Не е ли късно???

Здравейте момичета:)
Страхотен клуб сте си спретнали:) Нова съм, но преди да се реша да пиша, поизчетох някои теми и се възхитих от духа ви, желанието да помогнете или успокоите някой.
И четейки, реших да споделя с вас. Моят проблем е следния - искам бебе. Може би за някои не е проблем, но за мен е голям. Най-вече поради причината, че ужасно много ме е страх:(
Първо ме притесняват годините ми. Навърших преди броени дни 36, имам син на 16.
Първото ми раждане беше най-кошмарното нещо на света, до днес се чудя как оцелях. Беше кратко - около 4 часа, но после още толкова прекарах на операционната маса, за да ме кърпят. Без упойка, заради голяма кръвозагуба. Лекарят каза, че не смее да мисли за упойка, защото може да не изляза от нея. Сдобих се с над 50 шева (външни и вътрешни), разкъсвания на ануса, смлян гръден кош (от скачането на лекаря, за да успее да изкара бебето, защото вече бяха спряли тоновете и нямаше време за форцепс или епизиотомия), повече от месец не можех да стана от леглото, а почти два не можех да седна...
Доскоро само мисълта, че мога да забременея случайно, ме хвърляше в неимоверен ужас. Но в един момент нещо се промени, започнах да си мечтая за бебче, да се заглеждам по мъничетата в количките...
Объркана съм, не знам какво да правя:( Съзванам, че никак нямам време, ако искам, трябва да го направя колкото се може по-скоро (ако все още мога, де).
И освен неистовия страх от евентуално раждане, много ме притеснява и това, че много пуша, а не съм убедена, че ще ми е лесно да ги спра:(
Май много се разписах, но просто имах нужда да споделя...

Здравей, от мен!
Благодаря от името на всички от клуба за хубавите думи, относно него! Стараем се - то се вижда!
По отношение на твоите опасения бих искала да ти кажа, че на твое място и аз бих се страхувала да имам второ дете. Прочетох всеки твой ред и мисля, че напълно те разбирам и виждам, че имаш огромно желание за още едно дете!
Виж, това за цигарите - малко се съмнявам, че няма да можеш да ги спреш! В момента, в който разбереш, че си бременна съм сигурна, че върте в себе си ще си кажеш, че трабва и че можеш да го направиш! Това е въпрос на вътрешно решение, според мен!
Това, обаче за страха си е друга работа и бих искала да ти кажа, че съм чела и чувала от клуба, че бременност и раждания едно с друго не си приличат и няма гаранция, че и второто ти раждане ще е толкова кошмарно! Единственият начин да провериш това твърдение е да не се шашкаш и да го провериш! Зная, че ако не си преживял това е лесно да говориш, но не мисля, че на някой ще му се струпат две тежки, тежки раждания!
Бих искала да ти вдъхна надежда и да мога малко от малко да направя този страх по-малък, а желанието за дете толкова голямо, че да забравиш за страховете си!
Успех ти желая каквото и да решиш!

Давай смело и само напред. Раждане с раждане не си приличат, освен това всичко може да се планира , има секцио и други начини да не стига до толкова болка .А относно годините мисля, че са си съвсем добре за втора а даже и за първа бременност. Ако и таткото е съгласен направо не се бавете. В живота няма по-хубаво от това да си имаш детенце, така че .....
Цигарите няма да ги коментирам - или ще ги спреш или ще ги намалиш до минимум.
Желая ти много късмет и много положителни емоции.

Здравей щурче,
Ако си здрава и имаш желание, годините ти не са много. Майка ми е подобен на теб случай. Мен ме е родила на 20г., а брат ми се появи като беше на 35. Медицината е напреднала доста в сравнение с това, което е било когато си раждала. Защо не прочетеш темата "Моето раждане - разказите на мамите от клуба". Почти няма травматични и тежки случаи.
Сега можеш да избираш - секцио, епидурална...все екстри, които могат да направят раждането ти неусетно. (друг е въпроса дали така би искала да протече раждането ти). За да стигнеш до раждането все пак, трябва да изкараш една нормална бременност. На тази възраст се препоръчват някои изследвания, които засягат плода и неговото здраве - биохимичен скр., амниоцентеза... Сигурна съм, че си прочела повечето неща. Да не ставам досадна.
Желая ти здраве и скоро да ни се похвалиш!

Здравей, мила,
много се радвам, че си открила нашия клуб. Знам, че ужасът от такова раждане се преодолява трудно, но сега нещата са много по-различни- можеш да си намериш добър лекар и да родиш планово със секцио - изобщо няма да се мъчиш. Аз съм на 38 години, имам 15 годишен син и едномесечна дъщеричка. Всички ми казваха, че бременност и раждане на тази възраст ще е сложно, но аз не се отказах. Е, не беше най-лесното преживяване в живота ми, но желанието и положителната ми нагласа бяха огромни. Родих със секцио и сега като гледам прекрасната си дъщеричка знам, че всичко си е заслужавало. Да знаеш само как се радва баткото!
А ние с мъжа ми имаме чувството,че животът ни е започнал отново!
А за цигарите не се притеснявай - още като видиш двете чертички на теста ще ги спреш! Успех и не се отказвай!

Това, че си имала трудно и кошмарно раждане първия път изобщо не значи, че и втория ще е така.
Пък и е нормално да те е страх, така че, ако решиш пак да забременееш, може да раждаш планово - със секцио.
Така не би имала същите проблеми
Ти все пак ще си решиш какво да правиш
А за пушенето...виж това не знам, може би поне трябва да ги понамалиш преди да започнеш опитите
Каквото и да решиш ти пожелавам успех!

Здравей, преживяла съм почти всичко, което си написала, с тази разлика, че нямах чак такива поражения от раждането, но пък сина ми имаше проблеми - да ми е жив и здрав сега, ама ми стопи силиците първите години. И аз като теб, дълги години умирах от ужас да не забременея отново -твърдо бях решила, че повече няма да раждам, а като му дойде времето, ще си осиновим детенце - исках второ - но този страаааааах. Както и да е, в една прекрасна мартенска утрин разбрах, че съм бременна - на 36 навършени, със син на 13, много мисли, много притеснения - едно решение - Ще си имаме бебе!!!
Изкарах чудесна бременност, накрая пак започнах да вдигам кръвно като първия път - но вече подготвена и знаеща много се справих със ситуацията и имам прекрасна госпожица, без която вече не мога. Та така - давай смело напред - нищо не трябва да те спира.
Успех!!!!!


Емили 1.11.2004
Стефан 15.02.1991

Закачам се за теб, защото си последна засега, но искам да благодаря на всички за милите думи и за куража:) Наистина ми помагате:)
А на теб лично ще кажа - надявам се да обменяме опит след известно време по повод малко бебе и батко във вихъра на пубертета:)
Почти съм здрава, с едно малко, но много съществено изкючение - хипертония:( И от кръвното ме е страх, но в първия постиг забравих да го спомена. Общо взето страховете ми са толкова много, че няма как да се сетя едновременно за всички:) Лекарите (гинеколози) са ми казвали, че няма причина да не мога да родя второ, като не пропускат да отбележат, обаче, да забравя за нормално раждане. Но винаги ме гледат много съчувствено, цъкат многозначително и ме питат защо не са ме срязали и навремето или защо не ме е поел някой опитен лекар... А това още повече ме стряска...
Но се надявам да го преодолея и скоро да се похваля:)

Не - не е, мило щурче

Здравей, и аз да се включа
Трябва да знаеш, че ражданията сега нямат нищо общо с тези от преди 16 години... и слава богу.
Аз родих с спинална упойка и 2 часа след това в двора на болницата, обещах на мъжа си още едно бебче и това ако не е доказателство.........толкова относно страха.

Щурче,добре дошла в клуба,и аз като другите мами ще те посъветвам -роди си второ детенце щом много искаш,не се притеснявай за раждането,сега медицината е напреднала,ще планирате нещата предварителнои така хем две сладурчета ще имаш,хем ще се езлекуваш от кошмара,кураж мила

първо добре дошла и после разбирам те дорбе за смазания гръден кош.но... свекито е родила щерка на 37 и сега грее на 51 с 15 г мома. никои на работното и място не подозираше че има син докато не се появих аз на хоризонта.така че даваиииии и успех

Здравей, мога само от опит да ти кажа, че двете раждания почти не си приличат, при това второто обикновено е много по-лесно. Поне при мен беше така.
Давай смело напред!

Габи - 21.10.2002г.
Доротея - 26.06.2005г.

Здравей, да те подкрепя и аз, щом го искаш, не губи време. Днес жените раждат по-късно, дори първите си деца, какво остава за второ, не само в западните развити държави, но това е вече тенденция и у нас.
Аз също съм в 35-та си година, имам син на почти 12. И аз досега отлагах (цялото това носене, раждане, после гледане и отговорности ми действаха точно като на теб), докато изведнъж в мен се появи огромното желание за още едно дете. Съжалявам, че досега съм се бавила. Колкото до раждането, тъй като вече знам какво е (и при мен имаше особености), съм готова за него, знам че колкото и да е трудно - ще мине. И между другото, голяма подкрепа срещам от сина си.
Желая ти успех.

Никога не е кьсно. След като толкова силно искаш да имаш дете значи трябва да имаш.
Аз имах дьлго тежко пьрво раждане, с доста разкьсвания и шевове и т.н.
Бебка я извадиха с вакуум след като нищо друго не помогна и почнаха да се губят тоновете. Това все по рядко се практикува но в моя случай вече беше кьсно за цезарево сечение(главичката беше много надолу). Бебка излезе синичка, ама бьрзо се окопити и на теста Агпар всичко беше ок. Имаше белег няколко дни от вакуума на главичката, но после се махна.
3 месеца след това ме беше обзело силно желание за второ дете.
Направо беше натрапчива идея. После ми мина.
Седем месеца обаче след като родих, най-неочаквано забременях и януари родих второ дете. Бьрзо раждане за 2 часа бебе 5кг с много разкьсвания и пак доста последствия. Шиха без упойки и т.н. И след двете раждания шиенето траеше около час.
Имах много тежка втора бременност с опасност да загубя детето още в 4 месец(ама това е заради малката разлика между двете раждания).
Имам приятелка родила второ дете на 36 години при това пьрвото е било колкото твоето. Раждането било много леко и без проблеми за разлика от пьрвото и.
Много се радвам че имам две деца.
Нес се страхувай да забременееш и родиш пак. Все пак медицината се е развила много от преди 16 години и 100% ще ти предложат цезарево сечение което е напьлно безболезнено и безопасно за майката.

Леля ми роди на 39 като големият ми братовЧед беШе в каzармата...Тя съЩо е с високо кръвно и я следиха преz цялата бременност...Между двамата ми братовЧеди има невероятно силна връzка и се раzбират великолепно въпреки раzликата...Така Че ти желая късмет, но те съветвам преди да се zаемете с бебеправенето да се консултираШ с ДОБъР гинеколог, който да ти следи бременността и да направи каквото трябва, zа да може да си родиШ zдраво и хубаво бебЧе...За раждането не се тревожи има много алтернативи, а и не на последно място "бомба два пъти на едно място не гърми"...За цигарите аz дърпах по кутия Лъки предиШните две _три години преди бременността, спрях ги ок.7_8 месеца преди да zабременея с идеята да се поиzЧистя малко, а от както zабременях даже не ми се поглжда цигара, така ЧЕ мисля, Че няма да ти е проблем...сложи си една от ония картиЧките със слдки бебЧета до кутията и като ти се допуШи си я поглеждай и си мисли как Ще си играете с бебо и да видиШ колко бърzо Ще ти се отпуШи...Така Че действай смело..

Ее, а какво да кажем ние с гайдите, дето на 32 и половина се сетихме За първо? Я спокойно, не е късно. Ако искате, Значи Ще стане. Леля ми с тежка първа бременност на 31 и секцио се реШи на 36 За второ, пак със секцио, да й е жив и Здрав дребния пергиШин, тая година ЗавърШи гимнаЗия.
Освен това не е речено, че и второто раждане Ще е сложно и тежко като първото. Обикновено второто е много по_леко и по_кратко, но ако има проблеми, винаги можеШ да иЗбереШ секцио, няма страШно. Междувременно като гледам, неЩата в България много са се подобрили в тая област, така че смело напред, и дано скоро и ти овесиШ лентичката.

Ама как да е късно Щом Мадона може, и ние също!!!
Аз родих преди 4 месеца на 41г. Бременността минава нормално, а радостта след раждането е още по-голяма
Каката я родих преди 21 години и второто раждане ми беше много по-леко и безболезнено- медицината е страшно напреднала за тия години!
Така че давай смело- успех ти желая и скоро добри новини

Здравей Щурчо.
Опорната точка в твоя постинг е че ти искаш да си имаш бебе. И това е най важното. Аз съм в чужбина и възрастта между 32-42 години се сочи за доста подходяща. Преди се спекулираше доста с възратта на майката и последствията за детето. Това вече остава в миналото.
За цигарите ...ако ги спреш ще си нормализираш и кръвното налягане до някъде. Никотина свива съдовете и налягането се покачва...ами ето един хубав повод и кръвното да свалиш и цигарите да откажеш.
Единственият ти проблем според мен с който по трудно ще се пребориш е спомена от тежкото първо така наречено "нормално раждане ". И за това има изход вече...планираш сецкцио и се наслаждаваш на една спокойна и хубава бременност. Бъди здрава и очакваме новини!!!

Хубава работа, какво значи късно?! Аз съм на 37- през ноември ще станат 381 имам една дъщеря на 16, ена на почти шест и сега чакам трета дъщеря- вижда се кога! И всичките съм ги искала и планирала... Вярно че сега ми е малко по- тегаво от преди, но не много- просто се поддържаш във форма и всичко ще е наред!
А за самото раждане- какво знаехме за раждането през далечната 1989 г.- тогава ли си раждала?! Само траеш и толкова- и на мен ми се метна един доктор на гърдите, ама иначе всичко беше нормално- но това не знамчи, че сега ще те оставят, знай че сега са много по- внимателни и със сигурност няма да те оставят току- така.
Така че . напред и да се похвалиш скоро с лентичка за 2006 година!!!
А за опита- насреща съм и аз!