Част от вссичко

Мислих си. Вие наистина сте сами, нямате нужда… Сами сте сами. А, аз се страхувам. Страхувам се да остана сам, защото някое друго аз може да се пребори с мен. А, аз съм слаб. И после. И после какво. Какво ще стане с мен? Къде ще отида? Ще продължа ли да живея чакайки своя миг? Дори в мен самия цари разцепление не мога да бъда цяло, аз съм просто частите. Аз не съм цялото, а съвкупноста от частите, но те зловещо започнаха да придобиват все по осезаемо своя индентичност. Те са Аз, но от друго време и с други приятели. Бих могъл да бъда всяка една от тях, но ми е трудно да управлявам всички тях. Понякога. Само понякога завиждам. Завиждам ви че сте сами. Искам да кажа, че наистина сте сами. И когато сте сами сте самотни. Аз съм самотен само когато съм с другите, когато съм сам аз съм в море от идеи и море от чувства. Море тъмно като нощта и море бездъно. Необятно и някак пусто в свойта тъмнина. Нито един лъч не стига до създанията там долу. Но те не са сляпи или може би, но само в общия човешки смисъл. Всъщност ние сме много по-сляпи от тях. Но благодарете на Бог за гордоста и наивноста си, защото те ви пречат да го разберете. Та мога ли аз да бъда морето? Не аз съм частите от всичко на земята, но не мога да бъда нищо цяло. Аз живея в очакване, но страхът го измества с всяка изминала минута. Надеждата, очакването означават бездействие, а аз избрах страха и се научих да го чета в очите на другите. Но вашият страх е някак смешен, някак страх от повърхноста не е този моят от дъното на океана. Страхувайте се защото страхът е тежеста завързана на краката ви осуетяваща вашият полет, не я махайте защото после ще трябва да полетите. Да отлетите и никога повече да не се завръщате тук на бунището. А то ще бъде тук и ще ви влече, а небето ще ви омръзне там ще бъдете сами и по-лошото самотни. Ще намразите изгревите и красотата ще виждате красивото, но то ще ви дразни и вие ще бъдете объркани. Дори другите птици не ще могат да запълнят дупката, празнотата. Предпочитам да бъда риба, хайде да бъде делфин. Делфин, който от време на време скача и полита, но само за кратко и само дотолкова да усети слънцето и да види красотата, да види изгревът и да му се наслади, а после обратно да се гмурне към дъното и болката.

Интересно, много интересно??!! Харесва ми. Дали и аз не съм луд?

:) искаш да си луд? но дали си?:)

Tова не се иска. Или си, или не си. Въпосът е дали го проумяваш?

понякога се иска, за да избягаш.

Oт кого? От себе си ли? Не можеш.

Дали и другите забелязваха промените, които Исав виждаше днес? Дали и те осъзнаваха, че светът ни се променя всеки ден чрез нашите мисли? Но не ставаше въпрос само за промяна на мирогледа, но и на предмети, сгради, дървета, хора. Може би те забелязваха промените, но убеждаваха самите себе си, че тази промяна е била такава и вчера и винаги. Защото обяснение нямаше. Или пък всеки виждаше промяната по различен начин или дори не я виждаше. Как да обясниш на някой, че днес в гората отсреща има едно дърво повече, та нали той ще те сметне за луд. Луд, може би наистина съм такъв, но за другите, а не за себе си. Луд, защото виждам неща, които никой или може би малцина виждат. Малцина луди. Ние сме различни, а за другите сме луди, защото различието винаги се е смятало за нещо лошо. Но нима те не виждат разнообразието в природата. То нещо лошо ли е? Но, не, нека те си спазват своето определение и измислят безсмислени науки, дрехи, технологии и загубват себе си малко по-малко в тази празнота, а аз ще тръгна отново на път. Допи си бирата и стана. Днес светът му беше изпълнен с надежда. Днес за него всичко имаше смисъл, но за другите той беше просто още един ден. Мамка му и слънце си помисли някой, как само пече. Исав сложи дежурната си усмивка и продължи по пътя си. За пръв път се гордееше, че е неразбран.

Добър за себе си... Луд за другите... Приемам да съм добър за себе си, и луд за другите, но не и лош за другите. И моята бира свършва... Мога ли да тръгна с теб?

Кои хора могат да бъдат определени като щастливи? Първите са лудите, защото не си дават сметка за мизерията в духовен и материален план. Другите са хората без съвест. Нормалните хора не могат да бъдат щастливи...

Затова не избирайте нормалните. Нормалните са хора чието определение е да правят другите щастливи.

Не е честно спрямо тях, но е истина.

ако се чувстваш сам - сипи си една ракия и ще се почустваш като множество

Сам съм, но не и самотен, защото аз съм множеството. А ракия не пия, ако черпиш водка.