се стигна до тази ситуация? Той добър баща ли е? С какво точно не си съгласна?
В момента, т.е. от 8 месеца живея с приятеля си. Любовта ми към него се събуди постепенно. Странно, нали? Отначало се люшках дали да продължа или да приключа, но той някак си не ми даваше поводи. Търсех му кусури. Ту не беше образован като мене, ту не беше достатъчно висок, ту нещо друго, а пропусках цялата му нежност и себеотдаденост. Не мислиш ли, че хуквайки да гониш онази изпепеляващата любов, не оценяваш това, което имаш. Разскажи малко повече. Мисля, че всички ще вземем отношение.

да, дааа, не отивай при само един човек, не отивай само в кю-то,при повече четящи ще имаш повече и отговори, тук хубавото е че всички са готови да ти помогнат(споделят собствен опит,посъветват),а ти си анонимна до момента в който ти не пожелаеш да се появиш на среща, така че....изборът е твой!

...KEEP WALKING

Не си права, че напълно са се изгубили, но просто вече хората се промениха като цяло. Нормалната ценностна система в момента изисква от човек да е безчувствен и брутален, а който не е такъв го наричат идиот и странят от него.

Нет свободных падений с высот, но зато
есть свобода раскрыть парашют!!!

Благодаря на всички, писали тук....Аз очаквах , че ще ме вините и посочите с пръст. Мислех си, че е ненормално да искам да се разведа , при положение че веднъж вече го направих, при положение че имам две деца до себе си........
Защо изчезна уважението ли????? Предполагам разбра, че голямото ми дете е от първия ми брак. Съпругът ми го прие в началото като свое, но сега всичко се променя. Той се държи с нея зле......Явно всичко е било поза в началото. Когато се появи второто ми дете всичко се промени.........Голямата ми дъщеря е вечно пренебрегвана, неразбирана и хулена за всичко. Аз нямам думата, не мога да негодувам, не мога да се опълча срещу това, за да не предизвиквам скандали........Май пак звуча неясно, но наистина не мога да намеря думи, за да опиша цялата тъпа ситуация, от която не мога да избягам...

За да излезеш от тази ситуация първото, което трябва да направиш е да се отпуснеш, защото ако си се стегнала и си развяла като бойно знаме мисълта, че трябва да има обич на всяка цена ти просто няма да си в състояние да видиш обичта край себе си в нито една от нейните форми.
Второ - престани да измъчваш себе си. Човек, който измъчва себе си не може нито да даде, нито да приеме обич.
Трето - опитай се да постигнеш хармония със себе си. Когато човек постигне или поне тръгне по пътя на хармонията това, което му е нужно ще се появи само.

Нет свободных падений с высот, но зато
есть свобода раскрыть парашют!!!

Дааа... това обяснява много неща, но точно това не ти дава право да се опитваш да се самоубиваш. Преди време в една подобна ситуация, когато един мъж се беше отчаял една моя позната му каза следните думи, които сега си позволявам да кажа на теб: Имаш деца. Длъжна си да живееш заради тях.
На него тези думи му помогнаха да се освести. Дано и нва теб помогнат. Най-лесното нещо е да приключиш със всичко, но това не е решението на проблема. Поне според мен, ако имам право на мнение.

Нет свободных падений с высот, но зато
есть свобода раскрыть парашют!!!