Станка Пенчева

Това не съм го чел. Сега го открих в Буквите. Там питат, дали такива стихове им харесват и на мъжете.
Глупаци!


Есенна приказка

Свърши се лятото.
Тънки мъгли
бавно се решат
с гребена на гората.
Тънък, бездомен вятър
цялата нощ шумоля
във липата.
Отиде си лятото...
Какво ще измислим за тая вечер?
Не ми се излиза в студеното -
не ми се ходи ни близко, нито далече.
Остани при мене!
Ще запалим огън като през зимата,
ще наметна големия шал,
ще седна в краката ти
/нали и руси циганки има?/-
и ще ти гледам на ръка.

...Ох, чорбаджи,
пътят ти е много лъкатушен:
много друмища ще извървиш
по вода и по суша,
кръв ще ти тече от коленете -
от падане и катерене,
не от коленичене.
Ту на ястеб в небето ще си приличен,
ту перо по перо ще ти кършат крилете.
Ала ти, господарю, си от яка порода:
на камък да паднеш, пак ще поникнеш.
Злото от теб ще отскача,
както чукът - от челика.
Всичко през главата ти ще мине,
додето сняг я накичи -
и пак малко ще са ти годините...
Жените много ще те обичат:
една уж ти седи в краката,
ала ти на ръца ще я носиш.
Май че е зеленоока,
май че е русокоса...

Не си издърпвай ръката!
Не искам и сега да ме милваш.
Стига ми с пръсти да я докосвам,
стига ми да я усещам -
натежала от любов и сила,
от никого непокорена
и покорна само на мене -
твойта гореща,
твоята мъжка десница...

Свърши гадаенето.
А на дланта ми -
твойте устни вместо жълтица.

Чудна е! Браво Грийни!

Самовлюбените и неразбиращите само могат да питат такива неща. Хубавото и красивото е универсално - за тези, за които имат сетива. А не в други класификации.

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

Поезията е или добра или лоша. Като всяко едно изкуство. Поезията не е за "мъже" или за "жени". Тя не е козметика...........

Хубаво стихотворение. Прозвуча ми като поздрав за "златокоска"

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

хахаха верно го приемам за поздрав щото Станка Пенчева ми е от любимите поетеси

Не съм имал предвид поздрав, но непреднамерения трябва да е два пъти по- приятен.

мислим еднакво с тебе.
пак

Geek by nature. Linux by choice.

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

И мене
И аз

аууу, красота!
и наистина е хубаво да ти се отплащат с целувка в дланта.
обичам и закрилната целувка по челото, и закачливата по нослето, да не се завейвам по другите (любовни) целувки...

Благодаря!

Най-любимото ми нейно стихотворение:

ПРИТЧА

Двама влюбени събираха тайно пари,
за да избягат един ден надалече -
в град милионен или в тилилейски гори,
сами и свободни от сутрин до вечер.
"Да тръгваме" - казваше често тя.
"Рано е още.." - мъжът я възпираше.
Корабът им отплува,
самолетът им отлетя,
а те събираха още, събираха,
додето ги давеше равнодушния ден
във въртопа на грижи, лъжи, угризения,
детски кашлици, свади, ток неплатен,
кратки срещи -
сякаш мълнии отразени...
"Като тръгнем..." - напомняше мъжът посивял.
"Ако тръгнем..." - жената изричаше уморено.
И бледнееха бавно чертите им, додето без жал
ги изтри
необратмото Време...

Станка Пенчева!!!

довечера май ще паля камината...