след депресия

Искам да попитам професионалистите..........
Аз се лекувах от депресия преди година. Лечението ми продължи 6 месеца на Ципралекс. Сега се чувствам добре, но имам параноя, че ако изпусна нещата извън контрол депресията ще се върне и си играя на надлъгване с нея.
През годината, която не бях на лечение(системно) пих на няколко пъти Диаксит (т.нар. Розово хапче). Сега вече се научих и при най- малко безпокойство да ги пия и това ме притеснява. При най - малкия проблем, който ме разстройва аз веднага се обръщам към медикаментозната помощ от страх да не изпадна в депресия от ново.
Мислите ли, че се налага посещение при психоаналитик или някакви други мерки, които да взема реди пак да са ми "изгърмяли бушоните"?

Мисля че не е нормално да живееш с лекарства.
Търси изход!

София мамооо София...

Лекарствената зависимост е чумата на времето ни,
по сериозност вече е надминала както наркотичната така и алкохолната... подслушах тия дни специалисти в разговор.

и не само това,
доказано е, че печалбите от лекарства са много по-големи от тези в наркобизнеса,
и ние доверчиво продължаваме да търчим по аптеките за щяло и нещяло..., щото му търсим леснината, и някой отвън да ни даде това, което мислим, че ни липсва...,
а не се сещаме, че всичко имаме, всичко ни е дадено за да се справяме и сами

в другата тема писах на ПЪТника, че ми се струва, че живеем във века на опаковките, а сега мога да добавя и... века на леснината...
това хубаво ли е, лошо ли е?...не знам...

хайде, очаквам вече твоето "включване" от по-близичко
до скоро

dream

Мисля че лекарствата понякога имат място при нас, има нужда и помагат, но само понякога и условията са различни.
Въпросът в темата беше трябва ли да се търси изход или така да продължи с лекарства и заради това така отговорих горе...не разбирай че съм краен във взимането на лекарства...

София мамооо София...

slunchice имаш Бележка:)

Няма такова място "Далече"!

Ами, пий си ги да ти е мирна главата!

Ако имаш самолет, не го карай като тротинетка! (лична мисъл!)

Да ти кажа съгласна съм с теб за леснината. Все повече ми се изяснява, че депресията ми беше точно, защото не съм в състояние да реше някои въпроси и това адски ме измъчва. Тогава избирам хапчето, успокоявам се и така до следващия път, когато ме загризе отвътре.Сега събирам сили да срещна проблема лице в лице и се надявам да устискам.

Разбрах те и горе и тук съм съгласна ... има място и нужда живота ни и от лекарства, и от лечения, в дозата и схемата, времето и мястото някак си мисля че е разковничето.
Писала съм горе на теб, за да избегна директния отговор ... въпроса е още неясен и хем нервнича от бързане, хем гледам да не бързам - ми пардон, имаш да си връщаш.

от Бг не се включвам, за друго бия път до там
Изобщо не помисляй, че ще ти размине пастояда
До среща!

Е, и как да си го върна?
Само да ми паднеш

София мамооо София...