Любопитна съм

как гледат мъжете на съпруга, която не отдава цялата си енергия в домакинство, развива се професионално, защото има потребност да се чувства пълноценна, удовлетворена и самостоятелна /не само финансово/, обича живота и предпочита дългите безсънни нощи със съпруга си, отколкото часовете пред печката, или все пак телешкото варено и безупречно изгладените панталони с ръб не са за пренебрегване?

'Cause nothin' lasts forever
And we both know hearts can change

Телешкото варено и гладенето на панталоните може да ги прави и друга жена на която да се плаща...

Треска го тресе Събира своята енергия и я отдава, отдава ... повече на нея, че не му остава за други, при такава печена жена

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Всъщност има ли значение, може всички мъже в клуба дивно да се кефим на такава дама, пък тя да се влюби накрая в темерут от Кокаляне, който да държи на съпруга-домакиня

______

Ако отдава цялото си внимание на печката и панталоните, тя няма да е с мен. Дори още повече - няма как да бъде с мен.
А на въпроса ти - такава жена само може да ме радва!

обича живота и предпочита дългите безсънни нощи със съпруга си

Това много ми хареса! И така трябва да бъде!


Do YOU dare?

Не гладя, не обичам да готвя, мразя да чистя подове, бани и ел. уреди. Предпочитам да ида на работа или да се поразходя по магазините :))

Естествено мога и правя всичко, когато се налага, но с огромно неудоволствие!
Живея с гаджето си от известно време и той няма проблем с това - предполагам, че много мъже също няма да направят проблем на приятелките или жените си.

Още повече, че вече наемането на домашна помощнице е разпространина услуга.

Мила, спарям се с всичко. Докато готвя, си говоря с него как е преминал деня му и му разказвам за моя. Ако нямам сили да готвя, той обикновено с радост се заема да ме отмени. Докато върви готвенето, пералнята пере. Гледам да се спра на нещо вкусно, но не особено трудоемко. И без това след 15 мин чиниите ще са празни. Засега протести няма. Гладенето го върша, докато гледам филм. Успоредно с гладенето, изкърпвам ако има нещо. Закуската е от него. Простирането и миенето на съдовете - също. Кариерата ми е достатъчно успешна, но той част от нея. Знае с какво се боря и оценява победите ми. Както той е горд с мене, така и аз с него. Никога не съм му пренебрегнала мнението. Той моето- също. Сега изчезвам. Стига само приказки. Отивам да се отдам на практика.

Не знам дали винаги си имал такива разбирания за отношенията между хората, не знам как си достигнал до такава житейска философия, но колкото повече те чета, толкова повече си казвам, че или не съм се вглеждала в мъжете около мен или мъже като теб са на изчезване.

Извинявам се, че се "натрисам" ни в клин, ни в ръкав в темата, но ме кефиш.

Може да съм кучка, ама вярна.

Не знам мъжете, аз лично гледам с уважение и възхищение. Изключително важно е за мен партньорът във връзката да е равностоен. Ако е повече от мен, ще го догоня. Ако е по-малко, ще му помогна да ме догони.

За перачка и готвачка или перач и готвач човек може и да си плаща. Истинският партньор цена няма.

"Леле, малък съм и слаб. Таласъмът ще ме изяде"

за което не може да се използва друга жена е възпитанието на децата.

Макар че, ако човек внимава, спокойно би могъл след бебешка възраст да си повери зверчетата на грижите на подходящи какички/лелички за през деня и да им обръща по-малко внимание - да кажем сутрин и по няколко часа вечер.

Казват, обаче, че истинската любов в родителите към нехранимайковците се появява при целодневната грижа. И някак не бих бил щастлив майката на децата ми да няма никакво желание да се грижи за тях, защото има кариера за изграждане.

Разбира се че не винаги... но поне непрекъснато се стремя да се развивам...

Но за другото си права - свестните мъже сме малко, а още по-малко сме тези дето пишем в Интернет!

си е жена-мечта за всеки един мъж, според мен! Не се женим за слуги, а за хора, които харесваме и обичаме и прекараното с тях време е от най-приятните занимания за нас, защо да го губим в готвене и гладене? Ако се налага - по-добре да го правим двамата, ако имаме възможност - по-добре да си плащаме на друг. Пък и да си призная - гладенето на ризата сутрин ми отнема няма и 5 минути, панталоните държат по няколко дни, а ако ми се яде нещо по-сложно за приготвяне от салата или спагети - винаги мога да го ям на вън или да си го поръчаме.

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"

Не мога да се съглася с твърдението ти, че възпитанието не може да се възложи на външен човек.
Съгласна съм, че духовната връзка между родител и дете е по-силна, когато има пълноценно общуване между тях (в частност целодневна грижа за дребосъка) и все пак това не е определящо за възпитанието.
Не е рядкост явлението, че точно деца отгледани от любящи майки са с по-лошо възпитание от други, които не са имали възможност да се радват на "всеотдайна" майчина обич поради редица причини, включително и изграждане на кариера (самата аз съм творение на "пустопашно" възпитание, заради майка полу-кариеристка - значи има изключения).

От друга страна, това дали една жена ще обича децата си не винаги е в права зависимост от желанието за кариера. Да, би било неприятно, ако кариерата повлиае на майчината обич или най-малкото детето е ощетено за сметка на нечия кариера. И все пак си мисля, че когато една жена има нормално изразен майчин инстинкт, то кариерата и майчината обич успяват да вървят "ръка за ръка".

Може да съм кучка, ама вярна.

Понеже смятам, че мога да дам на детето си доста и сравнявам моето разбиране за правилно възпитание с "нормалното" в местата, където бих могъл да пратя детето си, затова мисля, че аз ще се справя по-добре.

Сигурно има хора-професионалисти във възпитанието на деца, но едва ли аз бих могъл да разчитам на такива. Много бих се радвал на внимание и умение като в древно-гръцките академии, но ми се струва, че в наши дни е нереално да се разчита на такова.

Това всъщност е основната причина, поради която не съм склонен да оставя възпитанието на бъдещите си хлапаци на друг човек. За другите проблеми, които има да решава една двойка е по-лесно да се довериш на външен човек, със съответния контрол.

Разбира се, права си за естествения начин, по който се съвместяват кариерата и майчината обич.

И добре дошла отново

Това, че се справяш с всичко е прекрасно! Със сигурност няма жена, която да не може да го прави, по-скоро е въпрос на желание. Няма нищо по-хубаво любимия ти човек да ти поднесе закуска в леглото, да те занесе на ръце до терасата, където да пиете сутрешното си горещо кафе, дори без да е необходимо да си разменяте думи, просто да се радвате един на друг, ти да го посрещаш след работа и да приготвиш вкусна вечеря.
Това, което искам да кажа е, че няма нищо страшно да вършиш подобни неща, още повече когато обичаш някого, то се превръща в удволствие. Но да го правиш само заради това, а не защото някой си мисли, че по природа си му задължена!
Харесвам мъжете, които ценят, това което правят за тях съпругите/приятелките им и още повече тези, които НЕ мислят - "Що да взимам помощница/детегледачка като жена ми може и сама да го прави!"

'Cause nothin' lasts forever
And we both know hearts can change

защото любящите майки, които ти описваш, се превръщат в майки-слугини на децата си - децата им са абсолютни егоисти и правят големи ексцесии когато нещо не стане на тяхната - те просто не могат да проумеят, че не са центъра на вселената.
Майката не е човек на когото да се облягаш постоянно, тя прави така, че да нямаш нужда от облягане.

когато на едно дете всичко му се поднася на тепсия - в крайна сметка става едно голямо леке!

оставам с впечатлението, че тук повечето, да не кажа всички мъже, предпочитат такива жени! А иначе сме свидетели на безкрайно много случаи, в които други мъже се държат като деспоти в къщи или като истински мързели и не си мръдват пръста, чакат с бирата и вдигнатите крака пред телевизора, докато жена им забърсва прах от семейната секция.
Може би пък тези мъже са останали в друга епоха??

'Cause nothin' lasts forever
And we both know hearts can change

Мъжете с бирата в ръка пред телевизора изобщо не се замислят над тези въпроси. Те знаят че така трябва да бъде и точка по въпроса. Наистина и в Български и в световен мащаб са преобладаващата част... така че внимавайте какво се крие под агнешката кожа!

първо ще цитирам DVD:
свестните мъже сме малко, а още по-малко сме тези дето пишем в Интернет!

Не мисля, че е странно. В интернет можеш да бъдеш всякакъв, и е лесно да си всякакъв. Тук всеки може да ти изглежда идеален, а на живо да се окаже пълен нещастник. Това, което описваш - деспотични нрави, мързели...да, за съжаление го има. Дали заради времето, в което сме живяли, ние носим отпечатъка и на нравите на епохата. Другия момент е възпитанието. Лично за мен то е от изключителна важност. И сега оценям с пълна сила какво са ми дали родителите ми, особено пък като гледам какво става около мен....
Имаше една тема на Caramel за домашното насилие, прочети я, има доста неща, валидни и за твоята тема.
А свестните мъже - да, има ги. Но не се набиваме на очи, пък и наистина сме малко!


Do YOU dare?