без

Мисля си дали е добре това, дето седнах да пиша тъдява. Не ми идва на акъл какво да пиша, ама ми се пише. Може би ще е добре да кажа колко ми е чудно, когато свърши нещо. Имало го е до преди малко, а сега го няма. Свършило е. Къде е отишло? Едва ли ей тъй ще изчезне без да иде някъде. Не мога да си представя, че кефът от пържолата, която изядох, се е появил когато започнах да ям и е изчезнал абсолютно, когато свърших. Според мен този кеф го е имало винаги. И когато започвам да ям пържола той се появява оттам, където си седи обикновено, а като свърша да ям - си отива. И подозирам, че всеки път, когато ям пържола, все същият този кеф се появява, после изчезва и при следваща пържола пак се появява и така, докато остарея и не мога да ям пържоли. Обаче отново изниква проблем: като остарея и не мога да ям пържоли какво става с този кеф? А като умра? Не мисля, че същият този кеф след моята смърт ще се явява на друг, докато този друг яде пържола. Този кеф си е само мой и индивидуален. Съобразен е с вкусовите ми рецептори и обонянието, които, ако се вярва на учените, са строго специфични. Сиреч, никой друг не е посещаван от този мой кеф. И оттук идва следното умотворение, свързано с кефа ми от ядене на пържоли: Кефът от ядене на пържоли е акцесорен. Той следва човека, при когото се появява. От друга страна, както казах, този кеф не изчезва. Той само си стои някъде и се появява, когато имам нужда от него. Следователно, когато умра, този кеф ще си стои там, на неговото си място. Ама защото е акцесорен, това означава, че не може да съществува самостоятелно, без мен. Откъдето изводът е един. Кефът от ядене на пържоли, предвид неговата безсмъртност е още едно доказателство за моята безсмъртност. А, има още един извод: Яжте пържоли, за да сте безсмъртни.

Интересното е, че ако се усъмним в презумпцията за безсмъртност на кефа от ядене на пържола, това дирктно води до съмнения в собствената ми безсмъртност. Тези съмнения ме подтискат. Като съм подтиснат ме спохождат мисли за безсмислието. А мислите за безсмислието ме подтискат още повече. Но, забележете колко странно, това, че мислите за безсмислието ме подтискат не водят до други мисли за други неща, които биха могли да ме подтиснат повече. Демек подтискането има долна граница. От друга страна не съм забелязал еуфорията (ако приемем, че е антипод на подтиснатостта) да има горна граница. Откъдето следва, че това чувство/усещане - става въпрос за чувството/усещане, обхващащо диапазона от еуфорията до подтиснатостта, породена от мисли за безмислието - много прилича на температурата, която има долна граница, а именно - абсолютната нула, а няма горна. Дали това означава, че това чувство е групата явления, в която влиза и температурата?

Теорията за пържолите е много гот.От днес минавам на пържолена диета с цел безсмъртие.(Зашо температурата да няма горна граница,май просто не е известна)

Вече седма година се чудя къде ли ми е кефа. А то какво било. Отишъл си е, заедно с пържолите, които не ям.
Опитвах със заместители - соя, соеви продукти, соева кайма, соеви кубчета. Нищо. Настоявах с млечни продукти и яйца. Тц. Зачатъци на кеф, докато ям сметана. Толкова. Молих го: върни се, кеф. Той не ще. Върни се, бе, ще ям торта ГарАж. Той направи малка крачка и се върне. Абе, ела бе, ще има винен кебап със соеви кубчета. Не искал.
Какво да правя? Кефът го има, спор да няма. Не се е загубил, но май не е много индивидуален, както казваш. Защото по моите сметки, моят индивидуален кеф и на картофче трябва да е доволен, а той и огретен не иска. Значи някакъв всеобщ кеф ще трябва да е. Или един кеф отговаря за няколко души. Ако е така ми е ясно какво става. Твоят кеф е и моят кеф. Е като си го свикнал само на пържоли как да ще да дойде при мен? Айде, моля те, ограничавай се малко, виж там нещо - рагу ли ще е, яхния ли, че и при мен малко кеф да дойде.

Кой казва, че няма горна граница на температурата? Разбира се, че има. Все някъде във Вселената има обект с най-висока температура. Е това, очевидно е най-горещото нещо във Вселената. Като се има предвид, че температурата е следствие от бързото движение на едни частици, то скоростта на тези частици не може да е по-бърза от скоростта на светлината, поне по общоприетите схващания за физиката, живота, вселената и всичко останало. И значи тяло, чиито частици се движат с максималната възможна скорост е най-горещото нещо на света. И е налице горна граница. А колкото до долната граница, абсолютна нула наричаме състоянието, в което тия частици изобщо не се движат. Абе хора, не сте ли се замисляли, че те може не просто да спрат да се движат, ами да тръгнат назад. Предтсавяте ли си тогава, колко студено ще стане?:)
И най-после изводът от тая работа - не обичаш да има граници, с две думи свободолюбиво същество си. Но не се притеснявай, на 15 000 градуса ще се чувстваш също толкова зле, както и при най обикновени 500:)

Ми спорът за горната граница е много научен (и не мога да си спомня дали само движението на материалните частици води до промяна в температурата или същото правят и нематериалните, които пък не си спомням кои бяха) и ме натъжава. Виж, това с движението назад и допълнителното изстиване е красиво, защото опитвайки се да си представя как частиците спират движението си и после потеглят към минус движение не мога да си представя нищо, а това е като да чета Хокинг, което пък е толкова неясно и мистично, че ме обзема възхита.

Не е така. Кефът си е индивидуален. Ако моят кеф е и твой кеф (както сквернословиш) това би означавало, че неизбежно би имало някакво взаимодействие между МОЯ кеф и теб. Което пък би довело до промени на МОЯ кеф и то в нежеланата посока към соя, което не наблюдавам. А всъщност аз вярвам, че кефът си е само мой и като така спорът в тази насока е приключен. Само да заключа, че яхнията си има отделен кеф, но него не съм го изучавал усърдно.

Но пък за сметка на това излиза, че няма научно доказателство за вечен живот на вегетарианците, което ме отблъсква от вегитарианската идея.

Пък аз не мога да си представя безкрайността на вселената. Представям си как отивам нанякъде и пътувам, пътувам, а то все няма край. И си казвам, че не може така. Всичко, което съм виждала има край. Представям си и един край. Хубаво, но какво има после? Всичко, което съм си представяла има край и след него започва нещо друго. Значи какво? Още звезди? Да, още звезди и пространство. Но докога така, нали е безкрайно? Еми не може да е безкрайно, ще трябва да има край. ОК, а след него какво. Още от същото. И така безкрайно.
И ме обзема не възхита, а главоболие.

Ужасно! Искаш да кажеш, че ти с твоите пържоли, ще живееш вечно, а аз ще доживея някакви си сто с моя зарзават? И няма да имам кеф на пържолите междувременно.
Колко е несправедлив животът!

Ми затуй народът е казал: яж, пий, прави си кефа, носи си новите дрехи и т.н. Мъдър е народът. Инстиктивно е усетил (за разлика от моя строго научен подход), че за да си безсмъртен трябва да се имаш много кефове, демек да се кефиш на нещата в живота. Лишавайки се от кефовете се лишаваш от безсмъртие. Или поне от доказателство за безсмъртие (което е наличието на различни и многобройни кефове, водещ сред които е кефът от ядене на пържола, както вече установихме), което за сегашния живот означава липса на безсмъртие. От друга страна това съждение мое е малко едностранчиво и тенденциозно. След като има кеф от ядене на пържоли или яхния, няма пречка да има кеф от чукане (защо ли го поставих на първо място след пържолите, мамка му?!), кеф от спане, кеф от гризане на нокти и т.н. Тези кефове не би следвало да се различават по нищо от кефа от ядене на пържоли (оттук нататък мисля да използвам абривиатурата КЯП, а за кефа от чукане - КОЧ), което означава, че и КОЧ може да служи за доказателство за безсмъртие. Тъй, че ако те спохожда тоз кеф - бъди рахат. Значи КОЧ е възникнал, а той, също като КЯП, е безсмъртен, което води до извода, че и ти си безсмъртна. Демек, ако ти е кеф да се чукаш безсмъртието ти е осигурено.

ПП Това с чукането беше само пример. Не го възприемай като опит аз да съм този, дето ще те въведе в безсмъртието. Ама не го възприемай и като липса на такъв опит.

Ама пък като мине главоболието какъв кеф, а?!!!!:)))

Много бързо ми отговаряш! Проверяваш Шантавия през половин час или просто си под наем тук?

... ценностната ни система е различна. Аз категорично поставям КОЧ преди КЯП. Ама много преди. И честно казано нямам никакъв КГН /кеф от гризане на нокти/. За сметка на това имам КГБ /кеф от говорене на безСмислици/, КПСС /кеф от ползване на съобщителни системи, а също и КПСС2 - кеф от почивка, спане и санаториум/ и други подобни. Те дали са доказателство за безсмъртие? Нещо много ме зариби с това безсмъртие.

ПП Много си смел. Не го въприемай като заяждане. Ама не го възприемай и като предизвикателство.

Ми аз никога не съм искал да поставяш КЯП пред КОЧ. Въпреки че, според мен, поставянето на КОЧ пред КЯП показва известна незрялост, но пък това от своя страна е очарователно. Така или иначе, фактът, че поставяш КОЧ пред КЯП доказва, че си споходена поне веднъж от КОЧ, т.е. поне един кеф е налице. Което, от своя страна показва, че има поне едно доказателство да безсмъртието ти. Обикновено едно доказателство не е достаъчно за установяване на даден факт, но поради това, че споманаваш и за КГБ, КПСС и КПСС2, както и поради това, ми обръщаш внимание, от което се чувствам поласкан, което си е предпоставка за възникване на спонтанна симпатия към теб, стигнах до извода, че си безсмъртна.

ПП Куче, което лае не хапе. Сигурно е, че ако, недай си Боже, се видим ще започна да се потя и заеквам и няма да мога дори да ти поръчам дори водка с ябълков сок. Но пък, ако даде Господ, може да успея да те поканя в хотелска стая. Ако не с думи, то с побутвания и мучене.

ППП Ми дебна дали ми отговаряш, затуй проверявам честичко.

Виж, вземи се регистрирай, че ще ми излезе име, че се наслаждавам на КОЧ по пейките на клубовете.

ПП Значи се разбрахме, ти ще се потиш и заекваш, пък аз ще се червя.

ППП Този път не беше така бърз. Това е мъмрене. Или не. Това е строго мъмрене.

За регистриране, регистрирах се (голям зор, ти казвам). Само да те попитам: как излиза име за наслаждаване на КОЧ по пейките? Има ли начин да ме уредиш да ми излезе такова име? За да знае населението: появи се Р., значи ще има КОЧ. Както като се появя в кръчма и знаят, че ще има КЯП.

ПП И аз бих се червил, ако се появя пред хора с някой който се поти и заеква кат мен.

ППП Ами забавих се за да не си помислиш, че само дебна да се появиш за да ти отговоря. Един вид се правя на незаинтересуван, щото разправят, че това действало като лампа на пеперуда. Доста усилия ми бяха необходими за да не ти отговоря толкова време.

Може би границата на вселената /материалното пространство/ е затворена кривина. Гмояа. Кълна се в теорията на Болцман, а това е тежка клетва и винаги се изпълнява, че тогава вселената наистина е безкрайна за всеки, който пътува вътре в нея и е материален обект, т.е. съществува и се описва само в материалното пространство.

Главоболието е гадно. Аналгин ти трябва.

Брилянтно. Обаче аз като практикувам КОБЗПП /кеф от безсмислено зяпане в празното пространство/ изглеждам понякога не само лишен от безсмъртие, ами направо хвърлил топа. Така че за поне от гледна точка на другите безсмъртие не се получава.

не знам как точно излиза, при мен май е от самосебе си. Имам нещо като фабрика за излизане на име. Искаш ли да ти дам мойто? На мен ще ми излезе ново, много ме бива в тия работи. Ма не знам защо всички си мислят, че... и аз не знам какво. Татко казва, че съм много дръпната. А не е вярно. Той да дойде тук да види каква слава ми се носи, е-хеее.

ПП Ти верно се регистрира! Не очаквах. Може да съм развила някакви хипнотични свойства... я да проверим! Слушай внимателно Р., ти вече не си Р., ти си... геврек!

ППП Ахам, незаинтерсуван значи. Добре. Но незаинтересуван от какво?

не ща вече аналгин, дайте ми морфин!

ПП Марк, що не вземеш да се регистрираш?

ППП Сега ще видим колко ме бива в хипнозата.