цвете

На белите цветя усмивката разпали.
На сините дълбоката душа.
А жълтите, ах страст ли ги погали.
С червените аз вече изгорях.

Когато сезоните безжалостно отминат
и годишен кръговрат ги пак смени,
когато зарасналите стари рани
престанат да кървят,

тогава розите червени
пак ще леят аромат,
пак ще радват те засмени
вплетени във твоя косопад!











-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

С цветя косите ми обсипа
оплете ме в красив венец
Зад всяка нежност виждам скрита
усмивката на див копнеж.

...а може би - лъжец?...

изтънчен, външно мил,
но жадно зъби впил
в тръпнещата плът гореща?...

на думи само недей се доверява,
те могат жестоко да раняват -
също като Меца в приказката стара...

... макар че, знае ли човек?!...







-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

В отговор на:

---

когато зарасналите стари рани
престанат да кървят,

тогава розите червени
пак ще леят аромат,
пак ще радват те засмени
вплетени във твоя косопад!

---

Ха-хааа, косопад!

НЕКОИ СЪВЕТИ

След лятото ще дойдат пак мъгливи гледки,
ще се спаружат листите на ароматни рози.
Венците си кървящи търкай с четка,
за да не страдаш от пародонтоза.

След някой-друг сезон и пролетта ще се ухили,
врабчета, лястовички и тъ нъ пак ще запърхат,
акнето ти ще цъфне с всички сили -
достоен конкурент на твоя пърхот!

Свари на чай набраната коприва,
когато вън суграшица запада,
така ще бъдеш сексапилна и красива
и ще пребориш много бързо косопада!

Ще ме излъжеш - знам,
но ще рискувам, не ще си първият...

В косите ми красиви вплете
нежна мокра длан.
Потръпнах, ах, това е цвете,
поглеждаш ме засмян.

Стрино, стрино... що да кажа
та от твоята раздумка да излажа?!...

Чудя се и мая се да знайш,
щото много истини комайш
в твоите уста голяма
са като в незнайна яма.

Та нали все някога поне веднъж
ти в някоя галерия надзъртала си скришом
и сред картините на някой мъж
видяла си красив модел рисуван свишом?...

Не ти ли заприлича нейната коса
на планински ручей в звездопад понесен?
Не плесна ли челото ти некоя метла,
та да разбереш тази поетична тиха песен?

Ех, стрино, стрино - знаеш само да ядеш
и своята чиния с погледа си ти кълвеш.
Хапвай, зобкай - гладничка си, знам,
но хора не одумвай, че ще си за срам!












-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Никога не лъжа!

Хитринки прилагам, то се знай,
като всички хора в твоя край,
но думи лъжовни не изричам на глас,
дори и мисловно се въздържам аз...









-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Да се въздържам нямам сили вече,
че лъжат всичките човеци.
Едни ти казват, че си красива-туй си го знам-
за други връх на радостта-досада.
Искренно и топло чувство - туй е радостта,
дава ми криле и си летя.
В небето на мечтите никога не съм сама,
там има много сродни...и така,
лъжата никой не обича, но честичко човекът я изрича...
Как ще го украсиш-твой проблем, пиши със плам това аз знам.

"та от твоята раздумка да излажа?!... "
"много истини комайш"
"рисуван свишом"

Непознати думи:
да излажа ?!
комайш ?!
свишом ?!


"щото много истини комайш
в твоите уста голяма
са като в незнайна яма."

Значи все пак имало истини в моята уста, ама защо те да са в "незнайна яма", след като си ги забелязал, сиреч е известно къде са?

"ти в някоя галерия надзъртала си скришом"
Хм, да, а ти откъде знаеш за обира в Сотби, дето го направихме в 23,26 ч в понеделник миналата година?

"на планински ручей в звездопад понесен?"
Хем ручей, хем понесъл се в звездопад? Въх!

"Не плесна ли челото ти некоя метла,
та да разбереш тази поетична тиха песен?"
Боже, това ли било разковничето за разбиране на поезия - като те плесне метла по челото? Ти така ли се научи? Не ми се иска да си мисля как се учи пък писане на поезия - сигурно чрез друга манипулация с метлата - с другия й край и отзад? ;))

"Ех, стрино, стрино - знаеш само да ядеш
и своята чиния с погледа си ти кълвеш.
Хапвай, зобкай - гладничка си, знам,
но хора не одумвай, че ще си за срам!"

Аз не "одумвам" хора, а коментирам клубна "пуйезия".

Има творци и ПРИтворци...
Това, че си при първите, не те прави тям равна.


Не оборвайки духа на казаното, а разчленявайки го на части и визирайки отделните букви от него, мислиш, че изглеждаш права.
Уви, не е така.

Добре е, че все пак си повторила финала, който, изглежда, наистина ти приляга.

Как пък все сянката ти харесва?
как пък все с отразена светлина светиш?

Ако не можеш да си слънце, поне опитай огън да си или лампичка някаква...

Ти живееш от кусурите на другите, което не ти дава право да си техен критик, макар да се изживяваш като такава.

Тихо подсмърча на улицата стрина -
празна е изглежда нейната крина.
Глад за вечерта се очертава навярно -
обиждала е всички, при това постоянно...

Няма кой да й дари коричка хляб дори и сух,
защото опасява се да не отхапе му ръката,
както случвало се е с не един дебел кожух
накъсван на парченца от стрината ни злата...











-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

"Има творци и ПРИтворци...
Това, че си при първите, не те прави тям равна."

Хе-хе, а ти от творците ли си, или си "при тях"?

"Не оборвайки духа на казаното, а разчленявайки го на части и визирайки отделните букви от него, мислиш, че изглеждаш права.
Уви, не е така."

Уви, понякога както духът, така и “буквите” са от един и същ порядък. Сам се сети за нивото му. Изразното средство на литературата, в т. ч. поезията, е именно езикът. Ако не усещаш "оборването", толкова по-зле за теб.

“Как пък все сянката ти харесва?
как пък все с отразена светлина светиш?

Ако не можеш да си слънце, поне опитай огън да си или лампичка някаква...

Ти живееш от кусурите на другите, което не ти дава право да си техен критик, макар да се изживяваш като такава. “

Значи признаваш, че има “сянка”, слънце ненагледно? ;)
Това, че ти си мислиш, че нямам право да съм ви критик, не означава, че наистина нямам право.

“Тихо подсмърча на улицата стрина -
празна е изглежда нейната крина.
Глад за вечерта се очертава навярно -
обиждала е всички, при това постоянно...

Няма кой да й дари коричка хляб дори и сух,
защото опасява се да не отхапе му ръката,
както случвало се е с не един дебел кожух
накъсван на парченца от стрината ни злата... “

Куул... кво друго мога да река?

Само ми прави впечатление гастрономическо-канибалските мотиви в доста твои стихотворни попълзновения.

Едно си стрина знае, едно си бае!



Стино,
не логиката е най-силната ти страна, а именно с нея се опитваш да ме предизвикаш.
Не искам да почвам полемика, макар и на такова ниво, не защото не умея да водя словесни двубои, а поради противоположното.
За твоя справка - преди време се освободих от изпити при този род дисциплини поради признанието на академичното тяло. Но не съм спирал да се просвещавам в това направление на хуманитарното изкуство.
Което не означава, че то е единствено в периметъра на интересите ми.

Стрина Злата - злата стрина,
все поглежда тя под скрина
злобичката где е скрила там
и честичко кичи се без срам!











-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Моля те, не се въздържай, а лети -
трепетно твори,
радостно ехти,
ех, ти!...

Свободна си, нали?
Тогава безгрижно си трепти -
радвай синевата в тихо утро,
златна бъди в привечерния здрач,
а нощем към далечни звезди отиди!
Да, ти!...











-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

"За твоя справка - преди време се освободих от изпити при този род дисциплини поради признанието на академичното тяло. Но не съм спирал да се просвещавам в това направление на хуманитарното изкуство. "

А не се ли приемаш твърде насериозно, а?

П.П. Да уточня, че в действителност злобичката /всъщност ЗЛОБАТА/ ми не е под скрина, хайде де, да се моря да се навеждам да я поглеждам /я, има рима!/, и то честичко! Направо съм си я сложила в левия джоб, до сърцето, че да ми е подръка!
Я по-весело!

Да бъда тайствена магия,
да го подмамя с песента,
да плувам смело в дивата стихия,
да го преследвам луда и сама,
да му обещая миг пред вечността
и после целия да го изпия...
А след това...
от спомена да го изтрия
без капка от вина.

Заслушан в гълчавата неспирна на стрина,
дето все си пополягва следобед на скрина,
една догадка направо ме слиса -
не е ли това познатата ни М..... ?











-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Сирените моряци отвличат в морето,
сред диви стихии, сред пенливи вълни -
буйни и страстни, шеметно властни
с тях си играят до ранни мокри зори...

а сетне - на някой остров безлюден,
сред пищни цветя и груби скали,
голите кости разпилено белеят
и зовът примамва други слепци...










-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

кое ляво имаш предвид (за сърцето ти, де)?
мое ляво или твое?

Направи следния експеримент:
Застани пред огледалото и постави лявата си ръка върху сърцето - какво виждаш отсреща? Твоето отражение държи с ДЯСНАТА си ръка сърцето, което е отдясно!...
Та така - все съм си мислил, че сърцата на хора, търсещи все под вола теле, не може да е на нормалното място, а някъде другаде - я в петите, я отдясно - къде ли не... Щом твърдиш, че е от ляво, значи трябва да се съмнявам точно за там.
И дали това е органът, за който някои твърдят, че е Чашата?...












-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!