Споделено

Имам две дечица - голямата е на 14 ("вече и половина!" би казала тя...), а малкия е на 7. Незная дали е от разликата, от децата, от възпитанието или ... кой знае от какво, но постоянно са в конфронтация, постоянно нещо делят, постоянно се оплакват един от друг. По-скопо каката се оплаква, а малкия се опитва физически да я "малтретира"! Слагам кавички, защото въобще не й е в категорията, но си се опитва, от което произтичат още по-големи разправии.
Мислила съм си, че така е само у дома, но преди ден-два приятелка сподели, че на разходка с ферибот в Гърция, синът и(по-голям от двамата) казал на сестра си: "Нино, иди, иди по-напред до перилата и гледай да паднеш!"
Искам да помогна на децата си, не са ми приятни подобни разправии, незная как да реагирам - оправдавам единия или другия, според това кой е по-виновен в момента, а когато тотално прекалят - се разкрещявам за респект и в къщи(или там, където сме в момента) цари тишина и спокойствие за около час-два... Съзнавам, че това е "нищо и половина", че ситуацията изисква по-сериозен подход, но нещо се поизчерпих... или находчивостта ми изневерява!

Вие какво правите/бихте направили в такива случаи?
Споделете опит, моля, все ще има рационални идеи.

Имам едно дете. Когато беше по-малък, съм го питала (не че от него зависи) дали иска да си има братче или сестриче, отговорът винаги беше отрицателен и доста краен, никакви компромиси. Щял/а да му играе с играчките и т.н. Сега е на 16 и вече няма нищо против, ама ... май е късничко.
Имам съседка с 3 момчета. Е, не й завиждам. По нейните думи децата постоянно водят борба за надмощие. Тя и мъжът й много обичат децата си, но между децата винаги има спорове (твърде мека дума).
Знам, че не във всяко семейство е така или поне не всички се оплакват. Ама как се справят и аз нямам идея. Според мене, винаги има ревност между братя и сестри. Колкото и да се стараят родителите, това няма как да се изкорени. При някои сигурно е в по-малка степен, но не вярвам някъде да го няма. Аз и в друга тема съм писала, че тактиката ми би била разговори, разговори и пак разговори. Поне бих обяснила на децата, че ги обичам и не поставям нито единия, нито другия на преден план. А конфликтите се раждат заради тази ревност кой е по-важен за родителите си (може би подсъзнателно).
А гледат ли ги понякога баби и дядовци? Това още повече разваля дисциплината, за съжаление.

:-)))))))) с брат ми имаме 4 години разлика
по-тъпо говедо не съм срещала през живота си!
майтап бе
само си пречехме. до едно време аз го биех ( той си заслужаваше отвсякъде боя) после неговите ръце станаха по-дългои и той ме биеше. никога не сме имали нищо хубаво общо. само дето деляхме една стая .... ужас кошмар отвсякъде.
за капак на всичко гадно свързано с него аз трябваше да го внимавам и да отговарям за него!
е, от 15 години не съм го виждала .... по телефон сме си най-най-добрите приятели, споделяме и тн
моите деца си ги изчислих да са по-скоро като близнаци. като малки имаше някаква ревност и някакви делби но кратки и неболезнени. другарчета са си отдавна

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

Със сестра ми имаме 2,5 години разлика и докато тя стана първи курс студентка и замина за друг град вкъщи беше война на световете.

Започнахме да се имаме едва, когато аз родих.......

Не мога да ти обясня защо. Въпреки всичко много се обичаме и не можем една без друга

моите деца са момиче и момче с тригодишна разлика в полза на каката.
разбираха се много, чак чуках на дърво като виждах военното положение в къщите на разни приятелки.
през този блажен период имаше чат-пат кавги и разправии, на които аз не съм се впрягала много-много да търся виновника, а най-често изричах култовата реплика: " я и двамата марш в ъгъла! ти - в този, а сестра ти - в другия! постойте малко там и поразмишлявайте."
точно 5 минути им трябваха, за да направят преразпределение на силите и да се обединият срещу общия "враг". след което в един глас започваха "мамооо, виж какви сме ангелчета, моля те пусни ни." тази реплика изречена в пълен синхрон обезоръжаваше моя милост и сваляше напрежението и между тях.

после... каката я хвана пубертет и общуването с брат й излезе от рамките на моето търпение.
едва се удържах да не взема страна. принципът ми винаги е бил, че техните отношения са си тяхна лична работа. но тя е зодия близнаци - сладкодумна манипулаторка. е, слава богу, след известно време малкият намери сили в себе си да й се опълчи и така си спечели правото отново да общува пълноценно с нея.

и въпреки философския ми поглед над нещата и моите бушони от време на време изпушват яко, така че не знам какъв съвет да ти дам.

[линк]

Ами ся да ти кажа от може би най-добрата гледна точка как стоят нещата
Със сестра ми също имаме 7 години разлика в нейна полза и сега е на 26... Смътно си спомням в детството какви скандали сме имали и как ме е гонила из целия апартамент да ме бие и т.н.
Всичко е в рамките на нормалното, все пак имаш 2 същества които са изцяло егоисти и не са разбрали що е то да пазиш нервите на околните и се отдават на моментните чувства. С времето ще се укротят - особено когато голямата се изнесе
Ся със сестра ми се виждаме 1-2 пъти в годината като си идва и ходим по кръчмите да пием и сичко си е ОК

Прием, че е абсолютно нормално... Мразех когато сестра ми спи следобед и сяда да учи до 2-3 през нощта а аз не мога да спя щото ми свети и това е един малък пример, аз съм я тормозил много също - сигурен съм в това, защото имам първа братовчедка със 7 години по-малка от мен и минах по същия път по който е минала и сестра ми и сега и влизам в положение - хич не и е било лесно ако съм бил и наполовина толкова чешит
Важното е, че с всяка година нещата се подобряват. Най-нетърпимо беше допреди 2 години, но понеже и братовчедка ми виждам рядко(слава богу) с всяка следваща година се забелязва положителна промяна откъм поведението и както и от моя страна - не и обръщам внимание толкова и я игнорирам когато трябва, но внимателно, че да не ми се вика що не съм и обръщал внимание

П.П. Всичко ще се оправи!!!

сестра ми (по-голямата) и до ден днешен ми напомня как с първите си израснали зъби почти съм й отхапала парче от корема, а брат ми (по-малкия) в отчаянието си като 7 годишен се записа да тренира борба... за да ми давал отпор :))
Но пък двамата често се съюзяваха против мен.

Чудото престана, когато момчетата от компанията на сестра ми започнаха да ми обръщат внимание не като на досадното хлапе, което са принудени да търпят покрай нея... а брат ми започна да ме бие на шах почти на всяка игра.
От тогава сме си дружки тримата... та споко, въпрос на време е :))


Ти имаш ли?

Зависи от ЕГН-то . И от това на бащата. Това беше сериозно, а иначе, винаги съм ЗА.