крадла дива

Ще си открадна днес една целувка
дива, смела, ей така ще те приближа
докато да разбереш,
аз до теб ще съм
и устни в твоите ще впия
Дълго да жадуваш след това
устните ми да откриеш
в скучната тълпа.

тъпо

Копнежно и закачливо!Хубаво е!

Шъ ти свия днеска аз инъ цалуфка,
ей тъй както съм до теб, щъ бацна!
Няма туй-онуй - без разни джуфки!
Сакам пак на мойта ти да кацнеш!
Казват някои, че съм била крадлива,
други - че съм дива и еблива!
Ама туй твърди еснафската тълпа!
Аз напук на всички с теб ще спа!

Устни като черешови сладки,
без кафе и разни мармаладки -
сочни, вкусни, апетитно ароматни
предизвикателни, шокиращо внезапни...



ммммм - вкусно е!










-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

сори ама ми звучи тривиално. става като за текст на фолк песен

УСТНИ

Тихи, топли-срамежливи
нежни, търпеливи
весели, игриви-
дръзки, похотливи-
жадни, гладни,
любопитни-
страстни, ненаситни,
опитни, незнайни
палави, потайни,
меки, ароматни
истински красиви
парещи плътта ми
пиещи дъха ми
искащи мен

ДРУГ ПОГЛЕД...

Дали пленения туземец
така ще се прехласва в тях,
пребледнял, ужасен от страх
докато водата във казана ври?

Уви,
Устните и дръзки биват,
те крият зъби,
те пък - паст,
не е само страст...

Мотивът важен е изглежда,
та туземецът да не поглежда
скришом врящия казан
и хората с усмихнатите зъби,
защото явно се досеща
какъв обядът ще е днес...

... така и нас животните ни виждат -
не приятели любезни и добри
а врагове ненаситни, зли...

това навярно бе причината стара,
та да прекъсна за себе си отведнъж
тази логична верига фалшива, желязна -
моя глад да оправдава касапа...

може и с дареното да се живее
и то не чак толкоз зле,
отколкото с мисълта свирепа,
че изял си нечие дете...
(я на зайка, на козата, теленце,
мъничко прасенце на кюфтенце...)

Усмивките различни биват -
някои са мили и добри,
но има и ехидни, зли...

Не можем да ги разпознаем,
а може би не трябва и нали?,
нека волно си живеем,
а навън и днеска да вали...











-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Умирам в твоя плен
ден след ден угасва в мен
оназ искра,която ме направи
силна и добра.
Днес си спомних...
Днес искри от мен летят.
Оковите стопих, крила разтворих...
О, небе...Летя...

бр-р-р-р, много зловещо...

откъде пък и канибали намери?

образи зловещи, стари
пък били и те на канибали
тук послужиха ми като фон,
като звук на тъжен камертон,
с който да предпазя увлечение
в това невъзможно приключение...










-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Да си до мен е изпитание
аз искам за да дам.
Не мисля, че това е някакво послание-
ти виждаш ме, но не си там.
Свободен си, нима незнаеш?
Окови няма в моята душа.
Боли ме, любовта ми птица е,
а днес останах без крила.

винаги поникват ти криле,
когато небето те зове!...

любовта е вечна,
а временна - плътта ни,
страст, емоции, желания дори
след като отминат правят ни сами...

не искам сама да бъдеш отново -
толкова много, толкова малко - нали?
макар, че понякога навярно боли...
обичай! дори на инат, дори и със слово -
обичай отново! обичай отново!...














-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!