танц

И този силен, нежен мъж
успява да държи мъглата,
че идва утро в свежа ръж
и стапя нежната позлата.
А как танцувах с тебе , ах,
да бяха ни видели...
Тоз танц-неземен валс...
с усмивки днес сме уморени.
Не секва твоят глас във мен,
аз цяла тръпна - от росата.
Не ме гали, не, не, недей...
Цветята побеляха.

ах , музика и танци до зори
бленува всяка чер в моите мечти..

Няма го спасителят в ръжта златиста,
макар навярно и от тук да е минавал,
твоят танц - неземен, вечен кръговрат
навярно с дух е бил, нивята обитавал...









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Не беше дух, ни някакъв си блян
Усещах те и още чувствам
ръката ти върху ръката ми
Чело до моето склонил си
И на усмивката ми отговаряш
със топла пламенна целувка.
Неспираш с поглед да ме пиеш
насита нямаш - миг след миг.
Ще се разтворя във дланта ти
и устните ти ще ме съживят.

Много хубав стих! Има размах и космополитност в няколко рда.
Поздравления!

Благодаря.Нямам опит, но обичам да пиша както го чувствам.

Аз зарад тоя женен мъж
захвърлих си дори метлата!
На дяволите викнах - къш!
От целулита си стопих два ката...

А как го стисках, леле, въх!
Да бяхте ме видели!
И галех неговия мъх -
тъй пухкав, на къдели...

Очаквах страстния му... туй
със тръпна трътка под юргана.
Какво помислихте си? Пфуй!
Аз пак съм неразбрана!

Благодарение на симпатията вечна, свята,
между светлото Небе и плодната Земя богата,
Животът тук надмогвал е във трудни дни -
небето ако аз съм, земята сигурно си ти!...








-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

По кожата ми сол-в коси корали.
В дъга извивам се над морска шир.
Опашката блести - делфини галя
Пред мене мамещи земи.
Защото те видях, днес мира нямам.
Неспирам по брега с очи да те следя.
За всичко друго ослепях, но зная
аз нямам място в твоя свят,
ти в моя място нямаш.
Рапаните нададоха сигнал.Тревога.
Русалката на слънце изгоря...
Да ме спасиш неможеш-
любовта ми в нозете ти се спря
и тъжно се стопи във пясъка...