Просто така
15 отговора
974 прегледа
Просто така
Преплувах морето. Бурното мрачно море. Изправих се изморена, мокра и усмихната от другата страна.
До вчера.
Пушейки на терасата си спомних първите ни срещи. Бяхме като деца - притеснени, истински, искащи. Сърцето ми заби с такава сила, че го чувах. Прилоша ми. Светът се обърна, и аз бях на брега, който мислих че съм напуснала.
Заблуждавах ли се? Да? Излая куче, сякаш чакало въпроса ми, за да потвърди.
Връщам се назад. Не много. Само толкова, колкото да забележа... че не мога да спя в леглото си. Същото, в което е бил и той. Не мога да ходя на любимите си места. Същите, на който той беше с мен. Куп нови дрехи.. какво стана с любимите стари? Ах да, той се беше докосвал до тях. Защо спя с 3 възглавници? Не бяха ли две? Да, бяха. Тогава. Избягвам докосванията на най-успокояващата и закриляща ръка - тази на майка ми. Не прегръщам и не целувам приятелите си. Тези, който нали толкова много обичам и без които не мога. Здравото ръкостискане премина в едва доловим допир до нечия ръка.
Върнах се назад. Не много. Само толкова, колкото да забележа... че всяко докосване ми е чуждо, неприятно. Ужасно неприятно. Нещата, до които сме се докосвали двамата ме изгарят.
Незнаех. Може би си вярвах прекалено много. Да се радвам ли, че осъзнах, че съм на същото място от което си мислих че тръгнах, когато той си отиде? Заблудата също беше добра. Но има ли нещо, по-добро от истината, колкото и безжалостна да е тя?
Бяхме като деца... истински.
Просто така. Споделено.
До вчера.
Пушейки на терасата си спомних първите ни срещи. Бяхме като деца - притеснени, истински, искащи. Сърцето ми заби с такава сила, че го чувах. Прилоша ми. Светът се обърна, и аз бях на брега, който мислих че съм напуснала.
Заблуждавах ли се? Да? Излая куче, сякаш чакало въпроса ми, за да потвърди.
Връщам се назад. Не много. Само толкова, колкото да забележа... че не мога да спя в леглото си. Същото, в което е бил и той. Не мога да ходя на любимите си места. Същите, на който той беше с мен. Куп нови дрехи.. какво стана с любимите стари? Ах да, той се беше докосвал до тях. Защо спя с 3 възглавници? Не бяха ли две? Да, бяха. Тогава. Избягвам докосванията на най-успокояващата и закриляща ръка - тази на майка ми. Не прегръщам и не целувам приятелите си. Тези, който нали толкова много обичам и без които не мога. Здравото ръкостискане премина в едва доловим допир до нечия ръка.
Върнах се назад. Не много. Само толкова, колкото да забележа... че всяко докосване ми е чуждо, неприятно. Ужасно неприятно. Нещата, до които сме се докосвали двамата ме изгарят.
Незнаех. Може би си вярвах прекалено много. Да се радвам ли, че осъзнах, че съм на същото място от което си мислих че тръгнах, когато той си отиде? Заблудата също беше добра. Но има ли нещо, по-добро от истината, колкото и безжалостна да е тя?
Бяхме като деца... истински.
Просто така. Споделено.
Re: Просто така
'БОЛИ.
Толкова боли, че не искаш да спре да боли...
става част от тебе...
и ти е мила.. и скъпа.. тази болка.. защото е последното останало от него..
само нея си имаш... и си я стискаш със зъби...'
... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...
Толкова боли, че не искаш да спре да боли...
става част от тебе...
и ти е мила.. и скъпа.. тази болка.. защото е последното останало от него..
само нея си имаш... и си я стискаш със зъби...'
... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...
Re: Просто така
Как ми се иска просто да отбелжа, че е казано много красиво, колкото и да е тъжно. Но всъщност е точно така, както си го написал.
Ти да не си другото ми Аз, че така хубаво ме разбираш?:))
To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around
Ти да не си другото ми Аз, че така хубаво ме разбираш?:))
To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around
Re: Просто така
незнам, то май тъжното винаги е красиво ... просто и на мен ми се случи наскоро да ме зарежат и ся си тъгувам така ... за разкрасяване 
аз мойто - другото Аз - май никога не съм го търсила ... щото винаги съм си мислила, че съм уникална ...
и друга смахната като мене няма ...
'Братя по оръжие' и Сестри по душа ... сигурно това сме с тебе ...
... такъф е живота - за да го разбереш, трябва да го изстрадаш ...
... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...
аз мойто - другото Аз - май никога не съм го търсила ... щото винаги съм си мислила, че съм уникална ...
и друга смахната като мене няма ...
'Братя по оръжие' и Сестри по душа ... сигурно това сме с тебе ...
... такъф е живота - за да го разбереш, трябва да го изстрадаш ...
... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...
Re: Просто така
Тъжното може да бъде и грозно. Наистина грозно и не искам да споменавам тези му измерения. Уникална.. имам една приятелка, която беше написала нещо от рода: Единствена в цялата вселена, и толкова заменима.
За живота..
"Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно."
Толкова много ми се иска да ти пратя една песничка, само за теб, специално за теб (може би и за мен), а толкова много data-та не бачка при мен..
To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around
За живота..
"Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно."
Толкова много ми се иска да ти пратя една песничка, само за теб, специално за теб (може би и за мен), а толкова много data-та не бачка при мен..
To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around
Re: Просто така
...
Винаги съм мислила, че ако загубиш близостта на някого, може би никога не си я имал... Знам ли...толкова много раздели има в живота ... а понякога е трудно да разбереш какво всъщност се случва...да осъзнаеш, че може би няма начин да го промениш...
Винаги съм мислила, че ако загубиш близостта на някого, може би никога не си я имал... Знам ли...толкова много раздели има в живота ... а понякога е трудно да разбереш какво всъщност се случва...да осъзнаеш, че може би няма начин да го промениш...