Пъзелът

Представете си това: подреждате пъзел,когато изведнъж едно от парчетата ненадейно променя формата си. Като изключим вече съществуващото и изнервящо остоятелство ,пред вас стои още един проблем-съседните парчета от пъзела вече не съответстват.Вие можете да замените тези парчета,но процеса е лавинен,имайки напредвид,че със всяка замяна, бликите до тях също стават негодни и така в прогресия целия пъзел трябва да се пренареди.
Как бихте постъпили- променяте формата на измеменото парче до първоначалното му сътояние,за да пасне(изглежда най-лесно) или просто зарязвате пъзела ?
Такъв вид ситуации се явяват във всеки човешки живот.Ние живеем в социални системи-семейства,квартали,офиси.Всяка една личност,която преминава през драматична промяна, поражда вълнообразен ефект и изисква промяна на хората около нея.Проблемът е ,когато не всеки,който вие познавате,обичате или с когото сте заобградени, е зарадван от пътеката,която сте избрали и се опитва да ви върне в "старата черупка" под която ви познава и която му е по- удобна .Хората се опитват да ви заключат в предвидими и познати за тях схеми и начини на поведение,поради страховете,които ги обхващат.
Как вие решавате собствения си пъзел?

не бих казал, че подлежа на заключване в позната и удобна някому схема, а още по-малко пък на връщане назад, защото било по-удобно.

по-скоро гледам да съм равностоен участник в пренареждането на целия пъзел, след като това се налага. ако мога. ако имам силата, енергията и желанието да го правя и ако имам условията за това. това, уви, е само в идеалния случай, в живота идеални модели няма.

обаче... сега се позамислих - проблемът с решаването на пъзела е по-скоро задача пред останалите участници в "социалната система". Често се оказва, че самите ние сме твърде заети със собствената си "драматична промяна".

от причините да има подредба: хората обичат да познават света. Да знаят къде им е хавлията (във всеки случай, повечето от тях). По този начин много неща изглеждат предвидими и сигурни, което дава възможност за спокоен живот.

В момента, в който средата се промени, всеки има два избора: да се промени заедно с нея или да се опита да я задържи. В твоят случай се оказва, че близки и далечни хора са намерили твое местенце в света си, разчитайки на познанието си за теб. След което изведнъж ти се променяш, което се оказва проблем за част от тях.

Има следните варианти за действие (предполагаме, че ти искаш да се промениш):

- Извършваш промяната бавно и внимателно. Стремиш се хората да са наясно с дребните стъпки, така че в момента, в който се усетят че ти не си същият човек, вече да са свикнали с новото ти Аз. Така избягваш или поне минимизираш катаклизмите.

- Намираш друго парче - заместник и постепенно свикваш околните с него. За много хора е важно не толкова конкретното парче пъзел, а да има нещо със съответните форми, което да пасне на празното място. Възможно е даже да е парче, пасващо на много места (или няколко парчета, попълващи едно място).

- За всички, освен наистина близките, заемаш малко парченце в техния пъзел. Става например с постепенно отдръпване или с промяна на качествата ти от тяхна гледна точка - да кажем, с честите си промени човек трудно може да ти намери постоянно място в света си, затова и не се опитва.

Как редя собствения си пъзел ще помисля и ще ти кажа.

да ти кажа честно, незнам как ти е хрумнало, но ме накара да се позамисля, освен че ме изкефи де!

в момента съм в ситуация, където едно от стабилните парчета постепенно променя формата си. Притеснява ме факта, че при овалните парчета на моя пъзел, това взе да придобива по триЪгълна, правоЪгълна, многоЪгълна форма, което май води до заключението, че това парче ще трябва да бъде заменено.

За съжаление, може би, последните 12 - 13 години от моя живот са развивали и доизграждали точно този фрагмент. Дали и колко ще загубя? А може и да спечеля?

Абе няма значение. Харесва ми да има някаква динамика в живота - нови работи, нови хора, нови забавления и т.н.

А ти, troublemaker_71 успя да си оправдаеш името с тази тема. Създаде ми проблем. Накара ме да мисля. Обичам те де )))

When you settle for less then you deserve, you get less then you settled for

Започвам от рамката, набелязвам си позициите, проверявам с какво разполагам /правя си цветови разбор - познати, приятели, колеги , сътрудници/ Целта ми е ясна - завършен пъзел, подбирам си метода /понякога е грешен/, подготвям си алтернативен /важен е крайният резултат/ ; Търся компромисен вариант в случаите, които е необходимо да дам път на някой засилил се срещу мен в стремежа си да изгради своя пъзел, но тръгнал от сърцевината към края . . . просто различен начин на подреждане ; Някъде към средата /отвън навътре - срещам себеподобни, тръгнали по същия път, подобна цел и алтернативни методи/ ; Ако някой реши да ми направи портрет и да ме рамкова сплавообразно в представите си/ давайки ми все пак шансче да се изменям с времето, да се развивам или деградирам/ ще бъде разочарован. А онези, които смятат да ме доизградят в представите си по собствен стереотип - навярно ще бъдат жестоко самоизлъгани; Харесва ми и държа на собствената си индивидуалност и на хора с добре изразена такава, вярвам че по този начин давам по нещо от себе си на всеки докоснал се до мен, по време на своето пътуване към целта - подреждането на пъзела . . .

Нуждата нарушава всички закони.

Най-хубавото на пъзела на живота е, че той сменя непрекъснато своята картина. Ако го нямаше това вълшебство, отдавна да ми е омръзнало. Опитвала съм се на моменти да направя картината статична, но точно тогава винаги се появява едно различно парченце, което променя всичко.
И аз понякога се улавям, че промяната в близките ми ме плаши, но не бих ги закопчала с обичта си в застинала поза.

Пъзелът ...
масклин респект!
Пъзелът го редя според вътрешното си усещане ... често не се съобразявам с несъвместимостта на парченцата ... когато тя стане болезнена ... старая се те да променят страната която ме касае, като не е задължително тя да е правилна ... упорит съм до глупост и слушам повече собствения си глас отколкото всичко останало ... търпя много на несъвместиомости стига да виждам нещо пред себе си, стига да виждам защо ...
вярвам, че мога да променям ... проемням ги и им се наслаждавам ... незабравям, че удоволствието не е в толкова в това да видиш подредения пъзел колкото самата му подредба ... старая се измененията да стават бавно и последователно ... понякога просто изрязвам парченца ... не ми харесват, не се вързват със всичко останали и си заминават ...


Ей, ШшшШшШшшШът! не ми викай "хулиган си"!

Перфектно Масклин.

Нуждата нарушава всички закони.

Какво правя? Правя, каквото си знам. Единствените хора, с които съм склонна повече да се съобразявам и заради които мога да опитам да се променя, са децата и любимия. На всички други давам уклончив отговор.
А доколко мога да се променя е друг въпрос. По-скоро съм склонна да похабя (не е точната дума това) усилия в това да убедя тези ми близки хора, че не трябва да се опитват да ме променят.
Що се отнася до промяната на съкровището, например, е, опитвам се да му вкарам някои мисли в дебелата тиква, но и той не се дава лесно. Не мога да се сърдя, за което, защото човек не може да живее насила.
В крайна сметка май клоня към разрушаване на пъзела, ако не може с леки поправки на НЯКОЛКО парчета да се нареди.

Стига простотии бе, тате!

писала, а ти си го изплагиатствала! Особено финалната част. Нещо като “Да ви еба пъзела, като не ми харесвате новото парче”.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

умници! Вие сте моята клубна гордост, кеф ми е да ви чета. И не знам защо, но със всички съм съгласна. Не, сериозна съм, въпреки простотиите, които ръся.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

обаче... сега се позамислих - проблемът с решаването на пъзела е по-скоро задача пред останалите участници в "социалната система". Често се оказва, че самите ние сме твърде заети със собствената си "драматична промяна".



Така е...ние ги изправяме пред проблеми,които до скоро даже не са им били в главите и по този начин косвено ги заставяме те също да се променят,за да приемат новото ни аз... или прсото ги губим като участници,защото те не са заинтересовани и нямат намерение да поддържат новото ни амплоа.

Аз съм, както винаги, крайна.

Ако парче не пасва в МОЯ пъзел, го изхвърлям моментално. Перфекционист съм и всички парчета трябва да си пасват във всеки един даден момент. Ако не: нарушават ми душевния баланс и спокойствие, а тези са нещата, за които се боря вече много години. Сега, когато съм си измислила система да ги получа, съм безскрупулна: хвърлям парчета без да поглеждам назад. Това е част от системата, де.

Ако аз не пасвам в НЕЧИЙ пъзел, тогава и без това нямам желание да съм в този пъзел, затова доброволно се оттеглям или съм захвърлена. И не ми е кофти от това.

Друго: за мен лично е единствено важно парчетата да напаснат с централното (аз). Как се напасват останалите парчета едно с друго, вече отдавна е престанало да бъде мой проблем, затова предпочитам да има празни места в пъзела, отколкото главоблъсканица. Животът е прекалено кратък, че да решавам проблемите на парчетата. Предпочитам да използвам енергията си да решавам проблемите с напасването между центъра и директно заобикалящите го парчета само. Това ми дава време и сили да обърна повечеко внимание на други дейности, освен подреждане на пъзели, което преди обичах, но сега ми е скучно да го правя, или по-точно нямам нерви за това...

Газя.

За съжаление не смятам да пренареждам моя цял пъзел по парченца. Капиш?

Как почти щях да кажа същото като Отворена. Може и да е същото, де да знам. Но и аз не цепя басма. Няма да стане нещо да не ми пасва. Хващам го, разбирам проблема, оправяме го или се разделяме.

Извършваш промяната бавно и внимателно. Стремиш се хората да са наясно с дребните стъпки, така че в момента, в който се усетят че ти не си същият човек, вече да са свикнали с новото ти Аз. Така избягваш или поне минимизираш катаклизмите
Да,но понякога ние се променяме със скок и ненадейно за самите нас.Тогава пъзелът в повечето случаи се разпада.

Радвам се,че съм дала храна(проблем) за душата ти

Да,при играта пъзел и аз подхождам като теб-съвсем координирано.Обаче в пъзелът житейски,наредбата е доста често нелогична,емоционална и често започва да се изгражда от сърцевината на едно-единствено парче към рамката

Така е,точно за това намекнах и в отговорът на Сафо-не е нужно да имаме всички парчета преди започенм да нареждаме.Важното е да намерим ядрото,останалите елементи понякога се нареждат сами

упорит съм до глупост и слушам повече собствения си глас отколкото всичко останало ... търпя много на несъвместиомости стига да виждам нещо пред себе си, стига да виждам защо ...
вярвам, че мога да променям ...
Това е то да искаш да живееш в мир със себе си,дори и да ти коства война с останалите

Ами задавам-стига сте се оправдавали с жегата и дъждовете за разтапянето на мозъците.Тук да не би да не е горещо?
По-скоро съм склонна да похабя (не е точната дума това) усилия в това да убедя тези ми близки хора, че не трябва да се опитват да ме променят.

И аз това правя